Преди време ми се наложи да обяснявам на няколко млади човека, как и защо сме имали
т.н. "бордера за автомобили" социалистическо производство, колко години чакахме с тях за да си купим съответния
автомобил произведен в някоя от "братските" социалистически страни, както и по-какъв начин все пак успявахме
и тук в България да караме западни марки автомобили (както ги наричахме тогава).
Коментара на едно от момчетата беше " - Татко ми разправяше такива неща, но аз все си мислех че ме майтапи!"
Срещнах трудности да обясня на тези млади хора родени в пазарната икономика на "нова" България,
защо имахме и специална верига магазини за продажба на вносни (по второ направление щом е с долари) стоки
и как точно се изкарваха парите за там и какво можеше да си купиш в тях.
Наскоро попаднах на спомен за "Кореком"-а в сайта "Спомени за републиката" и разразилия се спор в
последвалите коментари отдолу. Коментарите бяха противоречиви като политическата ни система днес.
Тъй като бяха твърде пристрастни, се постарах да отсея "зърното от плявата" и да се опитам да
изложа мойте спомени от онези години и по-специлано състоянието на тази верига магазини през 1987г.
Така стигнахме до сканирането на кратката ценова листа в която се включваха само голямо серийните
продажби гарантирани като наличност в цялата мрежа на организацията и нейните складове.
ПРедварително искам да кажа няколко неща:
- не публикувам тук скановете за да правим политически спорове, а за да остане обективен спомен от онези времена.
- не подкрепям онзи обществен строй, нито твърдя че настоящата икономическа ситуация в страната ни е цветуща.
- никога не съм работил в организации които изнасяха работна сила извън пределите на Родината ни.
- когато съм искал да си купя нещо по-голямо или скъпо от въпросната верига, съм имал достатъчно пари
за да си намеря човек който разполага и има право (тоест притежател на удостоверение, че е работил зад граница)
за да ми го купи. Или в краен случай причаквах някои чуждестранен студент от пред, казвах му какво точно ми трябва
(често влизах с него и му показвах) и след като той го купеше, аз му го плащах с български левове.
Така практически не нарушавахме законите от онова време - валутната търговия беше забранена (магурастрийт още не съществуваше),
но не и препродаването на "употребяване" стоки . Впрочем на същият принцип много стоки се намираха и в тъй наречените
"оказионни" магазини, но за тях друг път. Става въпрос за стоки от типа телевизор, супер касотофон, музикална уредба или пералня.
Кола не съм купувал от тази организация, но колата ми все пак е от там - аз съм втория и стопанин.
- когато съм искал да си купя нещо дребно , като дезодорант Рексона или Фа, дъвки или шоколади Тоблерон,
вносни дънки или аудио и видеокасети
обикновенно намирах или от подобни хора или от гръцките туристи съответните средства и също не съм имал проблеми с продавачките. Впрочем първите ми метални колички са именно мачбокс от там.
Тоест не е точно казано, че само "отбрани" хора са пазарували там или, че е имало страхотни перипетии да си намериш необходимите средства и документи за да можеш да пазаруваш в тези магазини. Не беше обаче и масово пазаруването там
щото това все пак беше специална верига магазини. Спомням си, че за определени модели сме се товарели на автомобили
и обикаляла софийските "корекоми". Освен ценратлния (зад хотел Рила) имаше такива и около новотел Европа,
на окръжна болница (работеше само с рубли, но продавачките не отказваха и долари, които после обменяха с рубли)
и разбира се култовите по това време край мотелите "Божурище" и "Църна Маца" - до там си беше цяла екскурзия да отидеш.
След големият обир на централния магазин бяха доста позатегнали режима н апазаруване, на практически и това беше
на принципа "всяко чудо за три дни" - тоест тук трая все пак около три месеца де.
Но както казах, темата е само за обективни спомени, така че да дам "думата" на скановете:
1
2
3
4
5
6
7
8
9 
10
11
12
13
14
15
16
