Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
България!
pach:
Преди време тук някъде бях писал, че страната ни (не държавата) се разделя н а два основни типа хора:
Тип І.
а) Мрънкащи, пасивни недоволни
б) чакащи да ги оправят
в)бягащи от Родината си.
По ред.
А - Понеже не са успели тук, по една или друга причина (всичко което се сетите) била тя в тях или извън тях, те са заели позицията на мрънкащи, вечно недоволни (и няма как да са не са такива предвид обстоятелстват на техния житейски неуспех) и винаги протестиращи ...пред ТV с ракия и шопска.
Б – съответно тъй като излизат навън не да протестират (или да се опълчат чрез вота си), а да си купят ракия, домати и вестника заради ТV-пррограмите, те съвсем логично чакат някой отвън да ги оправи. Било Джон, Иван или Ердоган (някой вече истински завиждат на „здравата“ рък в Турция). Междувременно всички заедно и поотделно (подобно на директорски съвет в ООД където директорите представляват дружеството „заедно и поотделно“) всичките джоновци, ивановци, ердогановци ги оправят ежедневно и по график. А когато те почиват в оправянето се включват останалите – макроновци, меркеловци и сие от ЕК, както нпоследък се забелязват и едни ...с дръпнати очи да се навъртат. Ми така де ...като са им свалилил гащите и те не се сещат да си ги вдигнат за да бягат по-лесно, що да не ги оправят и тези с дръпнатите очи.
В) ...и тъй нататъъъъък...сигурен съм, че всички можете да дадете цял куп примери в подробностти.
А понеже преобладаващото мнозинство (най-гадното от демокрацията при гласуването е мнозинството особено когато е насочено в удобна на управляващите посока...но за проекта не е измислено по-добро) именно вече 27 години пие ракия, ръпа шопска и псува ТV-то, съвсем логично децата им да се устремяват на вън. И там може да са аутсайдери като родителите си, но поне ще са в т.н.“бели държави“ дето щом дават пари, жилища и евентуално работа (ако някой желае обаче) на разни тарикати от трети страни (едно време им викахме „страни от третия свят“) като Индия, Пакистан, Афганистан, Ирак и Сирия, както и средиземноморската „огърлица“(за някой е примка от бесило) на Европа – Египет, Либия, Мароко, Алжир и Тунис, що пък да не се пробват и те – потомците н агордите българи!!!?
Тип ІІ.
А)работещи, живеещи активно, държащи здраво съдбата си в свой ръце
б) постоянно вдигащи квалификацията си, имащи точна преценка за живота си.
в) активно и някак си в страни от шума, помагащи на Родината си, с ясната цел, че така в крайна сметка помагат не само на себе си, но и на децата си ...и дори на тези сред тях, дето са я напуснали.
По ред.
А) Работещи (понякога не оценени до край) които го правят с ясното съзнание, че ако те не си помогнат, другите само ще ги „оправят“. Работещи в една или друга област от родната си икономика, с идеята, че ако те не го правят, няма кой друг (нерачитащи съседа да ги храни), а ако в това време и страната им се подобрява (мъчително бавно като хубавото стара вино)то тов аще е саамо плюс в тяхна полза.
Б)Когато не са оценени правилно (ниски заплати) те не само търсят друга фирма или работодател, но сами често стават такива – почват работа за себе си и така дори хората около тях оценяват направеното и им помагат. Няма по-добра оценка от тази дето сами да си определят достойно заплащането, за труда, иновативността и успеха в живота. Те винаги остават търсещите, учещите, подобряващи знанията и уменията си.
В)активни не само в туризма и работата си, но и в обществения живот, които буквално кипи на „втори план“(термин от киното). Няма нужда да се бутат с лакти за “първи план“ сред омразните политици, които управляват тъпо и некадърно всичко, защото тогава и те ще го отнасят но не само за некадърността им, ами и за кржбите и драверите, които се случват около тях, получавайки синини в ребрат от блъсканицата за властта.
Те са активни, в културата, спорта, живота и на улицата(когато протестират), показвайки на всички тук и зад граница, че България не само е лоши политици, кражби на от лук, жито, грозде до коли, апартаменти, фирми , пазари до банки. България е и природата, хората, обичайте, гостоприемството и успеха въпреки всичко против него и липсата на завист и злоба към останалите страни.
Впрочем тук се забелязват два нюанса.
Първия нюанс е липсата на злоба и завист към „белите страни“, както и стремежа ни чрез трудолюбие и самоуправление, да станем като тях, ни е помогнало не един път ...още от времената на третата българска държава (Волжска България, където русия е направена векове по-късно) когато само за пет/десет години всички околни страни и племена доброволно и без битки) са искали да се включат в пределите на нашата държава, защото са виждали в нея справедлива и даваща шанс на всеки страна. Не бих казал, че Америка – страната на неограничените възможностти за всеки, ни е откраднала модела, но едно съм сигурен – ние сме го приложили много векове преди тях. (Пиша „третата българска държава“ защото е точно така...Аспарух не основава първата, а идва да възстанови петата българска държава, но за това в някой следващ пост...или ако някой няма търпение, по-добре д аси намери ...има я и в ПДФ дори, книгата н а Петър Добрев – „Сага за древните българи“)).
Втория нюанс е, че хората от „тип І“, нямат нищо против да се възползват от всички положителни страни на свършеното от хората които само се числят към „тип ІІ“. И едните, и другите знаят за това, но и на първите и на вторите, това им е в самата същност и природа. Едните ползват готовите резултата, а другите знаят за тях, но продължават да дават такива, защото така помагат преди всичко на себе си и нямат нищо против първите.
Горе написах, че страната ни се дели на два основни типа хора. Но когато говорим за държавата, се появява и
Тип ІІІ.
а) всякакви мързеливи и прости тарикати, които обаче са се домогнали до властта.
б)правещи всичко възможно да се задържат в нея, понякога с цената на всичко.
в) стигащи до невероятна арогантност и алчност, която облагодетества изключително и само тях.
А) В българския народен фолклор има и такъв израз – „ако не става от него нищо, ще го направят политик!“.
Някой да се съмнява, дори в чисто човешки план, че народа не е бил мъдър когато е разбрал това!? Българските литературни класици, точно за това са класици – защото когато и да са написали своите прекрасни произведения, ако в днешно време (или което и да е обозримо бъдеще) ги прочетат, веднага се открива приликата с минали събития, или актуалността им на характери и политики, не зависимо кога са написани и с какви герой се занимават. Те са описали и друго – когато все пак във властта се окаже някой честен и добросъвестен човек, той или като най-добър, „бива отпратен възможно най-бързо при Тангра“(Ст.Цанев), или бива така поруган, оплют и забъркан в какво ли не, че сам се оттегля, обикновенно благодарен , че е поне жив и зарекъл се никога повече да не влезне в политиката.
Б)под „правещи всичко“, да се разбира буквално – всичко.
Липсата на морал, етика, благодарност, коректност и всички останали положителни качества са само плюс, за психиката и живота н а тези хора. Препоръчват се преди всичко, подкупност, подмазвачество, себелюбие, арогантност, алчност, безчестие и щестлавие. Въобще тук колкото повече са отрицателните качества – толкова по-нагоре във влъстта стигат. Ха огледайте отново внимателно, кои точно са на върха и кажете, че не е така!!!?
В)дали трябва да давам примери от местно ниво (света и без нас се...“оправя“ успешно)!?
Явно ще трябва, защото точно липсата на яснота в много хора (и от трите типа), позволява на третите хора (от „тип ІІІ“) да си „развяват байряка“ както те искат и както само те да могат да се облагодетелстват и задържат.
Но понеже този пост, стана доста обстоятелствен, продължението ще е по-късно. Междувременно докато (и ако) направите коментари на изложеното до тук, или зададете точните въпроси, аз ще измисля начин как точно да опиша ставащото напоследък в държавата ни, (против страната и Родината ни), без да е много остро и с точните имена, но така че всеки (който обаче пожелае) би разбрал. Не е до смях или конспирация – просто забавих отговора си на Хетцер-а, защото преките цитати, материали и видеоматериали, целенасочено се трият от мрежата – мястото което все още може да се намери (макар и трудно напоследък) вярната информация, кое и как се прави и какво точно става в света и у нас в частност.
Ах.дааа...тип III,управлява и ограбва тип II, не без помощта (активна и/или пасивна) чрез хората от тип I.
В момента в държавата се води война почти на всички нива от икономиката, за постигането на трайни резултати при това ограбване. Трайни и дългосрочни...поне докато някой не продаде окончателно не само Родината си, но страната, държавата и рода си!!!
pach:
Информация за размисъл...една от многото прикривани истини:
https://youtu.be/4g3H7q-s_5U
:swoon:
pach:
ЖИВОТ ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗЪМ
Мария Касимова 08.09.2017
© Getty Images
Хубаво месо се купуваше, ако си гъст с месаря или имаш какво да му предложиш в замяна.
Най-мразя носталгично за соца да ми хленчи някой, който е бил с памперс, когато той е приключил. Някой, който е подушил социализма само през пионерския ентусиазъм на баба си, партизанския устрем на прадядо си и незнанието на собствените си родители, за които социализмът е бил хубав, просто защото съвпадна с детството ни. Пък детството някак винаги е приятно носталгично, красиво идеализирано и вълшебно.
В името на истината обаче, а и заради хилядите млади хора, които наивно вярват, че неуспехът на социализма се дължи само и единствено на опорочената от някои комунистическа идея, нека разкажа някои лични соц впечатления.
Първият ми отявлен социалистически спомен е как татко ми показва новата ни жигула. Татко ме въведе тържествено в червения й кожен салон и ми обясни, че старият москвич е продаден, жигулката е купена и даже след около пет-шест години ще бъде заменена с по-нова, защото веднага сме се записали в списъка на чакащите за нова кола.
По време на социализма не можеше да си купуваш автомобил просто ей така - трябваше да влезеш в списък на чакащите за съответния модел и да тръпнеш дали и кога ще ти се обадят, че номерът ти е излязъл. На нас номерът ни излезе осем години по-късно, ама за шкода. И татко реши все пак да си чака за Лада. Нея така и не доживя да получи - почина четиринадесет години по-късно без да има и капчица надежда, че прословутият списък за лади ще стигне до неговото име.
Едно от добрите неща на социализма беше, че жените работеха. Да си домакиня беше голям срам, затова всички съпруги и майки бяха труженички, бригадирки, героини на социалистическия труд, служителки. По тази причина моята майка отдели по-малко от година от кариерата си, за да ме гледа лично, след което повери грижите по възпитанието ми на социалистическата държава. Така още на деветмесечна възраст се оказах член на колектив - този на децата в детската седмична ясла. Водеха ни в понеделник рано сутрин и ни прибираха в събота на обяд. Спомням си общите маси, стаята с легла, докъдето взорът ми можеше да стигне и дружното акане на гърнета.
С връзки родителите ми се сдобиха с тристаен панелен апартамент в новопостроения квартал „Червена звезда" (стар „Дианабад"). За целта баща ми три месеца всеки ден висял пред градския комитет на партията в очакване да го приемат и да чуят молбата му. Накрая една служителка се смилила над актьора, изслушала го и го записала на челно място в поредния списък, този път за получаване на апартаменти.
Така шест месеца по-късно нашите се сдобили с ключ от панелно жилище в комплекс, построен сред разрушени селски къщици и опразнени овощни градини от покрайнините на София. Били щастливи, защото според соц стандартите от онова време, живеели направо охолно - детето с детска стая, те - със спалня, отделно хол, кухня, че и баня и тоалетна отделно. В банята не можеше да си разпериш едновременно двете ръце, но пък винаги имаше топла вода - нещо, за което през петдесетте години на миналия век са можели само тихо да си мечтаят сред топлите пари на неделната обществена баня.
Социализмът беше система, която държеше да знае всичко за всеки и да се грижи за правилното му идеологическо израстване. Поради тази причина в първи клас на кварталното училище ни обявиха, че най-важната ни задача е да влизаме ежеседмично като първенци в табло, наречено „Те са наша гордост". За да си „тяхна гордост" трябваше да правиш най-различни правилни неща. Например да не тичаш по коридорите, да си винаги в ученическа униформа, да участваш в рецитали за партията и нейните герои, организирани от училището, да следиш за реда и да докладваш тези, които го нарушават.
Един от паметните ми детски социалистически спомени е денят, в който умря Леонид Брежнев, генералният секретар на КПСС, управляващ СССР. Бях в пети клас, по радиоуредбата в училище се разнесе траурният глас на директора, който с патоса на корейска говорителка обяви смъртта на другаря Брежнев. Час по-късно вече имаше създадена система за демонстриране на солидарност с тъгата на съветските братя и целият ни клас се оказа подреден на колене за един учебен час от четиридесет и пет минути пред специално нагласения портрет на Брежнев в официалното фоайе до учителската стая. Трябваше да останем така мълчаливо и с наведени глави, докато мислим за крехкостта на световния мир, империалистическата жестокост и наближаващата с пълна сила трета световна война.
И въпреки че вярвахме, че еднолично Брежнев с тялото си е пазел копчето за изстрелване на ядрени ракети към базите на Запада, някак по детски се разсмяхме точно по време на отдаването на почит. Заразителният хилеж тръгна от мен, предаде се на останалите от класа и въпреки стиснатите зъби на учителките и заканите им, че ще ни намалят поведението, не се укроти. Разбира се, бях посочена с пръст като инициатор на това ужасно неуважение и бях порицана пред строя като идеологически предател. Размина ми се по-тежкото наказание, просто защото бях отлична ученичка.
Социализмът беше силен най-вече с това, че умееше да създава на хората непрекъснато усещане за малки, ежедневни битки. В т.нар. "Хранителни стоки" имаше два вида хляб - бял и типов. Кашкавалът беше Балкан и Витоша, като особена разлика във вкуса нямаше. При сиренето беше същото - бяло, краве сирене, понякога овче и това е. Хубаво месо се купуваше, ако си гъст с месаря или имаш какво да му предложиш в замяна.
По онова време беше много престижно да се ходи на театър, затова и баща ми снабдяваше семейството с хубаво месо, като даряваше касапина с билети за хитови постановки в Сатирата. Горе-долу така стояха нещата и с кафето, и с качествения алкохол, и с всички останали стоки. За плодове и зеленчуци имаше т.нар „показни магазини", където всичко беше малко по-скъпо и за него се чакаше на дълги опашки. За сметка на това обаче имахме ясна представа за сезонността на продуктите - оттогава цяло едно поколение си знаем, че бананите и портокалите са зимни плодове, които се появяват по Нова година.
Поради оскъдността на пазара по време на социализма хората се учеха да правят всичко от малко. Майка ми имаше рецепта за домашна Нутела (с мляко на прах и руско какао), можеше да прави сладък салам от бисквити, какаов крем и сладко, ризото от консерва с русенско варено, торта от мармалад и бисквити с дупка „Еверест", сос за спагети от лютеница с хорце и умееше да консервира всичко за зимата.
В началото на септември ми купуваха яке, палто, вълнен панталон, два пуловера, чифт обувки и чифт ботуши, за които със седмици се обикаляха няколкото основни магазина (ЦУМ, ДетМаг и малкия ЦУМ) в града. Накрая бивах обличана в мишосиво-бежово-тъмнозелената гама и ежедневно стисках палци да не се засека по коридорите на училището с останалите около сто-двеста деца, които имаха същите като моите дрехи.
Почивките на отрудените граждани и селяни по време на социализма бяха нещо важно и основно контролирано от партията. Една година след активирането на десетки връзки татко се сдоби с карта за лятна почивка в базата „Ален мак" на профсъюзите около Варна. Разполагахме с малък апартамент и закуски, обеди и вечери в стол, където менюто се поръчваше предния ден на обяд, а за разменна монета служеха купони с печат. Зимата ме водеха на станцията на дейците на радиото и телевизията на Боровец, където условията бяха подобни, базата - по комунистически излющена (холна гарнитура, легла „Велико Търново" и фикус), а алкохолът - роден на ниски цени и западен - под масата.
Може би най-вълнуващият ми епизод от нашето семейно соц минало е онзи, в който си купихме цветен телевизор. Нашите дълги години отказваха да се разделят с черно-белия ТЕМП на крачета, заради някой съветски токмак с размерите на детско креватче, но когато завод Ворошилов взе да произвежда цветни телевизори по лиценз на PHILIPS, не издържаха на напъна на прогреса и надлежно потърсиха съответните връзки. Месец по-късно цялата фамилия рано-рано сутринта се инсталирахме пред магазин за мебели в квартал „Люлин", където ги бяха „пуснали".
Татко плати двадесет лева на някакъв Иван Петров, който имаше челна позиция в списъка на желаещите белгийски телевизори и зачакахме. Така в късния следобед редът ни дойде, а когато нервна продавачка със синя престилка извика пред тълпата името Иван Петров и татко вдигна щастливо ръка и каза „Аз съм!", народът наоколо взе да гледа в недоумение. „ Ти не си Иван Петров, бе, ти си артиста Касимов!", изцепи се от тълпата недоволен другар. „Какво да ти кажа, братче - отговори баща ми - за тоя цветен телевизор и Иван Петров ставам." При което тълпата, напълно наясно със системата за придобиване на вещи и услуги по време на соца, с разбиране замълча. Иначе телевизорът се скапа още същия следобед, майсторът го оправи седмица по-късно и той продължи да работи безотказно в следващите двадесет и пет години, докато най-накрая не го сменихме с японски, според новите капиталистически пазарни условия.
В соца най-отвратителното нещо беше всеобщото преструване на всички, че са щастливи. Ако имаш, си щастлив, защото партията ти го е осигурила. Ако нямаш, пак си щастлив, защото материалното не е важно за истинския комунист. В случай, че се издигаш, си доволен, защото макар и малки, партията имаше своите привилегии за верните си безгласни букви. Останеш ли на ниското обществено стъпало пък, влизаш в ордите на величествения пролетариат, което винаги означаваше едно - правиш се, че работиш, те се правят, че ти плащат, но поне редовно и без проблеми, разполагаш със събота и неделя и летни, дълги отпуски, почивна станция, в която кафето е десет стотинки, а пълнените чушки - осемдесет, базисна здравна помощ, партийна принадлежност, профсъюзни събрания, взаимоспомагателна каса и отбор невидими доносници, които да докладват, където трябва, като как се развиваш идеологически.
По време на моето съзряване живо се вълнувах като малко дете на всяко бурканче течен шоколад или Тоблерон, бонбонки М&М и дезодоранти Rexona, пазех единствените си дънки от Кореком като зениците на очите си, износвах западните дрешки на децата на мамините приятелки, омъжени за дипломати и осем години не се разделих с един шведски бански, който ми подариха. Беше от блестяща, сребриста материя и когато се намокреше, си сменяше цвета! Убедена съм, че в онова време на плажовете из целия социалистически лагер нямаше по-модерно и готино момиче от моя милост!
mitko0888:
Разни откъси оттук - оттам, по повод на днешния ден:
...
Независимостта е дело на европейската дипломация, както обикновено става с България. Единственото действие в България, което е било неподкрепено от европейската дипломация и дори му е пречено, е Съединението през 1885 г.
...
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. (стар стил) в църквата „Св. 40 мъченици“. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
...
Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години.
...
Обявяването на независимостта безспорно е събитие. Но още докато е ставало, е било ясно, че то е жалко събитие. Обяснението защо е така е дълго. И международното положение, и действията на Австро-Унгария, и прочее. Още тогава вътре в България има голямо противодействие срещу него. Княз Фердинанд става цар. Прозорливи хора са виждали, че това е началото на неговото единовластие, а още по-прозорливи хора са виждали, че това е началото на катастрофи за България. И тези две катастрофи настъпват. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България. Тези неща са известни на интелигентни хора, и не само на тях.
...
CaLLlo:
По повод горното, предполагам чухте какво каза Божидар Димитров:
"Добре, че обединението е направено точно тогава и по тоя начин, без да питат никой, защото ако се бяха се забавили още 2-3 години, великите сили щяха да измислят румелийска нация и румелийски език, и щяхме да загубим и тая част от България завинаги!"
И внимавайте какво четете, 2/3 от информацията в мрежата е антибългарска... и това горе натам бие!
Не вярвайте много-много и на уикипедия, защото там пише например, че има молдовска и македонска нации... а отскоро и още куп нови глупости...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия