Нещо от два дена не схващам за какво иде реч ... Та прочетох темата от началото. и май разбрах - един километър има 1000 метра (а не 1024). Един час има 60 минути, всяка по 60 секунди - та общи 3600 секунди. Прегледах и списъка с участниците във форума - май и най-младия трябва да може да превръща от км/ч в м/с, или обратно. А едно деление на 87 (или 120, 160) не би трябвало да е проблем. Разбира се не говорим за квадрати, кубове, кръгове и т.н.
Калкулаторът гледам че правилно смята. Можеш само да ограничиш микроните в резултатите от "Настройте вашия локомотив да се движи с тази скорост", напр. до един или два знака след запетаята, така както си го направил в горните резултати.
Въпросът е че немците в техните норми са сложили едни 40% завишение на скоростта на модела в Н0. Така било по-истинско възприятието ... или нещо подобно.
На друго място пък казват че е добре да може моделът да се движи с поне 100 км/ч. Иначе моята любима 89 трябва да пъпли с 10 см/с. Ако макетът е голям, това може да е доста досадно в дълго междугарие.
И двете завишения можем да ги забравим при малък по размери домашен макет, с гара, маневрено движение, потегляне и спиране в гара. Мащабната скорост си е доста подходяща без корекции.
Въпросът обаче отперди четири години и половина беше как с аналогово захранване да накараме няколко различни локомотива да се движат с тяхната си (различна) скорост. Ако са на един токов кръг не разбрах как може един да прави маневри, а друг да върти кръгчета. Ако говорим за движение на два или повече влака непрекъснато (да си обикалят) по различни трасета, то предварително сме загубили доста от рИалността. Тогава можем да разчитаме на това, че обикновено производителите правят по-бавните локомотиви да се движат по-бавно от ICE например. Даже на аналоговите регулатори на Fleischmann има градуирани км/ч, а не деления или волтове. Така че с достатъчна точност при едно и също напрежение, напр. 9 волта, различните локомотиви се движат с тяхната си скорост. В участъци, в които трябва да се движат по-бавно, напрежението може д се понижи - напр. с по три диода последователно - прави минус 2 волта. Може и с още три за движение в другата посока. Същото може да се използав, дори и на две стъпки, за бавно движение в гара или тръгване от светофор. Въобще на доста локомотиви, особено от по-новите, тези 9 волта по мои измервания отговарят на максималната скорост в мащаб.
Разбира се има и изключение за мащабната скорост - това са любимите ни Piko Junior 80, ластици и др. подобни. За тях е добре да се знае, че в старото си производство те са т.н. батерийни модели, и се движат с една или две батерии по 4.5 волта, които при кратко каране дават и по-малко. Съответно не бива да се пускат на мах от трафа, който с тези моторчета дава 14 - 16 волта, т.е. два пъти повече от нужното. 4 - 5 волта са им пре достатъчни.
Съпротивление може да се добави, вътре в локомотива. Трябва обаче правилно да се сметне, особено по мощност, както и резисторът да се разположи на подходящо място, за да не стопи корубата. Резултатът е двустранен - разбира се се намалява скоростта. Но едновременно с това се губи плавното тръгвне. Серияно свързано съпротивление пречи доста на бавното каране, дори и ако е нова мишка с ШИМ. Също така може да започне да се държи "странно" по стрелки, натоварване и т.н.
