Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
България!
pach:
Днес е световния ден на мързела!!!
"Не пипай работата - тя е свещена!!!"
bg&flag :drinks: :angel:
IKAR:
jivko:
И аз ще напиша нещо. Не съм оптимист и често казвам, не се гордея с това че съм българин. Първо да не говорим, че гордостта не е хубаво нещо и второ, човек трябва да се гордее с това, което е постигнал, а не с това, с което се е сдобил! Когато се говори за история, народ, какво е било преди, не мисля, че е толкова важно, от колкото какво ще бъде в бъдеще. Всеки народ възхвалява себе си, с какво тогава сме по-различни? Но има хора, които мен ме възхищават, това са хора като Ботев, Левски и Вазов. Ще напиша по един куплет от Вазов, в който добре се вижда, че проблемите с народността не са от днес. Примерно доста от българите са се побъркали, мислят леко неадекватно ето един цитат:
Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани;
Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита:
Всичко в този свят си взаимодейства, е ето още един цитата:
"но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя"
"но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен?"
То и сега не е кой знае, колко различен мъртвия ни свят и ето още един сходен цитат:
"навред застой, убийствен мраз; ни топъл лъч, ни вдъхновение"
Вазов казва, че племето ние "закъсняло"
"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?"
Въпреки мрака, заспалия народ, има нещо хубаво, което ме вдъхновява:
"Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни."
Проблема на повечето хора, е че мислят, че новите неща са по-хубави и решават за зарежат старото, историята или утвyрденото:
"Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно"
Ето няколко цитата, за най-важното в един народ:
"Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите - без идеал."
"Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!"
Някои хора казват, вече няма България, всички са духовно умрели, но ето че не е така:
Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.
Докато има сърца, ще има и надежда :)
pach:
България отдавна се бори...сама със себе си!!!
Дори съседите ни, не вярват, че вече нямаме абсолютно никакви
претенции към тях! Било то териториални или исторически!!!
За това, че не вярват, все още ни гледат с подозрение и страх!
Защото те това не могат да го разберат.
Напред с " материала" са гърци и румънци. Те вече се досещате,
че това е едно от малките неща заради които си струва да си в обединена Европа!
Граници няма ( а в народния дух и ум никога не е имало)
и тъй като границите са измислени от политиците, сега след тяхното премахване, те си измислиха бюрократична в европейски мащаби. На фона на последните много кръвопролитни войни от 20 век, няколко търговски войни за стоки и марки са нищо.
По-добре добре войни за " изправяне на краставиците", от колкото
войни за избиване на хора!!!
А за България няма защо да се безпокоите така!!!
Тя без ваша ( но винаги е по-добре добре и с наша) помощ,
е оцелявала и ще оцелее. Доказано е от вековете и историята( особено истинската ни, която наново излиза на бял свят!)!!!
Ако искате да се включите в това дело, на истински ( а не само за спокоен сън), намерете вашият "слой" от умни, родолюбиви и почтени хора, и се включете заедно в живота на истинска България!!!
Не се доверявайт на новините и това което виждате понякога по улиците и селата в Родината ни!!!!
Отворете си очите и когато истински го поискате ще видите и следното!!!
Нас не ни интересува капсулирането на маргиналите, тъй като делото на давещите се, си е тяхна работа! Като искат да живеят като животни, да ги оставим, така както имаме " свободни кокошки" и "щастливи прасета"!!! Щом като някои наши и западни политици искат да си имат " нещастни маргинали" - да си ги гледат - те сами ще се унищожат след време, подобно на плъховете...и политиците, и маргиналите - доказано от историята!
Нас ни интересуват, горе описаните живи, умни, родолюбиви и бедни българи, които всяка седмица ходят с автобусни екскурзии,
за ден, два или три, не само.из цяла България, но и по околните стари български земи и исторически места. Без претенции ( виж по-горе) но с отворени очи, уши и ... фотоапарати (GSM-ми).
И всичките имат сравнително еднакво добре.о отношение към Родината си и еднакво лошо към всякакви политици и бюрократи!
Информация.за размисъл:
Според последните статистически проучвания, от началото на годината само от 25-те водещи туристически фирми у нас, за шест месеца, са организирани и проведени над 22500 екскурзионни автобусни турове ( само в рамките на страната) за които са си платили средна цена 30 лв/ място около 132500 човека.
България постоянно се кръстосва назлъш и на шир по всякакви места, особено в петък, събота и неделя. На всички е ясно икономическия ефект от това, колкото и малко пари а се харчат всъщност като допълнение за входни такси, обади, пресривания и т.н.
И хората са интелигентни и образовани до толсова, че често допълват екскурзоводите и аниматорите. Маргинали там не съм видял. ( често обикалям с такива екскурзии и аз, с моето семейство, приятели и колеги)
Това е всъщност част от истинската България, която политиците не и обръщат внимание ( и по-добре), на която има съвсем друго виждане ( не толкова мрачно като Вазов и Ботев) по въпроса как и защо се живее в България добре и на сравнително добро ниво, въпреки политиците и евробюлократите.
Има и много още различни други активни огромни групи от хора,
които всъщност правят истинската Родина, но от които не се интересуват нито политиците, нито " журналистите" ни.
Мога да ви изредя няколко, а вие сами да си допълвате с още.
Цели градски " потребителски" общности, само организирали се
на база лични познанства ( или социални мрежи), които купуват директно от български фермери ( често организирани в търговски общности) всякакви доказано чисти, екологични, по-евтини, по- качествени и "по български" вкусни, плодове, зеленчуци, млечни продукти, месни продукти, мед и мазнини, ядки, алкохолни напитки и всякакви домашно приготвени варива, ястия и т.н.
И не става въпрос за бабините буркани или селски туризъм, а за редовно ежеседмично снабдяване на градски общности ( без политика) които гарантират изкупуването на стоката от коректните фермери включени в групите. Доста и софиянци вече, не си спомнят къде са била-мила, лидл-мидл, метро ...кеш енд Кери т.н.
Не са станали по-бедни...не са станали и по-богати( финансово),
но знаят хората и ръцете които им произвеждат вкусните храни срещу нормално заплащане. И не се страхуват как ще отглеждат децата си, с какво ще ги хранят като съответно имат съвсем други възможностти да обърнат внимание на възпитанието и изучаването им за збъдещето на България. Да не говорим за "градските" как без заплащане ( често срещана практика) консултират, съветват и помагат на същите фермери, да се справят с бюрократите и европейските изисквания към дребните и средните фермери. ...почти като при Вазов ..." богатий с парите, бедний с труда, умний - с ума!!!"
Стана както обикновенно по-дълго от очакваното, за това и спирам ( за сега), че ще стане вече като реклама на " фермата"!!!
Който се интересува и сам ще си намери отговорите в мрежата и сред приятелите си.
Ако искате може и да покоментираме други аспекти на тази България, която политици и "журналисти" крият и не споменават,
защото в нея те просто ...са излишни!?
Може и да се перифразира книгата на Майкъл Крайтън в случая...
"СЪСТОЯНИЕ НА СТРАХ" , където всичко това е много добре оголено и разбираемо обяснено, но се отнася за " климатичните промени" !!! Който е чел книгата, лесно ще схване аналогията!
:hi:
Boris 2-12-4:
Велика дата за България! Легендарният ген. Колев избива румънските и руски нашественици в Добруджа
03.09.2017
Битката при Карапелит - Кочмар от 3 септември 1916 година е победно настъпателно сражение на българската войска в Първата световна война в полосата Карапелит - Кочмар - Гешаново.
На третия ден след началото на Добруджанското настъпление - към 15:00 часа на 03.09.1916 г. при споменатите селища ІV-та конна бригада в състав 400 кавалеристи от 6-ти конен полк от дивизията на ген. Колeв влиза в срещен бой унищожава авангарда и разгромява крупна румънска част, подкрепена с артилерия и руска казашка кавалерия, охраняващи подстъпите към превърнатия в крепост Тутракан и противниковото настъпление към току що освободения от румънска окупация Добрич. С устремна атака в започналата сеч противникът е напълно разбит и унищожен. В сражението участва и Лейбгвардейския конен полк, който дава 15 убити. Румънската бригада, атакувана от българските части при Кочмар, дава загуби от 650 убити и 730 пленени
Резултати
С тази победа е открит е пътят за настъпление и освобождаване на Тутракан и оказване решаваща помощ на войските ни водещи неравен бой с румънско-руско-сръбския противник в Добричката епопея. Подронен е бойният дух на противника, а българите доказват, че с лекота разгромяват не само крупни части на окупационната румънска армия в Добруджа, но умеят да се бият и категорично да побеждават и считаната за всемогъща руска казашка конница.
Епопеята вдъхновява Йордан Йовков, който е военен кореспондент на фронта, да напише разказа „Триумф“.
Ето какво докладва славният генерал Колев:
"И днес кавалеристите, артилеристите и придадените пехотни роти от 1-а конна дивизия се помъчиха да оправдаят надеждите, които Царят и главнокомандуващият възлагат на тях. След шестчасов бой в околността на Кочмар срещу колона, идеща от Кара Пелит, съставена от четири батальона с артилерия и конница, Дивизията успя не само да спре настъплението към Курт Бунар, но и да я отхвърли назад. С един смел обход, Дивизията откъсна авангарда от един и половина батальона от главните сили, като принуди последните да отстъпят бързо, под прикритието на артилерията си, а авагардът, изолиран напълно унищожи. Полето е осеяно с оръжие и ромънски трупове. Досега са известни около 700 пленени с 9 офицера, от които един майор, и около 600 изсечени, между които 4 офицера. Нашите загуби още не са известни, но, сравнително са малко.
След днешния успех вярата в пълната победа над врага става още по-голяма у кавалеристите, и те са готови за още по-рисковани, по-сигурно бляскави действия. Дивизията нощува в Курт Бунар и околните села."
Ето и предисторията, описана от Петър Жеков.
1916 година румънските войски без никакъв повод навлизат на българска територия и достигат до покрайнините на град София. През това време Българската армия воюва на Южния фронт срещу т.н. Антанта, в която влиза Сърбия. Румънците не срещат нито един български войник. Ето защо българският народ ги нарича кокошкари, защото са воювали срещу кокошките. Под диктата на великите сили, особено Франция, същата година по силата на Букурещкия мирен договор Южна Добруджа е предадена на Кралство Румъния. Българският народ, най-вече добруджанци, посрещат това с голямо възмущение.
Няма по-подло и жестоко нещо от това да забиеш нож в гърба на съседа си. За много кратко време в душите на българския народ се надига страшна омраза и желание за освобождение на братята добруджанци. Войната срещу Румъния се посреща с голям ентусиазъм. България, която по това време е в положение на война от септември 1915 година, се включва на страната на Германия и Австро-Унгария през Първата световна, насочва своята Трета армия, под командването на ген. Стефан Тошев, да освободи Добруджа. Тя се съсредоточва по границата от Черно море до Тутракан.
На 1 септември 1916 година войната е обявена на Румъния и още същия ден войските навлизат в Добруджа. Частите на Четвърта Преславска дивизия и Първа бригада от Софийската дивизия се насочват към тутраканската крепост и започват жестока битка. Останалите части от Трета армия се насочват към гр. Добрич и се завързва жесток бой за неговото освобождение. Първа конна дивизия под командването на ген. Иван Колев, на която е заповядано да контролира подстъпите между Добрич, Тутракан и Силистра, още на 31 август той завладява моста при село Малко Ботево. Въпреки опита на румънците да си го възвърнат, те биват разбити.
На следващия ден – 1 септември 1916 г., дивизията предприема бързи и смели действия и се насочва към с. Куртбунар /сега град Тервел/. Преди това ген. Колев изпраща в три посоки разузнавателни групи, които му донасят сведения, че в Тервел има една румънска дружина, а други две се движат към Добрич през селата Гешаново, Подслон, авангардът на които е стигнал в с. Кочмар. Дивизията тръгва в три колони, като поддържа връзка с Втора бригада от Първа Софийска дивизия, която се насочва към гр. Добрич. Румънските части, които се движат към Тутракан, са от Осма румънска пехотна дивизия, която бърза на помощ на техните войски при Тутраканската крепост. Лявата колона, под командването на майор Петков, се движи към селата Орляк, Войниково, Бонево /някогашното с. Тревен/. Средната колона, под командването на полковник Михайлов, се движи от село Радан войвода, източно от Орляк, Жегларци, Полковник Савово, Тервел. Генерал Колев се движел в средната колона, а дясната, под командването на полковник Дяков, настъпва от с. Владимирово, Бенковски, Кочмар, Тервел. Лявата разузнавателна колона минава границата южно от с. Нова Камена и преследва румънските гранични части. Завързва се бой за освобождаването на селата Нова Камена, Каблешково, проф. Златарски, Честименско /Стара махала/, Алеково, Бистра и района между Безмер и Тервел.
Баща ми, който е бил на 6 години по време на събитието, е бил с баба и дядо на нивата, над голямата чешма, където са брали царевица . Той често разказваше, че там минали група румънски войници, бягайки панически към днешното с. Честименско. Тогава там е била ниска гора. /Селото е застроено от румънските власти след 1927 г./ След тях в силен галоп ги преследвали български кавалеристи. Спрели над голямата чешма и попитали дядо: “Тука да са минали румънски войници?”. Дядо посочил накъде са заминали. Командирът на кавалеристите яростно изпсувал “Майка им, мамалигари...”, пришпорили конете и скоро се чули изстрели. Румънците били разбити и пленени. Там загинали двама български войници.
Битката за освобождението на Тервел приключила за три часа в резултат на светкавичните действия на ген. Колев. Там загинали 63 и са пленени 75 румънски войници. В Тервел е разбита и пленена една румънска дружина, която наброявала около 1000 души. Ген. Колев бързо насочва дивизията към с. Кочмар, където са пристигнали авангардни части на Осма румънска дивизия, посока Тутракан. Румънските части били обкръжени от всички страни. Части от Първа конна дивизия преграждат пътя на движещите се от Гешаново, Подслон, Кочмар. Започва голяма сеч на обкръжените в селото. Румънците, за да се спасят, влизат в гьола, който се намира вляво от моста, посока Добрич, в източната част преди с. Подслон.
Легендата разказва, че водата почервеняла. В тази битка загиват 600 румънски войници, 4 офицери, 1035 са ранени с 13 офицери. От българска страна загива 1 офицер и 53 войници, 135 коня са убити. Ранени са 6 офицери и 97 войници със 77 коня. С бързи действия дивизията продължава настъплението към Подслон и Гешаново, където разбива и пленява две румънски дружини. Жестока и героична битка се разгаря край с. Карапелит. Четвърта конна бригада с 400 конници от Шести конен полк се хвърля срещу четирихилядната румънска пехота, унищожава, разпръсква и пленява една част. Тук ген. Колев се среща с казашки кавалеристи, атакува ги смело като обяснява на войниците : “Към чувствата на уважение към русите трябва да се противопостави обичта към България!”. И казашките кавалеристи не издържали, били разбити и отстъпили към Румъния.
В резултат на героичните действия на Първа конна дивизия, Осма румънска дивизия, насочена към Тутракан, е била разбита и пленена. Тази дивизия не е успяла да окаже помощ на своите войски при големите битки, които се водят в началото на месец септември край Тутракан и Добрич, където се решава съдбата на Добруджа.
Голям е приносът в това отношение на битките в с. Кочмар. Не е трудно да си представим, ако румънските войски ни бяха спрели и разбили в Кочмарската битка, какъв обрат би могло да се получи на Тутраканската крепост. За увековечаване подвига и паметта на загиналите за освобождението на Добруджа много села и един град в района носят техни имена. Необходимо е подвигът на нашите деди при освобождението на Добруджа от румънско робство през 1916 година да се предава от поколение на поколение. Това най-добре може да се постигне с поставяне поне на паметна плоча на прославения генерал Колев и славната му дивизия в град Тервел.
Петър ЖЕКОВ
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия