Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
България!
misan:
http://stara-sofia.blogspot.com/2019/02/blog-post.html
Интересен материал за прокарването на трамвайната линия през гората между площад Журналист и Семинарията.
И прекрасните спирки Вишнева и Борова гора. Мисля,че Борова гора съществуваше до около 1985 година,но беше запустяла.
pach:
Прочетете от долу коментарите - има още интересни сведения
и спомени, дори за трамвай 8 от Павлово до Бояна.
:hi: ;D &bgflag
pach:
https://www.youtube.com/watch?v=pWgWdvLxLaA
bg&flag bg&flag bg&flag bg&flag bg&flag
pach:
И това беше част от обществото ни преди време:
--- Цитат ---ЖИВОТЪТ НА МОТОРЕН КОРАБ „РУСЕ” –
1975-1977 Г.
1.0 Увод
Нощ. Моя милост стои на мостика на м/к „Русе” в качеството си на втори помощник-капитан. След като отплавахме от Бургас,
вече сме на траверс на Созопол. Вахтата е „куча”, от 00:00 часа до 04:00 часа и ще продължи нон-стоп от Бургас до Хамбург,
около още 3520 морски мили през Черно и Средиземно море, Атлантическия океан, Английския канал
и през Северно море до Хамбург.
Компанията на мостика е вахтеният кърмчия Панайот Дуров (Йото) от гр. Поморие. Следващата вахта – от 04:00 до 08:00 ч.
е на старшия помощник-капитан Николай Димитров с кърмчия Иван Пеев от Варна, а след това, от 08:00 до 12:00 ч. на обед
е вахтата на третия помощник с кърмчия Димитър Николов от Бургас. След това, вахтите се повтарят по горния ред.
Времето е късна есен и Средиземно море е сравнително спокойно. Жирокомпасът „Сперри” прищраква нежно с
рискаенето на кораба на ±1° и видимостта е отлична. Вахтеният рулеви предлага да свари кафе за ободряване,
което се придружава, естествено от цигара. Така една, после две цигари от кърмчията, а след това започнах да си ги купувам редовно,
с картони. Нещо, с което не се гордея. Успях да ги стопирам след много години, преди 4 месеца във Великобритания,
когато цената на кутия от 20 цигари достигна до 7.50 лири стерлинги.
2.0 Изложение
Кафето е изпито и цигарите изпушени. Пред нас са още два и половина часа вахта. Неусетно се завързва разговор,
където Панайот – Йото (или още Белият Лебед или Сребърният Лебед) се отпуска и започва да коментира. Първо,
цялата му коса е сребристо бяла, което той обяснява с житейските грижи на негова възраст около 48 - 50 г. Второ,
злите езици твърдят, че това не от много житейски грижи, а от прекаляване с кислородната вода за изрусяване.
Каквото и да е, разговорът продължава с поучителен тон от рода на следния монолог:
- Втори, ти да не мислиш, че плавам и чистя хамбарите след всяко разтоварване за едната заплата на
кърмчия от 130 лева на месец? Когато чистя хамбарите, аз мисля!
--- Край на цитат ---
К.д.п. Орлин СТАНЧЕВ, снимката е направена през 2010 г.
Моторният кораб FALSTAFF, сниман пред Детройт, САЩ, на 20 май 1965 г. Година по-късно същият кораб започва
да плава под български флаг и под името „Русе”. Снимката е качена на специализирания сайт shipspotting.com
на 1 май 2012 г.: http://www.shipspotting.com
Моторният кораб „Русе” в пристанището на Пирея,
Гърция, на 23 юни 1983 г. Снимката е качена на специализирания сайт shipspotting.com на 16 декември 2011 г.: http://www.shipspotting.com
--- Цитат ---
- Какво си мислиш Йото? - питам го наивно аз.
- Мисля къде да скрия марфата (контрабандата).
Човекът започна да ми обяснява, че плаването при тези заплати и дневни задгранични в Параходство
БМФ е икономически безсмислено, ако не се прави контрабанда. С други думи, ако не направиш от 1 лев
валута поне 5 български лева, плаването по корабите не си заслужаваше. Това беше първият урок по приложна
политикономия, който ми беше даден непосредствено след полунощ: „пари - стока - пари”.
Същността на този принцип се състоеше в следния факт. Вземаш 100 лева в 10 банкноти по 10 лева всяка.
Това не беше законно, но никой не можеше да го проследи на практика. Някои взимаха и в повече, а други - в
доста повече левове. По това време, в Хамбург, една банкнота от 10 лева се обменяше свободно за 10 западно-германски
марки във всяко обменно бюро на тогавашната Западна Германия.
Без моряка да си пипа полагаемата валута, за 100 български лева получаваше 100 западногермански марки.
С тези западногермански марки, морякът купуваше безмитни цигари и уиски в Западна Европа, за по 3 долара
Kent/Marlboro картона или бутилка Johnie Walker. Тези цигари и уиски се продаваха на черния пазар в Истанбул
още по-бързо, за около 90 турски лири за картон или бутилка, което по това време беше 6 долара, т.е. двойна печалба.
Ако се спреше до тук, печалбата не беше лоша. Но не, със спечелените турски лири се купуваха кожухчета и
златни изделия от Капълъ Чарши в Истанбул за продажба в България и така печалбата ставаше поне петкратна,
т.е. 100 лева се превръщаха без особен труд в 500 лева. Това бяха доста пари по онова време.
Другият тънък момент на Западноевропейската линия беше вносът на резервни части за западни леки коли.
Някъде от средата на 60-те до началото на 70-те години на миналия век, моряците можеха да внасят по една
безмитна западна лека кола. Като правило, повечето се ориентираха към вноса на втора ръка на „Опел Капитен”
или на „Форд-Таунус”. Поне Варна беше пълна с такива коли, чиято електрическа система беше на 6 волта.
Имаше една малка подробност - безмитно можеха да се внасят всички резервни части, с изключение на купе и
блок на двигател. За българския гений, обаче, няма невъзможни неща. Корабът подхождаше котвената стоянка
на Бургас и около о-в Света Анастасия (тогавашният о-в Болшевик), - ход за подхождане и заставане на котва.
В този интервал от време, екипажът изхвърляше зад борд купето и блока на разфасованата вече кола, като ги
овеховаше надлежно, но незабележимо. Входящата контрола минаваше къде с проверка, повечето пъти без проверка,
и след ден два, бургазлии отиваха с лодките си да извадят складираната на морското дъно марфа.
Останалата част от марфата се криеше обичайно на обществени места и най-често в корабните хамбари.
Изпълнителният състав, особено палубните моряци, познаваха товарния план наизуст и по-добре от помощник-капитаните.
И как няма да го познават! Знаете ли колко е неприятно при три товаро-разтоварни пристанища в едната посока и
поне 3-4 товаро-разтоварни пристанища обратно, да скриеш марфата си за Истанбул под тонове бяло тенеке на пачки за Бургас.
В доста случаи при разтоварване на кораба, вахтеният помощник-капитан разчиташе с право на паметта на вахтения палубен моряк!
Особено отговорен момент при разтоварването в Бургас беше проследяването на всеки един товар така,
че марфата под него да се измъкне навреме и преди товарът да е вдигнат от хамбара. Тук, вахтените моряци бяха факири.
По принцип, на кея в Бургас имаше трима вахтени моряци и един дежурен помощник-капитан. Корабът имаше
люково закритие тип „Мак Грегор”, с ексцентрични колела на хамбарите, които при отваряне и затваряне се повдигаха/спускаха
с помощта на ръчна щанга, а секциите се изтегляха с проволка.
Разтоварването върви по план и марфата е дълбоко „закопана” в един от трите хамбара, който не се работи.
Неочаквано, агентът от „Инфлот” и дежурният стифадор идват и носят писмо от даден български получател на стока,
която е доста под онази, която разтоварваме или в хамбар, различен от този, който разтоварваме,
че са готови да платят всичко, но тяхната стока да се разтовари първа. Това означава допълнителна актърма,
т.е. shifting или разместване на товара, за да разтоварим първо тяхната стока, но хората си плащат за това.
На борда настава паника. Под техния товар е марфата, която срочно трябва де се премести на безопасно място!
Естествено, аз като млад дежурен помощник-капитан си нямам понятие от всички тези игри и давам команда да се отвори примерно
хамбар № 2. Изведнъж се оказва, че единия от тримата палубни моряци е отишъл до пощата в града, понеже имал спешен
телефонен разговор с болната си съпруга, вторият моряк имал стомашно разстройство и бил в тоалетната. Оставаме моя милост
и един моряк. С ловки движения обръщаме ексцентриците на колелата на Мак Грегора на капака на хамбар № 2.
Вахтеният моряк закача с шегел проволката за първи капак на „Мак Грегор”-а и аз я опъвам с винча да изтегля капаците.
Прас!!!
Проволката се скъсва за нула време. Вахтеният моряк започва да псува дълго и цветисто паметта си за гдето е
забравил да вдигне две колела от ексцентриците от своята страна. Резервна проволка има, но тя е заключена
в боцманската магазия, а боцманът е взел ключа със себе си в Несебър.
Все пак, нещата не са толкова трагични. Ще заплетем проволката за час и половина с единствения вахтен
моряк и ще отворим хамбара. Достатъчно време за работещите в хамбара други двама моряци - този, който
отиде до пощата и другият - със стомашното разстройство, да прехвърлят марфата в хамбара на ново и надеждно място.
В хода на „актърмата” на марфата, моряците в хамбара се натъкват на друга марфа, която с право разпознават да е
на готвачката и надлежно я преместват и укриват.
На другия ден, каката е станала рано да приготви закуска, мисля, че бяха милинки, и тайфата в салета подхвърля
разни детайли по новооткритата марфа и издевателства пред каката как да си я подели. В един момент питат
каката какво ще ядат за закуска. Каката в този момент не издържа и им казва, че ще й ядат пу...., като им обещава
да им строши черепа със сатъра.
О, како, значи това е било твоята марфа! Що не ни кажеш?
Цирк!
3.0 Заключение
Мисля, че тук няма нужда от никакво заключение. Това не е най-добрият ми спомен, но в интерес на
историческата истина трябва да се спомене. Такъв беше животът в БМФ преди 30 години.
Капитан далечно плаване Орлин Станчев, MNI,
бивш втори помощник-капитан на м/к „Русе”
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
12th May 2012
--- Край на цитат ---
из http://www.morskivestnik.com/spomeni/orlstan14052012.html
И това беше часто от България - надлъгването между народа и органите на властта!!
Впрочем , ако на някого е станало интересно на въпросния линк, има доста спомени от дойстойни хора.
Включително и истината за "преизпълнението на петилетните планове" и как БМФ работеше на "печалба"
за угодата на партийните функционери от Партията, сляла се с държавата!
pach:
bg&flag
120 г. от рождението на капитан Георги Радков:
ГЕРОЯТ ОТ МОРСКИЯ БОЙ ПРИ БАЛЧИК
През декември т. г.(2019) се навършиха 120 години от рождението на капитан Георги Радков, един от достойните представители на българския офицерски корпус. Поради съществуващата преди 1989 г. политическа конюнктура, името му в продължение на десетилетия бе покрито със забрава и оставаше неизвестно както за широката обществена аудитория, така и за изследователите.
Капитан Георги Радков е роден на 12 декември 1889 г. в Разград, в семейството на полковник Руси Радков и Руска Цонева. Баща му е завършил Военното училище в София. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). През 1893 г. е изпратен да следва Генералщабната академия в Торино, Италия. Преди това работи във Военното министерство. Полковник Руси Радков служи в армията около 25 години и се пенсионира през 1910 г. По време на Балканската война е мобилизиран като командир на 44-ти пехотен полк. Взема участие в обсадата на Одрин.
Като дете Георги Радков прекарва с родителите си няколко години в Торино. По-късно след завръщането си в България постъпва юнкер във Военното училище. Завършва го през 1909 г., когато е произведен в чин подпоручик и е назначен в първи артилерийски полк в Разград. През 1912 г. Г. Радков е произведен в чин поручик. До включването на България в Първата световна война е вече кавалер на Народен орден за военни заслуги V ст., на военна лента и орден “Св. Александър”. Званието капитан получава през есента на 1915 г. По спомени на сестра му, Г. Радков притежава ораторска дарба, интересува се от музика и свири добре на цигулка. В компания Г. Радков проявява своя весел нрав и демонстрира добре развито чувство за хумор. С подчинените си поддържа добри отношения и когато се налага умее да ги вдъхновява, за което се ползва с тяхното доверие. Той владее италиански, френски, английски, немски и руски език. Любопитен факт е обстоятелството, че първи братовчед на Георги Радков е световно известният авиоконструктор Асен Йорданов. Уместно е да се отбележи, че Г. Радков е от семейство на дълголетници. Едната му сестра Пенка Батоева умира на 86-годишна възраст. Другата му сестра Надежда Анастасова навърши през септември 2002 г. 100 години и почина на следващата година в София. Понастоящем брат му Емил Радков е на 98 години. През 2001 г. той дойде в Балчик и присъства на откриването на паметника на българската брегова артилерия. Дъщеря му Лиляна Станилова е на 91 години и живее във Варна, а синът му Руси Радков почина на 82 години през 1997 г.
През Балканската и Междусъюзническата война поручик Георги Радков е адютант на командира на Първи нескорострелен артилерийски полк. Участва в боевете за овладяване на Лозенград, Бунар Хисар и при Чаталджа, както и в превземането на Одрин. В продължение на около година (1.ХII.1913 - 1.I.1915 г.) служи в бреговата артилерия във Варна.
През Първата световна война, по време на военната кампания срещу Сърбия, капитан Радков е командир на 150 мм. скорострелна гаубична батарея от Видинския тежък артилерийски полк. От бойния ? дневник се вижда, че неговите артилеристи демонстрират добра бойна подготовка, водейки точен огън по противника. Особено красноречиво свидетелство за това са следните редове, описващи сломяването на неприятелската отбрана при редутите Гарваново било и Връшка чука в средата на октомври 1915 г.: ”Организирането, управлението и действията на артилерията бяха образцови и блестящи. Тя разколеба и съкруши неприятеля. Отличните попадения на снарядите го изгониха от окопите и укрепленията.” Доколкото липсват сведения командваната от капитан Радков батарея да е претърпявала загуби в личен състав или унищожена материална част, той явно е бил прецизен в избора на огнева позиция.
Военната биография на капитан Георги Радков е тясно свързана с бойния път, изминат от Българската армия по време на трите войни за национално обединение, които страната ни води през второто десетилетие на миналия век. След като воюва последователно с турци, гърци и сърби, изпълнявайки войнския си дълг, в края на 1916 г. този доблестен офицер се бие и с руснаци. През лятото на същата година е назначен за командир на батарея от южната артилерийска група, защитаваща Варна. В края на октомври командваната от капитан Радков 100 мм. морска батарея, разположена на н. Галата, е преместена на открита огнева позиция на около 2 км. източно от Балчик. Преди това, на 7 и 9 септември 1916 г. малкият черноморски град става обект на два корабни артилерийски удара, нанесени от ескадрени миноносци тип “Новик” от руския черноморски флот. При тези нападения на противника е опожарена и унищожена мелницата на Анонимното индустриално дружество - най-голяма по онова време в България, индустриална перла на Балчик и крайморска Южна Добруджа.
Капитан Георги Радков. Снимка архив на автораКрайцерът “Память Меркурия”. Снимка архив на автораС предоставеното от Военноморския музей за временно ползване 100 мм морско оръдие „Шнайдер” Община Балчик издигна паметник на българската брегова артилерия. Снимка MBПлощадът, на който бе издигнат паметника, получи името „Капитан Георги Радков”. Снимка MBЕлемент от паметника на българската брегова артилерия в Балчик. Снимка МВКъм края на 1916 г. руско-румънските войски са разгромени на Северния фронт и изтласкани от Добруджа. Неприятелят е деморализиран. Волята му за победа е разколебана. Въпреки това той разполага с огромен военен потенциал. Военноморският му флот господства в Черно море. Във всеки момент той е в състояние да нанесе удари по брегови обекти, демонстрирайки мощта си. Подобни действия на флота показват и на съюзници, и на противници, че макар да е загубил инициативата по суша, той владее инициативата по море. Те повишават самочувствието на собствените му войски и същевременно упражняват тягостно и стресиращо въздействие върху населението от крайбрежните градове.
Поредният артилерийски удар на противника не закъснява. Сутринта на 13 декември 1916 г. отряд руски бойни кораби в състав крайцерът “Память Меркурия” и ескадрените миноносци “Громкий” и “Счастливый” приближават Балчик. Отрядът се движи в строй килватер. Флагманският кораб “Память Меркурия” се намира между двата ескадрени миноносеца. Той има водоизместване 7428 т. Теглото на бронята му е 765 т. (11,4% от водоизместването). Въоръжен е с 30 оръдия, от които главен калибър - 16-152 мм. Разположението им е такова, че позволява 10 от тях да водят огън едновременно по една цел. Постъпва в строя през 1905 г. По това време той е един от най-сполучливите крайцери в света. Негов командир е капитан I ранг Александър Гад, доказал в редица бойни походи на дело, че е сред най-добрите и най-решителните морски офицери от руския черноморски флот.
Двата бойни кораба, съпровождащи руския крайцер, са ескадрените миноносци “Громкий” и “Счастливый”. Те са тип “Новик”. Артилерийското им въоръжение се състои от 3-102 мм (главен калибър) и 2-47 мм зенитни оръдия (от 1916 г.). На борда им са монтирани пет двутръбни торпедни апарата. Мощното артилерийско и торпедно въоръжение нарежда “Новик” сред най-силните в света кораби от своя клас. Трите неприятелски бойни кораба имат ценно предимство. През 1908-1912 г. руски военни инженери създават изключително точни оптически прицели за корабните оръдия от всички калибри. Системата прибори за управление на артилерийския огън е изработена от конструкторския колектив на фирмата “Гейслер” и постъпва на въоръжение от 1910 г. Тя включва сметачно-решаващи устройства, облекчаващи изчисленията на специалистите от централния артилерийски пост.
Бреговата батарея, защитаваща Балчик, е известна в изворовия материал и като “Света Троица”. Така се нарича съществуващият тогава манастирски параклис край с. Галата, където тя е разположена преди преместването ? в Балчик. Състои се от две 100 мм Д-50 морски оръдия, производство на френската фирма “Шнайдер”. Далекобойността им е 8 км. В това отношение оръдията от главния калибър на неприятелския крайцер и съпровождащите го есминци ги превъзхождат. Теглото на един снаряд от оръдията на батареята е 22 кг., а техническата скорострелност е един изстрел в минута. Следователно огневата ? производителност за 1 мин. е един залп с тегло 44 кг. Личният състав на батареята включва 37 души.
В 8 ч. 23мин. “Память Меркурия”, отстоящ на 6 км от брега, открива залпов огън от десния си борд по Балчик. В 8 ч. 25 мин., когато неприятелските кораби преустановяват приближаването си и градът е обект на ожесточена бомбардировка, 100 мм батарея открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 м. Той започва да се отдалечава с пълен ход, докато излиза от нейния обсег и повече не се приближава на изстрелно разстояние. Батареята пренася огъня си по крайцера и с прекъсване води артилерийски двубой с него до 10 ч. 50 мин., когато противникът се отдалечава към н. Калиакра. Бойците от личния ? състав не са участвали в морски бой. Нейният командир капитан Радков (навършил само ден преди това 27 години) има богат боен опит, натрупан в три поредни войни. Макар и да е служил в продължение на една година (1914 г.) в бреговата артилерия, той също като своите подчинени няма практически опит във воденето на морски бой, който значително се отличава по своята специфика от сухопътния. Въпреки това при отразяване на руското нападение българските артилеристи демонстрират много добра бойна подготовка. Чрез максимално напрежение на силите те се опитват да компенсират, доколкото е възможно, малката скорострелност на оръдията. Благодарение на бързите си действия бреговите артилеристи успяват при техническа скорострелност 1 изстрел в минута да постигнат бойна скорострелност 40 секунди за изстрел. По време на боя батареята изстрелва по противника 186 снаряда (обикновени гранати - 130, бронебойни гранати - 44, и шрапнели - 12). В бойния ? дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4-5 снаряда. В интервала 9 ч. 10 мин. - 9 ч. 16 мин. той е поразен от 2-3 снаряда, а между 9 ч. 40 мин. и 9 ч. 50 мин. в него попадат още два. В руски публикации се отбелязва, че 100 мм. брегова батарея стреля добре. В 9 ч. и 42 мин. три нейни снаряда улучват крайцера.
В наши архивни източници се посочва, че по донесения на страничния наблюдател едно от последните попадения на батареята предизвиква взрив на кърмата, тъй като свидетелства за активната работа на противопожарната инсталация по ликвидиране последиците от взрива. С точната си стрелба бреговата батарея привлича огъня на противника върху себе си. Водейки артилерийски двубой с флагманския крайцер на неприятеля, тя го отвлича от изпълнение на основната му огнева задача - да нанесе максимални поражения на сградовия фонд на Балчик. Така проявявайки героизъм и с риск на живота си артилеристите на капитан Радков предпазват града от по-големи разрушения.
По време на морския бой при Балчик една българска брегова батарея се противопоставя на отряд руски бойни кораби, които я превъзхождат 20 пъти по брой на оръдията. Категорично е изразено и артилерийското превъзходство на крайцера “Память Меркурия”, с когото тя влиза в двубой. По общ брой на оръдията той превъзхожда батареята 15 пъти, само оръдията от главния му калибър са 8 пъти повече, а тези от него, които едновременно стрелят по батареята - 5 пъти. По техническа скорострелност артилерията от главния калибър на крайцера превъзхожда батареята 6 пъти, а по огнева производителност за една минута десетте му 152 мм оръдия изстрелват залпове с общо тегло 3063 кг, което е 70 пъти по-голямо от теглото на единствения залп, който може да изстреля батареята. Общо артилерията от главния калибър на трите неприятелски бойни кораба изстрелва за една минута залпове с общо тегло около 4755 кг. Следователно противникът превъзхожда българската брегова батарея над 100 пъти в огнева мощ.
Когато съпоставяме съотношението на силите между нападатели и отбраняващи се уместно е да обърнем внимание и върху факта, че само теглото на бронята на крайцера “Память Меркурия” (765 тона) е по-голямо от общото тегло на шестте миноносеца представляващи тактическото ядро на българския военноморски флот (всеки с тегло от по 97,517 тона).
Следва да отбележим, че преди героичния отпор, който нашата брегова артилерия дава на отряда руски бойни кораби, другото забележително и открояващо се събитие в морската ни история е торпилирането на “Хамидие” през Балканската война. За сравнение уместно е да изтъкнем, че атаката на нашите миноносци срещу неприятелския крайцер трае броени минути. По време на стълкновението между българските и турските бойни кораби са преброени общо 152 оръдейни изстрела (включително и от малокалибрената артилерия), след което бойният контакт между тях е преустановен. В морския бой при Балчик огневата производителност на руския крайцер и съпровождащите го ескадрени миноносци е такава, че позволява още в първата минута на нападението само артилерията от главния им калибър да изстреля 180 снаряда. Боят продължава час и половина.
В морския бой при Балчик през декември 1916 г. по особено убедителен начин се изявяват командирските умения на капитан Георги Радков. В него той демонстрира, че еднакво добре се справя както с командването на полева батарея, така и с командването на морска батарея, макар че за това не е бил обучаван във Военното училище. Подобно на хилядите войници и офицери от Трета българска армия, той е поставен пред голямо морално изпитание. Чувството му за историческа признателност към руския народ не подлежи на съмнение. В записната си книжка от Военното училище юнкерът Г. Радков изразява отношението си към приноса на Русия за ликвидиране на петвековното чуждо иго. По повод честването на трийсетата годишнина от Освобождението, на 18 ноември 1908 г., той отбелязва лаконично: ”Русите проливаха толкова кръв за нас, сложиха костите си, за да извоюват нашата свобода”. Чувството му за войнски дълг обаче стои над личните емоционални пристрастия. Впечатляващото превъзходство на неприятеля не го плаши. Хладнокръвно започва неравния артилерийски двубой и остава спокоен пред смъртоносната заплаха да бъде унищожен заедно с батареята си във всеки момент на боя. През 1917 г. за героичния отпор, даден на отряда руски кораби, капитан Радков е удостоен с Военен орден за храброст IV ст. II клас и с германски Железен кръст II ст. Заслугите на младия офицер за отразяване на неприятелския артилерийски удар са оценени от командването на Варненския укрепен пункт. Със заповед на неговия началник, на 31 декември 1916 г. той е назначен за командир на 240 мм батарея, която познава добре, тъй като преди това е служил там.
Капитан Радков е своеобразен носител на най-добрите професионални качества на българския офицерски корпус. За всяка една армия по света би било чест да има в редиците си офицер с подобни заложби. Неговите артилеристи са получили военната си подготовка в редовете на българските въоръжени сили. Те са обучавани от наши офицери. Като следват примера на командира си, запазвайки самообладание, те водят точен огън по противника. Огромната му огнева мощ не е в състояние да ги разколебае, деморализира и сломи волята им за съпротива. Доказателство за високата степен на боеготовността им е фактът, че при максимално морално и физическо напрежение те успяват да постигнат бойна скорострелност около 40 сек. за един изстрел, като намаляват с 33 % норматива за техническа скорострелност, който е една минута. Твърде показателен за борбения дух на бреговите артилеристи е следният кратък и впечатляващ пасаж от бойния дневник на батареята: ”Прислугата при оръдията запази през всичкото време на тая неравна борба едно чудно спокойствие и прояви едно себеотрицание... Нито многочислеността на стрелящите срещу ни оръдия, нито близките попадения на пръскащите се с грамаден трясък 15 см бризантни гранати можеха да попречат на бързата им и спокойна работа”.
Огромното превъзходство на неприятеля мобилизира докрай волевите качества на артилеристите. Започвайки двубоя, те демонстрират висок боен дух, готовността си за саможертва в името на националната кауза, което е своеобразен висш израз на тяхната морално-психологическа устойчивост. Действията на българските брегови артилеристи в морския бой при Балчик за пореден път доказват значението на един от принципите на военното изкуство, формулиран от Наполеон, че 3/4 от победата в една война зависи от духа и морала на армията. Според него, чрез духа ние винаги побеждаваме сабята. Той потвърждава мисълта на адмирал Нелсън, че сраженията се печелят от хората, а не от корабите.
С оглед на редица причини, които не могат да бъдат посочени в рамките на едно не голямо изложение, следва да изтъкнем, че заедно с торпилирането на крайцера “Хамидие” морският бой при Балчик е централно събитие в историята на българския военноморски флот. Героичният отпор срещу отряда неприятелски бойни кораби обаче е постигнат при определено по-неблагоприятни обстоятелства и съотношение на силите.
ДАРИН КАНАВРОВ
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия