Да, сгреШих за четиристепенното окачване. Всичко друго е ВЯРНО.
Надявам са ще разрешиш да внеса малки корекции и допълнения в твоето описание на парната машина (с червено са неточностите, със синьо допълненията):
Парният локомотив има три основни части- котел, кола и парна машина.
Котелът произвежда парата, необходима за работата на парната машина. Котелът има три части- стоящ котел, надлъжен котел и димна камера.
Стоящият котел е тази част, в която се намира пещта. Сечението му е с арковидна форма. Обикновено върху стоящия котел са монтирани предпазните клапани, които се задействат автоматично, когато налягането надвиши работното налягане на котела. Отдолу е скарата, под нея пепелниците и подухалата. При някои локомотиви пепелниците се спускат много ниско, почти до глава релса. От задната страна е пещната врата, а
от предната страна е тръбната решетка, която е и свързващото звено с надлъжния (цилиндричния) котел.
Задната тръбна решетка е елемент от пещта и представлява нейната предна стена. Пещта е укрепена в стоящия котел посредством около 1000 связи и анкърни болтове. В долния край пещта е свързана с котела чрез основния пещен ринг - правоъгълна стоманена рамка със сечение на гредата 100 х 70 мм, като отвътре са занитени пещните стени, а отвън котелните. Най-често протичащия възел, особено по ъглите. Течовете са отстраняват с чеканене, заварките са забранени. Преходът между стоящия и надлъжния котел от долната страна се нарича крепс. В надлъжният котел са монтирани
пламъчните тръби. Техният брой е различен при всяка локомотивна серия, обикновено са над 100 броя. При локомотивите, които работят с прегрята пара, част от пламъчните тръби са с по-голям диаметър и в тях са вкарани U-образните тръби на паропрегревателя.
Освен пламъчните има и димогарни тръби. Пламъчни тръби имат само машините, работещи с прегрята пара и са с диаметър (външ./вътр.) 139/131 мм или 133/125 мм (при серия 16) и са на брой 38 или 43 (при серия 16). Разположени са в горната част на котела и във всички тях са вкарани паропрегревателните елементи. Димогарните тръби са с диаметър 56/51 или 51/46 мм (при серия 16) и са на брой 136 или 143 (при серия 16). Машините, работещи с наситена пара имат само димогарни тръби на брой 150-180. Паропрегревателните елементи обикновено са 4-ходови (двойно U).В тази част на котела се намират и парният и питателен дом. От първия се взима сухата пара за парната машина, а през втория се захранва котела с вода. Винаги парният дом се намира от страната на стоящия котел, а питателния-от страната на димната камера.При някои по-стари локомотиви, както и при военните типове BR52 и BR42, питателният дом липсва. Вместо него има само питателни гърнета. От пред надлъжния котел е затворен от предната тръбна решетка.
Стоящият и надлъжният котел имат външна ламаринена обшивка, която да изолира котела от влиянието на външната температура.
Между обшивката и котела е поставен изолационен материал - стъклена или минерална вата. Най-предната част на котела е димната камера. В горната и част се намира комина, в долната, точно под комина е конусът, през който излиза отработената пара от парните цилиндри.
При излизане от конуса в комина парата създава сифонен ефект, който създава вакуум в димната камера и съответно тяга в пещта. Около конуса е разположен сифонът - тръба във формата на геврек с 6 лавалови дюзи, насочени нагоре. През него са пуска прясна пара за създаване на изкуствена тяга при безпарен ход и престой. 3адната част на димната камера е тръбната решетка на надлъжния котел. От тук излизат изгорелите в пещта газове, смесват се с отработената пара и излизат през комина. Предната част е затворена
херметически от капака на димната камера. За локомотивите, работещи с прегрята пара, тук, в димната камера е разположен и паропрегревателният сандък, в него влизат и излизат всички U-образни тръби на паропрегревателя. Той се намира в горната част
на пред тръбната решетка.
От вън, над обшивката на котела са монтирани и много спомагателни уреди и агрегати. Накратко те са следните:
1.Водоподгревател, монтиран напречно на котела в специална пазва от горната страна на димната камера пред комина. В него влиза отработилата пара от спомагателните уреди (помпи, турбогенератор и др.) и затопля водата, идваща от водната помпа до около 90-95 градуса. Така подгрятата вода, постъпвайки в котела
не понижава котелното налягане.
При качаене на вода винаги налягането спада, но подгрятата вода първо намалява риска от неравномерно охлаждане и съответно деформации, и второ води до икономия на гориво. По нашите машини такова животно няма, а на пристигналите с фабрично монтиран подгревател той набързо е ампутиран и се работи само с инжектори. Инжекторите нагряват водата до не повече от 80°С.2.Турбогенератор (динамо), работи с прясна пара, и произвежда електрически ток за осветлението на локомотива. Разположен е обикновено от ляво, малко зад комина.
3.Пясъчни сандъци, един или два броя, разположени в горната част на котела, пред или зад парния дом. От тях се спускат пясъчни тръби към двигателните колела. Те предпазват локомотива от буксуване.
Задействат се ръчно при старите и въздушно при по-новите машини, като в зависимост от посоката са избира от коя страна на колоосите да тече пясък.4.Въздушна (Кнорова помпа) и водна помпа. Първата набавя сгъстен въздух за спирачната система на локомотива и влака, а втората вкарва водата от тендера в котела (през водоподгревателя и питателния дом). И двете работят с прясна пара. Разположени са или от двете страни на димната камера в специални пазви (водната помпа отляво, а въздушната отдясно), или на конзоли отстрани на рамата.
5.Сухопарна глава-от нея се взима пара за всички изброени по-горе уреди. Тя има правоъгълна форма и е разположена или на стоящия котел
вътре в будката високо на челната стена на котела - само при серия 16, или отляво, под парния дом. С нея са свързани всички тръби, които се виждат отвън по котела.
Осигурява пара за инжекторите, кноровата помпа, динамото, влаковото отопление и мазутната инсталация.6.И да не забраяме най-важният локомотивен атрибут- парната свирка, без която локомотивът не е никакъв локомотив:)))
7. Продухвателни кранове. Монтирани са два на коремната част на цилиндричния котел - един под питателния дом или гърнета, един по средата, един на крепса и два на стоящия котел отляво и отдясно точно над основния пещен ринг. Служат за периодично продухване на котела с цел отстраняване на утайки и тиня, както и за източване на водата при промивки и ремонт.
8. Циркулационен кран - отгоре на надлъжния котел между питателния дом и димната камера. Служи за първоначално пълнене на котела с вода и за свързване към циркулационната инсталация в депото при промивка. От отклонение от него са взема пара за свирката.
9. Промивални люкове. Разположени на различни места по котела (вкл. в будката и в димната камера). При промивка се отварят и през тях със струя под налягане се измива вътрешността на котела от накип и утайки. Общо 37 броя.