Главен форум | Main forum > Железопътен моделизъм | Railway modelling
Темата на начинаещия ж.п. моделист
Loco-motion:
Здравейте, приятели и за много години.
След празниците пак съм на линия. Искам да пожелая на всеки един от вас и неговото семейство много, ама много здраве, щастие, късмет, а за всички ентусиасти много радост с любимото хоби.
Аз реших и си спретнах едно railroad-trip ;D до Русе на втори и останах като гръмнат. Този град и досега много си го обичам, но това беше по-скоро сантиментално, защото съм роден там, но нямам сериозни спомени от града. Сега го обикнах още повече. Все си мислех, че понеже и Велико Търново и Русе са в северния централен район положението няма да е много различно. Изкарах си новогодишната нощ в дома на баба ми в Полски Тръмбеш и на 1ви януари приятелката ми предложи да отскочим до Русе. На 2ри взехме влака, минахме Полско Косово (то и извън нашия край си е известно като абсолютно мангалско село, така че очакванията ми за тази дупка се оправдаха), минахме Бяла (и там нищо особено), минахме и Стърмен (там положението направо си беше плачевно, спирката някъде извън селото, а приемното здание - срутено). Но като влязохме в Моруница и след това по-нататък направо се шашнах - гарите чисти, спретнати прясно ремонтирани (а на връщане по тъмно във всяка светеше коледна украса, из други райони дори осветлението спират!), селата и те чисти спретнати, едни големи хубави къщи, нови големи коли, във всяко село минимум по едно сравнително голямо предприятие... Направо все едно бях в друга държава. ;D
Като пристигнахме в Русе стана още по-готино. И преди съм бил на Централна гара, но като много малък и нищо не си спомнях. А сега веднага ми стана любимата българска гара. Тръгнахме пеш по "Борисова". Градът беше толкова хубав, тих (все пак 2ри януари беше почивен ден), въздухът по-чист от търновския. Чак ми стана много криво и се почувствах тъпо, че сме се преместили заради лошия въздух. Стигнахме едно информационно табло с карта и приятелката ми ме пита "Къде ти се ходи?". А аз й отвърнах "Ами няма някакво конкретно място. В Русе е Музеят на транспорта, но като видях отзивите в моделисткия форум в какво състояние е не искам да си развалям настроението."
Вървим си ние пеша и за има няма 40-45 минути стигнахме пешеходната зона и общината. Площадът беше супер - тих просторен, много добре подреден, с красиви сгради, с много хора. Продължихме напред, и малко след като свърши пешеходната зона влязохме да хапнем в една пицария - "Мястото" (да, името е тъпичко. :lol:). Прекарахме там близо час и след това продължихме все така на север. Тя ми каза, че иска да отидем до Дунава, а на мен честно казано ми беше все едно, защото в Регенсбург се мотаех по Дунава минимум по веднъж на ден преди години. Но се съгласих, главно защото исках най-вече да видя на живо локомотив ЕА на Булмаркет и най-наивно очаквах такъв да ме чака още на Централна гара и след като това не стана реших, че все пак може да стигнем до порт Булмаркет. Мислех си да повървим още докато тя се умори и след това да вземем такси до там. Само че минахме един паметник с някаква глупост на него относно "героичната борба против ФашизЪма" и взехме, че попаднахме в парк. Имам карта на Русе, само че тя си стои вкъщи във Велико Търново, а ние най-спонтанно решихме да отидем до Русе, така че тя естествено не беше с мен, а аз Русе не познавам въобще. Но гледам, че след парка липсват каквито и да било сгради, а се виждат само дървета, дървета, дървета и от изникнал някакъв детски спомен как румънският бряг беше обрасъл в гори ми светна, че сме стигнали реката.
И се оказах прав. Заслизахме по някакви стъпала и що да видим?! "Национален музей на транспорта" където не ми се ходеше, заради състоянието, в което се намира. Колкото ми хареса солидната и приятна сграда на първата гара в България, толкова бях сащисан от това, което заварихме зад нея. :angry: Никога не съм си представял, че ще видя как ж.п. релси свършват в калта и след 15-20 метра пак се появяват и продължават. Вагоните под навеса определено радваха окото, както и австрийската дизелова мотриса, но да кажа, че състоянието на парния локомотив и дизеловия Ganz 51ва серия, както и на теснопътния паровоз пред музея е плачевно, би означавало да похваля тези, които се "грижат" за тях.
Прегазихме там през калищата и потъналата в тях ж.п. линия и се качихме на бетонната дига, разходихме се по нея, прецапвайки отново през калта между отделните й сегменти, погледахме конвоите по Дунава и тръгнахме по крайбрежната алея, защото тъй като се виждаше Дунав-мост знаех, че Булмаркет е в тази посока. И когато наближихме и си викам "Ей сега, още десет минути и ще стигнем" и приятелката ми най-официално ме "уведоми" че й е писнало, да не я занимавам с глупости и да се връщаме. Минахме ние покрай гребния клуб и излязохме от парка. Стана ми много забавно, защото вече бяхме минали улица "Велико Търново", но такава има кажи-речи във всеки по-голям български град. Само че след това се заизреждаха "Янтра", "Никюп" (което е търновско село), "Болярска" и като стигнахме до улица "Борислав" вече не издържах и избухнах в смях. Маги ми вика "Какво ти става?" аз й посочих табелата и й казах "Ето, виждаш ли, аз ти казвам, а ти не ми вярваш. Още ме тачат хората, нищо че съм излязъл от града на две годишна възраст." Помотахме се още малко и от университета взехме такси, полюбувах се максимално на страхотната Централна гара и тръгнахме с влака.
Вчера пътувахме към Велико Търново и се почувствах странно по пътя. Имах чувството, че за сметка на орязаните влакове нашият се движеше с 5-10 км/ч по-бързо от обичайното, въпреки, че си беше най-обикновен пътнически с 44ка и два вагона. На 30ти и 31ви декември пък гледах от къщата на баба ми няколко композиции от Русе за Горна Оряховица в състав "Людмила", Шкода и два вагона?! Престоят ни на гарата в Горна беше 20 минути, вместо обичайните 40-45 минути. Слязох аз да се проветря малко от сауната във вагона и останах втрещен. На гарата влизат едновременно два влака: Варна - София от единия край и Стара Загора - Русе от другия. По едно време гледам последния вагон на влака за София го откачиха и го изтеглиха с 55ца и всичко си изглеждаше планирано, а не извънредна ситуация. И след това както два влака влязоха в гарата два влака едновременно я напуснаха. Първо тръгнаха влаковете от и за София, после пак едновременно влаковете от и за Стара Загора. И няколко метра след като излязохме от перона там където обикновено
има много "Людмили" и бракувани Шкоди и 32ки останах още по-втрешен - объркал ли съм се, гледам синьо-бяла 46ца, гледам пак - там е. Какво правеше на Горна не знам. Продължаваме покрай товарна гара и останах още по-втрещен - 42ка, но не от тия с "фейслифт", а тези старите, на които им викат "Трабант". И тази 42ка не съм я виждал друг път, а аз минимум веднъж в месеца минавам през гарата в Горна. Какво правеше там не знам.
Както и да е. Изкарах си чудесно тези два дни и очаквам с нетърпение кога ще ми се отвори възможност да отскоча до Стара Загора. Дано да е скоро.
Поздрави!
Loco-motion:
Новата година определено започна добре за мен. Дори по-добре отколкото очаквах. След като останах 2 месеца без работа още на 1ви януари ми се обадиха, за да ме поканят на интервю за работа, за която бях кандидатствал на 26 декември. Така някак си пословицата "По Коледа стават чудеса!" придобива реален смисъл. ;D
Като капак на всичко посрещнах първия ми работен ден на новата позиция в чужбина - Румъния на път за Дания в командировка. От миналата неделя до късния следобяд в петък минахме 5 500км. Направих малко снимки на градчето в което бяхме - Вамдруп и по пътя, но много от тях са правени в движение и са с доста лошо качество. Снимал съм гарата и центъра, както и автопарка на фирма, специализирана в транспортирането на кранове и ветрогенератори. Направи ми силно впечатление, че в индустриалната зона на едно нищо и никакво петхилядно градче, чиято гара е само с три коловоза, от които влакове могат да спират единствено на първи, а другите два са транзитни коловози, минаващи през дворовете на фабриките са прокарани успоредно през 1,5км един от друг. На всичко отгоре не си взех резервни батерии и възстановителното влакче на гара Вамдруп съм го снимал с телефона си. Ще пусна снимки тук веднага щом ги кача.
П.С. Докато пътувахме натам се заговорихме с още едно момче, назначено заедно с мен. Той не се интересува от влакове, но сподели, че има приятел, работещ като машинист в Булмаркет, който докато е бил на курс за приучване на локомотивите серия ЕА на Датските държавни железници датчаните директно са му предложили да го вземат на работа със заплата равна на 5 000 евро.
http://locomotion.snimka.bg/hobby/komandirovka-v-daniya.648879
Adrian:
Браво - наистина се радвам за хубавите събития покрай теб - на всяка цена снимай - бъди 'очите" ни ;)
Loco-motion:
Колегата anubis ме помоли да преведа една статия от немски и ще я пусна тук:
http://www.eisenbahnclub-ruhr.de/werner.htm
Рурски железопътен клуб
Пруски блясък и слава
Моделист: Вернер Шааф (†)
Макетът е построен: 1985 до 2004
Мотив: Пруски парни локомотиви в преходния период между железниците на германските страни и сливането им в Имперските железници.
На снимката се вижда: Модел на минния локомотив "Валзум". Оригиналът е работил в едноименната мина в Дуисбург-Валзум. Все още нелакираният модел на Вернер Шааф маневрира на снимката пред модел на минните постройки, монтирани на трасето на Клуба на приятелите на железниците в Гелзенкирхен.
Снимка на: Фолкер Мартин
Колекцията на Вернер Шааф не може да се намери в никой каталог. Те почти всички са негово собствено производство. Повече от 80 локомотива на Пруските железници са създадени от него в мащаб НО.
Както и при много други хобисти историята започва, когато след Втората световна война Вернер Шааф тръгва на училище в Бохум-Даалхаузен. Ежедневно той пътува с влак от Бланкенщайн до Хаттинген/ Рур. Останалите километри изминава пеша, защото мостът през Рурската долина бил затворен. Сериите T18, P8 и G8/2 (Baureihe 56) бързо му лягат на сърцето, особено последните. Бързо се сприятелява с машинистите. "Първото пътуване в кабината и първия поглед към горивната камера остават незабравими за мен!", споделял Шааф. Той не само се превърнал в отличен моделист, но събрал и много истории за железниците. Но най-високо ценял пътуванията през уикенда с влак до роднините му в Кьолн, през които се нагледал на 5ци и 17ки по Рейнската железопътна отсечка, както и 91ци при маневрирането. За съжаление по онова време ученикът не разполагал с фотоапарат или пари да си купи един.
До ж.п. моделизма му остава една малка крачка. Един овал, заедно съсъ смесен товарен и пътнически влак на Трикс заемат първо място в списъка му с желания. "Доста кичозна композиция, но по онова време се виждаха такива", си спомнял Шааф. Но проблем се оказал смяната на посоката на движение чрез прекъсване на електроподаването, така че новоизпеченият моделист бързо се преориентирал към системите на Мерклин. От тях до днес са се запазили само един локомотив серия 86 и така наречената флейта на Мерклин (не знам какво точно значи - бел.пр.). Последната струвала 9 марки, което значело два уикенда без кино. Това автоматично й отрежда почетно място на всяка диорама.
Едва през 1965г. настъпва повратният момент в живота на Вернер Шааф като моделист. Решил да купува единствено модели, които носят свое лично излъчване - модели на Кралските пруски железници. Почти засрамен той признавал: "По времето на железниците на отделните германски държави баварците далеч са ни надминавали по степен на технологичен напредък. Всеки си мисли първо за S3/6. Въпреки това аз се насочих към чудесните машини от пруската ми родина. Освен това към момента пълна замяна на целия железопътен парк на Германия не беше реализируем." Събраната до този момент колекция бързо е разпродадена, но никой производител не предлага в асортимента си моделите, към които се насочил Шааф. Първите му модели той сам си изработва от картон, използвайки материали от специализираните списания. СЛед това се обръща към месинга. Така в работилницата на баща му се появява първият модел - Т11, вариация на Т12 (серия 74). За целта закупува фабрични колела и задвижване на фирма Мерклин. на кухненската маса довършва модела с часовникарски инструменти.
Подобрява много модели, произведени от големи фирми. Шааф казва: "По принцип на моделите липсваха важни агрегати или други бяха неестествено уголемени. Отрязах отвертки М3 и парчетата използвах, за да пресъздам охладителната система на въздушната помпа." По-късно моделистът се осмелява да се заеме и с колелата и управлението. След като успешно извършва няколко подобрения на задвижващи щанги Шааф вече се осмелява да се ориентура към собствено производство. Липсващи в магазините модели като P8, G8/1, G8/2, G8/3, T18 и T3 се появяват под вещите му ръце. "По това време напразно чакахме изложения за ж.п. моделизъм. Нищо не се случваше." Най-добра помощ за него са добрите му контакти. Ако иска да създаде нещо необикновено, човек винаги се нуждае от приятели моделисти.
Вернер Шааф създава сам повече от 80 пруски локомотива. Сред тях товарни локомотиви като G3, G9 Mallet, G7/2, G10 и G12, както и пълната серия от бързи пътнически локомотиви S1 и S10. Най-голям проблем си остава задвижването. "Отчасти си използвах японски двигатели, отчасти на Мерклин." Важно за него откритие е, че невинаги може да се спазва мащаб 1:87. Много по-важно от мащаба е това пропорзиите да съответстват, независимо в кой мащаб се работи, "за да не го болят очите моделиста". Друго желязно правило е да не се прави ръчно това, което може да се купи готово. На първите си модели Шааф експериментира със собственоръчни изделия от задвижването. Но едва когато Шааф открива моторите на фирма Faulhaber моделите му придобиват перфектния си външен вид при движение.
Накрая една чужда идея ангажира съзнанието му. Особено колелата му стрували много пари и свободно време. Но в сътрудничество с катедрата по фина механика на Рурския университет в Бохум моделистът намира решение и на този проблем. Колоосите с гумени пръстени да се задвижват чрез механизъм с диамантено сечение за по-добро сцепление.
Като цяло Вернер Шааф разделя създаването на модел на парен локомотив в НО на седем етапа:
- рами,
- оси и колела,
- зъбци,
- поставяне на двигател Faulhaber,
- цилиндрова група,
- спирачки и
- токоснемане.
Особено важна е перфектната работа на управлението. Корпусът, буферите и кабината на машинистите не бива да затрудняват работата на движещите се части. Вратата пред парния котел трябва да може да се отваря.
(По-нататък ще продължа, ако имам време днес.)
Loco-motion:
Парният котел се монтира първоначално по начин, подходящ за мотора и зъбчатките, като се предвиди място и за компонентите, които ще се монтират впоследствие. "Носът" (коминът) заема мястото си. Парогенераторът, кутиите за пясък, вентилът за свръхналягане, системата за водовпръскване и въздушната помпа, както и вентилите се монтират накрая, като елементи, изискващи специална грижа за външния вид на локомотива. Особено важно е перфектното изпълнение на задвижващите щанги.
За първите ходови изпитания е нужно тестово трасе, монтирано на нивото на очите, като помощни средства може да се използват прекарани паралелни линии, идеално плосък стоманен лист за основа или стъкло.
Следва лакирането (боядисването). Надстройката се обезмаслява и се грундира с двукомпонентен лак. Трябва да се остави да съхне поне два дни. Неравностите се обработват с финна шкурка, пила, скалпел и пинсета. След това се пръска с лак на базата на синтетична смола от 12 до 18 см разстояние (За това изречение не съм много сигурен, на немски е Kunstharzlack). Високото налягане води до матов цвят, а ниското до по-лъскав цвят. След това се оставя да съхне една седмица. Със запечатваща блажна боя се нанася вторият слой боя - оцветяването на железниците на германските държави. Фини червени кантове се нанасят с четка. За останалите линии Вааф разчита на берлински златар. Накрая се монтират всички кабели и връзки.
Моделите на Вернер Шааф не могат да останат незабелязани във витрината. Вечерите му били запълнени с майсторенето на модели и не му оставало време за построяването на голямо стационарно трасе, но се заел да построи модулно такова. Фиктивното градче се казва Гренцбах-Валден и е разположено в горите на Тюрингия. В гарата му е включено и средноголямо депо, а наред с това от гарата тръгва и зъбчата железница. Името на населеното място (преведено буквално от немски значи "гранична рекичка - гори"), защото предвид граничното й местоположение води и до включването на една красива "баварка", прескочила границата до нагиздената Прусия. Това е локомотив 96та серия, производство на Лемако. По думите на моделиста "Просто не можах да устоя".
За да могат и приятели и колеги в хобито да се радват на превъзходните модели, на Вернер Шааф хрумнало нещо специално. За Коледа той си поръчвал специални картички с мотиви изключително свързани с железниците. За 1996 година мотивът е цяла коледна история с влак, затънал в снежна буря малко преди Гренцбах-Валден. Страхотна идея!
(Това е цялата страница. Както посочих страницата е: http://www.eisenbahnclub-ruhr.de/werner.htm)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия