:) За любителите на ПАРАТА ...

[piko1]

аха сталкер пасти да яде сравнение с нас бате а за джунгалта сега даже е малко по обемиста дори не знам как смятат точно да минат...

[KRAKOMOBILA]

аха сталкер пасти да яде сравнение с нас бате а за джунгалта сега даже е малко по обемиста дори не знам как смятат точно да минат...

Както минават почти всеки ден маневрени влакове.

[pach]

Както минават почти всеки ден маневрени влакове.

Някога може би...
ама вчера там релсите бяха доста почервенели (главата отгоре) та незнам ...поне две седмици (ако не е два месеца) не е минавано!

[KRAKOMOBILA]

И така да е - щом са си платили ще стигнат до там ако ще машинистите на ръце да ги пренасят.

[pach]

 
Да са ни живи и здрави машинистите!!!
 

[bdz43r]

Защо сте решили, че атракция и влак се срещат само при парния локомотив? Това е много погрешно мислене.
Баш ЖП феновете, каквито поръчват пътуванията са се нагледали на стотици парни машини от всякакви видове и съвсем не се ограничават с ахкане по пушеци.
На мен лично би ми било много по-интересно да се докосна до по-екзотичните особености на чуждите ЖП мрежи, да надникна зад фасадата, да видя забутани линии, зад руини, в храсти и т. н. Там се намират най-интересните неща, които оставят трайни и винаги различни впечатления.
И аз на тяхно място бих си платил да пътувам София - Пионер, защото там си нямат гара Пионер.
Явно хората са достигнали по-високо ниво на ЖП фенове, много над безкрайното прехласване по отсечките на парната машина.

[piko1]

 Steam "an evocative tribute to the last days of steam trains" by Colin Garratt
джиджаво книжле 

Beginning in the late sixties, Colin Garratt made it his mission to photograph steam locomotives wherever he could find them. He is an outstanding photographer and brave too, because sometimes he would stand right inside a tunnel to capture just the right shot as a train approached at high speed. Maybe it's not as brave as war photographers or soldiers sometimes have to be, but it's far braver than most people would do.

In this book, the author captures the last days of steam in Britain, France, Germany and other European countries, then goes on to do the same in Central and South America, Africa and Asia. Sadly, steam trains in commercial services were already consigned to history by the time that Colin started his work, so there aren't any pictures from there, but American-built steam locomotives survived elsewhere long after they were no longer required in their homeland. One of their last strongholds was Cuba, which had imported plenty of American-built locomotives prior to Castro's revolution. Some of them were still working, by then confined to industrial services, at the start of the new millennium.

All most of the pictures here show steam locomotives in all their majesty, there are a few pictures showing abandoned, rusting locomotives, including three locomotives sent to Alaska during the gold rush but abandoned over a century ago. Slowly rusting and even more slowly dissolving, their remains will take many thousands of years to vanish if left as they are. Even more extraordinary are the two broad-gauge locomotives rusting away in the Azores. It seems that there was an attempt to bring one of them back to Britain for restoration, but this didn't happen.

Steam's last stronghold was China, where they have plentiful coal supplies and continued building steam locomotives for mainline services until the mid-nineties. The Chinese eventually realized the commercial reality that while steam locomotives are cheaper to build, easier to maintain and more robust than diesel and electric locomotives, their much higher running costs outweigh such advantages for commercial services.

Yes, steam locomotives are much more exciting than their replacements could ever be, but they had to be replaced. Fortunately, Colin and others recorded their exploits for posterity. Also some people spent a lot of time, effort and money preserving a few of them, which we can all see on heritage railways or in museums.

In summary, this book chronicles the demise, in pictures, of steam locomotives around the world, beginning with the end of mainline British steam in 1968, and it does that job well.

[Adrian]

r u talkin' 2 me ??

[piko1]

адри нали знаеш койт не  вдява от англиски да отиде на курсове (евтини са) а пък който не може да си го позволи да си купи речник 

и ти ли я имаш ам     

[XRISTO]

Дали вдява или не в този форум се пише на родният ни език (при условие, че евентуално човекът зад клавиатурата умее да пише на български  ), а който вдява английски, куца му българският и затова предпочита да пише на английски-да си пише във форум, който е на английски език.И това не е моя приумица. За справка :
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,36.0.html
точка 2.11

[Vlado]

Дали вдява или не в този форум се пише на родният ни език (при условие, че евентуално човекът зад клавиатурата умее да пише на български  ), а който вдява английски, куца му българският и затова предпочита да пише на английски-да си пише във форум, който е на английски език.И това не е моя приумица. За справка :
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,36.0.html
точка 2.11

И в тоя ред на мисли, piko1, не е зле да фърлиш под английския текст и нещо на български, примерно превод. Така всички ще вденат за какво иде реч. 

[piko1]

ок след малко ще има превод 

[piko1]

Парата "един емоционален спомен за последните дни на парните влакове"

всичко се започва в краят на 60-те години на 20 век за Колин Грат и неговата мисия
да заснема парните локомотиви където и да ги намира той е невероятен фотограф а и същото така и смел защото понякога може да застане в тунел за да заснеме точно кадъра който желае докато насреща
му се движи влак с невероятна скорост може би той не е толкова смел колкото военните фотографи
и войници както те би трябвало да са понякога но той е много по смел от повечето хора

В книгата автора улавя последните дни на парата в Британия Франция Германия и други европейски държави след това се пренася в Централна и Южна Америка Африка Азия и Австралия
Тъжно но парните локомотиви са извадени от редовна експлоатация и вече са се смятали за част
от историята по времето в което Колин започва своята работа и за това снимки от тези места просто липсват (България е една от тях) но произведените в Америка локомотиви просъществуват другаде след като вече не са били нужни в родната си страна Една от последните им спирки е примерно Куба
която е била внесла достатъчно произведени в Америка локомотиви преди Революцията на кастро
някой от тях дори все още работят по индустриалните клонове в началото на новото хилядолетие

почти всички снимки в тази книга показват парните локомотиви в цялостното им величие
няколко снимки показват изоставени и ръждясали локомотиви в това число и на няколко
локомотива изпратени в Аляска през годините на златната треска но изоставени преди повече от век
бавно корозиращи и още по бавно разтварящи се във времето техните следи ще изчезнат след хиляди
години ако бъдат оставени така както са във момента Още по необикновени са два  локомотива които са със по широко от нормалното междурелсие на Азорският архипелаг изглежда че е имало опит единият да бъде пренесен в Англия където да бъде реставриран но това не се е случило

Последното убежище на парата е Китай където имат предостатъчно запаси от въглища
и продължават да произвеждат парни локомотиви за ползване по главните железопътни участъци
до средата на 90-те години на 20век. Китайците евентуално са осъзнали пазарната реалност
че парните локомотиви са по евтини за производство по лесни за перодръжка по стабилни от
дизеловите и електрическите локомотиви но с по високи експлоатационни разходи надделяват над
тези им превъзходства за търговската им експлоатация

Да наистина парните локомотиви са много по въодушевителни от техните заместници но те трябва
да бъдат заменени За щастие Колин и други записват тяхната истрия за идните поколения
Както и някой хора влагат много време и пари за да запазят няколко от тях който можем да видим
живи по линиите или в музеите

накратко в тази книга хронологично е изложено като завещание в снимки на парните локомотиви 
с началото на краят на парата по британската железница от 1968 до днес
и извършва тази работа доста добре



къде ми е бирата искам си бирата  не стига че сънен превеждам и ми се спи още ама няма бира *YAWN* тоя Twitter пак полудя... 45 съобщения за 30 минути
съжалявам че бях по оцвъкал нещата в края дано ви хареса матерялчето за книгата

[Adrian]

 'сичко е ток и жица !
Никва пара , даге 

[mgirginov]

 'сичко е ток и жица !
Никва пара , даге 

Напротив - връщаме се към парата/ т.е. към нашите парни корени/ и цитирам :
Британски болид с парен двигател счупи над 100-годишен рекорд за скорост. Постижението бе записано след два опита на писта в американската военновъздушна база Едуардс, в пустинята Мохаве, предадоха световните агенции.
Болидът, кръстен от създателите си "Най-бързият чайник на планетата", разви скорост при двата опита от съответно 218,871 км/ч и 243,148 км/ч.
През 1906 г. американецът Фред Мариот беше успял да подкара болида си с парен двигател със скорост от 204,387 км/ч в Дайтона бийч, в щата Флорида.
Сега за нов рекорд ще се счита средната величина между двете развити от "Най-бързия чайник на планетата" скорости при двата му опита, т.е. 225,055 км/ч.
Британският екип се води от Чарлз Бърнет III. Той вече е рекордьор и в друга дисциплина. През 1999 г. Бърнет подобри рекорда за скорост при плаване с лодка с външен двигател. Тогава той разви скорост от 220 км/ч, припомня Франс прес. 
Болидът с парен двигател на Бърнет има формата на катамаран, или на космически кораб, но не и на състезателно возило. Дълъг е 7,6 метра, тежи 3 т и е конструиран от алуминий и карбон.
Оборудван е с дузина "парни котли", съдържащи над 3000 метра тръби. Вътре парата, достигаща температура от над 400 градуса по Целзий, задвижва турбина със скорост, равняваща се на два пъти на скоростта на звука, уточнява Франс прес.
За опита си в пустинята Мохаве Бърнет и неговият екип са се готвили цели 10 години.
http://www.radar.bg/redirect.php?newsid=6170320#