Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
България!
pach:
Лелее , забравих да кача снимките... :blush2:
Ето ги на куп:
;D ;D ;D
Der Hetzer:
ПЪРВИТЕ БЯХМЕ НИЕ
Лъжа е, че българският народ не се е борил за своята свобода. Лъжа е, че ние, българите безропотно сме свели глави пред комунизма. Нямахме въстание като в Унгария през 1956-та, нито своя Пражка пролет през 1968-ма, но затова пък първи поехме пътя на въоръжената борба срещу човеконенавистната болшевишка власт.
Никой не ругае собствената си история, но през последните години и такива типове се навъдиха у нас. Необходимо е да им заявим: Ние, българите няма от какво да се срамуваме. Хиляди българи грабнаха оръжието още в първите дни на “пролетарската” диктатура. Затова че загубихме, не сме виновни ние, а същата Европа, която носи своята непростима вина за провалянето и на Унгарското народно въстание, и на Пражката пролет. Виновни са и Съединените щати, оказващи помощ на Йосиф Юдашвили - Сталин при унищожаването на народите от Съветския блок. Затова позорът нека бъде техен, а наш дълг е да си спомним мъртвите герои, станали легенда приживе. Да си спомним и живите герои, за които борбата още продължава.
Вангел Агликин. Отначало участва в бойната група на полковник Иван Гологанов, а после образува своя чета, с която броди из Пирин и Рила.
Радко Щангалов. На 28 април 1945 г. неговата чета разбива цяла комунистическа рота в местността Предела, Рилско. През март 1946 г. в сражение с четата, комунягите дават 16 убити, а горяните нито един. На 30 април 1947 г. при Огражден горяните ликвидират още 12 милиционери. През март 1951 г. те събарят моста над р. Струма край Петрич, като премахват още шестима червени. Паметен ще остане и денят 20 април 1951 г., когато става голямо сражение край Жарбанското поле при Струма. Там със смъртта на героите паднал известния Стоян Вампира.
На 30 август 1957 г. загива и Вангел Агликин. Радко Щангалов беше жив поне до средата на 90-те години, после за съдбата му не се знае нищо.
На 12 юли 1947 година войводата Иван Менчев убива началника на пловдивската милиция, заедно с други милиционери.
Живи в народната памет са подвизите на Васил Юруков от Хасково, Герасим Герасимов от Свети Врач, Борис Паскалев от с. Левуново, водач на групата “Калофер”. Цели три дни непрекъснати сражения били необходими на комунистическата войска, за да разгромят четата на Спиро Пилев от Петрич. Накрая се оказало, че бил убит един горянин, а останалите се измъкнали и пресекли гръцката граница. Няколко години води неравна борба Тодор Златков, бивш полицейски началник в София. След седем години, седем месеца и двадесет дни нелегалност, Тодор Златков отива в Югославия, а оттам - в Италия.
В началото на 1945 г. двадесет и един български младежи под предводителството на Иван Лазаров грабват оръжие и се отправят към Балкана. Те съзирали своята обреченост в окупираната от Червената армия България, но тръгнали. Пътят им завършил в Кърджалийския затвор. На 11 юли 1945 г. Лазаров и Марин Славов правят опит за бягство. Отново провал и мъчения. Пращат ги в Пазарджишкия затвор. През 1947 г. избухва пожар, изгаря покривът на затвора, младежите бягат и се отправят към Балкана. След две години на нечовешки изтезания те отново мислят за борба… Колко народи могат да се похвалят с подобни герои?
Още се помнят горяните от Асеновградската конспирация “Националхристиянски кръст”. Когато някои от тях били заловени, съдебният процес обхващал около 500 души горяни и техни ятаци. Произнесени били 12 смъртни присъди. За тези събития разказва в своите спомени Стефан Вълков, който е жив и до днес: “След полунощ Христо Бузов, запасен офицер и командир на отряда, Никола Дюлгеров - куриер, и Йордан Дичев - връзка с ятаците, заминаха на разузнаване. Към три часа след полунощ чухме дълга престрелка някъде в посока на нашия най-верен, всеотдаен и добър ятак - руснака белогвардеец Герман Кабанов. При тази престрелка загубихме нашите другари.” Вълков обаче премълчава обстоятелствата, при които загива Кабанов. След сражението ятакът бил заловен жив. С насочени шмайзери милиционерите извели жена му и децата му да гледат как той ще изкопае сам собствения си гроб, след което го разстреляли и заставили близките му да го заровят. Няма друга държава, където комунистите да са проявявали подобна жестокост. Георги Гавазов, друг участник в отряда, излязъл в Балкана на 14 годишна възраст не доживя рухването на световната комунистическа система. Използвайки избухването на пожар в завода, където работеше, ДС го застреля на 22 май 1984 година. Извикали Стефан Вълков да прибере в найлонов чувал обгорелия до неузнаваемост труп. В ръцете си мъртвият Гавазов все още стискал пожарогасител.
За горянското движение тепърва ще се говори и пише. Но и след неговия разгром, съпротивата продължава, макар и под други форми. На 1 септември 1955 г. Иван Палазов Георги Лозенски, Атанас Германов и Максим Шивачев създават Българската националреволюционна партия. Следва групата на Янко Янков, следва опита на Борис Арсов да организира от чужбина сваляне на комунистическата власт. Следва бунтът в Старозагорския затвор, където вътрешни присъди получават Едуард Генов, Марин Манолов, Кръстьо Атанасов… Следва конспирацията, оглавявана от Васил Златаров, следва Дружеството на Илия Минев…
Най-дългогодишният политически затворник в света е българин - Васил Узунов от Чирпан. Най-продължителната гладна стачка в света е проведена от българин - д-р Николай Попов от София. Процентно най-много жертви в борбата срещу комунизма е дал българският народ.
Официалната власт гузно мълчи, но ние сме длъжни да кажем цялата истина за онези славни и страшни години. Длъжни сме да запушим устата на безпаметните същества, опитващи се да ни лепнат клеймото на позора с лъжливото твърдение, че в България съпротива срещу комунизма не е имало. Длъжни сме да покажем на света, че ние, българите сме народ, достоен за уважение.
Длъжни сме да го сторим, защото първите бяхме ние!
CaLLlo:
Това е най-големият резил в цялата българска история - Атентат в църква!!!
Безбожници! Амин
pach:
От миналият четвъртък съм настроен малко носталгично във връзка с едни стари сними и и тъй като днес е пак четвъртък , реших да обнова малко тази тема .
Покрай издирването на стари снимки (в мрежата и на живо) от една снимка , приятелят Zazo попадна на обновен сайт със качени дооооста снимки вече.Извадих някой от тях и смятам да ги пусна тук с кратки коментари.
Като начало да отдадам заслуженото на човека от чийто сайт съм свалил тези снимки, който се оказа родолюбив българин добре познат във един друг форум (за авиация) и много добър специалист по цветни схеми на самолети – както и по история на българската бойна авиация – Пеньо Пенев.
--- Цитат ---Защо е направен този сайт.
Причината е в това, че хората забравят. Забравят какво е било, още по-лошо: не ги интересува.
Днешните поколения не знаят почти нищо за предишните, не познават бита им, живота им, нито България от "онова време". Те не знаят какво е девствен плаж, не знаят какво е тротоар без паркирани коли, и тиха вечер с дъх на липа в столицата.
Също така не знаят нищо за мощта на никога непобедената българска армия, нито за изгубените пристанища по Беломорието.
Вече дори не помнят годините на комунизма.
Те не биха могли да си представят колко кръв е пролята за България, нито биха могли да допуснат за съществуванието на истинските герои, безброй поборници, хайдути, генерали и обикновени войници.
Всичко това за тях е фикция, абстракция от литературата,
доколкото изобщо се ползват от скромните и услуги.
И защото, както казва един приятел: "Една снимка струва хиляда думи",
затова тук ще има само снимки.
Ще се старая да публикувам снимки с добро качество и сравнително приличен размер
(1024 px по хоризонтала).
Всеки ще може да ги гледа, копира и разпространява с некомерсиална цел.
Аз лично, няма да печеля нищо от това.
Затова няма да се поколебая да изнамирам, сканирам и събирам снимки отвсякъде.
Стари списания, фондове, галерии и други подобни източници има предостатъчно.
Тази идея нямаше да реализирам без идейната и финансовата
помощ на г-н К. М. от Ню Йорк. За това му благодаря.
Работата си по сайта посвещавам на големия Стефан Груев,
с когото така и не успях да се запозная...
Ще се радвам ако изпращате всякакви материали, за да обогатявам
постепенно отделните секции на сайта.
Ако забележите неточности в датите или имената - моля, пишете ми!
--- Край на цитат ---
И така темата тук е за България, така че ще започна със няколко снимки в различни години от нейното съществуване (все пак фотографията не е от римско време...)
За мен лично беше изненада , че освен познатите ни от приказки и класически произведения в книжовното и филмово изскуство воденици, сме ползвали и вятърни мелници.
Ето една която е снимана в началото на 20-ти век край морето – Созополска „йегерница”...
Но ще се върнем по-късно на снимки с интересни технически съоръжения ползвани в страната ни през последните стотина години...
Да започна с главният град, който си е бил доста малък преди да стане столица...
София в края на 19 век. Както казах - доста малка дори за столица на една новосформирана държава.Виждат се народното събрание, университета , художествената академия, и някой ключови сгради които съществуват и до ден днешен (в центъра). Все още ги няма руски паметник и този на Апостола, както и не съществува днешният булевард Мадрид (но се вижда всъщност Дондуков , колоко широк е бил строен още тогава (друг е въпроса ,че сега е вече въз тесен...).
В далечината се виждат Красно село, Бояна, Горна баня и другите околни села.
Ха да видим дали ще познаете къде е това?
(Пл.Александър Невски при строежа на храма)
Това пък е руската църква – също още в строеж, когато е снимана.Мнооого ми харесва уличното осветление и ще си го правя (І-епоха ;D) но без контактната мрежа за трамвая... :blind:
Обаче нали сме воювали доста, за да се утвърдим като свободна държава, офицерският ни клуб е бил една от най-личните сгради.
Тук вече имаме панорама на която се вижда (пред Руската църква) сградата на прочутото „Писателско кафене” – днес искат там да вдигат небостъргач.
А ако продължим по бул.Руски , ще видим и сградата на днешното Австрийско посолство.
Връщайки се на бул.Раковски, ще видим сградата на тогавашното читалище „Славянска беседа” , което е срутено при съюзническите бомбардировки над София и сега там е едноименният хотел....
Съвсем наблизо е и Народният театър „Иван Вазов”.
И тогава и сега – красива сграда.
Обаче първият образ на военното ни министерство направо ме разби – красиво е било, само дето е отесняло явно на господа офицерите.
И площадчето пред двореца си е било достатъчно за почетният караул...
...и още един път , щото това в момента ни е картинната галерия , която по известни причини е пред самосрутване...
Основните булеварди и техните мостове до ден днешен .
Лъвов мост (след павирането му до Централна гара.)
Както и Орлов мост , сниман по времето когато София вече е „преминала” реката.
А тук се е правила най-хубавата бира на България по това време – пивоварната на чешките братя Прошек – днес срещу националната телевизия е най-дълбоката дупка на София (след тази за НДК-то) щото и там ще се строи небостъргач...
Но за жалост голяма част от красивите сгради на града са срутени по време на бомбардировките от Втората световна война – снимка направена от американски бомбардировач, изпълняващ задача над столицата ни.
След комунистическият преврат, в срутеният център започва усилено строителство на вече бившият партиен дом (понастоящем сграда на Народното събрание) както днешното президетство, министерски съвет , ЦУМ (първият МОЛ в съвременната ни история който не знам как се казва сега) и хотел Балкан (сега Шератон).
Обърнете внимание на релсовият транспорт...
Както и на панорамата на бул.Дондуков и превозните средства в едър план...
И по това време тоз камион дето се вижда, не беше ГАЗ-51 , а „Молотовка” (първото име на модел Газ-51)
Д а скочим напред във времето, култовият ни магазин от 80-те – ДетМаг се вижда в дъното, зад хотел Рила. Много от старите хобисти си спомнят с умиление как са пазарували от там „влакчета” на кашони.
Тази снимка е интересна и със стълпотворението на превозни средства от 60 – те и 70-те години.Много добре се виждат такива „култови” модели като „Опел-Капитен”, „Варшава” или „Победа”, „ДКВ-камионетка”,(има я в сета „Източни легенди” на Конрад)„Волга – М21”,първите социалистически полски„ЖУК”, джипка „ГАЗ-69”, както „Москвич – 401(403) ”,дори две костенурки„Фолцваген-1301(1303)...останалите ще си ги откриете при увеличена снимка – има попадение...
Националният стадион „Васил Левски” преди реконструкцията за по-голям капацитет и монтажа на осветлението – а в съседство е стадион „Юнак” – сега там е метростанцията...
То по това време и Цариградско шосе си беше още шосе , а не днешният „булевард на лудите”, но пък комплекс Яворов вече го има (преди Младостите даже!!!).Е ..."Феята" и "Ропотамо" ги няма още (то и сега вече ги няма) но високият блок на кръстовището е в строеж.Пък и трамвая не е стигнал до "Ситняково" още...
Поздрав за Ясен – дали си разпозна блока!?
Ех, спомени ...но да скочим напред във времето – годината е 1981 и НДК-то веднага след партийният конгрес...
Тогава вече строехме магистрала Тракия, но този мост край Клисура по подбалканското шосе си е като за магистрала напрово – тогава бе най-високият шосеен мост на Балканите (сега даже не знам кой взе рекорда ?).
А това е на път за Златни пясъци – морето все още е „девствено”
Това е Варна , вижте автобусите – така наречените „ботевградки”...но на темата за транспорта ще се върна в следващата седмица...
Когато ще разнищим 15-тина снимки с учудващи и впечатляващи спомени от областта на транспортната ни система , когато улиците бяха празни и нямаше задръствания.
Както и нови снимки на сградите на някой култови наши железопътни гари... :spiteful:
pach:
Хайде малко да ви подкокоросам - това нещо на клубният макет ще го правим ли?!?!? :spiteful:
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия