Статии  
Представяне на модел локомотив Krokodil - Roco
17 January 2011

Моделът се представя от lubomir от Пловдив:

Този локомотив го гледам по каталози, фотоси и видео повече от петнадесет години. По една или друга причина обаче го нямам и до момента. Че е легенда, легенда е. Че е странен странен, може би точно затова е легенда. Знам ли?!?! Но определно е интересен, както като дизайн и конструкция на оригинала, така и като конструкция на модела. Самият модел се прави от няколко фирми, но в случая се спирам на роковския, тъй като точно той ми дойде в "депото" за довършителни работи след излизане от завода производител (РОКО). Демек машината е чистак-бърсак нова.
Тъй изглежда на сайта на Роко. Естествено тук осветлението играе съществена роля:

На живо моделът изглежда малко с по-тъмна окраска, но такова несъответствие съм срещал и преди. Преди две години купих друг локомотив, който на снимката изглеждаше в чудесно зелено, пък като го взех в ръка, се оказа, че е доста тъмен. Но това в случая не е важно. Важното е, че Кроки е добре боядисан, без никакви видими дефекти:

При опита ми за вадене, срещам трудности и как иначе, като се гъне като змия - конструкцията се състои от три отделни части на рамата, които чупейки се при вадене, предизвикват заклинване в стиропореното легло. Все пак човек като внимава, може да извади модела и без да повреди нещо по него. Най-накрая се справям и локомотивът "цъфва" в цялата си красота:

Не знам дали от мойта "борба" с ваденето от куфара или при друго вадене от собственика на модела, обаче мервам с мойто трънско шилево Око, че нещо не е в ред с покривната част и по точно токопроводящите части между пантографите са изкочили от леглата им. "Повредата" се класифицира като "лека телесна" и бива отстранена с поставяне на всички по местата им.
Разглеждайки лока, ясно се вижда, че машината има собствена красота, която не може да бъде сравнена с други подобни. Моделът обаче, явно е от по-старото производство на Роко, защото през прозорците се виждат част от кабелите и напълно липсва кабинната част. Една от причините е вероятно самото задвижване, но поне жиците можеше да се прекарат така, че да не се виждат през прозорците:



Видно е, че от към външни детайли не е спестено нищо.

След първоначалния оглед (то на нова машина освен да й се радваш, какъв ли друг оглед да правиш), пристъпвам към задължителния преглед на инструкцията за използване, ремонти и разглобяване:

Няма спор- инструкциите на РОКО са едни от най добрите! Не че и при тях не срещам някои пропуски понякога, но сравнено с инструкциите на други производители, тези са си направо технологична документация за сервиз и ремонт. Затова обичам моделите на тази фирма. Прибавяйки това, че болшинството от детайлите не са лепени, а са сглобени, направи така че 90% от колекцията ми да е на РОКО.
Гледайки в инструкцията и модела, виждам че свалянето на централния корпус просто няма как да го направя с пръсти без да напъвам я с отвертка, я с пинсета и забелязвайки, че на следващите снимки крайните корпуси са свалени, без да е свален централният, решавам да сваля крайните първо (обратно на инструкцията) и така да добия по точна представа как да разглобя централния корпус на модела без да придизвикам повреди по него:



Всичко става съгласно инструкцията, което винаги кара човек да изпита удоволствие, че е направил нещо съгласно правилата и не се е налагало да дерзае с часове и да търси как да свали даден детайл. Тия, които го правят често, ще разберат за какво става въпрос.
За съжаление свалянето на централния корпус не минава толкова гладко. Има нужда от сваляне на два от допълнителните детайли на рамата, за да може да се види какво точно пречи, да се смъкне корпусът. Оказва се, че единичните пъпки на първата картинка, всъщност са два реда, но свалените крайни корпуси спомагат, да се установи това и най-накрая да може да се свали въпросният централен корпус:

Ако се загледате ще видите, че осветяването на горните челни лампи става чрез световоди, които са прекъснати на входа на централния корпус, за да се позволи на рамата да се кърши. Ако моделът беше от новото производство, въпросът се решаваше чудесно със светодиод на платката, който щеше да свети директно във фара. Хем щеше да е технологично, хем по-евтино, хем фара щеше да свети силно. Сега с тази конструкция в аналогов режим практически този фар не свети, поради големите светлинни загуби по пътя на светлината.

За пръв път виждам толкова наврян куплунг за декодер. Ясно е, че хората са търсили решение на въпроса как да цифровизират модела с минимални разходи за преработката му.  От снимката се вижда свръзката между централната част и талигитие, осъществено с централен болт и пружинка. Металът в рамата на машината не е пестен и като резултат машината би трябвало да има много добри тракционни възможности (поне теоретично!), имайки предвид и поставените гумени бандажи. Дефакто се оказа, че май не е съвсем така. Защо? По-нататък ще обясня.

Разсъждавайки къде да поставя декодера (то за него си е ясно де!) и говорителя, стигам до извода, че за говорителя единственото възможно място е в отвора на рамата, от другата страна на машината или по-точно срещуположно на декодера. За целта се маха допълнителната тежест в лявата секция на машината (точно под световода). В отвореното пространство говорителят влиза в това положение, което е. Добре че говорителят е с такъв габарит и форма. Има възможност за леко фрезоване на рамата, което щеше да позволи по-подходящо поставяне на говорителя, но стругаро-фрезистки операции си позволявам единствено на мои модели. Причината е, че ако стане гаф само аз да съм си виновен!



И понеже забелязах нещо странно по задвижването, решавам че трябва и него да покажа:


Както виждате моторът е добре познатия роковски - с два маховика, но движението вместо да се предава с кардани и червяци към талигите, изборът е паднал върху ремъчно задвижване. Въпросния тип задвижване е изключително интересен и подходящ пред вид конструкцията на локомотива (чупеща се рама), но проявява някои склонности, които в случая водят до някои проблеми, макар и машината да е чисто нова. За тях пак по-нататък!
Интерсното е, че ремъчната предавка е повишаваща, а не понижаваща. Според мен трябва да е обратно, но в Роко явно са имали нещо друго предвид, за да го направят така.
Ако някой пита каква е тая бяла кутийка в рамата (в дясно), ще му кажа, че това е направено от картон и има за цел да попредпази куплунга от окъсяване с рамата.
И така запоявам малки изводи на говорителя, понеже пътят на кабелите за озвучаване надхвърля заводската дължина на декодерните и го фиксирам на вече избраното място. За сметка на това пък останалите проводници на декодера се оказват дълги и поради липса на пространство се принуждавам да ги скъся:



Гледйки сега снимката си спомням, че разсъждавах при монтажа как би било възможно да се сменят крушките на модела ако изгорят, без да се счупят въпросните медни пластинки. От разкривените пластинки стигам до извода, че дори и лелите в завода-производител са имали някои проблеми с монтажа на крушките. Надяваме се да не изгарят толкова често.



След кратка борба с жиците, лентовия кабел, куплунга, декодера и световода, успявам да набутам всичко по местата им и сме готови за проба. На снимката пак се виждат щръкналите медни пластини на крушките, за които говорех по-горе:

Тъй изглежда пък другата страна с монтирания говорител. Същият е поставен точно на това място, защото отворът в рамата се стеснява в единия край и не позволява поставянето му в посока към централния корпус:



Следва сглобяване, което минава без проблеми:

И моделът е готов за програмиране и каране





Правя пробите (още в разглобено състояние) и се оказва следното: моделът има склонност да не потегля при ниски обороти на двигателя. Просто ремъкът приплъзва поради 2 причини:
1. Ремъкът (всъщност то си е един о-пръстен) е относително хлабав и не може да получи необоходимата сила на триене, за да завърти задвижващите групи. Това е валидно и за двете талиги. Само мога да предполагам защо не е поставен малко по-къс пръстен, който можеше да осъществи зацепването между него и ремъчните шайби по-удачно и да осигури предаването на въртящия момент и обороти към талигите. Вероятната причина е, че натягането с по-къс ремък на двете ремъчни шайби неминуемо ще доведе до по-голямо натоварване в лагерните възли, които са плъзгащи, а не търкалящи и от там по-високо износване. Въпреки че всички знаем, че на старите касетофони въпросът беше решен технологично по същия начин и касетофоните си караха с години. За мен това си остава загадка. На този клип може да видите как ремъка от дясната страна (не работещата) седи леко отпуснат:


http://www.eltatech.com/upload/Clips_motor/vclp0008.mov

 http://www.eltatech.com/upload/Clips_motor/vclp0008.mov


При нормално натягане трябваше да е изпънат, а не увиснал!

2. Предвид това, че ремъкът задвижва шайба, монтирана на червячна ос на талигата, смазката от оста попада понякога по време на движение върху шайбата и от там се прехвърля върху ремъка (о-пръстена). Това допълнително влошава нещата и води до това, че ремъкът просто се плъзга върху шайбата, но не може дори да я превърти. Чак като моторът вдигне обороти, ремъкът успява да зацепи и да накара колелетата да се завъртят.
Наложи се чистене на ремъците и шайбите от заводската смазка, което подобри сцеплението и от там самото задвижване, но има вероятност това да продължи и за в бъдеще. Така че периодично ще се налага преглеждане на въпросния възел. Не знам защо не са използвали някакъв тип назъбен ремък, като така гореописаният проблем въобще нямаше да съществува
С това недостатъците се изчерпват и единственото, което остава, е да пожелаем на собственика дълго и безаварийно каране на този изключително интересен и детайлен модел.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари
Сподели facebook Facebook twitter Twitter


© 2020 RailwayPassion. Всички права запазени. Special thanks to the cool guys of StudioITTI Уеб дизайн и изработка на интернет сайт от Студио ИТТИ - Уеб базирани решения
Национална среща на железопътните моделисти в България Сдружение "Клуб Железопътен Моделизъм – България"