Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
Пътуване до Виена и цурюк
lubomir:
От както през 2004 посетих за първи пат тоя град, си останах с отворена уста и от тогава с повод и без повод гледам да мина или отида до там. Че града е качествен си личи и от последното проучване, според което този град е най-добрия за живеене в целия свят, като надминава дори Цюрих. Града вероятно повечето от вас го познават вече достатъчно добре, но едва ли сте обърнали внимание на околните села в които "по-нормалните" виенчани си прекарват живота в спокойствие и уют и ежедневно пътуват до големия град. За австриеца къщата е икона за която той дава мило и драго. Затова и техните къщи са като кукленски пак нашите са направени с каквото и от къдто сме могли да откраднем или да вземем за без пари. За разлика от София обаче, там "провинциалистите" не са нежелани, а предвид невероятната(за нашите виждания) инфраструктура, изобилието и точността на обществения транспорт(автобуси, трамваи, градски и крайградски влакове), пътуването до всяка точка в любимата ми Австрия не е никакъв проблем. Винаги съм казвал и пак ще го кажа: България ще се оправи тогава когато Виена ни стане столица. И тъй като знам че това никога няма да стане, затова България никога няма да бъде подредена, нормална и спокойна държава за живеене, въпреки всички природни красоти с които ни е благословил Създателя!
И така, още преди всяко тръгване винаги си правя план за движение, места за посещение и въобще как да си прекараме най-ползотворно и приятно времето там. Интересен факт е че всички планировки, за пристигане отпътуване времепътуване, там, в Германия, и останалите стари страни членки на ЕС се сбъдват с удивителна точност, въпреки периодичните задръствания, въпреки че са правени на око от мен и поне 1седмица предваретелно. С минаването на румънско-унгарската граница и насам всички планове и веремепътувания биват разбивани на пух и прах и винаги гледаме да пристигнем живи и здрави, пък кога?- когато тогава!
Та при правенето на плановете решихме че трябва да посетим Виенския музей на техниката, и докато се ровех видях че той има шефство с жп музея в Щрасхов(близо до Виена). След кратка справка се оказа че сутринта преди да посетим музея има исторически влак който тръгва от Сюдбанхоф. Веднага беше решено че това няма да бъде пропуснато. И така селед като на станахме рано сутринта, снимах пътьом лубимия ми влак от Братислава за Виена http://www.eltatech.com/upload/Wien_May_2009/vclp/vclp0001.mov, и след 15-20мин шофиране по празните улици и магистрали(все пак е неделя), се озовавам на платения паркинг на гарата. До сега не бях ходил там и ми трябваше малко време да се ориентирам, но това не е болен въпрос, защото Виена е последното место на което човек би могъл да се загуби. Всичко е направено с мисъл и изобилието от указателни знаци прави невъзможно загубването дори и за последния [*цензурирано*].
И така влизам в гарата, обаче който е ходил, знае че тази гара е Г образна, като има и транзитни коловози. Повече за коловозното развитие може да видите тук:
http://wikimapia.org/#lat=48.185331&lon=16.3795745&z=17&l=0&m=a&v=2
След като огледах за заминаващите влакове видях един от влаковете означен със SZ, и веднага реших че това е сондер цуг, на 19-ти коловоз, и тичайки на там( че оставаха няколко минути до 8:30) по ескалаторите взе да ми просветлява че това май си беше влак на словашките железници, което мигновенно ме доведе до паника, че ще изтървем влака. Излизайки на етажа на глухите коловози мервам през стъклените стени нещо странно за австрийските гари. Или по-точно нещо което е необичайно. Става въпрос за тази дясната синята мотриса(таланта е обичаен там ;D)
Не беше нужно много мислене за да схвана че това е въпросния влак. След няколко крачки виждам и пушека от локомотива на чело. РАЗГЕЛЕ!
От тук нататък нещата вече са спокойни. Хората са се качили и чакат отпътуването на специалния влак.
Тук жената ни снима двамата със синчагата за спомен пред паравоза.
Интересното е че машината е по-скоро пощенска(в задния край има специално отделение което се вижда и от снимките), от колкото за пътническо движение, но си е парна все пак. Зад нея имаше един 2050 за помощен, а най-накрая седеш мотрисата също със запален двигател. Вероятно ще има някакви смени по време на пътуването, но аз няма да мога да ги видя, тъй като предстои посещението в музея и няма да имам време да пътувам с този влак.
Ето и снимки от влака(основно машините), като започвам с парната машина
Интересно решение за монтаж на смазочната помпа
Малко видео от машините
http://www.eltatech.com/upload/Wien_May_2009/vclp/vclp0002.mov
Влака е готов а сигнала е даден предупредителен преди тръгване
Самото потегляне е тука http://www.eltatech.com/upload/Wien_May_2009/vclp/vclp0003.mov
И така влака замина, запълнен на около 80%, като открива пред мен съседните коловози и ми дава възможност да се запозная с останалото съдържание на гарата
Мервам влак на РКР теглен от един 1014. Влака е международен и се чудя какво прави на тази гара след като Вестбанхов е международната гарана Виена. Миг по-късно се сещам за това че в момента въпросната гара е в доста голям ремонт и най-вероятно е затворена и затова влака е пристигнал на Сюдбанхоф.
Изключвайки този влак на където и да се обърнеш нищо друго освен таланти
От където и да го погледнеш все красота и изящество, не мислите ли?
Аз обаче оставам доволен понеже знам че ме чака точно една такава четворна комопозиция с емблемата на Бюргенланд, и регистрация във Виенер нойщат.
Връщаме се обратно в гарата
Виждам лубимите закусвални на жена ми
Не знам дали имате идея какви вкусотии има вътре. Все пак Виена се слави със сладкарството си нали?
Докато се шматкам със сина ми из гарата виждам ето тази пиковщина целяща реклама на пътуванията до Полша
Излизам пред гарата и какво да видя, невероятно тъпото решение на софиската гара да мъкнеш багажите няколко стотин метра е сведено до някакви си 8-10м и при това без да се налага да слизаш, да се катериш и да се блъскаш докато стигнеш зевтната трамвайна спирка
Ползването на велосипед във Виена се възприема като въпрос на култура, а тук как се възприема(ще подскажа-като самоубийство)
Интересно решение е спирката на трамвая да се ползва и от автобуси(работещи или на метан или на биогаз добиван от... отпадъчни води и други отпадъци), спестява място и е много удобно за пасажерите.
Чакайки на светофара на път към Белведере(сина ми не беше ходил там) правя последните снимки на гарата от източната страна
Изобилието от велосипеди говори достатъчно добре, колко изостанали са австрийците спрямо 120% моторизираните българи ;D
Хващам един стар трамвай, който се оказва че е от трамвайния музей и се наема за обиколки по този прекрасен град
Както се вижда от следващата снимка, не всички трамвай във Виена са нови, но дори и старите трамваи се поддържат в перфектно състояние. Сравнение с нашите трамваи не ми се прави.
Кръстовището което дели Белведере от Сюдбанхоф
И "паметна" снимка на фамилията от самия дворец
Тъй като е време за музея се отправяме на там. Докато се придвижваме на там виждам ето това трамвайно депо, и по-точно това е банята на депото. Депото ще го видим по-нататък.
Чисто боядисано, подредено досущ като в нашите трамвайни депа ;D
Следва продължение....
mill:
Моля,който има пищол ,да дойде и да ме гръмне право в десятката :suicide: :suicide:
Нямам думи.... :thank_you:
Maktub:
Страхотен пътепис! :clapping: :hi:
pach:
УЕИШЩКСДАОЖГТНВМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Без коментар!!! :(
Благодаря за разходката и красотите!!!
:good:
lubomir:
II-ра част
И тъй пътуваме ний към музея който е в дъното на улицата в ляво(съгласно всички видове карти с които разполагам)
Както виждате цари пълно спокойствие, никой не бърза, изобщо ден за почивка. След като стигаме музея, се оказва че входа ще да е от другата страна и се налага да го позаобиколим малко. И стигайки входа чувам някви камбани някви звуци, и аз почти шепнейке споделям на половинката че това вероятно е някоя катедрала наблизо. Няколко секунди по-късно виждам от къде идва звука
Ако някой се чуди с какво е хванат тоя бутафорен говорител - да с онова най-евтино китайско тиксо дето се ползва за опаковане и лепи всичко друго но не и това което трябва ;D В случая явно е трябвало 1 кшон от въпросното тиксо за този изглежда нарочно така направен начин на закрепване.
Влизаме във музея и си купуваме семеен билет(единия възрастен излиза без пари, а ако има и второ дете и то не плаща.) Виждам че наплива на хора е достатъчно голям, явно има защо. Обаче това което виждам вътре просто надминава всичките ми очаквания.
Качването на първия етаж е направено и за хора които съдбата е отредила да не могат да се движат сами. Там обществото помага по всички възможни начини на тези хора, докато при нас всичко е празни думи и кухи закони и наредби
Пак там на входа виждам първото в живота си перпетуум мобиле, което наистина се движи от само се бе си, макар и с много малка мощност. Подозирам че въпросната машина е стирлингов двигател преработен да работи от темепературните разлики в цилиндрите. И наистина работи!
Първия етаж е перфектен за деца, няма да ми стигне местото да обяснявам кое как, просто трябва да се види. Ще кажа само че хората са се постарали на принципа на играта и опити, да покажата на децата това онова. Впечатлиха ме някои измерителни и други уреди правени няколко стотин години преди нас, като например уреда с който Менделеев е измервал хим елементи. Това веднага ме наведе на размисъла какво ли са правили нашите предци по това време ;D.След като приключваме с първият етаж минаваме на втория. На него още от стълбите ни посреща Една срязана парна машина-локомотив. Между другото тъй като парния локомотив е всепризнат за транспртното средство на техническата революция, му е отредено подобаващо голямо место в тази изложба.
Та въпросната машина е така разрязана че да показва къде е огнището, къде е водата, парата, движението на парата, през регулатора, пароразпределението цилиндрите и накрая през комина. Всичко е оцветено и със стрелки. На този локомотив можеш проведе обучение за максимум 10мин.
До паравоза имаше един 1060 с интересно направени изрези за да се вижда вътре всичко
И на двете машини, вътрешните детайл в рамата са осветени със сини лампи, така че да може да се разгледа конструкцията и на принципно трудни за виждане места. Продължваме нататък по етажа, като ще се опитам да обяснявам едно по едно.
От другата страна на стълбището има два вагона напълно реставрирани, като хората участвали в реставрацията са работили напълно безплатно, копувани са само материалите.
Последния явно е бил на някой велможа. Умозаключението ми е в резултат на видяното оборудване във вагона. Лукса не беше спестен, даже и предвид съвременните тенденции.
Точно срещу стълбището имаше едно место много предпочитано от деца. Местото демонстрираше как едно време са се вдигали тежести. Голям бой беше кой да влезе в колелото.
А тук е онагледено вдигането на обелиска във Ватикана.
Тук пък се показват какви са били древните методи за помпане на вода. Децата се скъсваха да въртят ръчките
Докато нашия бърника(децата мрът за това) това онова, аз се пускам между останалите експонати
Водна турбина в оригинален размер
Метало обработващи машини от ерата на камшично ремъчните задвижвания
Задвижването - в случая мини парна машина
"малък" бензинов двигател
Нафталинов двигател
И принцип на работата му
Въглищна мина отгоре над земята
И отдолу
Изобщо обикаляйки по етажа, човек може да види практически всичко от областа на техниката а и не само. Имаше оборудване от металолеещи пещи, умалени модели на открити и закрити мини, фабрики, и какво ли още не.
След като се уморихме от обикаляне, гледане и пробвани решихме да видим какво има и на другите етажи. Е там попадам на нещо интересно
по нашата част. Най различни модели, като по разрезите на някои от тях съдя че са служили за обучение
Това е направено така че се движат релсите(във вид на верига) а локомотива седи и така се показва красотата на движението на парната машина
Малко видео за онагледяване
http://www.eltatech.com/upload/Wien_May_2009/vclp/vclp0005.mov
И така от модел на модел попадам на това
Мисля че няма нужда от обяснения и предпочитам да ви оставя да се насладите на модела
А тук е представен модел на едн от първите трамваи
Малко сигнална техника от време оно на жп-то
След толкова информация за няколко часа следващите два етажа просто ги минах на бегом че времето отиваше към 16ч, и направо се чувствахме скапани. Само ще кажа че там имаше секции авиация, кораби, канали, радио и тв техника, космонавтика, автомобили, камиони, мотори, велосипеди, история на тоалетната, бология човешкото тяло, протези и историята им, инструментите на нацистити, за измерване на биометриата на "правилната" раса, Енигмата, и още какво ли не. Просто накрая не бях в час и единственото ми желание беше да си... почина. Тогава си дадох сметката защо хората продават годишни билети. Просто това чудо наречено Музей на техниката-Виена не може да бъде разгледано за 1 ден. Чак тук разбрах какво значи истински музей. Едно то последните неща които снимах преди да се ошеметя окончателно беше секцията за мотори
Безкрайно доволни и уморени си тръгваме с твърдото убеждение че пак ще трябва да дойдем!
Следва продължение...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия