Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
Железопътни катастрофи и изцепки
pach:
Чудех се къде да публикувам следния личен разказ!(?)
И понеже спокойно може да мине във втората част
на заглавието на тази тема - за изцепките, реших тук да е.
Всеки от нас вероятно е имал през различните години " премеждия" с транспортната милиция на гара Пловдив.
Който не е имал такива - да вдигне ръка :search:
--- Цитат --- Този филм и този епизод са свързани с най-голямото ми оскърбление и обида. Тогава едновременно снимах и в „Десет дни неплатени“ на съпруга на Лада - Януш Вазов, играех в театъра и участвах в подготовката на Новогодишната телевизионна програма. Лудница! Не знам кога спях. Действието на „Вятърът на пътешествията“ се развиваше през лятото, но бяха закъсали със сроковете и снимаха през октомври. Януш Вазов бе гарантирал пред Лада, че когато тя има нужда от мен, ще ме пусне. И аз трябваше да съчетавам всичко това. Най-после идва, о, Боже, свещеният ден, в който трябва да отида в Бургас на снимки за филма на Лада. Текстът на телеграмата, с която ме извикаха, гласеше, че ако не се явя точно на тази и тази дата, ще се наложи да платя снимачния ден, 2 хиляди лева. И те бяха упоменати.
Тръгвам, но вечерта в Пловдив е сватбата на Катя Паскалева и Георги Божилов - Слона, известният пловдивски художник. Всички са там, просто не мога да не отида. Минавам през Пловдив и оттам ще хвана влака за Бургас. Проверил съм часа на тръгване, държа се абсолютно благоразумно и въпреки че е сватба, почти нищо не пия. От Стария град отивам до гарата пеша, имам достатъчно време. Започна да прехвърча сняг и аз си викам, о, вече идва снежното време, как ще играя утре по къси ръкави на плажа? Купувам си билет и чакам влака. Той закъснява. Между другото вече имах известна популярност, появявал се бях по телевизията, във филми. Казвам го, защото е важно за по-нататъшните събития. Влакът закъснява с един час, с час и половина, с два и тъй като е вече един през нощта, отивам на гишето да питам имат ли сведения за закъснението. Те съобщават по уредбата, но не фиксират никакъв час. На гишето ми отговарят, че нищо не знаят. Подвивам си опашката и отново чакам. Става вече близо три часа. Отново отивам на гишето, тъй като видях, че отвън пред гарата стоят таксита и някои хора се качват и заминават с тях. Решавам и аз да взема такси и искам да си върна билета. Казват ми, че не може. Как да не може, казвам аз, след като в цял свят може. Отново повтарят, че не може, който иска да си заминава с каквото си иска. В това време виждам, че някакъв милиционер стои наблизо и слуша разговора ми с продавачката на билети. По-точно разправията ми, но в никакъв случай скандал. Говоря, че не може да не може, че това навсякъде е прието, че утре, т. е. днес заранта, трябва да бъда в Бургас, поне да ми кажат този влак ще дойде ли или въобще няма да дойде. Накрая казвам: „Добре, ясно!“ и се обръщам да тръгна към такситата. Но...
милиционерът ме спира и ме вика да отидем за малко при началника му.
- Защо, какво се е случило? - питам.
- Той ще ти обясни.
Стигаме до огромна стая на приземното ниво, на която пише „Транспортна милиция“, влизаме. Началникът, на вид сериозен човек с бяла коса, седи зад бюрото и в момента, в който влизам, старшината се врътва, заключва вратата и дърпа всички пердета. Аз, смеейки се, питам:
- Какво има, другарю началник? Защо старшината заключва вратата и дърпа пердетата? Защо се крием?
Започва един абсурден диалог точно като на гара, без да си давам сметка какво ме чака. Умът ми е другаде - снимал съм в телевизията, Катя сме я омъжили, отивам да свърша епизода при Лада, връщам се, продължавам снимките при Януш, който ме чака. Въобще доста зает артист и дейна фигура. Старшината обяснява как съм се разправял на гишето и съм искал да си върна билета, като навсякъде по света.
Казвам:
- Да, защото имам командировка до Бургас. Трябва да бъда там сутринта. Парите за такси са много, поне билета да си отбия.
- Какво си разправял, че по света връщали билетите? Че какво знаеш ти за света, бе? Какво искаш да кажеш? Кой си ти? - ме започва началникът.
- Няма значение кой съм. Аз съм гражданин, пътуващ за Бургас.
- Къде работиш?
- Това няма никакво значение.
- Какво работиш?
- Това също няма значение.
Въобще не си давам сметка какво ще стане. Началникът казва:
- Дай си паспорта!
И в този момент загрявам, че нямам паспорт в себе си, и то не за друго, а защото мисля, че вече съм станал известен и хората ме познават.
- Нямам паспорт.
- Къде живееш?
- В София.
- А къде си роден?
- В Шумен.
- Ъ-ъ-ъ. Тогава какво правиш тук?
- Имах работа.
- От Пловдив къде отиваш?
- В Бургас.
- Какво ще търсиш ти в Бургас?
- Имам работа.
- Като имаш работа в Бургас, значи работиш нещо. Кажи ми какво работиш!
Разбира се, аз не желая да му кажа, защото съм луд полудял, направо съм бесен. Решавам! Няма да му кажа, че съм артист.
- Няма значение какво работя. Аз съм български гражданин, който пътува. Ето, имам билет.
- А на какъв адрес живееш в София?
Казвам му името си, адреса си и към кое районно се намира. Той се обажда по телефона в районното да проверят има ли такова лице. В това време аз сядам на дивана. И при мене идва старшината и пита:
- Ти защо въртиш началника? Защо не кажеш какъв си и какво работиш? В затвора бил ли си?
Моментално загрявам, че съм с доскоро бръсната глава, явно ме вземат за избягал затворник, но държа на своето:
- Те сега ще ви се обадят да потвърдят.
А милиционерът:
- Абе, кой ще се обажда за теб. Ти на маймуни ли ще ни правиш? - и тряс един по главата.
Обръщам се и казвам на началника с огромно спокойствие:
- Другарю началник, видяхте ли този човек какво направи?
- Ти не се обаждай, да не дойда и аз!
- Къде да дойдете? Какво правите, бе хора? Какви са тези методи? Как може такова нещо? Къде се намирате вие?
- Ти ли ще ни държиш сметка?!
Той скача през бюрото и двамата почват да ме бият, а аз стоя точно като бивш боксьор, имам опит, вдигам „гард“ и си пазя лицето, нали имам снимки! Те ме бият, бият, бият, но аз не ставам, в това положение съм много по-защитен. Съумявам да си пазя лицето и го опазвам, но не и главата. Те се уморяват и спират. Престават. А аз имам неблагоразумието съвсем спокойно да задам въпроса:
- Е, свършихте ли? Сега пък аз искам да се обадя на едно телефонче.
След което последва отново същото:
- Кой, бе? Ти ли, бе? Какъв телефон? На кого ще се обаждаш?
И бой, бой. Но вече знам, трябва да стоя само в седнало положение. На началника му падна шапката по време на боя, разгърди се, те полудяха, виждат пред себе си един адски спокоен човек, непукист, който понася всичко и въобще не изпитва страх. Най-после телефонът звънва. Началникът вдига и явно му казват, че лицето е регистрирано на този адрес. Той се убеди, че всичко е наред, но започна отново:
- Живееш в София, родом си от Шумен, тази вечер си в Пловдив, а утре - в Бургас. Ще ни кажеш ли най-после какво работиш и какъв си. Срещал съм какви ли не престъпници, но такова хладнокръвие и такъв катил не съм виждал! Ти дори не се плашиш. Двама души те бием, главата ти ще счупим, а ти въобще не мърдаш. Кажи, бе братко, кой си ти?
- Другарю началник, ти къде ще караш Нова година?
- Вкъщи ще я карам.
- Имаш ли семейство, виждам, че си с бяла коса. Като влязох, те помислих за умен човек, възрастен, сериозен.
- Имам, разбира се.
- Виж какво, другарю майор. Като седнете на новогодишната трапеза с жена си и децата си, пуснете телевизора. След девет часа започва програма, в която един човек час и половина ще стои на екрана. Като го видиш, кажи на жената и децата: „Ето този, дето ни забавлява, го бих на пловдивската гара на еди коя си дата.“ Обещаваш ли, че ще го направиш?
- Чакай, какво искаш да кажеш? Кажи бе, двайсет пъти те питам кой си? Защо се държиш така?
- Ако не обещаеш, в себе си имам телефончето на един пловдивчанин, няма да ти кажа кой, защото ако ти кажа ще, подскочиш от стола. Съобщя ли му къде се намирам, колко е часът и в колко трябва да бъда в Бургас... и колко сте ме били...
- Ама кажи кой си, бе момче, чуваш ли какво ти говоря - вече удари на молба началникът.
- Аз съм артист, казвам се Тодор Колев. Знаеш името ми, нали провери в София.
- Не-е-е-е! Майко! Аз съм те гледал. Мислех си, че те познавам, защото си престъпник и някъде съм виждал снимката ти. Защо си остриган, бе човек?
- Въобще не е твоя работа. Кажи на това нищожество да отвори вратата!
И започвам да псувам. Ама псувам, та псувам. А оня, старшината, като разбра каква е ситуацията, веднага изтича, дръпна пердетата, отключи вратата:
- Заповядай! Извинявай! Аз съм виновен, другарю майор.
Излизам и тръгвам към една волга, спряла точно от другата страна на гарата. Двамата тичат след мен:
- Чакай, моля ти се! Не си тръгвай! Чакай малко!
Влизам в колата, питам шофьора ще ме закара ли до Бургас, а той:
- Тошко, здравей. Какво става?
Защото вижда двамата милиционери как тичат зад мен, а аз явно изнервен, луд полудял. Онези викат на шофьора да не затваря вратата:
- Много молим, другарю Колев, излезте! Дайте да се разберем като хората!
- Вие не сте хора, вие сте идиоти! Махни си ръката от вратата, вече съм наел таксито!
--- Край на цитат ---
От биографичните записки за Тодор Колев.
toniemi:
https://dnes.dir.bg/krimi/bivsh-sluzhitel-na-bdzh-krade-se-na-edro-ohrana-na-praktika-nyama
Adrian:
Тони , ако те направят директор на БДЖ , какво би направил срещу тези кражби ?
Adrian:
Богатите също плачат :
Преди 2 дни до Грац автобус удря влак ; 1 починал и 11 тежко ранени ; съставът не е на OBB >>
train operator Graz-Koeflacher Bahn
pach:
Спокойно!
:pleasantry:
Не е станала катастрофа, но ви предлагам
един стар документален филм (27мин) от "Железопътна романтика" заснет някъде около 1970-1980 година предполагам.
Не е нужно да знаете немски, защото кадрите са достатъчно ясни.
Каква бригада са само. Вдигат на релсите последователно,
вагон, маневрен локомотив, голям локомотив и мотрисен влак!
Без какъвто и да е било КРАН!!!!
Интересни кадри от първата
цистерна - виждат се много добре талигите и буксите какво
правят в момента на дерайлиране (3.00мин).
А към края на филма уникални кадри от изправяне на Е44 паднал от релсите на борд!!!
Изправят то отново без никакъв кран!!! Къде сме в БДЖ дори не искам да си мисля. Добре, че поне кранове имаме:
https://youtu.be/FiIy8iAXDBo
Само не разбрах защо като изключиха мотрисата електрически,
я разкачиха цялата включително и на покрива,
при условие, че контактната мрежа е изключена на 100 % !?
Кадрите с дъното на Е44 са доста уникални!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия