На днешният ден се навършват точно 130 години от обрата в бойните действия, проведени през първата война
на освободена България. Мнозина знаят "крилатите" фрази достигнали до ушите на нашите противници по бойните
полета на войните ни. Сред тях са бойните ни команди викани по време на атаки - "Напред - на нож!!!"
които уплашените ни противници чували "По пет - на нож!!!". Особено ги впечатлявало непрестанното викане
от българските редици на атакуващите - "Ураааа!!!" което не стихвало докато не свършел ръкопашния бой, и т.н. и т.н.
Една от крилатите фрази от онова славно време на българската армия било и израза
"Дойдоха като аслани, но побягнаха като посрани!" казана по адрес на обърната в бяг сръбска армия
по време на Сръбско-Българската война от 1885г. Това се явява и първата война на Княжество България
след Съединението си от 6 септември 1885г.
Съединението не е посрещнато с одобрение от великите сили на Европа, по това време,
а нашите доскорошни освободители от Русия, открито изразяват своето недоволство и покрепят
крал Милан и Сърбия да започнат война с/у България, при това в момент когато нашата млада и
необучена армия е струпана край Турската граница в защита на съединената ни родина
В исторически анали,тази война ще остане известна и като "войната на капитаните срещу генералите",
защото всички командващи офицери над чин капитан, са руски полковници и генерали, веднага изтеглени от
младата ни армия, като знак на неодобрение от страна на Русия за Съединението.
На 14 ноември (стар стир - 6 ноември) 1885г. Сърбия обявява официално война на Княжество България
и нахлува през западните ни граници в две основни направления - към северозападна България посока Видин
и към София през градовете Цариброд и Трън. Сръбската армия е провела мобилизация още от 14 октомври,
като набира повече от 120 000 човека и около 500 оръдия. Първите бойни действия са проведени още на 8 ноември
в района на гр. Трън. където обаче сръбските войски са отблъснати още същия ден от малоброен български отряд,
заел много добри позиции по височините около пътя.
Тогава сръбския крал Милан заявява, че ще превземе градовете Трън, Радомир и Видин,
като "конпенсация" за присъединяването на Източна Румелия, към Княжество България.
Всъщност целта му е да отреже София от Македония, която е втълпена от великите сили - Австро-Унгария,
Германия, Англия и Русия в гонене на техните стратегически интереси - липсата на силна държава в центъра на Балканите.
При нахлуването на сръбските войски в района на Трън, княз Батенберг изпраща официално нота до всички
страни в Европа, която е подмината с абсолютно мълчание под давлението на великите сили. А "високата порта"
потрива доволно ръце, защото може и да си върне Източна Румелия по този начин.
Единствено крал Милан, отговаря със следните искания към Княжеството:
1. Цялата българска територия от западнати ни граница до р. Искър да стане сръбска (вкл. и София)
2. Сръбска окупация над останала част от страната ни.
3. Преместване на столицата от София, обратно във В. Търново.
4. Военен парад в столицата ни воден лично от Милан.
5. Ограмна парична конпенсация.
Така на 16 ноември 1885 г. когато цялата ни армия все още е на турската граница, сръбската войска
нахлува в съотношение 7 към 1 по две направления - Пирот->Трън и Ниш->Цариброд. Предвид малобройните
български военни формирования по западните ни граница, още първия ден навлизат на 15 км в нашата земя.
Това принуждава цялата ни армия от южната граница да бъде спешно прехвърлена на запад.
До гара Саранбей с помоща на железницата, а от там чрез пеши марш са изминати общо 350 км.
Така българската армия (около 100 000 души) събрана както от редовните воени поделения, така и от
доброволци, опълченци и мобилизирани запасняци, успява да стигне само за 48 часа в района на бойните действия.
Придвижвали са се пеша, без почивка по трима в редица - двамата крайни подпират средния войник да почива.
Всичките са със свои дрехи и цървули, а пушките им са старите от освобождението. Имаме и около 200 оръдия,
но по-съвременни от сръбските.
На 17 ноември сутринта княз Батемберг защитава Сливнишките височини с едва около 5000 войници.
Решава заедно с капитаните Олипми Панов и Рачо Петров, да дадат главния отпор по агресора в полето край Сливница.
Впрочем ръководил битката от първите редици сред войската ни, което стига и до знанието на пристигащите пешаци от Саранбей.
Това допълнително ги окрилява, да не чувстват умората и последните километри преди да влезнат в бой
ги изминават тичайки в строй. Зер младият ни Княз се биел рамо до рамо с войниците ни и можело да загине.
Към 9 сутринта първата атака е отблъсната от нашата артилерия и сърбите насочват
всичките си усилия за превземането на артилерийската ни позиция с оръдията.
Атакуват едновременно от три страни с Моравската и Шумадийската си дивизии, които се съединяват точно
пред артилеритите ни, с Дунавската и Дринската сръбски дивизии.
Боя е продължителен и обезкръвяващ българските защитници и сърбите се готвят за победата,
когато пристигат капитан Петър Тантилов (третия капитан) с командваните от него 4-та Тракийска,
2-ра Софийска и 1-ва опълченска дружини, както и още една батарея разставена веднага на позиции в боя.
Така приключват бойните действия за деня.
На 18 ноеври сърбите отново атакуват, но с контраатака на Плевенския полк,
под командването на капитан Христо Попов (четвъртия капитан), нашите стигат
до сръбските позиции и ги превземат в края на деня.
На следващия ден - 19 ноември българските войски преминават в настъпление в посока
на с.Гургулят, където в движение разбиват три сръбски батальона, една артилерийска батарея и конен ескадрон.
Едновременно с това, на север Бдинския полк начело с капитан Марин Маринов (петият капитан)
заповядва атака "На нож!!!" и сам загива в последвалия ръкопашен бой.
Но бойците му все пак успяват да изпълнят задачата си и изтласкват сърбите от окопите.
Шестият капитан - Коста Паница заедно с войските под негово командване превзема селата Ропот и Комшица
и така завършва битката при Сливница. Сърбите се отеглят на запад към Цариброд.
На 20 ноември (преди 130 години) българските войски започват настъпление. До края на деня
сърбите се оттеглят от Цариброд. Сръбската Дунавска дивизия се оттегля към Калотина,
остатъците от Шумадийската им дивизия към Габер, а намалената на половина Дринска дивизия
се скрива в прохода.
До 26 ноември българските войски с постоянни атаки "на нож" стигат до укрепените позиции
край Пирот. Боят преминава и по улиците на града което внася пълен хаос в сръбските редици
и те го изоставят. Пътят на българските войници с цървули и навуща е открит към град Ниш и по нататък - Белград.
На 28 ноември, в щаба на княз Александър І - Батемберг край Пирот,
пристига Австро-унгарския посланник в Белград, граф Кевенхюлер-Меч
с настояването от Австро-Унгария за спиране н абойните действия и така
спасява Сърбия от пълен разгром.
За нова граница между двете държави е приета съществуващата фронтова линия
с български войски (сръбските са чак в Ниш) и започват преговори за мир, проточили се чак
до 21 декември 1885г. Мирният договор е подписан в Букурещ на 3 март (любимата ни дата)
1886г.
Така с победа за нас, завършва първата война на новосформираното най-младо Княжество в Европа!!!
Война в която шепа капитани разбиват цялата сръбска армия начело с нейните генерали!!!
Станала известна в историята, като "войната на капитаните срещу генералите"!
