От известно време събирам факти и снимки от историята на града, в който живея от около 10-12 години. После реших да събера в една тема нещата, които имат връзка с нашето хоби.
Моля администраторите да преместят темата, ако преценят.
Кратка история на железницата в РусеКакто е известно на всички ни, историята на железницата у нас започва с построяването на жп линията Русе - Варна, завършена през 1866г.
Гара Русе е построена на брега на река Дунав, източно от града, на няколкостотин метра от крепостната стена обграждаща тогавашния Русчук.




Още по онова време до гарата е поставен и един малък кран, с който да се издигат товари от корабите, пристанали под гарата.

През същата година край линията за Варна е построена и жп работилница "Тракцията", в която се обслужва подвижния състав пътуващ по новата линия.


Доколкото ми е известно, в края на деветнайсти век в "Тракцията" са произвеждани пътнически вагони. За това говори и текстът от следващата снимка:

Много години по-късно "Тракцията" ще прерастне в ЛВЗ Русе.
През 1900 - 1901г. е завършена жп линията Русе - Горна Оряховица. По това време България вече е свободна държава, крепостните стени на стария Русчук са съборени, но гара Русе си остава все така неудобна за пътниците - в покрайнините на града. Затова на новоизградения участък, в южната част на града, се построява втората гара в Русе - т. нар. "Горна гара" или гара "Халта". Мястото и е било малко по-на запад от сградата на днешната Централна гара. Ето как е изглеждала (снимката е от 1908г.):

A така изглежда картата на Русе от онова време:

Изглед на моста над река Русенски Лом, на изхода на Русе в посока Горна Оряховица:

Същият мост се използва и до днес с някои промени, направени за да се увеличи товароносимостта му:

Пак по-това време, в първите години на 20-ти век, жп линията от гара Русе е удължена с 2-3 km в западна посока, минавайки по брега на реката, тъй като тази част от крайбрежието постепенно се развива като пристанищен район. Така в подножието на античната римската крепост Сексагинта Приста е построена третата гара в Русе - гара Пристанище.

Тази гара се оказва най-близо до центъра на града (по това време най-оживената част е била именно в района на пристанището - по днешните улици Славянска, западната част на Александровска и пл. Батенберг). Затова гара Пристанище скоро започва да работи и като пътническа. Всички влаковете тръгват от нея. Например влакът за София тръгва от гара Пристанище в посока на изток, последователно спира на старата гара (гара Русе) и на гара Халта, след което поема към Горна Оряховица. Това много добре може да се види и в разписанието от 1925г., публикувано от потребителя Tramway тук
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,3256.msg62748.html#msg62748. Още тогава съществува бърз влак София - Букурещ. Пътниците слизат на гара Пристанище, качват се на кораб до Гюргево, след което продължават с влак до румънската столица. Разписанията на влаковете и корабите са били синхронизирани.


През следващите години дейността на пристанището се разраства. Гара Пристанище става най-важната гара в Русе, както за товарните, така и за пътническите превози.
През 1927г. жп линията от гара Пристанище и удължена с още няколко километра за запад. Минава покрай лимана и преди моста над река Русенсли Лом се свързва с линията от гара Халта за Горна Оряховица. Мястото, където се съединяват двете линии се нарича РП Доростол, съществуващ и работещ и до днес.
Освен това, на гара Пристанище са изградени още коловози и е построена нова, модерна за времето си гарова сграда.


Обърнете внимания на младите кипариси на тази снимка:



По същото време - около 1928 година, в близост до жп работилница "Тракцията" е построено дъгообразното локомотивно депо с обръщателя.

През 1935г. в участъка между гара Пристанище и РП Доростол, в района на лимана, е построена още една гара. В началото по-известна като Сточна гара, а по късно Товарна гара Русе Запад.

Потокът от хора преминаващи през гара Пристанище нараства, което налага изграждането на един от първите подлези у нас през 1938-1939г. По това време подлезът под коловозите е по-известен като "тунела".



Непосредствената близост на гара Пристанище до реката неведнъж е довеждала до наводняването, както на подлеза, така и на цялата гара. Снимката е от 1942г.:

През 1940г. започва да функционира железопътна фериботна линия между Русе и Гюргево. Съоръжението от българската страна се намира в лимана, в непосредствена близост до гара Русе Запад. Линията се обслужва от ферибота "София".



Повратен момент в железопътната история на Русе е построяването на "Мостът на дружбата", завършен през 1954г. Не на всички е известно, че мостът е вдигащ се. В средната част има един участък от долното ниво (нивото на железопътната линия), който може да се издига с няколко метра нагоре. Използва се, когато при високи води на Дунав се наложи преминаването на голям кораб. Следващата снимка показва едно такова вдигане през пролетта на 2006г, когато Дунав беше достигнал критично високо ниво:

Заедно с откриването на Дунав мост през 1954г. се въвежда в експлоатация и новопостроената гара Русе разпределителна. Разположена е в източната част на града, на място, където се събират линиите за Варна, за Г.Оряховица, за гара Пристанище и новопостроения участък към Дунав мост.
Тогавашната управа на държавата решава, че освен това на града е нужна нова и модерна международна пътническа гара, посрещаща потока от пътници, стичащ се по "Моста на дружбата" от братските социалистически страни. Само за година и половина се построява и в края на 1955г. се открива огромната по мащабите си и красива сграда на новата пътническа Централна гара Русе. Разположена е в южната част на града, край бившия житен пазар, непосредствено до гара Халта. Сградата на гара Халта просъществува до средата на 70-те години, след което е съборена.
Следващата снимка е съвременна, но дава представа за мащабите Централна гара Русе:

С откриването на Русе разпределителна и Централна гара се преустановява дейността освен на гара Халта и на старата (първата) гара Русе. Освен това гара Пристанище престава да обслужва пътници. Сградата на гара Пристанище започва да се нарича Речна гара и в следващите 35 години се използва за обслужване на пътниците на корабите и хидробусите по направленията за Видин и Силистра. Спира работата си и фериботната линия до Гюргево.
Основната дейност на пристанището се измества все повече в лимана, край Товарна гара Русе Запад. В района се изграждат много индустриални клонове обслужващи корабостроителницата, някои заводи и пристанището. Освен това някъде в края на 50-те и началото на 60-те години (не успях да открия кога точно) в близост до Русе разпределителна се построява и новата Товарна гара Русе. Поради тези причини постепенно се обезсмисля съществуването на гара Пристанище не само като пътническа, но и като товарна. В средата на 60-те години са премахнати коловозите в района на бившата вече гара Пристанище и районът се развива като Придунавски парк и речна пътническа гара.
Ето една от последните снимки на района, преди да премахнат коловозите:
Отсечката от Товарна гара Русе Запад, през старата гара Русе, до гара Русе разпределителна остава като обходна линия използвана изкючително само за товарни влакове.
Две снимки от Централна гара Русе от 60-те години:


И Товарна гара Русе Запад пак през 60-те:

Пак по това време - средата на 60-те се електрифицира участъкът Русе - Г.Оряховица и в Русе могат да се видят първите електровози. Снимката е от Централна гара Русе 1969г.:

Едно малко отклонение - за тези които са любопитни да видят "на живо" как са изглеждали някои детайли от железопътното ежедневие в Русе от средата на 60-те години, може да изгледат филма "Понеделник сутрин". Заснет през 1965г. почти изцяло в Русе. Много от сцените са снимани в района на Товарна гара Запад и все още недемонтираните коловози на гара Пристанище. Една от тези сцени се развива точно в подлеза на гара Пристанище (въпреки, че накрая героите излизат на пероните на Централна гара, но това е монтаж). Има и няколко сцени с преминаващи товарни влакове и локомотив серия 17 (ако не греша). Вижда се какъв живот кипи в тези райони, за разлика от сега...
Сто годишнината от построяването на първата жп линия Русе - Варна се отбелязва с откриването на "Национален музей на транспорта", разположен в сградата на първата русенска гара. Междувременно, някъде по това време (също не успях да открия точно кога) край тази стара гара - музей е изграден РП 12, който също има статут на гара.
През 70-години социалистическата икономика работи на високи обороти. Е, къде работи, къде само отчита дейност... но влаковете се движат. Явно върволицата от товарни вагони преминаващи през Дунав мост достига такова равнище, че гара Русе разпределителна се оказва тясна. Затова през 1974г. се открива още една голяма гара в близост до моста - Русе Изток разпределителна. По същото време е открито и второто пристанище в града - пристанище Русе Изток, което пък налага построяването през 1975г. на още една гара за обслужването му - товарна гара Русе Север. С построяването на гарите Русе Изток разпределителна и Русе Север в района се изгражда и РП Дунав, разположен източно от гара Русе разпределителна.
Интересна статия за гара Русе Изток разпределителна може да се прочете тук
http://www.ruseinfo.net/news_85407.html Снимка от РП 12 през 70-те години:

И част от товарна гара Русе Запад през 1979г.

Силното земетресение във Вранча през 1977г. нанася щети и върху жп инфраструктурата в Русе. Пострадва сградата на Централна гара, а най-сериозни са пораженията по коловозите на пристанище Русе Запад.


Зрелият социализъм на 80-те години донася на града огромният "Комбинат за тежко машиностроене" (КТМ), построен на няколко километра по надолу от Дунав мост. Към него е изграден индустриален жп клон, започващ от гара Русе Север. На територията на комбината е изградена жп гара и множество коловози.
Говорейки за железопъната инфраструктура на Русе, мисля, че не бива да се забравя да се споменат и гарите Образцов чифлик и Долапите. И двете гари през годините донякъде обслужват пътници от едноименните квартали на града, а също и няколко малки индустриални клона. Гара Образцов чифлик съществува още от времето на построяването на линията Русе - Варна, а Долапите е построена вероятно през втората четвъртина на двайсти век (също не открих точно кога).
През 90-те години в дъжавата ни, в икономиката ни, в железницата ни, както и в почти всичко останало започва масово разграбване и регрес. В резултат на това в пъти намалява обема на превозените с влак хора и товари. В Русе първа в жертва на тези събития пада гара Русе Изток разпределителна. Закрита е през 1996г. поради пълна липса на нужда от нея.
В последните години сградата на Централна гара Русе бавно потъва и се руши, въпреки многократните опити за укрепване и ремонти. Като причини за това се изтъкват най-различни версии - некачествено проектиране и строителство, нестабилни льосови почви в района, повредени дренажи на улицата над нея, та дори и факта, че сградата е построена върху засипания 70-80 години по-рано крепостен ров на Русчук...
ЛВЗ Русе е обявен в несъстоятелност.
Десетки киломери коловози в промишлените зони тънат в бурени и ръжда.
Но най-добре говорят снимките.
Гара Пристанище, после Речна гара, а сега частна собственост. Най-вляво, зад жълтия камион е входът на подлеза от 30-те години. Самият подлез отдавна е засипан:



Това би трябвало да са същите кипариси, които се виждат на черно-бялата снимка:

Подстъпът към ферибота:

Товарна гара Русе Запад - тук по-скоро е прецедент ако се види някакъв подвижен състав:





Коловозите към пристанище Русе Запад:

Пост 12, музеят и... храстите:

Гара Русе Изток разпределителна е превърната в нещо като гробище за товарни вагони. Много снимки от нея може да се видят в тази тема на потребителя Railroader в локфорума
http://www.lokforum.com/viewtopic.php?t=164Гара Русе разпределителна - може би най-оживената в Русе. Все още...


А това можеше да се види допреди няколко години на един от русенските булеварди:

Ето до какво води липсата на политика (може би не само у нас) за поддържане и развитие на товарния жп транспорт - ежедневна гледка край подстъпите за Дунав мост:

За да завърша все пак с позитивизъм ще спомена за създадените през 90-години фирми "Експрес сервиз" и "Булмаркет".
В пълен контраст с горните снимки, сградата и дейността на Експрес сервиз на гара Образцов чифлик изглеждат като оазис.
В района на пристанище и гара Булмаркет товарните вагони са в изобилие. Текстът на една табела на вътрешен прелез в района е много показателен: "Внимание! Интензивен железопътен трафик". Следващата снимка е оттам:

И съвсем накрая ще покажа един ням свидетел на голяма част от събитията описани по-горе. Оцелял стълб за осветление край Речна гара. Същият можем да видим на няколко от старите снимки на гара Пристанище:

Източник на част от снимките - Интернет (най-вече галерията на Йовчо Стоянов).