Първите ми спомени и впечатления от музея са от средата на 90-те. Държа да подчертая, че още тогава състоянието им беше много плачевно. Освен, че бяха изгнили и ръждясали имаха и много липси и щети от удари. Всичко, като лостове, ръчки и всякакви механики беше неподвижно и клеясало, нямаше и една здрава дървена, гумена или стъклена част. От тогава до днес посещавах музея веднъж на няколко години. При една от визитите ми бях учуден, че част от чайниците бяха боядисани изцяло в черно, но то беше грубо, направо върху люпещото от корозия желязо. Ествестено при такава работа още на следващата година пак бяха същите, но по грозни, че и още едни пласт боя цъфна. Единствено по-добре излеждаше флагманът на колекцията 148, него като че ли по-често и усърдно го вапцаха и за това днес изглежда най-запазен спрямо остатъка скрап.
Специално тази снимка е правена много назад във времето. Днес целия скат отзад до оградата е джунгла и от улицата нищо не може да се види
.
