:) За любителите на ПАРАТА ...

[Vlado]

Колеги, от известно време си комуникирам по имейл с инж. Димитър Деянов. Благодарение на това сега пускам една интересна негова статия, която цели най-вече да поправи някои грешки, допуснати при описанието на локомотивите серия 50 във всички негови книги. Вярвам, ценителите ще приемат добре тази, надявам се, вече исторически вярна информация:

КОРЕКЦИЯ В ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ДВА ПАРНИ ЛОКОМОТИВА ОТ БДЖ - СЕРИЯ 50 
                                                                         
Инж. Димитър ДЕЯНОВ
     
        Когато през 1986 и 1987 г. продължавах да събирам данни и подготвях за печат книгата  „Тракцията в БДЖ 1866 - 1946”, имах вече точната информация от автентични архивни документи, относно закупуването на тендерките от пруския тип Т16, впоследствие БДЖ-серия 50. Както е известно, единствено последната машина в серията, e с кола тип „Gölsdorf”(„Гьолсдорф”). Към края на 1987 г. постъпих отново на работа в Локомотивно депо София, а там битуваше мнението, че екипажът на тази машина - № 50.10 е преустроен на симетричен, както на другите от тази серия и ведущата колоос става третата по ред. Кога? Вероятно след 1948 г., защото от снимка направена около тази година се вижда, че локомотивът е с първоначалната си кола. Отидох за справка при колегите от конструкторското бюро на ЖПЗ – София. Оттам ме информираха, че е било разработвано по-рано преустройството и машината сигурно е преработена някъде през през 50-те години на ХХ век.
        Така се стигна до изречението на 114 страница в посочената по-горе книга, с което се споменаваше за преустройството, без да се казва кога точно е извършено. По това време (1987-1988 г.) не разполагах с по-късна снимка на въпросната машина, затова ходих да питам, а самата машина не можеше да се види, защото вече беше бракувана (1975 г.) и унищожена.
        Без да знаем, че информацията за преустройството на локомотив 50.10 е погрешна, сме я пренесли и в по-късните книги-албуми: „Локомотивите на БДЖ” – първо издание (1998 г.) и второ издание (2008 г.). Около началото на 2012 г. в интернет се появи фаил със снимки на български локомотиви, направени от англичанина Gerald Robinson при посещението му в България през 1964 г. Между неговите снимки е и тази, която показвам тук (бел. Vlado - снимката е тази от сайта на г-н Робинсън - http://farm8.staticflickr.com/7030/6668847987_d4708fe466_b.jpg). Тя е от 6 май 1964 г. в депо Септември. Тази великолепна снимка показва, че машината 50.10 не е преустроявана и до края си е останала с колата тип  „Gölsdorf”. В техническото ръководство на БДЖ може и да са имали намерението да дадат ход на преустройството, но по някаква причина през 50-те години (каквато беше информацията от ЖПЗ), то не е извършено. Изводът се налага от времето на снимката. Още преди 1964 г. всякакви преустройства на парни локомотиви у нас са преустановени. Парните локомотиви само се ремон-тираха и поддържаха докато се извършваше прехода от парна на дизелова и електрическа тракция. По това време в БДЖ вече се използваха първите няколко десетки броя дизелови и електрически магистрални локомотиви.
        Другата неточност, която се налага да изправим е информацията за локомотив 50.01, в таблицата на страница 158 от книгата-албум „Локомотивите на БДЖ – второ издание, 2008 г. Там е написано, че обявеният за музеен, със заповед № 200 / 1993 г. локомотив 50.01, е продаден на фирмата „Евростил” ЕООД – Русе през 2008 г. Такава сделка наистина беше в ход, но авансово изнесената информация във второто издание на албума се оказа погрешна, защото още в края на 2008 г. фирмата се отказа от закупуването на машината 50.01, заради извънредно тежкото състояние, в което се намира.

10  февруари  2012 г.                             

[zazo]

Ето това е точно и коректно отношение.

[KRAKOMOBILA]

Браво чудесна информация - и най-добрите грешат!  А „Евростил” ЕООД – Русе са искали да я купят за възстановяване ли ?

[Vlado]

Да, поне така се говореше, но само неофициално, тъй че можем само да гадаем какви са им били намеренията.

[Vlado]

Сто и десет снимки от атракционното пътуване до Гюешево, провело се на 07.05.2013 г. на адрес:

http://vkolev.snimka.bg/travel/atrakcionno-p-tuvane-do-gyueshevo-na-07-05-2013-g.750504

Приятно гледане!

п.п. Има и още снимки на другия апарат, но ще ги пусна малко по-късно...

[Vlado]

И още почти толкова от същото събитие и качени на същото място (от снимка 111 нататък):

http://vkolev.snimka.bg/travel/atrakcionno-p-tuvane-do-gyueshevo-na-07-05-2013-g.750504.30387550

[Petko Ivanov]

Заедно с брат ми имахме щастието тази година да присъстваме на 20тия парад на парните локомотиви в полския град Волщин. Трудно е да се опише видяното и преживяно от нас в дните от 26 до 28.04. Вече съм писал за това единствено място в Европа, където всеки ден се движат два чифта редовни влака до Познан, обслужвани с парни локомотиви. Мога само отново да изразя  възхищението си от перфектната организация на парада и пътуванията с истински ретро влакове (локомотиви и вагони) около Волщин.

Парада беше посетен от около 15-20 хил.човека. От Германия пристигнаха два влака с общо 25 вагона, пълни с хобисти. Единият беше от Котбус, 15 вагона, теглени от 01.509, 18.201 и 23.1019 като бутаща. Вторият дойде от Берлин, с ГДР реко лодката 52.8177 начело на 10 вагона. Вагоните и на двата влака бяха от бившата ГДР, поддържани в отлично състояние. Машините взеха участие в парада и в края на деня си заминаха обратно заедно с феновете.

Освен от Германия чуждестранни локомотиви на парада бяха 498 от Словакия и тендерката 464 от Чехия. Първият е един от последните парни локомотиви, произведени в Европа след Втората световна война. Има стокер за подаване на въглищата, търкалящи лагери на колоосното движение и още други нововъведения, характерни за последните произвеждани серийно парни локомотиви. Вторият е от семейството на нашите 47 последна доставка и 501-504.76, т.н "колбенки"

Във Волщин могат да се видят много немски локомотиви, останали и работили в Полша след Втората световна война. Това са:
2 броя пруски P8, DR38 - полска серия Ok1, не са в експлоатация
пруски G8.1 с предна колоос, DR56 - полска серия Tr5, не е в експлоатация
пруски G12, DR58, БДЖ 13 - полска серия Ty1, не е в експлоатация
DR50,БДЖ 14 - полска серия Ty5, не е в експлоатация
DR42,БДЖ 16 - полска серия Ty3, не е в експлоатация
DR42,БДЖ 16 - полска серия Ty43, не е в експлоатация
DR 52, БДЖ 15, полска серия Ty42, в експлоатация

Полските локомотиви, които не са в експлоатация и седят в района на депо Волщин са Pt 47 (два броя), Ty51 (два броя), Pm 36 с име "Хубавата Елена", ОL49 (два броя), Ok22, Tkt 48. В експлоатация видяхме OL49-59 и OL49-69, които обслужват всекидневните влакове за Познан, както и пристигналите от музея в Хабовка OL12 (австрийски локомотив,произведен 1908 г)  и тендерката 0-3-0 ТKh 49.

За съжаление почти всички загасени сега парни локомотиви са били доскоро в експлоатация и са участвали в парадите предишните години. Преди две години ние пътувахме с влак, теглен от Pm 36 "Хубавата Елена". Единият Pt47 също беше тогава в работа. Вероятно локомотивите са с изтекла ревизия на парните котли, а депо Волщин засега няма необходимите средства за подновяване. Искрено се надявам в близко време да има повече парни локомотиви в работа, защото в противен случай редовната експлоатация на парна тяга там ще приключи, което освен загуба за хобистите ще доведе и до големи загуби за града и общината. В момента голяма част от приходите там са свързани с парните локомотиви и туристите, които посещават градчето целогодишно за гледане или участие в програмата за обслужване и каране на парни локомотиви. Ежегодните паради също носят сериозен приход - никой от 15-20 хил. присъстващи не си тръгна без сувенири, без да е изпил 2-3 бири и да е ял нещо. Всички хотели бяха ангажирани още от месец Януари.

Незабравим спомен за нас ще остане  вечерното шоу в депото "Пара и светлина". Историята на влюбената двойка Ян и Елена беше отразена в исторически аспект с различни серии парни локомотиви, които обляни в светлина и звук от пара и свирене излизаха от депото и се въртяха на обръщателя. Всяка историческа епоха имаше свой локомотив - например за окупацията на Полша и Втората световна война логично беше избран германския военен локомотив серия 52, а за следвоенна Полша беше определен произвеждания тогава OL49. Цялото шоу беше великолепно музикално и артистично оформено. За жалост на танцуващите полуголи момчета и момичета времето беше много студено и сигурно са измръзнали сериозно..........

Снимки и видеоклипове от събитието може да видите в албума на линковете:

http://pivanov68.snimka.bg/hobby/wolzstyn-2013.750996
http://vbox7.com/byuser:pivanov68

Не знам защо надписите към част от видеоклиповете не отговарят на съдържанието. Надявам се администраторите на портала да ги оправят скоро.

Очаквайте скоро разказ за теснолинейките в планината Харц-Германия, където отидохме след Волщин

 

[zazo]

Страхотно, надявам се до година-две и аз да си доставя удоволствието да и отида до Волщин.

[toniemi]

Днес 05,парната премина под пара през гара София-север,към Илиянци с един стар вагон!

[KRAKOMOBILA]

Атракционен влак - София - Яна - Мусачево - Искър - София.

[Vlado]

И още един поглед от атракционното до Гюешево, за което ви запознах преди няколко дни, този път от нашия приятел от Македония - Владо Петков:

http://www.railserbia.net/forum/viewtopic.php?p=168546&sid=1ca94831816a8dd7e7cecd6855ab42fc#p168546

http://www.railserbia.net/forum/viewtopic.php?p=168547#p168547

http://www.railserbia.net/forum/viewtopic.php?p=168576#p168576

http://www.railserbia.net/forum/viewtopic.php?p=168596#p168596

http://www.railserbia.net/forum/viewtopic.php?p=168702#p168702

http://www.railserbia.net/forum/viewtopic.php?p=168703#p168703

Приятно гледане!

[Petko Ivanov]

Добавям втората част от пътеписа ми, посветен на теснолинейките в планината Харц-Германия.

Теснолинейките 1000 мм междурелсие в Харц са една от най-посещаваните туристически забележителности в Германия. В момента функционират три линии, които са свързани помежду си:
“Harzquerbahn” – Drei Annen Hohne – Eisfelder Talmuhle -Nordhausen
“Brockenbahn” – Wernigerode- Drei Annen Hohne-Brocken
“Selketalbahn” – Quedlinburg – Alexisbad- Eisfelder Talmuhle

Историята на тези линии е много интересна. След Втората световна война една част от Selketalbahn е била демонтирана от руските окупационни власти и заедно с голяма част от подвижния състав са закарани в СССР. След това парчето е възстановено и там са докарани по-старите локомотиви от Harzquerbahn . През 80 те години на миналия век е направена връзката между двете линии на Eisfelder Talmuhle . През 2006 г Selketalbahn е удължен до Кведлинбург.
Интересен факт е, че влакът за Брокен (най-високият връх на планината Харц) отива почти до самия връх. Малко под гара Брокен има глух коловоз, на който слизащия влак изчаква изкачващия се. Маневрата се извършва от влаковия персонал. До 1989 г връх Брокен е бил затворена гранична зона, забранена за посещения. Сега годишно по трите линии пътуват 1,1 млн.туристи.
Експлоатацията в момента е от парни локомотиви, произведени в ГДР след Втората световна война и различни типове дизелови мотриси, произведени след обединението на Германия. Към Брокен пътуват само парни локомотиви. За атракционни пътувания се използват няколко локомотива система “Mallet”, които са два типа – стар и по-нов. За наш късмет видяхме и от двата вида, единият в работа на гара Eisfelder Talmuhle, а други два в депо Вернигероде :
http://media.snimka.bg/s1/2083/030409383-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/s1/2083/030409466-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/s1/2083/030409468-big.jpg?r=0

През втората половина на 80 те години на миналия век в ГДР е имало идея за подмяна на парните локомотиви по теснолинейките с дизелови. За целта са преоборудвани няколко V100 с триосни талиги за теснопътното междурелсие. За щастие обединението на Германия е попречило тази идея да се осъществи напълно. За наш късмет видяхме  един от дизелите V100 (199 861) да прави маневра в депо Вернигероде.
http://media.snimka.bg/s1/2083/030409484-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/s1/2083/030409486-big.jpg?r=0

Там видяхме и една ретро дизелова мотриса, която се подготвяше за атракционно пътуване.
http://media.snimka.bg/s1/2083/030409473-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/s1/2083/030409474-big.jpg?r=0

Интересен е хибридния трамвай, който пътува по линия 10 от Нордхаузен до Илфелд на всеки 30 мин. В града трамваят се захранва от контактна мрежа с DC660V, а извън града пътува с дизелов двигател. Също така част от дизеловите мотриси навлизат донякъде по трамвайните линии в града. За пръв път в Нордхаузен видяхме такава симбиоза между градски и извънградски транспорт, което е много удобно за живеещите там.

Хибриден трамвай на гара Илфелд:
http://media.snimka.bg/s1/2083/030409357-big.jpg?r=0

Дизелова мотриса в Нордхаузен:
http://media.snimka.bg/s1/2122/030488690-big.jpg?r=0

Пътуването по теснолинейките е незабравимо преживяване. Природата е невероятно красива и в комбинация с парната машина начело на влака доставя неописуемо удоволствие. Във влакчетата продават слабоалкохолни напитки, специално произведени за тези линии, което доставя допълнителен колорит на пътуването. На крайните и възлови гари има магазини за сувенири и билети. Прилагам снимка на една бутилка , която си купих за спомен.
http://media.snimka.bg/s1/2122/030488673-big.jpg?r=0

Локомотивите и вагоните са в идеално състояние. Персоналът се грижи перфектно за тях и всяка свободна минута на гарите се заема да чисти и лъска частите по локомотивите.
http://media.snimka.bg/s1/2083/030409354-big.jpg?r=0

Цената на обиколен билет Кведлинбург – Нордхаузен-Брокен-Вернигероде е 42 Евро на човек. За същата цена може да се пътува и в локомотивите, но е необходимо предварително уведомяване. Билета важи седем дена. Влаковете към и от Брокен бяха пълни , независимо от делничния ден. Като чели Selketalbahn е по-слабо натоварена линия, но и там имаше немалко хора. Със сигурност през лятото броят на пътниците нараства неколкократно. Линиите се посещават и от много чужди туристи – в нашия вагон от Брокен пътуваха голяма група холандци.

Вълнуващо преживяване би било прекарване на Валпургиевата нощ на връх Брокен. Според древногерманска легенда, на 30.04 на този връх се събират всички вещици, вещери, дяволи и др.подобни за годишен отчет на извършените злодеяния. Събитието се празнува в цялата планина Харц със съответните ритуали, палене на огньове, танци и изгаряне на снежен човек като символ на отминалата зима. Ние бяхме свидетели на това в Кведлинбург, но най-големи са били празненствата в Тале . Ежегодно на тази дата към Брокен пътуват ретро влакове, теглени от локомотивите система “Mallet”. Разбира се, влаковете са със съответната маскировка – метли, вещици, дяволи и т.н.

Всички снимки от пътуванията ни из Харц може да се видят тук:
http://pivanov68.snimka.bg/hobby/tesnolineyiki-v-harc.750999.30409354

[emilchaushev]

Тази ретро мотриса от разказа не е ли Ганц?

[misan]

 Това е мотрисата Т1,произведена през 1933 във вагонната фабрика в Десау,за Селкеталбан.

[IKAR]

Точно по тази теснолинейка са заснети и част от епизодите на детското филмче "Призраци под виенското колело" през 1979 г. Та там също може да се види в действие.

Филмът го има в маймундата, ето линк: http://www.zamunda.net/details.php?id=30234&hit=1 Естествено, иска регистрация.