Седи Адри пред компа. В главата му напират отново хаотични мисли. Гони го я параноя, я няква психеделична музика, я некви модели.. Не знае какво да прави. Накрая започнал:
- О, Господи, помогни ми с тая тясна глава! Вътре какво ли не се вихри! Непрекъснато разни музикални какафонии, непрекъснато някакви диференциали и интеграли, направи някой нещо – аз трябва да му се подигравам, купи си някой нещо – аз му завиждам /не че имат повече от мен, има да ме гонят десетилетия още/, пиша стари вицове – аз сам им се смея… Направо ще ми се пръсне главата… Кажи, Господи, какво да направя?”
Слушал го Господ, слушал го и накрая му писнало и му рекъл:
- Ами иди на доктор бе!