Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
България!
pach:
pach:
2015-05-11 06:13:45
Бомбардировките над София - съгласувани и продължени по настояване от СССР
Англоамериканските бомбардировки над България през Втората световна война, най-активни и целенасочени от октомври 1943 до април 1944, са често цитирани като доказателство за агресията на Съюзниците САЩ и Великобритания и "освободителната" роля на СССР. Те все още са неизлекувана травма за българите. Множество новоизпечени български политици-популисти, паразитират върху темата за Втората световна война и бомбардировките – от БСП, през различни политически лилипути, до откровено про-кремълската Атака.
Анализ и изследване на дипломатическите документи на САЩ и Великобритания (разсекретени от Държавния департамент и публикувани в сборник "Дипломатически документи на международните отношения на Съединените щати" (FRUS) и достъпни на сайта на Университета в Уисконсин), относно преговорите им със СССР обаче показват доста различна картина.
Европейската консултативна комисия, започнала работа в началото на 1943, е натоварена със задачата да вземе решение за условията по капитулацията на всяка една европейска страна, която е във война с кой да е от Съюзниците САЩ и Великобритания, вкл. и СССР.
Операция "От упор"
(Pointblank) е част от Съвместната бомбена офанзива на Съюзниците, планирана в Казабланка (14-24 януари 1943), която има за цел да разруши стратегически обекти в Германия, включително и на територията на съюзниците ѝ, в т.ч. и в България.
Западните съюзници се договарят, че няма да предприемат нови бойни действия, включително и в България, без да ги съгласуват със Сталин. В своя телеграма (14 ноември 1942) до Рузвелт, Чърчил пише:
"...Предполагам, след като сме отчели предварителните анализи, че трябва да изпратим малка британо-американска група в Москва, сведена вероятно до двама офицери от всяка страна, които да обсъдят процедурата с г-н Сталин и неговия екип…"
Задачата е, Германия и нейните съюзници да бъдат извадени от войната
Започват дипломатически усилия, вкл. и чрез опити Турция да се присъедини към антихитлеристката коалиция. Дипломатическата кореспонденция на Съюзниците съдържа информация за совалки, включващи и съседката ни, която остава неутрална почти до края на войната. След като България влиза в Оста, позволявайки на Германия да дислоцира войски към Югославия и Гърция, Турция подписва Пакт за ненападение с Германия.
На 21 февруари 1944, Турция е все още е неутрална, а американският посланик в Анкара информира Държавния департамент на САЩ за опитите на българската дипломация да спре бомбардировките:
"Руският посланик ме информира, че миналата вечер българският Пълномощен министър се е обадил на Министъра на външните работи да помоли турското правителство да взаимодейства с американското и британското правителства с цел да се стигне до прекратяване на бомбардировките на София и другите български градове и, че Нуман е решил да приеме неговото предложение, но вместо това е инструктирал турския Пълномощен министър в София да се увери авторитетно какви стъпки ще предприеме българското правителство за да се изключи от Оста и дали смята да се присъедини към Съюзниците. Виноградов изрази мнение, че Нуман полага сериозни усилия да склони българското правителство да следва тази линия, тъй като това ще доведе не само до крах на Оста на Балканския фронт, но и ще позволи на Турция незабавно да се присъедини към войната без особен риск..."
Към началото на 1944 обаче става ясно, че
СССР не желае капитулацията на България, нито преждевременното ни излизане от Оста
(Токио-Рим-Берлин), както и българският въпрос да се разглежда в Европейската конслутлативна комисия. Очевидно е желанието на Сталин да се разправи с България сам, както намери за добре. Американският посланик в Лондон пише на Държавния секретар на САЩ:
"...Разбирам, че Британският посланик в Москва е бил информиран от Молотов, че Съветското правителство не желае въпросът с капитулацията на България да бъде обсъждан в Европейската консултативна комисия…"
Въпреки това, Държавният департамент на САЩ полага усилия да намери общ език със Съветския съюз, така че Съюзниците да начертаят заедно с Москва условията по капитулацията на България. Представителите на СССР блокират процеса. Държавният департамент предлага следното на 17 март 1944:
"...Тъй като СССР не е във война с България, ние можем добре да разберем, че руският Пълномощен министър може да не желеае да участва активно в дискусията по предложените условия, които по тази причина ще са написани от британските и американските членове…"
Идентично съобщение е изпратено и до посланика на САЩ в Москва, на същата дата:
"...Съветското правителство не е склонно формално да обсъжда условията по капитулацията на страна, с която не е във война."
Междувременно, продължаващите бомбардировки постепенно поляризират общественото мнение в България на поддръжници на СССР и поддръжници на Германия и засилват настроенията срещу Англия и САЩ.
На среща в Истанбул между Американския консул и българския индустриалец Георги Киселов (баща на Генерал Киселов), дипломатът установява, че
Русия се възползва от ситуацията с продължаващите и тежки бомбардировки в България, за да привлече България в своята орбита:
"...На срещата, по негова [на Киселов] молба, той направи следното изявление: "Бомбардировките дават предимство на Германия и Съветите и са срещу Англоамериканските интереси… Германия се възползва от бомбардировките, твърдейки, че е единственият приятел и надежда на България и, че е по-добре за България да рискува и да се сражава до края с Германия; Общественото мнение се измества все повече към Съветите. Бивши про-съюзнически настроени лидери, като Буров, се обръщат към Съветите. Буров често се среща със Съветския Пълномощен министър; Ако бомбардировките продължат, това допълнително ще отслаби българската администрация, отваряйки възможност за германската окупация...
Русия се възползва от Ситуацията, за да привлече България в съветска орбита. Съветският Пълномощен министър в София наскоро беше много активен, виждайки българските опозиционни лидери и нарастващото съветско влияние. На българите се казва, че Москва изгражда могъщ Славянски блок, който ще бъде доминираща световна сила; Българите са подтиквани да се присъединят към този блок. Пълномощният министър е на път за Москва, да се отчете за ситуацията в България и на Балканите. Българите очакват съветско действие спрямо България, след като той пристигне в Москва...
Информаторът горещо ни умолява да спрат бомбардировките над невоенните обекти, тъй като продължаването им поставя България директно на подчинение на Германия и Съветите. Умерените хора в България желаят да избегнат и двете. България не може да излезе от войната, докато германците доминират на Балканите, ако Англоамериканските сили навлезнат на Балканите, България ще предприеме незабавни стъпки към мир…"
Надиграна от Сталин, американската дипломация стига до заключението, че ако СССР продължи да отказва да обсъжда условията за капитулацията на България в Европейската консултативна комисия,
съдбата на страната ще трябва да се договаря директно с Москва
а точно това е желанието на Сталин - нищо в България да не се случва без неговото одобрение.
Външният министър Молотов категорично отказва да преговаря за България със Съюзниците, защото "е прекалено рано и в момента има по-актуални въпроси". Това се описва в телеграма до посланика на САЩ във Великобритания, с дата 19 април 1944.
Не е много изненадващо двуличието на Съветския съюз
От една страна СССР твърди пред Съюзниците, че не е във война с България, настоявайки бомбардировките да продължат докато "българите се вразумят", а от друга, обвинява България във враждебно отношение. Съветският Пълномощен министър докладва в Москва, че:
"...Съветското правителство счита, че… Българското правителство е продало страната си на Германия и активно подпомага нацистите…"
По дипломатическите канали Съюзниците продължават да получават потвърждения, че с продължаването на бомбардировките се засилва възможността "комунисти и други екстремни елементи да завземат властта и да установят свой режим."
Отново потича информация, че "бомбардировките увеличават враждебността" към Англия и САЩ.
СССР междувременно предприема стъпки към възстановяване на дипломатически отношения, отваряйки консулства във Варна, Бургас и Русе, но и подготвя бъдещото нахлуване в България чрез ултиматум (от 27 май 1944):
"Съветското правителство предупреди правителството на България, че без да бъдат изпълнени желанията на Съветското правителство, последното ще счете за невъзможно да поддържа отношения с България като страна, която оказва съдействие на Хитлеристка Германия във войната срещу Съветския съюз…"
Сталин дава ясни сигнали, че желае Англоамериканските въздушни атаки над България, "Pointblank", като част от Съвместната бомбена офанзива, да продължат. Ясно защо – СССР настоява за това, с ясното разбиране, че бомбардировките засилват антиамериканските настроения в българското общество, но засилват и подкрепата за Съветския съюз и за Германия.
Сталин не се нуждае от каквито и да било комисии
(в случая Европейската консултативна комисия), които да му се бъркат, докато той сам решава съдбата на България.
И, въпреки че България обявява война на Германия, гони и разоръжава немските части, започва преговори за мир със САЩ и Англия и се опитва да запази неутралитет в последната фаза на войната, демонстрирайки приятелска политика към СССР, вече е твърде късно.
На 8 септември 1944, Червената (по-късно наречена Съветска) армия нахлува в България и установява комунистическа диктатура.
Останалото е история
Без съкращения от тук:
http://infobulgaria.info/news.php?itm=23549
pach:
&bgflag
Първата катастрофа с трамвай е в Княжево
От stanko на 12 Февруари, 2010 - 16:13 Обществен транспорт История Катастрофи
Трамваите от едно време
Две мотриси се сблъскват с над 60 км/ч, едната се обръща на покрив.
Трамваят е обърнал на колелото на Княжево в посока Руски паметник, като е набрал скорост и самия сблъсък е станал близо да Павлово. Тъй като новините в София по това време са се разпространянали от уста на уста, много хора от всички краища на града са запомнали да се стичат към мястото на катастрофата, за да видят какво се е случило.
Ето цялата история:
ВЕЧЕРТА на 3 октомври 1911 г. жителите на столицата са изненадани от неприятната вест, че по Княжевската трамвайна линия е станала голяма катастрофа. Плъзват слухове за убити и десетки ранени пътници. Към мястото на злополуката се втурват тълпи любопитни и се натъкват на смразяваща картина.
В слънчевия неделен ден хиляди софиянци излизат навън, за да се порадват на „циганското лято". Едни се разхождат в Борисовата градина, други седят на кафе в Градската градина.
Мнозина се отправят към Витоша, без да подозират, че излетът им ще бъде помрачен. Поради многобройните пътници Дирекцията на трамваите пуска следобед допълнителни мотриси по всички линии. Между тях е и големият двоен вагон № 39, обслужван от ватмана Петър Филчев и кондуктора Цвятко Соколов. Машината е произведена в заводите на „Сименс" и все още е в гаранционен срок на ползване. Без да бъде проведена техническа изправност на трамвая, в 17 ч той потегля от Руски паметник към „Княжево". В края на втория курс ватманът забелязва, че спирачките не държат и съобщава на един от контрольорите по трасето да го върнат в депото. Последният му нарежда да се движи по-бавно и да изкара смяната си, защото има много хора за извозване. (Ватманът Петър Филчев се подчинява и отново потегля по маршрута На няколко пъти му се налага да натиска спирачки и усеща, че мотрисата трудно спира.
Когато наближава последната спирка, срещу спиртната фабрика в „Княжево" се разминава с по-малкия вагон № 4, каран от ватмана Трайко Иванов и кондуктора Георги Василев. Той се движи бавно към „Павлово", където спира, за да изчака да премине следващата мотриса от центъра. В това време двойният вагон № 39 се установява на обръ-щателното ухо на последната спирка и водачът решава да преустанови движението му.
Съобщава на всички чакащи пътници да не се качват и излиза на линията, за да намести лирата. Изненадващо се получава пробив в контактната мрежа и трамваят бавно се задвижва обратно към София. Кондукторът Цвятко Соколов стъпва на буфера (плоските железа по външното протежение на вагона) и предприема неуспешни опити да постави лирата. От силното разклащане се олюлява и пада на земята. Поради силния наклон мотрисата набира скорост и с 50-60 км/ч бързо приближава станцията на „Павлово".
С шум и трясък тя лети и като куршум се забива в чакащия вагон № 4. Той изхвърча от релсите, прави пълно завъртане и се сгромолясва на шосето с колелата нагоре. Конструкцията му е изцяло разрушена, а лампите угасват. От жестокия сблъсък пострадват над 30 души. Повечето от тях са изхвърлени през счупените прозорци и откритите платформи. Чуват се викове на ужас, крясъци и плач. В тъмнината ранените в един глас викат за помощ. Ватманът Трайчо Иванов лежи неподвижно на три-четири метра от злополуката целия потънал в кръв.
Веднага след инцидента дотичват работници от пивоварната, клиенти от съседната кръчма и живеещи в близките къщи. Те дават първа помощ на пострадалите. Налага се да разчистват отломките на смачканата мотриса с щанги, за да измъкнат заклещените пътници. Случайно на мястото на катастрофата се оказва д-р Никола Дърлен-ски. Под негово ръководство ранените са превързани и откарани в болници. В двете здравни заведения скоро са установени последствията от катастрофата.
Въпреки бързата интервенция на лекарите умира 28-годишният Христо Димов, чиновник в столичната митница. Смъртта му настъпва вследствие разкъсване на белия дроб и последвал вътрешен кръвоизлив. Застрахователният агент Владимир Божков е със спукан далак. Ватманът Трайчо Иванов е с черепно-мозъчна травма, но без опасност за живота. Трима от пострадалите са с фрактури на крайниците, други двама са със счупени ребра. Мнозина са с разбити глави и с нарязани от счупените прозорци лица. Тези с по-леките контузии постепенно излизат от шока, следствие от преживения ужас, и пожелават да се лекуват по домовете си.
Половин час след трагедията на спирката в „Павлово" пристига помощник-градоначалникът Вельо Маринов. На места забелязва още незасъхнала кръв. Той разпорежда да се арестува персоналът на двата трамвая, а мотрисите да не се местят до пристигането на прокурора и следствените власти. Те правят оглед на инцидента, а следствието се поема от следователя Пано Чуклев. Софийската прокуратура завежда следствено дело и привлича като обвиняем трамвайната компания. Близките на загиналия и всички пострадали подават искове за обезщетение.
На следващата сутрин заместник-председателят на Столичния общински съвет Васил Зеленгоров назначава експертна комисия, която трябва да определи виновниците за катастрофата. В нея са включени инженерите Каракашев, Ганчев и Аврамов. Те разглеждат детайлно вагон № 39 и се натъкват на развалена ръчна и въздушна спирачка. Ето защо се произнасят, че това е основната причина за катастрофата. Такива случаи е имало и в миналото и общата констатация е, че голяма част от трамвайните мотриси в София се движат неизправни. Те са докарани от Западна и Централна Европа, където отдавна не се използват.. От своя страна началникът на електрическото отделение при столичното кметство инж. Бояджиев също изказва своето мнение. Според него сериозна предпоставка за аварията е неопитният и нискоквалифициран персонал, който се назначавана работа.
Тези твърдения отпушват отдавна тлеещи негативни настроения на софиянци към Дирекцията на трамваите, които имат дългогодишна история. В края на 1898 г. софийската община отдава концесия за построяване на трамвайни линии на белгийското дружество „Електрически трамвай" със седалище в Брюксел. Строителството продължава две години и на 1 януари 1901 г. от жп гарата тръгва първият трамвай по бул. „Мария Луиза" през площад „Свети Крал" и по ул. „Граф Игнатиев" до пресечката с днешния бул. „Патриарх Евтимий".
До края на годината са отпуснати още четири линии - Цариградска, Княжевска, Подуянска и Алабинска, с обща дължина 21 км. Те се обслужват от 25 мотриси и 10 ремаркета. Изказват се съмнения, че при провеждането на търга за концесията и при изграждането на трамвайната мрежа са допуснати злоупотреби от висшестоящи служители в софийската община и Министерството на вътрешните работи. Те остават недоказани и изобщо не стават обект за разследване.
Монополните позиции на белгийската компания се засилват и тя се разпорежда безпрепятствено с експлоатацията на столичните трамваи. Постоянно възникват инциденти по движението, на които не се обръща никакво внимание. Ето защо след тежката катастрофа софиянци изготвят протест, който е връчен на градската управа. В него се настоява кметството стриктно да упражнява контрол над действията и задълженията на Дирекцията на трамваите. Изразява се негодувание против уволнението на стари и опитни служители и се иска цялостна подмяна на вагонния парк.
Общинският съвет поема ангажимент в най-скоро време да разработи правилник за бъдещото развитие на трамвайния сектор. Предприемат се редовни проверки в депото за техническото състояние на вагоните. Бракувани са няколко напълно негодни за движение трамвая. Често се спират от движение по 8-10 опасни мотриси.
Подложена на този натиск, трамвайната компания е принудена до края на март 1912 г. да внесе 30 трамвая. Освен това са вложени 150 000 лв. за доставка на по-модерни спирачни системи, с които да се увеличи безопасността на мотрисите. Незначително се подобрява и релсовата инфраструктура.
Като кон без юзда СЛЕДСТВИЕТО по катастрофата на Княжевската линия е кратко и не дава никакви реални резултати.
В заключителния протокол се посочва, че виновници за злополуката са ватманът и кондукторът на вагон № 39, които са действали непрофесионално и са допуснали той да се движи неуправляем, „подобно на кон без юзда". За доказване на вината им няма достатъчно доказателства и те са освободени от всякаква отговорност. А преди това са уволнени дисциплинарно от компанията. Белгийското дружество е глобено за нанесените щети от Столичната община с 5000 лева. То се задължава да изплати на пострадалите в катастрофата различни суми като обезщетение на обща стойност 8500 лева.
Този развой на събитията не задоволява Столичната община и тя не прекратява опитите си да внесе радикални промени в трамвайния транспорт. Съставена е анкетна комисия, която да прегледа цялата документация и всички минали дела на Дирекцията на трамваите и да излезе с предложение трамвайната мрежа в София да премине под управлението и контрола на общинските структури. Избухването на Балканската война през октомври 1912 г. временно слага край на тези намерения. Едва четири години по-късно софийският общински съвет започва процедура по снемане от белгийското дружество на експлоатацията на трамваите. Окончателното прехвърляне на предприятието се проточва поради тежките условия на следвоенната криза и приключва в началото на 1927 г.
АЛЕКСАНДЪР МИРКОВ
Източник: БГ История
mitko0888:
Много добро! (не ми дава да ти сложе плюсче).
Adrian:
как да не го изплющиш с +че това скромно м'че , така благоразположено към хейтърите ! :blush2:
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия