Не, че не се е справила, просто не е имало желаещи да купуват такива....В Будапеща не са го искали заради голямата дължина, трудното вземане на острите завои, съответно преминаването през тесни улици - можел е да се движи само по пътища от сорта на "Цариградско шосе" примерно. Или по специални изолирани трасета само за автобуси, каквито опити са правени, сега също има такива в други държави - Bus Rapid Transit. За Колумбия е правен пък прототип без стълби, за спирки с "високи перони", пак за такава система. Но при тогавашните условия в соцлагера това е немислимо....
Преди да се сложи нещо в таблиците в края на книгата, всичко е проверено по няколко пъти, от няколко различни източника. В интерес на истината в нея бяха включени и "самоделките" - например първите съчленени автобуси в Унгария, както и един двуетажен, направен от два катастрофирали автобуса, но такива, правени в други държави не бяха взети предвид, защото не можеше да им се хване "края", източниците бяха крайно несигурни, дори смърдеше на "Фотошоп"
.
Всъщност Икарус не е и никога не е била "самостоятелна" фирма-производител, а едно изключително събирателно понятие, състоящо се от няколко завода за крайно сглобяване - в Секешфехервар, Будапеща, Капошвар, Сегед, Дебрецен и отделен завод в Будапеща за "специална" продукция - демек непознати у нас автобуси за Германия, Кувейт, разни арабски шейхове,Скандинавските страни, отчасти Гърция, някои от тях функционират и сега, плюс един куп поддоставчици, които продължават да си изкарват хляба и по този начин, и чрез резервни части. Дори думата не е унгарска, а патентът за нея беше на Могюрт - нещо като нашия Балканкар.
