Един професор по математически анализ се прибрал и видял, че кранът на мивката в кухнята му капе. Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката.
– Боже, това е една трета от месечната ми заплата! – възкликнал на глас той.
Е, все пак платил и, прибирайки парите, водопроводчикът му казал:
– Пич, ясна ми е твоята работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще ‘зимаш много повече. В наш’та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши, че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници.
Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално.
Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия, та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. „Е, помислил си той, това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам“. Започнал да пише по дъската, постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -pi*r^2. Този минус обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята… но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене:
– Размени границите на интервала на интеграла!
