Пасе един як и хубав бик на сочна ливада и чува:
- Тц, тц, тц, тц... Оглежда се наляво, надясно - няма никой.
Пак си пасе, след малко пак:
- Тц, тц, тц, тц... Вторачва се бикът и забелязва заека под една трънка.
- Ти ли цъкаш бе, зайо?
- Аз. - кротко казва заека.
- Защо цъкаш, бе, простак?!
- Как няма да цъкам, като гледам какво мъжко достойнство имаш... Твое ли е?
- Мое е, разбира се!!! И не цъкай, завистнико дребен, че ми пречиш на пашата!!!
След малко, заекът, пак:
- Тц, тц, тц, тц..
- Що цъкаш пак, бе?
- Как няма да цъкам... тези дисаги... дето висят и те ли са твои?
- Мои са, простак с простак, разбира се! Всичко, което си е на мен, си е мое!!! - казва бикът с неприкрита гордост.
Кратко затишие и пак:
- Тц, тц, тц, тц..
- Ся що цъкаш бе, заек?!
- Как няма да цъкам, бе... баси, при тези достойнства... и на теб са ти турили рога...