Знаеш, я! Приятелю, тая машина не е компютър. Това с колко и какво как го яде не можеш да го хванеш, та ако ще да те пусна да поплуваш вътре в киселината! Грубо казано нещата тука зависят от много фактори, някои от които са:
1. Възраст на киселината и какво е минало през нея до момента. Тоест колко цикъла е отвъртял брояча на входния барабан. И за какво. Например ако търкаляш само алуминий, киселината се изтощава доста бързо. Щото тоя проклет метал "кипи", както му казваме ние. И затова не става за фини неща.
2. Дебелина на материала, тип и състав. Колкото по-дебела е ламарината, толкова повече пъти се пуска през машината. Киселината не яде за едно и също време 0,2 и 0,6 неръждавейка, да речем. А ако омешаме тука и месинг, бакър и алуминий, смятай си сам колко комбинации стават. За дебелини от 0,2 до 1,4 мм, през половин милиметър стъпка.
Щото същата течност реагира по абсолютно различен начин на различен материал. Тука има и още нещо - зависи един и същи материал, който на теория е еднакъв по дебелина и тип, откъде е купуван и кога, демек от каква партида е. Щото има разни примеси, чийто процент се различава за отделните партиди. Един от последните примери на мой гръб: наложи се да се прави втори дубъл на едни мои работи (то добре че си бяха за мене, че щяхме да се изложим), понеже първото ецване не ми хареса. Второто беше перфектно. На пръв поглед - все тая: неръждъвейка 0,2 мм. Ама не. Като ги турих двете заготовки една до друга, първата определено жълтееше. Те оттам беше белята - от многото бакър в нея. Нема страшно, вашите неща са на хубавата, оная я оставихме за по-непретенциозни неща.
Та така, приятелю - казвах го вече не един път тука. И в хобито трябва да се правят компромиси. Щото алтернативата е нищо. Или орлета със съмнително качество за 6 евро чифта.
