Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
България!
pach:
(ще помоля модераторите да не трият темата а само не одобрените от тях постове)
Така , като начало нека да са няколко цитата от мнението на другите народи за нас:
--- Цитат ---“Перси и влъхви и българи са едно и също. Всички те са пришълци по тази земя”.
Средновековен летопис
“Българите и Пугурите, техните жители, бяха някога си християни; а когато един чужд народ достигна господство (зацарува) над оная страна, те бяха наречени Хазари по името на по-стария брат, който се казваше Хазариг. И стана тоя народ силен и се разшири”.
Патриарх Михаил Сирийски 1126 г.
"Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало по време на сражение. И готите, и Българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях и че намират всред човешкия род противник равен на себе си...Те, Българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се очудваше светът...! Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал - народ, който е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля. Народ, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание се смята за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. По-рано, те - Българите - вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш! "
Патриарх Магнус Феликс Енодий в “ Похвалното си слово за готския крал Теодорих" V в. н. е.
...”страшните по целия свят Българи”.
Касиодор Сенатор VI в. н. е
“Кробат, господарят на България и на котрагите, оставил петима синове и им завещал по никакъв начин да не се итделят един от друг, за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ”.
Теофан Изповедник VIII в. н. е.
“Българите са огромен, могъщ и войствен народ, който е подчинявал всички съседни народи. Един техен конник може да излезе на глава със 100 или 200 конника на неверните. Когато тръгват на война те се нареждат в редици – отпред са стрелците с лъкове, а отзад се нареждат жените и децата”...
Абу ал-Хасан Али ибн Хюсеин ибн Али ал-Масуди X в. н. е.
“Думата Българин значи достоен, мъдър човек."
Джагфар Тарих – историята на Волжските българи 1098 г.
“ В България по времето на хан Крум думите означаващи лъжа, предателство, измяна, нодобросъвестност, скъперничество, завист, клевета са непознати”.
Мишел дьо Монтен – “Есета” XVI в. н. е
--- Край на цитат ---
...”Именникът на Българските Канове” е най-старата българска летопис. Първата му част е съставена при управлението на кан Аспарух, а е дописан през втората половина на VIII в. Оригиналът е съставен на езика на древните българи. Доказателство за това са календарните термини по 12-годишния животински циклов календар и числителните редни.
--- Цитат ---„ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ КАНОВЕ"
АВИТОХОЛ - Живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ. ИРНИК - Живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ.
ГОСТУН - този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му ДОХС ТВИРЕМ.
КОУРТ дърЖа 60 години. Родът му Дуло. Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.
БЕЗМЕР - 3 зодини. Родът му Дуло. Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.
Тези 5 князе царуваха 515 години от другата страна на Дунава с остригани глави. А след това дойде ИСПЕРИХ от тази страна на Дунава, както е и досега.
ИСПЕРИХ - 61 години. Родът му Дуло. Годината му ВЕРЕНИ АЛЕМ.
ТЕРВЕЛ - 21 години. Родът му Дуло. Годината му ТЕКУ ЧИТЕМ.
ТВИРЕМ - 28 години. Родът му Дуло. Годината му ДВАН ШЕХТЕМ.
СЕВАР - 15 години. Родът му Дуло. Годината му ТОХ АЛТОМ.
КОРМИСОШ - 17 години. А родът му бе Вокил. Годината му ШЕГОР ТВИРЕМ.
Този княз измени рода Дулов, сиреч ВИХТУН.
ВИНЕХ - 7 години. Родът му Вокил. Годината му ИМЕН - ШЕГОР АЛЕМ.
ТЕЛЕЦ - три години. Родът му Угаин. А годината му СОМОР АЛТЕМ.
УМОР - 40 дни. Родът му Вокил.
--- Край на цитат ---
Именникът е направен достояние до историята от руския учен А. Н. Попов прeз 1866 г. Всички изследователи го считат за най-ценния и достоверен извор, доказващ хилядолетната астрономическа практика на Българите, създали най-точния слънчев календар в историята на човечеството, далеч преди новата ера още в древното си Отечество край планината Имеон в Средна Азия. Календарът е предложен от ЮНЕСКО за бъдещ световен единен календар. Само това достижение е достатъчно, за да бъдат Българите признат завинаги фундаментален цивилизационно-творчески елемент.
Най-отпред стои името Авитохол на легендарния основател на българската държава в Европа. Според последните точни математически изчисления на наши и чужди учени и най-вече на Петър Добрев по Именника началото на България в Европа доказано се датита от 165 г. н. е. От тези факти личи, че Именникът сочи, че династията Дуло е управлявала Българите в течение на много векове. Българите са имали държава 515 г. преди Аспарух в Европа и е време това да престане да се прикрива умишлено от родоостъпници и предатели и да извадим от забвението на времето, да го възкресим в паметта на бъдещите поколения българи.
--- Цитат ---“Трябва да се признае, че съществува приемственост между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертае ролята на българите в предаване на нови цивилизационни импулси”.
Д-р Хари Салман
“Българската държава е между седемте световни цивилизации”.
Проф. Шигеоши Мацуяма
“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която бългаският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.
Проф. Геза Фехер
“В човешката история има 28 цивилизации и една от тях е българската”
сър Арнълд Тойнби
--- Край на цитат ---
Както се казва - "информацию к размишлению" - Щирлиц.
Та така...
Ще продължа другата седмица.
;D ;D ;D
pach:
Поради природните дадености на Балканският полуостров , в чийто център се явават днешните бългаски земи, а също така и благоприятният климат, даващ възможност за високи добиви от реколтите на култивираните поля, целият регион винаги е бил апетитен за различните племена в много етапи от развитието на човешката цивилизация.Нашата земя пази в недрата си свидетелствата, които определят населяването им още преди стотици хиляди години.Тоест тук винаги е имало постоянно население, което с по-малък или по-голям успех е успявало да защити своят регион на местообитаване.
Най-старите известни доказателства за това се намират в пещерата Бачо Киро в Дряновският пролом.
Тя е известна на световната археология, като един от най-важните палеонтологични обекти на Балканите, защото в нея са намерени доказателствата за присъствието на неадерталците в региона още от 90 000 години преди новата ера.(900 в. Пр.Хр.)
(последните три снимки на вкаменелости на обитателите на пещерата преди хората...)
В късният палеолит тук вече живеят новите хора от рода на хомосапиенса – а именно, това са кроманьонците.
Още една пещера в България е известна на световната археология – Темната дупка.
Трябва да се отбележи ,че там проучването на културните пластове продължава , като до момента са разкопани в дълбочина над 5 метра, а историческите находки се датират от 180 000 (!!!) до 15 000 години преди новата ера.
Пещерата и находките в нея са най-старите доказателства за присъствието на човешки същества на територията на Европа.
Край с.Муселиево се намира най-ранната по европейските земи работилница за кремъчни остриета на копия.Благодарение на намерените над 600 върха, е датирана с голяма точнос в периода от късният палеолит – 45 000 г.пр.н.е.
В най-ранното открито по нашите земи неолитно селище живота е продължел в рамките на около 150 години – от 5800 г до към 5650 г пр.н.е.Селището се намира източно от днешният град Търговище в близост до село Овчарово (което е известно още и с.Овчаровата могила от по-късен период).
Тук за цяла Европа са открити най-ранните изкуствено построени обитаеми жилища , които в началото са били землянки, а в последствие вече построени от стени чрез измазан плет и притежават първият известен двускатен покрив .Селището е било огромно за онези времена – досега са разкрити 157 къщи на хора от неолита.
В световната литература са влезли в научно обръщение понятия като "култура Поляница", "култура Овчарово", "златното тракийско съкровище от с.Кралево" и др. произхождащи от земите на Търговищкия край.
Още по въпроса може да прочетет тук и тук.
Друго още по-голямо селище от тези времена все още се проучва край с.Каранова , Старозагорска област (сега разбирам че е Сливенска област...или Новозагорска?!!!), където площа е над 25 декара, а дълбочината на културният пласт, разкрит до момента е 12,5 метра.
До тук има доказателства ,че е било обитавано в продържение на над 4000 г. (40 века!!!).
Обхваща периоди както от късният неолит (каменната епоха), така и енеолита (новокаменната ера), а също и халколита (медната) епохи!
А още интересно нещо - за плочката от тази могила има научен спор.
Повече за тази плочка - тук.А проучванията и откритията в района продължават!
Но да се върнем за още малко назад във времето.
Още една огромна пещера по нашите земи има прапра история.Това е пещерата с големина на входа 30 на 35 метра .
Деветашката пещера е обитавана от 200 000 г.пр.н.е до сравнително “близките” години от 6500 пр.н.е.тук са намерени първите глинени съдове от каменно-медната епоха , както и костите на опитомени домашни животни.
Горе-долу по това време , има намерени изработени от камък , глина и метал , първите статуетки на Великата Богинята-Майка, олицетворение на древните вярвания за женското начало на света.За исторшията на изскуството и археологията намерената първа такава женска фигурка , предз 30-те години на 20 в. край Пазарджик е образец на естетическите и художествени норми в Европа за периода на късният неолит.За съжление тази статуетка се съхранява в музей във Виена.
Продължението следва...
Der Hetzer:
pach:
Пещерата Магура е праисторическата библиотека на Югозападна Европа. Това разказа за вестник „Новинар" археологът от Националния археологически институт с музей към БАН Тодор Стойчев. От години той изучава рисунките, скрити дълбоко в недрата на хълма Магура, и има сигурни данни, че хората там са разполагали с календар още преди 5000 години. Това е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дена. Праисторическите хора дори са използвали високосна година. Благодарение на запазените скални рисунки археолозите могат да сравнят този календар с Грегорианския.
Пролетно равноденствие и Нова година. Слънцето е обожествено преди 5000 г.
Върху хълма Магура е имало слънчева обсерватория, която днес е разрушена. Мястото предлага пълна панорама на звездното небе и е позволило на праисторическите астрономи да отбележат първите за годината изгреви на 18 по-ярки звезди. В пещерата те са събрали цялата информация, която са имали за небесните тела. По-късно дори са правени корекции, защото всеки календар натрупва грешки. Подобен на този в Магура, но видоизменен е бил и календарът в една от Байловските пещери. Той обаче е бил разрушен от иманяри. „Това е много по-ценно от всичкото злато намерено изобщо някога при всички археологически разкопки в България", казва Тодор Стойчев за рисунките в Магура. Според него те ни позволяват да видим самите корени на европейската цивилизация.
Нова година на първа пролет
Нова година праисторическите хора от Магура са празнували на пролетното равноденствие - 21 март. Календарът тогава е бил съобразен с природните явления. В него няма месеци и седмици. Вместо това той е разделен на периоди с различна продължителност в зависимост от стопанската и обществената дейност. Идеята за календара не е възникнала по нашите земи, а вероятно в Египет или Месопотамия, където по това време вече е имало слънчеви календари. Този в Магура обаче е съобразен с нашите географски ширини и събитията, значими за обществото на Балканите. Няма данни за контакти между праисторическата цивилизация на Балканите и вече развитите цивилизации в Египет и Месопотамия по същото време.
1 април - началото на земеделския цикъл
Следващият отбелязан празник в календара от Магура е 1 април - пролетната оран. По това време - късния енеолит, земеделието вече е било разпространено по нашите земи и оказвало огромно влияние върху бита на хората. „За да имаш стабилно стопанство, ти трябва календар", обяснява Тодор Стойчев. Според него пазителите на този календар са имали голяма власт в обществото, защото и тогава информацията е била сила. Те са били най-висшата прослойка от населението, а огромната банка от информация в Магура е превърнала пещерата в културен център не само за територията на България, но за много племена - цяла праисторическа цивилизация, обхващаща Югоизточна Европа. Не става дума за държава, а за обединения на хора с различни интереси - земеделие, скотовъдство, дърводобив, металургия. Съчетанието на различни обичаи, изрисувани по стените на Магура, показва, че тя е била център не на едно племе, а на по-голяма общност от хора.
Празнуват плодовитостта със секс и наркотични вещества
В началото на месец юли по Грегорианския календар праисторическите хора са празнували плодородието и плодовитостта. От рисунките по стените имаме сведения, че на 1 юли са се провеждали мистерии, които много наподобяват древногръцките в Елевзина, само че 2700 години преди тях. Според Тодор Стойчев това са най-старите данни за мистерии от този тип.
Те се провеждали с употребата на отровната Дяволска гъба (двойника на манатарката). В ограничени количества тя предизвиква халюцинации и полова възбуда и вероятно е издигала участниците в мистерията на друго равнище на съзнанието. Нарисуваният в пещерата процес е предшественик на елевзинските мистерии, които според специалисти по гъбите са променили хода на историята. В древногръцкия град Елевзина през мистериите с гъби и храмов секс са преминали почти всички известни учени, философи и прочути войни на Елада. Участници в обичая описват ефекта на гъбите като прочистване на съзнанието и извисяването му до ново, по-високо равнище. Точно това показват и символично представените рисунки в пещерата Магура.
Денят на есенния лов е 15 август
Празникът на есенния лов за праисторическите хора е бил на 15 август - началото на размножителния период на благородния елен. Той също е бил свързан с мистерии, увековечени по стените на Магурата. Скални рисунки на хора, облечени като животни в религиозна процесия, изпъстрят галерията с рисунките. Едно от най-известните изображения от пещерата също е свързано с есенния лов. То е популярно най-вече заради удължения мъжки фалос, както и заради рисунките на животни, които според някои "приличали на щрауси". Тодор Стойчев обаче обяснява, че фалосът е бил изкуствено удължен в наши дни, а животните всъщност са хора с по два крака, маскирани като сръндаци.
Тази композиция е първият засега известен в историята на изкуството опит да се предаде перспективата. Той не е успешен, защото, както в египетското изкуство, по-важните фигури са по-големи от по-маловажните. Всички обаче са двуизмерни, а създават илюзията, че са разположени в кръг - нещо невиждано в този период. Сръндаците пък изглеждат като щрауси заради удължените шии. По това време в скалното изкуство животните са били изобразявани с удължени шии, за да им се придаде грациозност. Досега няма открити щрауси с дълги като на бозайник уши.
Отбелязват символите на властта през октомври
На 22 октомври преди 5000 години се е празнувал денят, свързан със символите на властта. В календара тази дата е отбелязана с изображения на различни видове скиптри - костни, каменни, метални. Някои от тях наподобяват златен скиптър, открит във Варненския некропол. Друг скиптър от пещерата прилича на тези, с които са погребвани фараоните в Египет. Данни за египетско културно влияние обаче няма.
Почитат Богинята майка и Слънцето
Рисунките в пещерата Магура дават информация за митологията на праисторическите хора по нашите земи. Има ясни данни, че те са почитали Великата Богиня майка. С нея е свързан празникът на есенното равноденствие. Той е отбелязан в календара с изображение на Великата Богиня майка в трите й превъплъщения - като майка, като смъртта и като богиня, покровителка на животните. И в трите рисунки тя е представена без глава, на една от рисунките богинята даже е с две дълги шии. Показана е седнала на трон, с широка пола и с животни около нея, което е традиция от неолита. Освен с Великата Богиня майка вероятно есенното равноденствие е било свързано и с празник на дъжда, защото в Магура има рисунка на дъждовна буря, като пръските и светкавиците се превръщат в танцуващи човешки фигури.
Тодор Стойчев е убеден, че освен Богинята праисторическите хора са почитали като бог и Слънцето. То е нарисувано с човешко лице, което го отличава от другите астрономически тела. Това не може да е детска рисунка, защото мястото има специфично значение. Дори и днес там е трудно да се стигне без осветление и екипировка, а за суеверните хора това е било невероятно усилие. Те разполагали само с факли и светилници, за да нарисуват нещо в човешки размери на 300 метра от входа на пещерата, трябва да са имали наистина сериозна причина. Много от женските фигури в Магура са с човешки размери. Възможно е първобитните хора да са обожествявали и Луната, защото и тя е представена с човешко лице точно вдясно от Слънцето.
Рисунките са с прилепска тор
Магура е една от трите пещери в Европа, където рисунките са правени с прилепска тор или гуано (изпражнения на испански). Този материал вероятно е имал култово значение за праисторическите хора. В пещерата в Байлово той е бил пренесен специално, за да се нарисува календарът, което говори, че е бил от голямо значение. В Магура обаче гуаното се трупа с хилядолетия и се фосилизира заради огромната колония прилепи, която обитаваше пещерата допреди 30-40 години. За рисуване древните са използвали не прясно, а фосилизиращо се гуано, което е с хиляди години по-старо от самите изображения. Това е и пречката да се датират абсолютно рисунките. Органичният материал е по-стар от тях и радиовъглеродният анализ ще даде възрастта на гуаното, а не на календара. Извън България има само една пещера в Европа, където е бил използван този материал. Тя се намира при Порто Бадиско в Италия и там има доста сходни изображения с Магура.
Най-старата рисунка в пещерата е на 9500 години - след края на последния ледников период. Тя не е с гуано, а с охра (глина, оцветена с железен окис) и представлява галопиращ кон. Календарът е на 5000 години и е разположен като фриз по стените на залата-светилище.
Пролетно оране – началото на земеделския цикъл.
Галерията с рисунките, която води към залата, е изписана с поподробни изображения на
отделните празници. Скалното изкуство в Магура е огромна банка от информация за праисторическите хора, която все още предстои да се изучава. В момента залата и галерията са затворени за туристи, защото трябва да се опази микроклиматът в нея, да не се внасят спори и въглероден диоксид, който разрушава органичните бои. Тодор Стойчев алармира, че осветлението в пещерата не е подходящо. Трябва да се поставят халогенни лампи, които ще унищожават спорите и плесените. Скалното изкуство като цяло по света все още е слабо изучавано, а в България този раздел на науката в момента почти не се развива. Смята се, че на Земята има около 50 милиона скални рисунки и гравюри - огромна база данни, която предстои да ни разкрие неизвестни факти за живота на предците ни.
pach:
Както винаги всяко правило, става правило, защото се подкрепя от изключенията...
Още едно изключение, което ще наруши хронологията на тази тема.
Това е една статия за която стана въпрос на съботната "извънредна" среща при Жоро и в "Терасата".Дали да ги наричаме извънредни, след като май се правят вече всяка събота? :spiteful:
И така, става въпрос за най-големият терористичен атентат на планетата (за ония времена си е било нещо като този в световният търговски център) по жестокостта и желанието да бъдат унищожени колкото се може повече човешки животи.
--- Цитат ---Владислав Тодоров
"Революционният тероризъм не само е най-вярното и практическо средство за дезорганизиране на съществуващата полицейско-бюрократична държава, той е единственото действително средство, което нравствено ще прероди верноподаника-роб в човек-гражданин. (Ткачов, 1881)"
Кървавият Велики Четвъртък
Денят е 16 април 1925 година, Велики Четвъртък от Страстната Седмица. В катедралата "Света Неделя" се е събрало голямо множество граждани, членове на правителството, депутати, военният елит, видни лица на Сговора, министър-председателят Александър Цанков, само царят все още го няма, въпреки че по протокол той също трябва да присъства. Всички те са тук да почетат паметта на запасния генерал Коста Георгиев. Два дни по-рано той е разстрелян от терористи с голяма и тайна цел да бъде събрана цялата сговористка "сволоч" в черквата и отведнъж да бъде смачкана. Минава три часът следобед. Опелото тъкмо започва, когато внезапно страшен гръм раздира траурно притихналия храм и главният му купол полита надолу, за да погребе на място нечувано за времето си количество народ. Отговорността за това масово терористическо убийство поема БКП.
Атентатът в "Света Неделя" е най-големият, който историята на тероризма е записала дотогава. Дори все още по мащаба на своя замисъл, не по числото на жертвите или обема на разрушението Кървавият Велики Четвъртък оглавява най-мащабните атентати, които светът е бил обречен да познае. И както често се случва, поради чиста случайност или ирония на съдбата, грандиозният замисъл се проваля и властимащата класа в България оцелява. Момент преди експлозията да стовари покрива върху главата на върхушката, поради придошлия народ в черквата ковчегът е преместен навътре към олтара и това спасява Цанков-Кръволока и неговата клика.
Съществуват две противоположни обяснения как е могла тази чудовищно кървава разправа да се случи: едното втълпено от Сговора, а другото от БКП. Според първото атентатът е оркестриран пряко от Коминтерна като сигнал за ново въоръжено въстание факт, добре документиран, според някои. Второто обяснение е наложено от задграничните ръководители на БКП в годината след атентата. Според тях той е дело на вътрешно-български ултраляв уклон, на обезумели от репресии изолирани партийни елементи. Скритото сходство на тези две обяснения се състои в това, че те са еднакво неверни. Неверни, но напълно по нрава на тези, които са ги съчинили.
Майор Коста Янков, главният архитект на Военната организация на БКП по това време и организатор на атентата, е едно от най-удивителните явления в аналите на българските революционни движения. За него историята все още засрамено безмълства. Той, като един таен национален урод, продължава да стои заключен в килера на българския исторически срам. А той именно държи ключа към истината, доколкото тя може да бъде реконструирана след цялата тази, с десетилетия втълпявана, двуопашата лъжа относно това какво точно се е случило на този ден един български ден, чиято кървава диря поразява със своята историческа безподобност.
Атентатът и краят на перманентната революция
Един от главните виновници за атентата, Третият интернационал, наричан още комунистически, бива учреден от Ленин през 1919 година. Същата тази година българските тесни социалисти се преобразуват в секция на Коминтерна под името БКП. Тя, както много други национални социалистически работнически партии, започва активно да провежда политиката на Москва по места. Генералната линия в периода 1923-1924 е максимално твърда активно подклаждане на перманентна световна революция, болшевизация на комунистическите партии и движения и съветизация на техните цели. Това ще рече организиране на професионално-революционни, въоръжено-нелегални съпротиви с цел насилствено взимане на властта и установяване на съветоподобни режими в съответните страни. Тази политика довежда до два червени бунта, задействани лично от Зиновиев като председател на ръководния орган на световната революция през септември 1923 година в България и скоро след това в Германия. През есента на 1924 година обаче тази генерална линия започва видимо да се колебае вследствие на разразилата се вътрешно-съветска надпревара за власт след смъртта на Ленин през януари на същата година. Постът на вожда се овакантява, а това ожесточава борбата между комисарите за първенство в партията и държавата.
През есента на 1924 година Троцки публикува остро полемичното си съчинение "Уроците на Октомври". Една от целите на автора е да заклейми Зиновиев и Каменев за тяхното малодушие, проявено лице в лице с назряващата революция през есента на 1917, когато те се противопоставят на Лениновия призив за незабавно взимане на властта от името на съветите.
Дотук всичко тече в познатия ни курс и може да обясни атентата в "Света Неделя" като сигнал за подобно насилствено вземане на властта. Но същата тази година, в отговор на Троцки, Сталин нанася мощен удар на най-яркия измежду претендентите за поста лидер. Той излиза с контратеза, известна като "победа на социализма в една страна", която отхвърля идеята на перманентната революция като историческа отживелица в новите следвоенни условия.
Ситуацията се комплицира още повече, когато Зиновиев на свой ред решава да влезе в бой и атакува от ляво теорията на Сталин като задържаща революционизирането на света. Сталин, в търсене на опора, влиза в съглашение с Бухарин и дясното крило в партията и подкрепя тяхното схващане за НЕП като навременна и насъщна политика. Един от основните разграничители на лявото и дясното крило на болшевиките по това време е отношението на главните идеолози към НЕП.
Вследствие на това, на 14-тия партиен конгрес, състоял се през декември 1925 година, Бухарин обявява Сталинската постановка за официална линия на партията. В крайна сметка, на 15-ата партийна конференция, състояла се през октомври 1926 година, лявото крило бива обвинено в опасен уклон и организационно разбито. Същата година Зиновиев е отстранен от Коминтерна.
Очевидно 1924 година е преломна в теорията и практиката на комунистическото движение, доколкото през есента на тази година протича процес по радикалното преформулиране на генералната линия, на стратегическите и тактическите приоритети на комунизма от перманентна конспиративна революция и въоръжена съпротива се преминава към легализация на партиите и мирни форми на техните основни дейности. Съгласуван с тази тенденция процес може да се проследи в решенията, засягащи курса на БКП и нейните подразделения вън и вътре в страната, както и в дейността на Военната организация, подготвила и извършила атентата.
След разгрома на Септемврийското въстание БКП веднага препотвърждава курса към масова въоръжена борба в съгласие с ултралявата политика на Зиновиев. Така, през февруари 1924 година президиумът на ИККИ (Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал), след обсъждане на българския въпрос, решава, че в България съществува реална революционна ситуация и курсът към въоръжена борба е правилен. На 2 април същата година БКП е разтурена по силата на ЗЗД един закон, който все още чака своето адекватно тълкуване.
Това само засилва маховика на конспиративната борба и така през май се провежда Витошката конференция на вече нелегалната БКП. Решенията на тази конференция непосредствено следват линията на ИККИ от февруари, като трансформират партията във въоръжен юмрук, който в уречен час да се стовари с всичка сила и смаже главата на Кръволока. Тук изгрява фигурата на запасния майор Коста Янков като главен стратег на удара. В същото време във Виена, под натиска на Москва, е подписан фаталният за живота на много македонски революционери "Майски манифест" един документ, който не оставя никакво съмнение за Зиновиевския курс на Коминтерна през май 1924 масирана болшевизация на методите и съветизация на целите на панбалканската революция. В този дух през юни и юли се провеждат петият конгрес на Коминтерна и седмата конференция на Балканската комунистическа федерация, които за сетен път утвърждават курса към въоръжено въстание. Но именно тук, през лятото на 1924 година, постановките започват сериозно да се колебаят, а революцията да завива.
Сега става обяснимо защо на 30 юли 1924 година, почти веднага след горепосочените форуми и в крещящо противоречие с техния дух, коминтерновските маши Георги Димитров и Васил Коларов пишат писмо до ЦК на БКП, в което се подчертава, че условия за успех на едно въоръжено въстание в България видимо не съществуват и вдигането на такова не се препоръчва. През август горните лица пишат ново писмо, което призовава към масовизация на легалните форми на борба и преустройство на четите. Това са първите лястовици на един генерално нов курс, който окончателно влиза в сила с резолюцията на ИККИ от 28 януари 1925 година, няколко месеца преди атентата. Тази резолюция тласка нелегална София към категоричен отказ от въоръжена съпротива, към преговори с левите сили за нови избори, борба за легализация на БКП, амнистия на осъдените по ЗЗД и признаване на СССР. Това е документ, приет десетина дни след речта на Сталин срещу Троцки и последвалото го наказателно отстраняване на перманентния революционер от държавния му пост.
През февруари и март 1925 година София получава директиви в същия нов дух да сътрудничи със запасния генерал Жеков, който по всяка вероятност е готвел ляв преврат в страната и за целта е провеждал консултации с левите сили, както и с царя. Човекът, който вероятно е осъществил пряк или косвен контакт с генерала, е Коста Янков. Ако такъв преврат беше направен, атентатът би станал безсмислен. Атентатът обаче е бил планиран като радикална провокация на подобен преврат, а не на въоръжено въстание. За това говорят ранните свидетелства, представени на процеса на атентаторите в София, както и на следствените заседания, проведени на конференции на БКП в Москва и Виена в годината след атентата.
В крайна сметка, в деня преди атентата, на 15 април петият пленум на ИККИ излиза с категорично решение за незабавна смяна на курса, за легални форми на борба, за преструктуриране на Военната организация в служба за охрана на легалните обществени инициативи на партията. В този най-висок форум взимат участие безсрочно командированите в чужбина Георги Димитров, Васил Коларов и Станке Димитров.
Голямото недоразумение ще дойде от факта, че докато на този пленум тече историческа смяна на курса на Коминтерна, светът отвън очаква същият този Коминтерн да удари в България на същата тази дата 15 април.
...
--- Край на цитат ---
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия