Ако трябва да направим кратък коментар на различните видове машинки за разклонения,
задвижвани от електромоторчета (тоест различни от соленоидните) и изключим скъпите
решения на Fulgurex и Tillig.
и ще се получи следната картинка:
Произвеждани в Китай за "Конрад" са два вида - без ключе за превключване и с такова.
Да не се бърка - и двете имат крайни изключватели, тоест ключета за крайните положения на машинката.
Едната е по обикновенния модел - кат.№219999-9Y:
Налични само три проводника (два с диод за посоката и един общ), а вътре двигателя е включен през
вграденото ключе което блокира двете крайни положения на машинката.
Другата беше с кат.№219998-9Y:
Както се вижда, тук освен трите управляващи проводника има още три които са всъщност от второто вградено ключе,
служещо или за превключване на сърца и езици (за избягване на късо) в някои разклонения, или за допълнителна
обратна информация, превключвания или управления на светлинни сигнали, свързани с положението на разклоненията.
Пиша "беше" защото и двете са произведени в еднократно (явно огромна, но недостатъчна серия) и вече не
се намират в продажба почти никъде. По-горе кат. №№ са от последната година на продажбите им в Конрад - 2014/2015,
когато цената им беше достигнала вече по-високите нива (спрямо изминали години) от 7,99 евро/ брой (6,99 евро за 5 броя или 5,99 евро за 10 броя).
Предимстовото на тези машинки, всъщност май беше само изключително ниската им цена.
Един от недостатъците им е, че са твърде шумни и рязко превключващи се.
Борбата с това се водеше на няколко етапа. Включително и от самата фирма-производител (или търговеца всъщност).
Тъй като се знае, че вътре се ползват електродвигателчета които са за максимум 5-6 V, добавяха последователно на единия му полюс резистор който да намали входото стандартно напрежение от АС~16V (или DC=12V), до работното за моторчето. Този резистор първонално беше един от около 16 Ом, след това го вдигнаха на 21 Ом, а накрая даже вграждаха двата последователно (общо ставаше около 33-37 Ома). Така караха двигателя да работи по-бавно и тихо, а резисторите тъй като имаха малка мощност (особено последователно включените) не успяваха да загреят, заради бързото превключване и отпадане на управляващото напрежение благодарение на крайният изключвател.
В последствие почнаха да добавят успоредно на четките на мотора един неполярен кондензатор, със стойност 10 nF/25V който хем „обираше“ радиосмущенията, хем „изглаждаше“ входните управляващи напрежения, които всъщност имаха честота 100 Hz, заради еднополупериодната схема на изправянето от стандартното ~16V (АС).
Но според мнозина, този кондензатор не вършеше никаква работа освен за радиосмущенията
(та кой ли слуша вече СВ, или гледа аналогова телевизия!?)
Любителите на свой ред модифицираха тези машинки. Добавя се външно още един неполярен кондензатор,
Със стойност 3,3 мF/25V и така значително повече намалява шума от моторчето.
Той почти изчезва съвсем, когато се пусне променливото напрежение (АС~16V), да се изправи двуполупериодно през схема „Грец“. Но не отпадат и единичните диоди от управляващите входове на машинката. Така се намалява напрежението и дори ако се добавят последователно на тези управляващи входове поредица от евтини изправителни диоди, които чрез своя пад на напрежение (всеки диод има „намаляване“ на напрежението през него с 0,7V) вече се обира почти половината от входното напрежение – тоест вътрешното моторче работи на неговото си работно напрежение. Например при включването последователно на 8 диода х 0,7 V( пад) = с цели 5,6 V напрежение по-ниско, отива на моторчето. Практически машинките вървят много по-тихо и „мазно“ от оригиналните (без допълненията).
Впрочем в по-горе указаните скъпи модели на Fulgurex и Tillig, моторчетата са абсолютно същите и всичко казано по-горе е валидно и за тях. „Номерът“ да са по-плавни и тихи все пак без тези доълнителни добавки, е че вътрешно, тяхното преводно отношение е много голямо – те въртят зъбно колело и червячна предавка, а тя доста сваля от оборотите на двигателчето. Но шума от него си е все такъв, ако не се намали входното напрежение.
Новост при добилите популярност напоследък като „черните машинки“, тоест тези от „Hoffman“ е единствено
също различните зъбни колела и изключително евтиното (но доколко е трайно) решение с пластмасовият клин,
който притиска месинговата пружина и така забавя скоростта на електромоторчето.
Тоест външно също може да се приложат трите допълнения – изправяне на напрежението, намаляването му чрез последователни диоди и по-доброто му изглаждане чрез кондензатора 3,3 мF.
**********************************************************************
Колкото до серво машинките, за тях трябва да се знаят две важни неща.
Те се управляват чрез правоъгълни импулси, които определят накъде да се завъртят двигателите.
Няма да се спирам на 360 градусовите серво машинки, а само на тези които на нас ни вършат перфектна работа.
Те също имат три входа, но само един от тях е управляващ.
През другите два получават захранване („+“ и “-“). През третия им вход се подават правоъгълни импулси,
с честота 1mS за крайно ляво положение (или 0 градуса) , респективно 2 mS за крайно дясно положение
(или 180 градуса). Скоростта с която се подават тези импулси обикновенно и 50 Hz.
Мнозина ползват и застопоряване на „централно положение“ чрез подаването на импулси
от 1,5 mS (или 90 градуса).
При сервомашинките както по-горе се спомена, крайните изключватели са всъщност електронна схема с регулируем потенциометър зацепен по оста на въртене. Ако той стигне крайно положение (тоест има съпротивление мин или макс) сервомоторчето не може още да се върти в съответната посока. Тръгва само „на обратно“.
Недостатъка на сервомашинките е, че ако ни трябва ключе, за превключване на сърца(езици) или друго,
то трябва да бъде допълнително добавено някъде външно по механичните задвижки след сервото.
Иначе управлението им е съвсем лесно при тъй наречения аналогов режим.
Тоест когато не участват в цифрово изпълнение на схемата за управление.
Ето една примерна елементарна схема за такова аналогово управление.
Ясно е че хубаво би било да направим два генератора с фиксирани честоти.
Тоест тази схема се реализира два пъти, като единият път е с резистор 68 кОм, а другия съответно с резистор 10 кОм.
Така вече ще можем да реализираме елементарната схема (която си има и свойте недостатъци)
Лесно управление на серво машинки.
Най-подходящи за нашите нужди и цена от 2,5 евро, обикновенно са тези от модел SG-90:
Както виждате освен, че са доста евтини и миниатюрни, имат повече от две зъбни колела.
Тоест работят доста тихо и съответно с нормална скорост за завъртане (~ 1 сек).
Често се продават и на групи в ибей или алито, съдържащи 5, 10 или 50 броя. Тогава цената им пада до 1,5 евро на бройка.
Та така...
ПП. Колкото до управлението на сервомашинки чрез DCC, четем Дани и реализираме нещата от испанския сайт още от 2009 година.
Декодера който управлява сервото, сам формира импулсите с които да ги управлява, като за всяка машинка има и
присвоен съответен адрес за DCC-управление.
А от сайта има и още мноооого хубави нещица, при това лесни и достъпни за изпълнение!
