Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
Вицове и интересни линкове
zazo:
Цицероне, Цицероне ....
Adrian:
Toniemi & son :
Best Ripper:
20 цитата от Чудомир...
1. „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“
2. „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
3. „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
4. „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“
5. „За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“
6. „Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
7. „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
8. „Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
9. „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“
10. „Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
11. „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
12. „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
13. „Не гребенът реши главата, а времето.“
14. „Никой не е по-силен от слабостите си.“
15. „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“ /тук бих добавил от мен - и клавиатура... :spiteful: /
16. „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
17. „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
18. „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
19. „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
20. „Прекалено дългата почивка е ръждясване.“
Vlado:
И това доживях да видя:
Голф на жп линията в село Гулянци
Best Ripper:
Дневниците на обикновените хора
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГЕРМАНЕЦ
Днес станах в шест часа и една минута. Това малко ме разстрои - закъснението си е закъснение и вероятно трябва да работя повече върху себе си по отношение на дисциплината.
Закусих, облякох се и слязох в гаража. Изкарах мерцедеса навън и този миг забелязах, че от тапицерията на седалката виси конец - цели пет милиметра, а колата ми е само на шест години. Трябва да пиша на производителя, напоследък качеството им нещо...
Запалих и подкарах към работа. След около десет километра шофьорът на една кола първо се поколеба и едва тогава ми сигнализира да го изпреваря. "Накъде отива тази страна", помислих си и за всеки случай записах номера му.
По- късно ме спря полицейски патрул. Офицерът поклати глава и ми посочи голямо петно кал до задното ми колело. Потънах в земята от срам. Той ми написа фиш за 20 евро, но аз реших да платя 50 - дано по този начин изкупя поне малко вината си пред обществото.
Явно съм бил под значителен стрес, понеже паркирах пред фирмата, излязох от колата и едва когато тръгнах към входа на администрацията, усетих, че всички наоколо ме гледат. Обърнах се и не повярвах на очите си - колата ми се подаваше на цели десет сантиметра извън очертаната клетка! Смутолевих някакво извинение и хукнах да я преместя.
Малко преди обед слязох в цеха. През него по дължина минава главният конвейер и той е разделен условно на участъци. Когато някой участък спре, веднага започва да се чува определена музика и това ориентира механиците къде да отидат. Макар че понякога и това не помага - оня ден закъсняха почти с тридесет секунди.
Днес бяха сменили мелодиите и след първата авария зазвуча Вагнер. Харесвам го, но се сетих, че е бил любимият композитор на Хитлер и изпитах историческа вина. Всъщност Вагнер най-малко е виновен, но трябваше да бъдат по-внимателни в подбора. В края на краищата, можеха да пуснат Бисер Киров.
На обед колегата Ханс ме предупреди да не ям от чушките - знаел от сигурен източник, че нямали сертификат за екологична чистота. Потръпнах - както са занижили контрола, утре човек може и някоя крива краставица да изяде! Как ще я разбереш, като е вече нарязана?
Вечерта жена ми каза: "Юрген, искам преди да си легнем да гледаме нещо страстно!" Кимнах и пуснах мача "Байерн" -"Борусия". Избрахме си по един отбор и част и половина викахме като полудели, почти до 22:00. После обаче аз се сетих сутрешното си закъснение и двамата се втурнахме към леглото, за да има време да се наспим.
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...
http://www.segabg.com/article.php?id=746415
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия