България!

[pach]

(ще помоля модераторите да не трият темата а само не одобрените от тях постове)

Така , като начало нека да са няколко цитата от мнението на другите народи за нас:

“Перси и влъхви и българи са едно и също. Всички те са пришълци по тази земя”.

Средновековен летопис

“Българите и Пугурите, техните жители, бяха някога си християни; а когато един чужд народ достигна господство (зацарува) над оная страна, те бяха наречени Хазари по името на по-стария брат, който се казваше Хазариг. И стана тоя народ силен и се разшири”.

Патриарх Михаил Сирийски 1126 г.

"Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало по време на сражение. И готите, и Българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях и че намират всред човешкия род противник равен на себе си...Те, Българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се очудваше светът...! Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал - народ, който е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля. Народ, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание се смята за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. По-рано, те - Българите - вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш! "

Патриарх Магнус Феликс Енодий в “ Похвалното си слово за готския крал Теодорих" V в. н. е.

...”страшните по целия свят Българи”.

Касиодор Сенатор VI в. н. е

“Кробат, господарят на България и на котрагите, оставил петима синове и им завещал по никакъв начин да не се итделят един от друг, за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ”.
Теофан Изповедник VIII в. н. е.

“Българите са огромен, могъщ и войствен народ, който е подчинявал всички съседни народи. Един техен конник може да излезе на глава със 100 или 200 конника на неверните. Когато тръгват на война те се нареждат в редици – отпред са стрелците с лъкове, а отзад се нареждат жените и децата”...

Абу ал-Хасан Али ибн Хюсеин ибн Али ал-Масуди X в. н. е.

“Думата Българин значи достоен, мъдър човек."

Джагфар Тарих – историята на Волжските българи 1098 г.

“ В България по времето на хан Крум думите означаващи лъжа, предателство, измяна, нодобросъвестност, скъперничество, завист, клевета са непознати”.

Мишел дьо Монтен – “Есета” XVI в. н. е

...”Именникът на Българските Канове” е най-старата българска летопис. Първата му част е съставена при управлението на кан Аспарух, а е дописан през втората половина на VIII в. Оригиналът е съставен на езика на древ­ните българи. Доказателство за това са календарните термини по 12-годишния животински циклов календар и числителните редни.

„ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ КАНОВЕ"

АВИТОХОЛ - Живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ. ИРНИК - Живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ.

ГОСТУН - този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му ДОХС ТВИРЕМ.

КОУРТ дърЖа 60 години. Родът му Дуло. Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.

БЕЗМЕР - 3 зодини. Родът му Дуло. Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.

Тези 5 князе царуваха 515 години от другата страна на Дунава с остригани глави. А след това дойде ИСПЕРИХ от тази страна на Дунава, както е и досега.

ИСПЕРИХ - 61 години. Родът му Дуло. Годината му ВЕРЕНИ АЛЕМ.
ТЕРВЕЛ - 21 години. Родът му Дуло. Годината му ТЕКУ ЧИТЕМ.
ТВИРЕМ - 28 години. Родът му Дуло. Годината му ДВАН ШЕХТЕМ.
СЕВАР - 15 години. Родът му Дуло. Годината му ТОХ АЛТОМ.
КОРМИСОШ - 17 години. А родът му бе Вокил. Годината му ШЕГОР ТВИРЕМ.

Този княз измени рода Дулов, сиреч ВИХТУН.
ВИНЕХ - 7 години. Родът му Вокил. Годината му ИМЕН - ШЕГОР АЛЕМ.
ТЕЛЕЦ - три години. Родът му Угаин. А годината му СОМОР АЛТЕМ.
УМОР - 40 дни. Родът му Вокил.

Именникът е направен достояние до историята от руския учен А. Н. Попов прeз 1866 г. Всички изследователи го считат за най-ценния и достоверен извор, доказващ хилядолетната астрономическа практика на Българите, създали най-точния слънчев календар в историята на човечеството, далеч преди новата ера още в древното си Отечество край планината Имеон в Средна Азия. Календарът е предложен от ЮНЕСКО за бъдещ световен единен календар. Само това достижение е достатъчно, за да бъдат Българите признат завинаги фундаментален цивилизационно-творчески елемент.
Най-отпред стои името Авитохол на легендарния основател на българската държава в Европа. Според последните точни математически изчисления на наши и чужди учени и най-вече на Петър Добрев по Именника началото на България в Европа доказано се датита от 165 г. н. е. От тези факти личи, че Именникът сочи, че династията Дуло е управлявала Българите в течение на много векове. Българите са имали държава 515 г. преди Аспарух в Европа и е време това да престане да се прикрива умишлено от родоостъпници и предатели и да извадим от забвението на времето, да го възкресим в паметта на бъдещите поколения българи.

“Трябва да се признае, че съществува приемственост между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертае ролята на българите в предаване на нови цивилизационни импулси”.

Д-р Хари Салман

“Българската държава е между седемте световни цивилизации”.

Проф. Шигеоши Мацуяма

“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която бългаският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Проф. Геза Фехер

“В човешката история има 28 цивилизации и една от тях е българската”

сър Арнълд Тойнби

Както се казва - "информацию к размишлению" - Щирлиц.

Та така...
Ще продължа другата седмица.
 

[pach]

Поради природните дадености на Балканският полуостров , в чийто център се явават днешните бългаски земи, а също така и благоприятният климат, даващ възможност за високи добиви от реколтите на култивираните поля, целият регион винаги е бил апетитен за различните племена в много етапи от развитието на човешката цивилизация.Нашата земя пази в недрата си свидетелствата, които определят населяването им още преди стотици хиляди години.Тоест тук винаги е имало постоянно население, което с по-малък или по-голям успех е успявало да защити своят регион на местообитаване.



Най-старите известни доказателства за това се намират в пещерата  Бачо Киро в Дряновският пролом.



Тя е известна на световната археология, като един от най-важните палеонтологични обекти на Балканите, защото в нея са намерени доказателствата  за присъствието на неадерталците в региона още от 90 000 години преди новата ера.(900 в. Пр.Хр.)








(последните три снимки на вкаменелости на обитателите на пещерата преди хората...)

В късният палеолит тук вече живеят новите хора от рода на хомосапиенса – а именно, това са кроманьонците.

Още една пещера в България е известна на световната археология – Темната дупка.





Трябва да се отбележи ,че там проучването на културните пластове продължава , като до момента са разкопани в дълбочина над 5 метра, а историческите находки се датират от 180 000 (!!!) до 15 000 години преди новата ера.





Пещерата и находките в нея са най-старите доказателства за присъствието на човешки същества на територията на Европа.

Край с.Муселиево се намира най-ранната по европейските земи работилница за кремъчни остриета на копия.Благодарение на намерените над 600 върха, е датирана с голяма точнос в периода от късният палеолит – 45 000 г.пр.н.е.



В най-ранното открито по нашите земи неолитно селище живота е продължел в рамките на около 150 години – от 5800 г до към 5650 г пр.н.е.Селището се намира източно от днешният град Търговище в близост до село Овчарово (което е известно още и с.Овчаровата могила от по-късен период).

Тук за цяла Европа са открити най-ранните изкуствено построени обитаеми жилища , които в началото са били землянки, а в последствие вече построени от стени чрез измазан плет и притежават първият известен двускатен покрив .Селището е било огромно за онези времена – досега са разкрити 157 къщи на хора от неолита.

В световната литература са влезли в научно обръщение понятия като "култура Поляница", "култура Овчарово", "златното тракийско съкровище от с.Кралево" и др. произхождащи от земите на Търговищкия край.



Още по въпроса може да прочетет тук и тук.



Друго още по-голямо селище от тези времена все още се проучва край с.Каранова , Старозагорска област (сега разбирам че е Сливенска област...или Новозагорска?!!!), където площа е над 25 декара, а дълбочината на културният пласт, разкрит до момента е 12,5 метра.



До тук има доказателства ,че е било обитавано в продържение на над 4000 г. (40 века!!!).





Обхваща периоди както от късният неолит (каменната епоха), така и енеолита (новокаменната ера), а също и халколита (медната) епохи!



А още интересно нещо - за плочката от тази могила има научен спор.
Повече за тази плочка - тук.А проучванията и откритията в района продължават!

Но да се върнем за още малко назад във времето.



Още една огромна пещера по нашите земи има прапра история.Това е пещерата с големина на входа 30 на 35 метра .





Деветашката пещера е обитавана от 200 000 г.пр.н.е до сравнително “близките” години от 6500 пр.н.е.тук са намерени първите глинени съдове от каменно-медната епоха , както и костите на опитомени домашни животни.









Горе-долу по това време , има намерени изработени от камък , глина и метал , първите статуетки на Великата Богинята-Майка, олицетворение на древните вярвания за женското начало на света.За исторшията на изскуството и археологията намерената първа такава женска фигурка , предз 30-те години на 20 в. край Пазарджик е образец на естетическите и художествени норми в Европа за периода на късният неолит.За съжление тази статуетка се съхранява в музей във Виена.

Продължението следва...

[Der Hetzer]

[pach]

Пещерата Магура е праисторическата библиотека на Югозападна Европа. Това разказа за вестник „Новинар" археологът от Националния археологически институт с музей към БАН Тодор Стойчев. От години той изучава рисунките, скрити дълбоко в недрата на хълма Магура, и има сигурни данни, че хората там са разполагали с календар още преди 5000 години. Това е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дена. Праисторическите хора дори са използвали високосна година. Благодарение на запазените скални рисунки археолозите могат да сравнят този календар с Грегорианския.


Пролетно равноденствие и Нова година. Слънцето е обожествено преди 5000 г.

Върху хълма Магура е имало слънчева обсерватория, която днес е разрушена. Мястото предлага пълна панорама на звездното небе и е позволило на праисторическите астрономи да отбележат първите за годината изгреви на 18 по-ярки звезди. В пещерата те са събрали цялата информация, която са имали за небесните тела. По-късно дори са правени корекции, защото всеки календар натрупва грешки. Подобен на този в Магура, но видоизменен е бил и календарът в една от Байловските пещери. Той обаче е бил разрушен от иманяри. „Това е много по-ценно от всичкото злато намерено изобщо някога при всички археологически разкопки в България", казва Тодор Стойчев за рисунките в Магура. Според него те ни позволяват да видим самите корени на европейската цивилизация.

Нова година на първа пролет

Нова година праисторическите хора от Магура са празнували на пролетното равноденствие - 21 март. Календарът тогава е бил съобразен с природните явления. В него няма месеци и седмици. Вместо това той е разделен на периоди с различна продължителност в зависимост от стопанската и обществената дейност. Идеята за календара не е възникнала по нашите земи, а вероятно в Египет или Месопотамия, където по това време вече е имало слънчеви календари. Този в Магура обаче е съобразен с нашите географски ширини и събитията, значими за обществото на Балканите. Няма данни за контакти между праисторическата цивилизация на Балканите и вече развитите цивилизации в Египет и Месопотамия по същото време.

1 април - началото на земеделския цикъл

Следващият отбелязан празник в календара от Магура е 1 април - пролетната оран. По това време - късния енеолит, земеделието вече е било разпространено по нашите земи и оказвало огромно влияние върху бита на хората. „За да имаш стабилно стопанство, ти трябва календар", обяснява Тодор Стойчев. Според него пазителите на този календар са имали голяма власт в обществото, защото и тогава информацията е била сила. Те са били най-висшата прослойка от населението, а огромната банка от информация в Магура е превърнала пещерата в културен център не само за територията на България, но за много племена - цяла праисторическа цивилизация, обхващаща Югоизточна Европа. Не става дума за държава, а за обединения на хора с различни интереси - земеделие, скотовъдство, дърводобив, металургия. Съчетанието на различни обичаи, изрисувани по стените на Магура, показва, че тя е била център не на едно племе, а на по-голяма общност от хора.

Празнуват плодовитостта със секс и наркотични вещества

В началото на месец юли по Грегорианския календар праисторическите хора са празнували плодородието и плодовитостта. От рисунките по стените имаме сведения, че на 1 юли са се провеждали мистерии, които много наподобяват древногръцките в Елевзина, само че 2700 години преди тях. Според Тодор Стойчев това са най-старите данни за мистерии от този тип.

Те се провеждали с употребата на отровната Дяволска гъба (двойника на манатарката). В ограничени количества тя предизвиква халюцинации и полова възбуда и вероятно е издигала участниците в мистерията на друго равнище на съзнанието. Нарисуваният в пещерата процес е предшественик на елевзинските мистерии, които според специалисти по гъбите са променили хода на историята. В древногръцкия град Елевзина през мистериите с гъби и храмов секс са преминали почти всички известни учени, философи и прочути войни на Елада. Участници в обичая описват ефекта на гъбите като прочистване на съзнанието и извисяването му до ново, по-високо равнище. Точно това показват и символично представените рисунки в пещерата Магура.

Денят на есенния лов е 15 август

Празникът на есенния лов за праисторическите хора е бил на 15 август - началото на размножителния период на благородния елен. Той също е бил свързан с мистерии, увековечени по стените на Магурата. Скални рисунки на хора, облечени като животни в религиозна процесия, изпъстрят галерията с рисунките. Едно от най-известните изображения от пещерата също е свързано с есенния лов. То е популярно най-вече заради удължения мъжки фалос, както и заради рисунките на животни, които според някои "приличали на щрауси". Тодор Стойчев обаче обяснява, че фалосът е бил изкуствено удължен в наши дни, а животните всъщност са хора с по два крака, маскирани като сръндаци.

Тази композиция е първият засега известен в историята на изкуството опит да се предаде перспективата. Той не е успешен, защото, както в египетското изкуство, по-важните фигури са по-големи от по-маловажните. Всички обаче са двуизмерни, а създават илюзията, че са разположени в кръг - нещо невиждано в този период. Сръндаците пък изглеждат като щрауси заради удължените шии. По това време в скалното изкуство животните са били изобразявани с удължени шии, за да им се придаде грациозност. Досега няма открити щрауси с дълги като на бозайник уши.

Отбелязват символите на властта през октомври

На 22 октомври преди 5000 години се е празнувал денят, свързан със символите на властта. В календара тази дата е отбелязана с изображения на различни видове скиптри - костни, каменни, метални. Някои от тях наподобяват златен скиптър, открит във Варненския некропол. Друг скиптър от пещерата прилича на тези, с които са погребвани фараоните в Египет. Данни за египетско културно влияние обаче няма.

Почитат Богинята майка и Слънцето

Рисунките в пещерата Магура дават информация за митологията на праисторическите хора по нашите земи. Има ясни данни, че те са почитали Великата Богиня майка. С нея е свързан празникът на есенното равноденствие. Той е отбелязан в календара с изображение на Великата Богиня майка в трите й превъплъщения - като майка, като смъртта и като богиня, покровителка на животните. И в трите рисунки тя е представена без глава, на една от рисунките богинята даже е с две дълги шии. Показана е седнала на трон, с широка пола и с животни около нея, което е традиция от неолита. Освен с Великата Богиня майка вероятно есенното равноденствие е било свързано и с празник на дъжда, защото в Магура има рисунка на дъждовна буря, като пръските и светкавиците се превръщат в танцуващи човешки фигури.

Тодор Стойчев е убеден, че освен Богинята праисторическите хора са почитали като бог и Слънцето. То е нарисувано с човешко лице, което го отличава от другите астрономически тела. Това не може да е детска рисунка, защото мястото има специфично значение. Дори и днес там е трудно да се стигне без осветление и екипировка, а за суеверните хора това е било невероятно усилие. Те разполагали само с факли и светилници, за да нарисуват нещо в човешки размери на 300 метра от входа на пещерата, трябва да са имали наистина сериозна причина. Много от женските фигури в Магура са с човешки размери. Възможно е първобитните хора да са обожествявали и Луната, защото и тя е представена с човешко лице точно вдясно от Слънцето.

Рисунките са с прилепска тор

Магура е една от трите пещери в Европа, където рисунките са правени с прилепска тор или гуано (изпражнения на испански). Този материал вероятно е имал култово значение за праисторическите хора. В пещерата в Байлово той е бил пренесен специално, за да се нарисува календарът, което говори, че е бил от голямо значение. В Магура обаче гуаното се трупа с хилядолетия и се фосилизира заради огромната колония прилепи, която обитаваше пещерата допреди 30-40 години. За рисуване древните са използвали не прясно, а фосилизиращо се гуано, което е с хиляди години по-старо от самите изображения. Това е и пречката да се датират абсолютно рисунките. Органичният материал е по-стар от тях и радиовъглеродният анализ ще даде възрастта на гуаното, а не на календара. Извън България има само една пещера в Европа, където е бил използван този материал. Тя се намира при Порто Бадиско в Италия и там има доста сходни изображения с Магура.

Най-старата рисунка в пещерата е на 9500 години - след края на последния ледников период. Тя не е с гуано, а с охра (глина, оцветена с железен окис) и представлява галопиращ кон. Календарът е на 5000 години и е разположен като фриз по стените на залата-светилище.


Пролетно оране – началото на земеделския цикъл.

Галерията с рисунките, която води към залата, е изписана с поподробни изображения на
отделните празници. Скалното изкуство в Магура е огромна банка от информация за праисторическите хора, която все още предстои да се изучава. В момента залата и галерията са затворени за туристи, защото трябва да се опази микроклиматът в нея, да не се внасят спори и въглероден диоксид, който разрушава органичните бои. Тодор Стойчев алармира, че осветлението в пещерата не е подходящо. Трябва да се поставят халогенни лампи, които ще унищожават спорите и плесените. Скалното изкуство като цяло по света все още е слабо изучавано, а в България този раздел на науката в момента почти не се развива. Смята се, че на Земята има около 50 милиона скални рисунки и гравюри - огромна база данни, която предстои да ни разкрие неизвестни факти за живота на предците ни.

[pach]

Както винаги всяко правило, става правило, защото се подкрепя от изключенията...

Още едно изключение, което ще наруши хронологията на тази тема.
Това е една статия за която стана въпрос на съботната "извънредна" среща при Жоро и в "Терасата".Дали да ги наричаме извънредни, след като май се правят вече всяка събота?

И така, става въпрос за най-големият терористичен атентат на планетата (за ония времена си е било нещо като този в световният търговски център) по жестокостта и желанието да бъдат унищожени колкото се може повече човешки животи.

Владислав Тодоров

"Революционният тероризъм не само е най-вярното и практическо средство за дезорганизиране на съществуващата полицейско-бюрократична държава, той е единственото действително средство, което нравствено ще прероди верноподаника-роб в човек-гражданин. (Ткачов, 1881)"

Кървавият Велики Четвъртък

Денят е 16 април 1925 година, Велики Четвъртък от Страстната Седмица. В катедралата "Света Неделя" се е събрало голямо множество граждани, членове на правителството, депутати, военният елит, видни лица на Сговора, министър-председателят Александър Цанков, само царят все още го няма, въпреки че по протокол той също трябва да присъства. Всички те са тук да почетат паметта на запасния генерал Коста Георгиев. Два дни по-рано той е разстрелян от терористи с голяма и тайна цел ­ да бъде събрана цялата сговористка "сволоч" в черквата и отведнъж да бъде смачкана. Минава три часът следобед. Опелото тъкмо започва, когато внезапно страшен гръм раздира траурно притихналия храм и главният му купол полита надолу, за да погребе на място нечувано за времето си количество народ. Отговорността за това масово терористическо убийство поема БКП.

Атентатът в "Света Неделя" е най-големият, който историята на тероризма е записала дотогава. Дори все още ­ по мащаба на своя замисъл, не по числото на жертвите или обема на разрушението ­ Кървавият Велики Четвъртък оглавява най-мащабните атентати, които светът е бил обречен да познае. И както често се случва, поради чиста случайност или ирония на съдбата, грандиозният замисъл се проваля и властимащата класа в България оцелява. Момент преди експлозията да стовари покрива върху главата на върхушката, поради придошлия народ в черквата ковчегът е преместен навътре към олтара и това спасява Цанков-Кръволока и неговата клика.

Съществуват две противоположни обяснения как е могла тази чудовищно кървава разправа да се случи: едното ­ втълпено от Сговора, а другото ­ от БКП. Според първото атентатът е оркестриран пряко от Коминтерна като сигнал за ново въоръжено въстание ­ факт, добре документиран, според някои. Второто обяснение е наложено от задграничните ръководители на БКП в годината след атентата. Според тях той е дело на вътрешно-български ултраляв уклон, на обезумели от репресии изолирани партийни елементи. Скритото сходство на тези две обяснения се състои в това, че те са еднакво неверни. Неверни, но напълно по нрава на тези, които са ги съчинили.

Майор Коста Янков, главният архитект на Военната организация на БКП по това време и организатор на атентата, е едно от най-удивителните явления в аналите на българските революционни движения. За него историята все още засрамено безмълства. Той, като един таен национален урод, продължава да стои заключен в килера на българския исторически срам. А той именно държи ключа към истината, доколкото тя може да бъде реконструирана след цялата тази, с десетилетия втълпявана, двуопашата лъжа относно това какво точно се е случило на този ден ­ един български ден, чиято кървава диря поразява със своята историческа безподобност.

Атентатът и краят на перманентната революция

Един от главните виновници за атентата, Третият интернационал, наричан още комунистически, бива учреден от Ленин през 1919 година. Същата тази година българските тесни социалисти се преобразуват в секция на Коминтерна под името БКП. Тя, както много други национални социалистически работнически партии, започва активно да провежда политиката на Москва по места. Генералната линия в периода 1923-1924 е максимално твърда ­ активно подклаждане на перманентна световна революция, болшевизация на комунистическите партии и движения и съветизация на техните цели. Това ще рече ­ организиране на професионално-революционни, въоръжено-нелегални съпротиви с цел насилствено взимане на властта и установяване на съветоподобни режими в съответните страни. Тази политика довежда до два червени бунта, задействани лично от Зиновиев като председател на ръководния орган на световната революция ­ през септември 1923 година в България и скоро след това в Германия. През есента на 1924 година обаче тази генерална линия започва видимо да се колебае вследствие на разразилата се вътрешно-съветска надпревара за власт след смъртта на Ленин през януари на същата година. Постът на вожда се овакантява, а това ожесточава борбата между комисарите за първенство в партията и държавата.

През есента на 1924 година Троцки публикува остро полемичното си съчинение "Уроците на Октомври". Една от целите на автора е да заклейми Зиновиев и Каменев за тяхното малодушие, проявено лице в лице с назряващата революция през есента на 1917, когато те се противопоставят на Лениновия призив за незабавно взимане на властта от името на съветите.

Дотук всичко тече в познатия ни курс и може да обясни атентата в "Света Неделя" като сигнал за подобно насилствено вземане на властта. Но същата тази година, в отговор на Троцки, Сталин нанася мощен удар на най-яркия измежду претендентите за поста лидер. Той излиза с контратеза, известна като "победа на социализма в една страна", която отхвърля идеята на перманентната революция като историческа отживелица в новите следвоенни условия.

Ситуацията се комплицира още повече, когато Зиновиев на свой ред решава да влезе в бой и атакува от ляво теорията на Сталин като задържаща революционизирането на света. Сталин, в търсене на опора, влиза в съглашение с Бухарин и дясното крило в партията и подкрепя тяхното схващане за НЕП като навременна и насъщна политика. Един от основните разграничители на лявото и дясното крило на болшевиките по това време е отношението на главните идеолози към НЕП.

Вследствие на това, на 14-тия партиен конгрес, състоял се през декември 1925 година, Бухарин обявява Сталинската постановка за официална линия на партията. В крайна сметка, на 15-ата партийна конференция, състояла се през октомври 1926 година, лявото крило бива обвинено в опасен уклон и организационно разбито. Същата година Зиновиев е отстранен от Коминтерна.

Очевидно 1924 година е преломна в теорията и практиката на комунистическото движение, доколкото през есента на тази година протича процес по радикалното преформулиране на генералната линия, на стратегическите и тактическите приоритети на комунизма ­ от перманентна конспиративна революция и въоръжена съпротива се преминава към легализация на партиите и мирни форми на техните основни дейности. Съгласуван с тази тенденция процес може да се проследи в решенията, засягащи курса на БКП и нейните подразделения вън и вътре в страната, както и в дейността на Военната организация, подготвила и извършила атентата.

След разгрома на Септемврийското въстание БКП веднага препотвърждава курса към масова въоръжена борба в съгласие с ултралявата политика на Зиновиев. Така, през февруари 1924 година президиумът на ИККИ (Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал), след обсъждане на българския въпрос, решава, че в България съществува реална революционна ситуация и курсът към въоръжена борба е правилен. На 2 април същата година БКП е разтурена по силата на ЗЗД ­ един закон, който все още чака своето адекватно тълкуване.
 Това само засилва маховика на конспиративната борба и така през май се провежда Витошката конференция на вече нелегалната БКП. Решенията на тази конференция непосредствено следват линията на ИККИ от февруари, като трансформират партията във въоръжен юмрук, който в уречен час да се стовари с всичка сила и смаже главата на Кръволока. Тук изгрява фигурата на запасния майор Коста Янков като главен стратег на удара. В същото време във Виена, под натиска на Москва, е подписан фаталният за живота на много македонски революционери "Майски манифест" ­ един документ, който не оставя никакво съмнение за Зиновиевския курс на Коминтерна през май 1924 ­ масирана болшевизация на методите и съветизация на целите на панбалканската революция. В този дух през юни и юли се провеждат петият конгрес на Коминтерна и седмата конференция на Балканската комунистическа федерация, които за сетен път утвърждават курса към въоръжено въстание. Но именно тук, през лятото на 1924 година, постановките започват сериозно да се колебаят, а революцията да завива.

Сега става обяснимо защо на 30 юли 1924 година, почти веднага след горепосочените форуми и в крещящо противоречие с техния дух, коминтерновските маши Георги Димитров и Васил Коларов пишат писмо до ЦК на БКП, в което се подчертава, че условия за успех на едно въоръжено въстание в България видимо не съществуват и вдигането на такова не се препоръчва. През август горните лица пишат ново писмо, което призовава към масовизация на легалните форми на борба и преустройство на четите. Това са първите лястовици на един генерално нов курс, който окончателно влиза в сила с резолюцията на ИККИ от 28 януари 1925 година, няколко месеца преди атентата. Тази резолюция тласка нелегална София към категоричен отказ от въоръжена съпротива, към преговори с левите сили за нови избори, борба за легализация на БКП, амнистия на осъдените по ЗЗД и признаване на СССР. Това е документ, приет десетина дни след речта на Сталин срещу Троцки и последвалото го наказателно отстраняване на перманентния революционер от държавния му пост.

През февруари и март 1925 година София получава директиви в същия нов дух ­ да сътрудничи със запасния генерал Жеков, който по всяка вероятност е готвел ляв преврат в страната и за целта е провеждал консултации с левите сили, както и с царя. Човекът, който вероятно е осъществил пряк или косвен контакт с генерала, е Коста Янков. Ако такъв преврат беше направен, атентатът би станал безсмислен. Атентатът обаче е бил планиран като радикална провокация на подобен преврат, а не на въоръжено въстание. За това говорят ранните свидетелства, представени на процеса на атентаторите в София, както и на следствените заседания, проведени на конференции на БКП в Москва и Виена в годината след атентата.

В крайна сметка, в деня преди атентата, на 15 април петият пленум на ИККИ излиза с категорично решение за незабавна смяна на курса, за легални форми на борба, за преструктуриране на Военната организация в служба за охрана на легалните обществени инициативи на партията. В този най-висок форум взимат участие безсрочно командированите в чужбина Георги Димитров, Васил Коларов и Станке Димитров.

Голямото недоразумение ще дойде от факта, че докато на този пленум тече историческа смяна на курса на Коминтерна, светът отвън очаква същият този Коминтерн да удари в България на същата тази дата 15 април.
...

[pach]

...
Легализация чрез убийство

Това, което днес действително стъписва ума в тази кървава афера, е основното искане на изверга-майор ­ незабавната легализация на БКП. Как така той е виждал легализацията да стане с терористичен акт, и то толкова пъклен? Как става така, че възможно най-нелегалното лице в България по онова време, най-коравият измежду най-закоравелите конспиратори се оказва заразен от неудържим стремеж към легализация? На пръв поглед това официално декларирано искане на майора, и то във връзка с един максимално убийствен акт, изглежда политически абсурдно и патологично скверно.

Племенникът на Райна Княгиня, храбрецът от войните, майорът от запаса Коста Янков съвсем не изглежда да е бил някакъв политически побеснял абсурдист. Той изненадва със своето изключително здраво и праволинейно поведение, заредено с разума, себеотрицанието и дисциплината на воин и командир от най-високо качество. Абсурдът с легализацията на партията чрез максимално кървав атентат се явява по причина не на някакъв нему присъщ политически кретенизъм, а на нещо друго, на някакво систематически пренебрегвано досега обективно обстоятелство. Абсурдът е привиден, защото произхожда от погрешно съставен образ на контекста, което обрича разбирането на събитието на перманентен провал.
Тази безпрецедентна за времето си терористична атака идва да разреши една обективна политическа аномалия, създадена в България вследствие на острия завой на Москва.
Боевата свръхготовност на БКП за насилствено взимане на властта се оказва аномална спрямо нейната нова свръхзадача за мирно взимане на властта. В своя замисъл атентатът е най-радикалният и така възможно най-отчаяният опит за разрешаване на тази аномалия чрез рязко снемане на стария курс и преминаване към насилствена легализация на партията. Тази атака ­ не в терористичното си изпълнение, а в политическото си намерение, влиза в пряко съгласие с новите коминтерновски постановки.

Атентатът на Велики Четвъртък е бил замислен като внезапна ликвидация на това, което е държало партията в ситуация на невъзможност да смени курса на въоръжена борба ­ институциите на белия терор и пропагандните фокуси на Кръволока. Защото единствено подобна безостатъчна ликвидация на врага е могла да създаде условия за легализация.
...

[pach]

А всъщност ето и истината за случилото се в тези дни

Кой курс и на кой Коминтерн?

В ранния април на 1925 година съдбата скроява знаменателен номер на революционното движение в България, като завърта събитията в шемета на един ненадминат по своята мерзост политически водевил. Спектакълът започва на 4 април с една публикация на в. "Зора". В този брой намираме един смайващ по своето послание документ, една яка улика за действията на дългата въоръжена ръка на Москва в България. Става дума за секретна инструкция на Коминтерна от 12 март 1925, заведена под номер 2960. В нея датата 15 април се посочва като ден първи на въоръженото въстание в България. Твърди се, че въпросният секретен документ е бил иззет на 26 март от полицията при разбиване на конспиративната квартира на Военната организация на улица "Русалка" 3. Новината за него моментално изтича от българските в световните медии и, както личи по реакциите в Европа и Америка, терористичната дейност на Москва потриса световната общественост. Без съмнение, документът представлява ясна и категорична заповед за немедлена кървава разправа с режима на Цанков.

Какво тогава правим с очевидния факт, че тази скандална инструкция влиза в пряк конфликт с решенията на горепосочения най-отговорен форум ­ петия пленум на ИККИ? За какво именно става дума ­ организационна несъгласуваност, партийно недоразумение, подмолен ход, сигнал за поява на втори център на властта в Москва или нещо съвсем друго?

Днес няма никакво съмнение, че тази именно инструкция представлява една от знаменитите фалшификации на серия коминтерновски документи наред с най-мистериозния сред тях, така нареченото "червено писмо" от 15 септември 1924 година, изпратено от Зиновиев до британските комунисти. В него той ги призовава да се заемат с подривна дейност. Това писмо, изфабрикувано по определена "сенчеста" поръчка, изтича в пресата и вследствие на обществения скандал, който то провокира, тази поръчка е задоволена ­ английската левица е дискредитирана и губи изборите през октомври същата година. В интервю, взето след скандала, Зиновиев отрича автентичността на това "свое" писмо, но ни най-малко не се отрича от духа му. Трикът на фалшификаторите се състои в това, че е било немислимо главата на Коминтерна да се отрече от програмните постановки, цитирани в тази фалшивка. Подобно двусмислено поведение само засилва общественото подозрение към Коминтерна като към действителен автор на писмото. Очевидно Кръволокът си е поръчал на свой ред изработка на подобен документ, и то директно от производителя.

Централата се намира в Берлин, нейни разклонения откриваме във Виена, Лондон, Париж, Рига. В тях екипи от белогвардейци-фалшификатори изработват документи всякакви, но най-вече такива, които пряко уличават Москва в перманентно подстрекателство към политическо насилие. Писмата са разнообразни по жанр и национално предназначение ­ великобритански, американски, полски, румънски, български. Мозъкът на това най-секретно мероприятие е Владимир Г. Орлов, бивш шеф на военното разузнаване в армията на генерал Врангел. Двойка международно проявени фалшификатори, Сергей М. Дружеловски и Александър Гумански, са изработили в Берлин Цанковата инструкция. Днес експертите определят тяхната работа като твърде нескопосана. Въпреки това, поради общото невежество по отношение на работата, органите, публикациите и не на последно място ­ страха от идеите и дейността на Коминтерна, пред очите на света фалшивките минават за автентични.

Тези серийни фабрикации създават и налагат една преднамерено невярна представа за генералния курс на Коминтерна в момент, когато той рязко започва да завива към легални форми на борба. Обратно на този завой, режимът на Цанков фабрикува стратегическа видимост за непосредствена коминтерновска въоръжена заплаха на територията на България. Подобно ефективно мероприятие от страна на Кръволока има проста цел ­ да усили правото на и средствата за репресивната политика спрямо БКП, като аргументира пред Европа спешната необходимост от увеличаване на въоръжените си сили, за да въдвори ред в страната.

Световната конфузия, в която изпада Коминтернът в този момент, идва не просто от публикуването на инструкцията, а от напълно несъгласувано стечение на мащабни събития. По ирония на грозната съдба атентатът, състоял се на 16 април в "Света Неделя", слага кървав печат за вярност на един фалшив документ и така го превръща в основна улика срещу Коминтерна ­ както пред световното обществено мнение, така и за прокурорското обвинение в България. Не без друго този документ е цитиран дословно и упоменаван многократно в хода на съдебния процес, както и в самия текст на присъдата над атентаторите. Инструкцията става основното свидетелство за истинската природа на Коминтерна не просто пред българската Темида, но пред ума на цялото човечество. В духа си този процес представлява страшен съд над Москва като въплътено зло.

Това, което все още тъне в една отколешна мъгла, е фактът, че не старият курс на Москва, разигран в инструкция номер 2960, а новия курс към незабавна легализация на партията е следвал Коста Янков, когато е дал ход на атентата и после е диктувал декларацията по повод него.

Ранните свидетелства говорят, че в нея Кръволокът се призовава незабавно да легализира БКП, в отговор на което тя, вече легалната компартия, ще снеме курса на въоръжена борба. Според същите тези свидетелства, включително и това на бъдещия академик Тодор Павлов, за майор Янков смисълът на тероризма и по-конкретно на атентата не е бил подпалване на някакво въоръжено въстание, а дестабилизиране на режима до падането му, което да доведе до легализация на партията, за да участва тя в едно ново ляво управление и в крайна сметка да го превземе официално.

[pach]

Голямата българска аномалия

Тероризмът обикновено е следствие на пределни политически аномалии. Тук следва българският пример за това. От пролетта на 1924 година, поради официалното си разтуряне, както и поради все още дейната перманентна революционност на Коминтерна, БКП започва трансформацията си в нещо, което днес наричаме терористична мрежа с национален обсег и широка балканска периферия, съчетаваща терористично-наказателни, партизанско-четнически и минно-подривни действия. Вследствие на тази си трансформация, в течение на 1924 година и въпреки физическия си разгром след септемврийския бунт, БКП нараства три пъти по численост ­ от около 2000 члена през пролетта до 6000 в края на годината. Тук не става дума за членска маса от съблюдаващи закона граждани, а за 6000 винта в адската машина на революцията. Нелегалният работнически вестник се е радвал на завидното разпространение от 6000 екземпляра ­ 6000 детонатора, завинтени в главите на конспираторите.

Военната организация се структурира по административно-териториален принцип с тройката като специална терористично-наказателна единица и шесторката като най-малката военна единица на партията. За разлика от това, политическата организация на БКП се изгражда по производствен и квартален принцип с петорката като най-малката политическа единица на партията. В течение на годината обаче, поради високата секретност и остра нужда от верен и опитен кадър, боевите тройки и шесторки поглъщат в себе си и петорките. Поглъщането е повсеместно и безостатъчно. Военната организация става партията.

Така през есента на 1924 година БКП е вече успешно трансформирана в една подземна, добре напасната военно-терористична машина, чийто извънреден смисъл е завземане на властта по насилствен начин и установяване на пролетарска диктатура. Превръщането на тази машина в легална партия в условията на бял терор и ЗЗД е било практически абсурд. В този смисъл всякакви задгранични директиви за остър завой в курса на БКП са били крайно безразсъдни.

Въпреки това изискването за подобен завой от страна на политическите органи и партийните авторитети, намиращи се в чужбина, е ставало все по-настъпателно и в крайна сметка през март и април на 1925 ­ императивно. За тези именно авторитети въпросът за това, че подобен завой е могъл да се случи автоматично или в условията на чудо, или в условията на внезапна политическа катастрофа, не е стоял. И за да си измият ръцете, те ще изфабрикуват виновника в годината след атентата.

Майор Коста Янков не е бил чудотворец. Следователно той по необходимост е трябвало да изпадне в това, което клакьорите на Сталин, онова концертиращо в чужбина дуо Димитров-Коларов, ще нарекат ляв уклон. Тази вторична теория за уклона идва да прикрие факта, че единствено внезапната и кървава разправа с цялата управляваща класа в България е могла да отвори място за "надлежното" превръщане на партията в легален политически субект.

[pach]

И края на статията:

Цветове на терора

Коста Янков сглобява адска машина, за да взриви с нея друга адска машина, тази на Цанков. Дилемата, пред която е бил изправен извергът-майор, е несъмнено чудовищна по своето естество. И той решава, че единствено с разрушаването на бялата машина на терора червената ще може да бъде ефективно разглобена. За времето си устройствата и на двата апарата на терора ­ легалния и нелегалния ­ свидетелстват за съществуването в България на доста напреднала политическа изобретателност, на социално-инженерен гений ­ и от червената, и от бялата страна на насилието. Изглежда собствено политическото изучаване на тези две устройства на терора тепърва предстои.

България излиза от войната като катастрофирала, институционално разградена страна. По силата на мирните договори нейната армия е разформирована. Цифрите варират, но приблизително от 900 000 (при 300 000 ранени и 100 000 убити) армията е сведена до 30 000 души. Това способства за създаването на огромна мрежа от безконтролни паравоенни формирования. Македонски, земеделски и комунистически чети и дружини кръстосват Балканите и секат глави на поразия. Границите на България стават проследими само на картата. Управлението на страната при тези условия става сравнимо с управлението на днешен Афганистан или Ирак.

Цанков, за разлика от Стамболийски, заграбва властта, за да реши свръхкритичното състояние на националната сигурност, но не като допуска съседни страни да нахлуват и гонят харамии, четници и терористи на територията на България, а чрез изграждане на усилен вътрешен ред, който да обезвреди тлеещия барутен погреб, в който е превърната страната. Природата на този вътрешен ред е подчертано репресивна, защото идва да компенсира липсата на адекватни, собствено български сили за сигурност. Белият терор идва да компенсира стратегически отслабената държавност. Той се усилва с лавинообразно нарастващата вътрешна опасност от тероризъм и масови бунтове. Неговите основни институции са ЗЗД, Обществената безопасност и Трета секция на военното министерство. Не без друго при всеки вътрешен инцидент, бил той действителен или инсцениран, Цанков настоява пред Великите сили за спешно увеличаване състава на армията и снаряжението.

ЗЗД е симптом, но не на фашизъм. Подобни закони не са били и няма да бъдат новост нито за цивилизована Европа, нито за модерна Америка, а най-малкото за царска Русия, която от убийството на Александър Втори през 1881 година до окончателното си разтуряне през 1917 е функционирала според извънредните режими на безпрецедентно брутална полицейщина, предизвикана от бесен революционен тероризъм.

Наличието на подобен закон в една държава е симптом за това как управлението на тази държава артикулира основната заплаха за своето съществуване, как властта идентифицира своя главен враг и дефинира неговия модус операнди. Подобни закони са реакция на съществуващ дестабилизиращ фактор, те не идват по причина на някакъв безоснователен законодателен садизъм. Трябва да се разбере, че една от основните цели на тероризма е именно тази ­ да се предизвика въвеждането на реакционни закони и мракобесни институции, които да увеличават репресивността на режима, а с това и споделеното обществено недоволство от него; и така ефективно да разширят социалната база на революцията. Тероризмът е това, което за първи път в историята на репресивните институции налага създаването на полицейщина от специално естество, която има за цел не защитата на едни граждани от други, а охраната на държавата от собствените й граждани, които и да са те, където и да са те.

Както Военната организация, нейните тройки, шесторки и четници-главорези, така и ЗЗД, институциите на Обществената безопасност и инферналната Трета секция представляват един стъписващо неосмислен, за да не кажа направо изопачен исторически опит. Този конкретно български опит не вдъхновява. Той е пределно скандален и в голяма степен гнусен. Интелектуално и морално пределно предизвикателен, той обрича на опасно невежество тези, дето още го преглъщат. Ако атентатът е бил успял, ако ковчегът не е бил преместен, на Разпети Петък България е щяла да осъмне като чисто гола страна, терен без суверенна власт, земя на всеки, който я пожелае. Много скъпо може да струва, много живот може да коства волята да се започва всичко от самото начало, съвсем на чисто, някак си без хора и без власт ­ от високите сини планини, от реките, виещи се в равни долини, под едно небе, опнало се като от коприна, от това, дето е чистата майка родина ­ стихотворно гола и неопетнена, непотъпкана и неосквернена. От един насилствено обезлюден роден край.

[pach]

Колкото и време да е минало България никога не ще узнае истинската цена на този атентат.

Взривът на 16 април 1925 г. в катедралата „Света Неделя", отне живота на над 160 мъже и жени и осакати 500. Както пише доц. Валери Колев: „Само за един миг България загубва повече генерали и полковници, отколкото в четири войни".

Извършители на атентата са български комунисти, управлявани от Коминтерна в Москва. Знаем от по-новата ни история, че понятия като човечност, състрадание и разкаяние са думи, непознати за този тип сънародници. Недостъпни се оказват за тях и вълнувалите с десетилетия цвета на народа ни национални идеали. Неслучайно сред жертвите са и толкова славни и заслужили пред народа смели бойци.

Не винаги е лесно зад безличните цифри да си представим лицата и съдбите на загиналите, затова предлагам да прочетем внимателно краткото жизнеописание на някои от жертвите. Може би така ще възприемем по-осезателно трагедията, стоварила се този ден върху личната съдба на хиляди хора и сполетяла всъщност цяла България.

Григор Георгиев Кюркчиев - генерал-майор, родом от Прилеп. През 1885 г. завършва Военното училище в София. Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата война. През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. Връща се в частта си и я командва до края на войната.

Петър Георгиев Лолов - генерал-майор (1917 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в 1-ви пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военно-инженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). През Първата световна война е заместник-инспектор на инженерните войски.

Калин Георгиев Найденов - генерал-лейтенант (1917 г.). През 1885 г. завършва Военното училище в София, а през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война е помощник-началник на артилерията в щаба на действащата армия. От 1915 г. до 1918 г. е министър на войната. След войната е професор във Военното училище.

Стефан Михайлов Нерезов - генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), завършва Военната академия в Торино. През Междусъюзническата война е началник-щаб на действащата армия. В края на Първата световна война командва армия на Вардаро-Дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран.

Стефан Нойков - полковник (1917 г.). Завършва Военното училище в София през 1897 г. и Генералщабната академия в Торино, Италия, през 1909 г. Командир на 8-и Приморски полк и началник на Военното училище. В Първата световна война е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. През 1923 г. е началник на щаба на войската.

Стоян Петков Пушкаров - генерал-майор (1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война е командир на 4-ти артилерийски полк. През Първата световна война е началник на артилерията във Втора армия, която воюва на Македонския фронт.

Иван Великов Стойков - генерал-майор (1918 г.), родом от Неврокопско. През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война е началник-щаб на 9-а пехотна дивизия. През Първата световна война е командир на конна бригада. От ноември 1915 г. е командир на конната дивизия, която освобождава Охрид.

Иван Рачев Шкойнов - генерал-майор (1919). Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1904 г.). През Балканска война участва в боевете за Одрин. През Междусъюзническата и през Първата световна война е началник-щаб на дивизия. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери.

Ще отделя от другарите му едно име, чиято биография и съдба ми се струва знакова:

Иван Тодоров Попов - генерал-майор. Участва в четата на Филип Тотю (1876 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина във 2-ри пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот. През Балканската война е командир на бригада, воюва при Люлебургаз. В Междусъюзническата война командва дивизия. След войната излиза в запаса. Народен представител в 17-ото ОНС.

Какъв живот! И какъв край, предизвикан от българска ръка! Колко много са липсвали през следващите години тези хора. Както и техните неродени или затрити наследници. Каква отрицателна селекция е била извършена над българския народ...

Впрочем, сред убитите е и моят прадядо - Иван Манчев, потомък на един от карловските родове помолени от княз Батемберг, да помогнат във възраждането на новата българска държава след освобождението и от турско робство.Така всъщност прадядо ми се заселва още в края на ХІХ в. в София.През 1892 г. се ражда и моята баба по майчина линия, тоест поне в това отношение атентата в Софийска църква "Света Неделя" не успява да прекъсне нишката на родата ми...

Но ударите върху България и нейната съвременна история са неизличими и за съжаление постоянни в следващите години та до ден днешен.
Да се надяваме, че те ще ни забавят, но и ще ни направят по-силни. Както и няма да ни накарат да забравим своето потекло и предназначение на тази планета.


Но това ще е тема за някой от следващите постове...

[pach]

Лелее , забравих да кача снимките...

Ето ги на куп:













 

[Der Hetzer]

                                                                            ПЪРВИТЕ БЯХМЕ НИЕ 

Лъжа е, че българският народ не се е борил за своята свобода. Лъжа е, че ние, българите безропотно сме свели глави пред комунизма. Нямахме въстание като в Унгария през 1956-та, нито своя Пражка пролет през 1968-ма, но затова пък първи поехме пътя на въоръжената борба срещу човеконенавистната болшевишка власт.

Никой не ругае собствената си история, но през последните години и такива типове се навъдиха у нас. Необходимо е да им заявим: Ние, българите няма от какво да се срамуваме. Хиляди българи грабнаха оръжието още в първите дни на “пролетарската” диктатура. Затова че загубихме, не сме виновни ние, а същата Европа, която носи своята непростима вина за провалянето и на Унгарското народно въстание, и на Пражката пролет. Виновни са и Съединените щати, оказващи помощ на Йосиф Юдашвили - Сталин при унищожаването на народите от Съветския блок. Затова позорът нека бъде техен, а наш дълг е да си спомним мъртвите герои, станали легенда приживе. Да си спомним и живите герои, за които борбата още продължава.

Вангел Агликин. Отначало участва в бойната група на полковник Иван Гологанов, а после образува своя чета, с която броди из Пирин и Рила.

Радко Щангалов. На 28 април 1945 г. неговата чета разбива цяла комунистическа рота в местността Предела, Рилско. През март 1946 г. в сражение с четата, комунягите дават 16 убити, а горяните нито един. На 30 април 1947 г. при Огражден горяните ликвидират още 12 милиционери. През март 1951 г. те събарят моста над р. Струма край Петрич, като премахват още шестима червени. Паметен ще остане и денят 20 април 1951 г., когато става голямо сражение край Жарбанското поле при Струма. Там със смъртта на героите паднал известния Стоян Вампира.

На 30 август 1957 г. загива и Вангел Агликин. Радко Щангалов беше жив поне до средата на 90-те години, после за съдбата му не се знае нищо.

На 12 юли 1947 година войводата Иван Менчев убива началника на пловдивската милиция, заедно с други милиционери.

Живи в народната памет са подвизите на Васил Юруков от Хасково, Герасим Герасимов от Свети Врач, Борис Паскалев от с. Левуново, водач на групата “Калофер”. Цели три дни непрекъснати сражения били необходими на комунистическата войска, за да разгромят четата на Спиро Пилев от Петрич. Накрая се оказало, че бил убит един горянин, а останалите се измъкнали и пресекли гръцката граница. Няколко години води неравна борба Тодор Златков, бивш полицейски началник в София. След седем години, седем месеца и двадесет дни нелегалност, Тодор Златков отива в Югославия, а оттам - в Италия.

В началото на 1945 г. двадесет и един български младежи под предводителството на Иван Лазаров грабват оръжие и се отправят към Балкана. Те съзирали своята обреченост в окупираната от Червената армия България, но тръгнали. Пътят им завършил в Кърджалийския затвор. На 11 юли 1945 г. Лазаров и Марин Славов правят опит за бягство. Отново провал и мъчения. Пращат ги в Пазарджишкия затвор. През 1947 г. избухва пожар, изгаря покривът на затвора, младежите бягат и се отправят към Балкана. След две години на нечовешки изтезания те отново мислят за борба… Колко народи могат да се похвалят с подобни герои?

Още се помнят горяните от Асеновградската конспирация “Националхристиянски кръст”. Когато някои от тях били заловени, съдебният процес обхващал около 500 души горяни и техни ятаци. Произнесени били 12 смъртни присъди. За тези събития разказва в своите спомени Стефан Вълков, който е жив и до днес: “След полунощ Христо Бузов, запасен офицер и командир на отряда, Никола Дюлгеров - куриер, и Йордан Дичев - връзка с ятаците, заминаха на разузнаване. Към три часа след полунощ чухме дълга престрелка някъде в посока на нашия най-верен, всеотдаен и добър ятак - руснака белогвардеец Герман Кабанов. При тази престрелка загубихме нашите другари.” Вълков обаче премълчава обстоятелствата, при които загива Кабанов. След сражението ятакът бил заловен жив. С насочени шмайзери милиционерите извели жена му и децата му да гледат как той ще изкопае сам собствения си гроб, след което го разстреляли и заставили близките му да го заровят. Няма друга държава, където комунистите да са проявявали подобна жестокост. Георги Гавазов, друг участник в отряда, излязъл в Балкана на 14 годишна възраст не доживя рухването на световната комунистическа система. Използвайки избухването на пожар в завода, където работеше, ДС го застреля на 22 май 1984 година. Извикали Стефан Вълков да прибере в найлонов чувал обгорелия до неузнаваемост труп. В ръцете си мъртвият Гавазов все още стискал пожарогасител.

За горянското движение тепърва ще се говори и пише. Но и след неговия разгром, съпротивата продължава, макар и под други форми. На 1 септември 1955 г. Иван Палазов Георги Лозенски, Атанас Германов и Максим Шивачев създават Българската националреволюционна партия. Следва групата на Янко Янков, следва опита на Борис Арсов да организира от чужбина сваляне на комунистическата власт. Следва бунтът в Старозагорския затвор, където вътрешни присъди получават Едуард Генов, Марин Манолов, Кръстьо Атанасов… Следва конспирацията, оглавявана от Васил Златаров, следва Дружеството на Илия Минев…

Най-дългогодишният политически затворник в света е българин - Васил Узунов от Чирпан. Най-продължителната гладна стачка в света е проведена от българин - д-р Николай Попов от София. Процентно най-много жертви в борбата срещу комунизма е дал българският народ.

Официалната власт гузно мълчи, но ние сме длъжни да кажем цялата истина за онези славни и страшни години. Длъжни сме да запушим устата на безпаметните същества, опитващи се да ни лепнат клеймото на позора с лъжливото твърдение, че в България съпротива срещу комунизма не е имало. Длъжни сме да покажем на света, че ние, българите сме народ, достоен за уважение.

                                                  Длъжни сме да го сторим, защото първите бяхме ние!

[CaLLlo]

Това е най-големият резил в цялата българска история - Атентат в църква!!!

Безбожници!   Амин

[pach]

От миналият четвъртък съм настроен малко носталгично във връзка с едни стари сними и и тъй като днес е пак четвъртък , реших да обнова малко тази тема .
Покрай издирването на стари снимки (в мрежата и на живо) от една снимка , приятелят Zazo попадна на обновен сайт със качени дооооста снимки вече.Извадих някой от тях и смятам да ги пусна тук с кратки коментари.
Като начало да отдадам заслуженото на човека от чийто сайт съм свалил тези снимки, който се оказа родолюбив българин добре познат във един друг форум (за авиация) и много добър специалист по цветни схеми на самолети – както и по история на българската бойна авиация – Пеньо Пенев.

Защо е направен този сайт.
Причината е в това, че хората забравят. Забравят какво е било, още по-лошо: не ги интересува.
Днешните поколения не знаят почти нищо за предишните, не познават бита им, живота им, нито България от "онова време". Те не знаят какво е девствен плаж, не знаят какво е тротоар без паркирани коли, и тиха вечер с дъх на липа в столицата.
Също така не знаят нищо за мощта на никога непобедената българска армия, нито за изгубените пристанища по Беломорието.
Вече дори не помнят годините на комунизма.
Те не биха могли да си представят колко кръв е пролята за България, нито биха могли да допуснат за съществуванието на истинските герои, безброй поборници, хайдути, генерали и обикновени войници.
Всичко това за тях е фикция, абстракция от литературата,
доколкото изобщо се ползват от скромните и услуги.

И защото, както казва един приятел: "Една снимка струва хиляда думи",
затова тук ще има само снимки.

Ще се старая да публикувам снимки с добро качество и сравнително приличен размер
(1024 px по хоризонтала).
Всеки ще може да ги гледа, копира и разпространява с некомерсиална цел.
Аз лично, няма да печеля нищо от това.
Затова няма да се поколебая да изнамирам, сканирам и събирам снимки отвсякъде.
Стари списания, фондове, галерии и други подобни източници има предостатъчно.

Тази идея нямаше да реализирам без идейната и финансовата
помощ на г-н К. М. от Ню Йорк. За това му благодаря.

Работата си по сайта посвещавам на големия Стефан Груев,
с когото така и не успях да се запозная...

Ще се радвам ако изпращате всякакви материали, за да обогатявам
постепенно отделните секции на сайта.

Ако забележите неточности в датите или имената - моля, пишете ми!
 

И така темата тук е за България, така че ще започна със няколко снимки в различни години от нейното съществуване (все пак фотографията не е от римско време...)

За мен лично беше изненада , че освен познатите ни от приказки и класически произведения в книжовното и филмово изскуство воденици, сме ползвали и вятърни мелници.
Ето една която е снимана в началото на 20-ти век край морето – Созополска „йегерница”...






Но ще се върнем по-късно на снимки с интересни технически съоръжения ползвани в страната ни през последните стотина години...
Да започна с главният град, който си е бил доста малък преди да стане столица...
София в края на 19 век. Както казах - доста малка дори за столица на една новосформирана държава.Виждат се народното събрание, университета , художествената академия, и някой ключови сгради които съществуват и до ден днешен (в центъра). Все още ги няма руски паметник и този на Апостола, както и не съществува днешният булевард Мадрид (но се вижда всъщност Дондуков , колоко широк е бил строен още тогава (друг е въпроса ,че сега е вече въз тесен...).
В далечината се виждат Красно село, Бояна, Горна баня  и другите околни села.


Ха да видим дали ще познаете къде е това?

(Пл.Александър Невски при строежа на храма)

Това пък е руската църква – също още в строеж, когато е снимана.Мнооого ми харесва уличното осветление и ще си го правя (І-епоха  ) но без контактната мрежа за трамвая...


Обаче нали сме воювали доста, за да се утвърдим като свободна държава, офицерският ни клуб е бил една от най-личните сгради.


Тук вече имаме панорама на която се вижда (пред Руската църква) сградата на прочутото „Писателско кафене” – днес искат там да вдигат небостъргач.


А ако продължим по бул.Руски , ще видим и сградата на днешното Австрийско посолство.


Връщайки се на бул.Раковски, ще видим сградата на тогавашното читалище „Славянска беседа” , което е срутено при съюзническите  бомбардировки над София и сега там е едноименният хотел....


Съвсем наблизо е и Народният театър „Иван Вазов”.
И тогава и сега – красива сграда.


Обаче първият образ на военното ни министерство направо ме разби – красиво е било, само дето е отесняло явно на господа офицерите.


И площадчето пред двореца си е било достатъчно за почетният караул...


...и още един път , щото това в момента ни е картинната галерия , която по известни причини е пред самосрутване...


Основните булеварди и техните мостове  до ден днешен .
Лъвов мост (след павирането му до Централна гара.)


Както и Орлов мост , сниман по времето когато София вече е „преминала” реката.


А тук се е правила най-хубавата бира на България по това време – пивоварната на чешките братя Прошек – днес срещу националната телевизия е най-дълбоката дупка на София (след тази за НДК-то) щото и там ще се строи небостъргач...


Но за жалост голяма част от красивите сгради на града са срутени по време на бомбардировките от Втората световна война – снимка направена от американски бомбардировач, изпълняващ задача над столицата ни.


След комунистическият преврат, в срутеният център започва усилено строителство на вече бившият партиен дом (понастоящем сграда на Народното събрание) както  днешното президетство, министерски съвет , ЦУМ (първият МОЛ в съвременната ни история който не знам как се казва сега) и хотел Балкан (сега Шератон).



Обърнете внимание на релсовият транспорт...


Както и на панорамата на бул.Дондуков и превозните средства в едър план...


И по това време тоз камион дето се вижда, не беше ГАЗ-51 , а „Молотовка” (първото име на модел Газ-51)


Д а скочим напред във времето, култовият ни магазин от 80-те – ДетМаг се вижда в дъното, зад хотел Рила. Много от старите хобисти си спомнят с умиление как са пазарували от там „влакчета” на кашони.
Тази снимка е интересна и със стълпотворението на превозни средства от 60 – те и 70-те години.Много добре се виждат такива „култови” модели като „Опел-Капитен”, „Варшава” или „Победа”, „ДКВ-камионетка”,(има я в сета „Източни легенди” на Конрад)„Волга – М21”,първите социалистически полски„ЖУК”, джипка „ГАЗ-69”, както „Москвич – 401(403) ”,дори две костенурки„Фолцваген-1301(1303)...останалите ще си ги откриете при увеличена снимка – има попадение...


Националният стадион „Васил Левски” преди реконструкцията за по-голям капацитет и монтажа на осветлението – а в съседство е стадион „Юнак” – сега там е метростанцията...


То по това време и Цариградско шосе си беше още шосе , а не днешният „булевард на лудите”, но пък комплекс Яворов вече го има (преди Младостите даже!!!).Е ..."Феята" и "Ропотамо" ги няма още (то и сега вече ги няма) но високият блок на кръстовището е в строеж.Пък и трамвая не е стигнал до "Ситняково" още...
Поздрав за Ясен – дали си разпозна блока!?


Ех, спомени ...но да скочим напред във времето – годината е 1981 и НДК-то веднага след партийният конгрес...


Тогава вече строехме магистрала Тракия, но този мост край Клисура по подбалканското шосе си е като за магистрала напрово – тогава бе най-високият шосеен мост на Балканите (сега даже не знам кой взе рекорда ?).


А това е на път за Златни пясъци – морето все още е „девствено”


Това е Варна , вижте автобусите – така наречените „ботевградки”...но на темата за транспорта ще се върна в следващата седмица...


Когато ще разнищим 15-тина снимки с учудващи и впечатляващи спомени от областта на транспортната ни система , когато улиците бяха празни и нямаше задръствания.
Както и нови снимки на сградите на някой култови наши железопътни гари...

[pach]

Хайде малко да ви подкокоросам - това нещо на клубният макет ще го правим ли?!?!?