Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
България!
pach:
Данните за следвоенния период от биографията на капитан Георги Радков са общо взето оскъдни. След края на войната той се демобилизира. В продължение на около една година (8 септември 1920 - 15 октомври 1921 г.) е на дипломатическа работа, последователно изпълнявайки длъжността втори секретар при българските легации в Лондон, Париж и Рим. Според спомени на сестра му Надежда Анастасова това вероятно става под с протекциите на неговия кум Станю Златев, който е народен представител по време на управлението на БЗНС. През 1922 г. Г. Радков е вече в България, като постъпва на работа в Българо-италианската банка в София. След това се прибира във Варна, където вече е създал семейство и има син и дъщеря. След преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван и пребит. Впоследствие работи като застрахователен деятел в дружество “Орел”. След атентата в църквата “Св. Неделя” отново е арестуван. Поради липса на вина е освободен след няколко дни. Около 1928-29 г. се премества със семейството си в Русе. През трийсетте години на миналия век Георги Радков служи в Трудовите войски. През периода 1940-1944 г. заема различни длъжности в тогавашната изпълнителна власт. През 1940-1941 г. той е кмет на Девин, с. Костенец-Ихтиманско. След това е командирован за околийски управител на Охрид. На 23.I.1943 г. е назначен за околийски управител на Оряхово. По негова молба е освободен от тази длъжност на 19 март 1944 г. Когато постъпва в Трудови войски, той е член на БЗНС ”Ал. Стамболийски”. След 9 септември 1944 г. Георги Радков е арестуван и съден. На 23 март 1945 г. четвъртият състав на Народния съд на Врачанска област - гр. Оряхово го осъжда на смърт заедно с още 7 обвиняеми. В 21 ч. 30 мин. вечерта на същия ден, на 200 крачки югозападно от изхода на Врачанския затвор Георги Радков и останалите обвиняеми са разстреляни. В правото си на последна дума той казва: ”През цялата си служба като околийски управител абсолютно никому зло не съм желал и зло не съм сторил, никой не е арестуван или преследван по мое нареждане. Нямам никакви вулгарни или користни прояви”.
На 14 декември 2001 г. по повод 85-годишнината от морския бой при Балчик, в града бе открит паметник на българската брегова артилерия. Площадът, на който е издигнат, бе преименуван на „Капитан Георги Радков”. Във връзка с това в архива на Министерството на вътрешните работи бе извършено предварително проучване на всички документи, имащи отношение към наказателното дело, повдигнато срещу Г. Радков от Народния съд. Не бяха открити свидетелства, уличаващи го в преследване и репресиране на нелегални или техни роднини и близки. Най-общо отправените срещу него обвинения се свеждат до това, че е провеждал политика на тогавашното управляващо правителство.
Интересно е да споменем, че в своя молба до Врачанския областен народен съд от 5 февруари 1945 г. Г. Радков моли да бъдат допуснати и призовани за разпит по наказателното дело, повдигнато срещу него, пет свидетели. Петият е бъдещия председател на БЗНС Георги Трайков, тогава областен директор във Варна, ”… който ще установи какъв съм аз по партийна принадлежност, каква борба съм водил заедно с него срещу режима на реакцията в миналото и защо съм приел да бъда околийски управител…” Няма данни молбата на Г. Радков да е била удовлетворена.
Макар и късно, справедливостта възтържествува. След многократни постъпки пред съответните инстанции, благодарение на настойчивите и последователни усилия на дъщеря му Лиляна Станилова, той бе реабилитиран. С определение № 986 от 4 юни 2007 г. на Окръжен съд - Враца, неговата съдебна реабилитация стана юридически факт.
от архива на "Морски вестник"
http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/boj_120_balchik.html
pach:
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА XX ВЕК
Младият още цар Иван беше се поправил вече от своята простуда, която го бе задържала няколко дена в двореца.
Днес се усещаше бодър и добре. Зимният ден беше особено мек, без слънце и заоблачен, но топъл.
Царят отвори за малко прозореца, за да поеме чист въздух отвън. Той гълташе с удоволствие живителните му
струи и погледът му бягаше през големите ясени и акации на Градската градина по пространната столица, с покриви,
побелели от сняг, отдето се дигаха в небето безбройни кули и високи сводове на дворци и държавни учреждения и кръстове
от черкови. Най-близо се издигаше монументалната сграда на Народния театър.
На вратата на кабинета се почука почтително. Царят се издигна. Адютантът му, генерал Шанов, влезна и съобщи:
– Ваше величество, охридския управител пита ще ли благоволите да го приемете? Също и другите.
– Ах, добре, нека влезе в приемний салон. Поради болестта си аз ги заставих да чакат няколко дена...
Царят затвори прозореца, облече си официалната дреха и се спря при писалищний стол, дето лежаха куп книжа,
вестници и депеши, и взе да дочита нещо. Зад него, сериозен, гледаше из голямата си златна рамка внушителния образ на цар
Фердинанда I. По стените на кабинета, облечени с великолепни цветни пиротски килими, висяха други големи портрети,
тоже в златни кръжила на членове от фамилията, работа на знаменити български живописци. Между образите особено
жив стоеше образа на баща му, Бориса I, със своето изразително, но благо, белобрадо лице, озарено от умни сини очи.
ам издрънка.
Царят тогава си приближи устата до тръбата, а с очите, като гледаше в едно стъкло над нея, извика:
– А, Константине, добър ден!
От апарата излезе ясен глас:
– Добър ден, тате. Не те питам поправи ли се; виждам по лицето ти, че си бодър сега. Какво има да ми заповядаш?
Царят отговори:
– Добре съм. Напусни Одрин и ела тая вечер да изпратим заедно векът. Имаш на разположение цели два часа.
Трябва да ми доложиш лично за въпроса... Аз мисля обаче, че мъчнотиите са изгладени...
– Да, изгладиха се щастливо. Но аз се обещах на великия княз Александра да бъда тая вечер в Цариград.
– Защо?
– Покани ме и аз обещах да присъствувам заедно с него на бдението в „Света София“ и после на гощавката в
Александровския дворец на Босфора.
– Тогава дръж си думата, синко. Поздрави великия княз и великата княгиня. Изпратете двадесетия век радостно,
както и ний тука ще го изпратим. Той беше щастлив век за славянството.
След малко царят приемаше в салона охридския управител и изслушваше устния му доклад по произшествията,
извикани на най-южната граница на България от албанските немирници, под воеводството на безпокойния Иренк Мивош.
Дадоха се после аудиенции на английския посланик, на новоназначения от Екзархията Нишки митрополит,
бивший Сливенски архиепископ, на адмирала на българската флота, която се бе прибрала в Кавала,
подир маневрите си по Бяло море заедно с руската; на сръбския посланик, който наскоро се бе завърнал от Рагуза,
станала зимна резиденция на негово величество сръбския крал, който предпочиташе да живее в новите си
далматински владения. Последния приет беше представителя на Испанската република.
Цар Иван се завърна в кабинета поуморен от тия приеми. Той бутна електрическия звънец и влезе дворцовия маршал.
– Славомире, моля, кажете да ми запретнат каляската; искам да се поразходя... Лекарят ми разреши.
Приготовленията за тазвечерният прием, както и за бала, стават ли? Нека бъде бляскаво.
– Да, господарю.
– Какво прави царицата? Върна ли се?
– Върна се. Ходила е лично да раздава помощи на бедните.
– Прекрасно. По доброта, сърдечност и по благодат тя наумява баба ми... Попитай я желае ли да ме придружи.
И царят погледна към портрета на жена си, тип на истинска красива рускиня, изписана в носията, идеализирана, на кюстендилска селянка, обезателният дамски костюм при дворцовите тържества.
След малко адютантът яви, че царицата е поуморена и се извинява. Царят слезна долу. На дворцовата порта
чакаше каляската с два черни жребеца, дар от султана, живущ сега в Коня. Но той, като видя колко е хубаво времето,
отказа да се вози и тръгна пеш из разкошната с богати здания и къщи улица „Цар Освободител“. Непоследван от
никой телохранител, облечен просто, царят отвръщаше усмихнато поздравите на минувачите. Той мина покрай остарялото,
почерняло от времето здание на Военния клуб, мина край Народното събрание и величавий бронзов паметник на
императора Александра II, дето се срещна и приказва няколко минути с прочутия по подвизите си във войната през 1972 г.
генерал Шайханов, после мина из алеята на акациите, между два реда дворци, край величественото здание на университета
и по-нататък – на сената и на министерството на мореплаването, срещайки се с върволяци граждани и гражданки,
въд Орловия мост той се размина с малките князове, които яздеха на новоизобретения инструмент „флигт-вег“
(един вид велосипед, движен от каучукови крила). Царят се поумори, извърна се и даде знак на каляската, която
го следеше отдалеко, качи се и потегли край столетната гора на Борисовия парк, обезлистен сега, покрит със
сняг и пуст с мълчаливите си мраморни статуи на богини и дриади. Отляво хубавите трикатни здания, дворци и
вили се простираха на два километра далеко. От висотата, дето се свърши парка, той хвърли поглед назад въз
безкрайната с 350-хилядното си население столица, гърмяща като море, дето десетки високи фабрични комини
изхвърляха черни стълпове пушек и замъгляваха атмосферата й. Няколко шопа из пътя, облечени чисто и спретнато,
с лица здрави, умни и вчеловечени, както бяха всичките сега, привлякоха вниманието му и той приказва с тях за
поминъка им и живота им; по обичая си, той правеше това, желающ лично да опознае нуждите на любимия си народ.
Няколко време той се любувà на града, станал център на богатството, светлина и култура за обширното царство.
На юг Витоша се белееше величествена и на гърба й, зад Резньовете, се забелязваше кубето на приоблачната
гостилница „Кръгозор“, посещавана лете от туристи из цяла Европа, додето се отиваше от Драгалевци по зъбчеста железница.
Силни чувства изпитваше царят сега. През ума му минаваха ред произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите
царствувания и неговото през XX век, а неговий поглед сякаш се впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните,
които то криеше в дълбокий си мрак...
Когато царят се завърна, беше вече късно. Той влезе в дворецът, цял блеснал от светлини, дето щеше тая вечер
да се посреща радостно новия XXI век.
30 дек. 1899 год - Иван Вазов
***********
ТУК цитирано е първото издание на единствения фантастичен разказ от дядо Вазов, от сайта "Словото"
второто издание е 12 години по-късно с незначителни промени направени може би при редактирането от в.МИР.
pach:
Епизод от поредицата на БНТ - "10 000 крачки".
Сградата на централна гара Русе:
https://bnt.bg/bg/a/sgradata-na-tsentralna-zhp-gara-ruse
Тя е доста уникална в крайна сметка...
pach:
Когато обезглавяваха българската интелигенция
Това предопределя пътя и съдбата на България за десетилетия напред: обезглавяването на
българската интелигенция след 9 септември и подмяната на елита на нацията с една неграмотна,
но жадна за власт и привилегии върхушка.
Наложената на 9 септември 1944 г. с щиковете на окупационната съветска армия комунистическа
диктатура буквално смила, а след това преобръща с главата надолу всички социални структури от
времето на Царство България. В страната за десетилетия напред се установява властта на
българския филиал на болшевишкия Коминтерн - първоначално незначителен като членска маса,
но крайно жесток и брутален към политическите си опоненти.
Още през първите три месеца на „народната“ власт, с терористични похвати, познати на света от
времето на атентата в „Света Неделя“ през 1925 г., са избити без съд и присъда близо 30 хиляди
представители на интелигенцията, държавното управление, армията, църквата и предприемачеството.
Следват съдебните убийства на „народния“ съд, екзекуцията на парламентарната опозиция и заграбването
на почти цялата градска и селска собственост. Насилията продължават до последния дъх на режима на
Живков и вземат нови свидни жертви и сред остатъците на „вражеската“ интелигенция в страната,
и сред успелите да избягат зад граница критици на режима.
Как съветските колхози съсипаха българското село
Близо хиляда села изчезнаха от картата на България при комунизма, а градовете се напълниха с лишени
от собственост селяни. Разсекретените документи на ДС правят възможен и такъв прочит на сталинската колективизация.
ДС е жива - и продължава да дърпа конците а Живков насърчаваше и глупостта, и мързела
Елитът на България е подменен от хора, 20% от които са напълно неграмотни, а 71% имат едва основно образование.
Това е факт, за който признава през 2004 г. дори апологетът на партизанското движение в България и
негов социологически анализатор проф. Донко Дочев. Над 85% от близо 10-те хиляди партизани са
категоризирани от него като родени на село. Тази преторианска гвардия на комунистическия режим,
към която се включват и няколко хиляди политзатворници и завърнали се от Съветския съюз емигранти,
проявява противното на всякакви природни закони свойство да набъбва във времето. Напук на всички
таблици за смъртност, към края на 1989 г. дарените с множество екстри и привилегии от властта „активни борци“
против фашизма и капитализма са вече десет пъти повече в сравнение с броя им в навечерието на деветосептемврийския преврат.
Последиците за човешкия капитал на България
Близо 40 на сто от постъпилите на работа младежи са без завършено средно или основно образование,
е записано в доклад до ЦК на БКП от месец ноември 1989 година. В публикувания от изследователя
Антон Тодоров документ се посочва, че дори придобилите някаква квалификация трудоспособни
млади хора масово не желаят да заемат ниско платените и безперспективни работни места.
Смайващ е и образователният статус на офицерите в МВР, наричано многозначително „биещото сърце на Партията“.
Запазен доклад от 70-те години сочи, че 70 на сто от офицерите в благоевградската милиция са със
средно образование, а 11% - с основно. В спомените си от 1993 г. високопоставеният партиен апаратчик Лъчезар Аврамов твърди,
че от 60-те години насам работата на кадрите, занимаващи се с вноса и износа на НРБ, бележела подобрение.
Аврамов обаче признава, че и при „развития социализъм“ служителите на външнотърговското министерство,
което има солиден принос за нарастването на външния дълг на страната, са били набирани главно сред хора,
минали през Работническия младежки съюз (РМС), партизанските отряди и нелегалната борба.
По правило те не са имали никаква езикова, правна или външнотърговска подготовка.
Слухтенето и донасянето за ДС се превръща в „пътен лист на живота“ за много кариеристи
Още един щрих добавя изследователят на външния дълг на НРБ Даниел Вачков. Той припомня добре известния
на мнозина факт, че професорска или доцентска титла се е получавала само след съгласуване съответно с Централния
и Градския комитет на БКП. Държавна сигурност е подготвяла справка за политическата благонадеждност на
претендента – дали членува и доколко е верен на Партията, как сътрудничи на органите на „народната власт“,
дали има в родата си „врагове на народа" и т.н. Няма никакво съмнение, че подобен „подбор“, прилаган
за всички ръководни постове и номенклатури в НРБ, води до издигането на посредствени кариеристи с
връзки и протекции от „партизанските“ фамилии до постове, за които са нужни начетени и независими експерти.
Става дума за ключови за развитието на човешкия капитал дейности, като управлението на икономиката и на финансите,
на вътрешната и външната сигурност, във висшето образование и здравеопазването. за много от назначаваните
на ключови позиции кариеристи, защото това е единственият начин да си осигурят професионална кариера и
командировки в чужбина.
Редица изследователи на ДС днес са убедени, че до 80% от бизнес-елита на съвременна България е
свързан - по един или друг начин - с апарата на комунистическата тайна милиция.
От човешки капитал до „матрЯл“
Мантрата за водещата роля на работническата класа и нейният предводител БКП обхваща всички сфери на
обществения живот в най-верния съветски сателит. За да се насажда чувството за превъзходство на
обикновените и не особено образовани и квалифицирани работници над интелигенцията, властимащите в
НРБ поддържат особен вид дискриминация. Така например трудът на инженерите, които постъпват на
работа в производството или в научно-развойните звена, е заплащан поне двойно по-ниско от труда на
обикновения работник. Обезсмислянето на всякакви стимули за професионално израстване и кариерно развитие,
особено в случаите на нечленуващите в БКП и БЗНС кадри без връзки с номенклатурата, нанася огромни
поражения върху мотивацията за развитие на младите хора в страната.
С разпада на плановата икономика и „комунистическия морал" зачестяват сигналите до ЦК на БКП
за разпространение на безделието, пиянството, проституцията, черноборсаджийството и валутните
„престъпления“ - просене на долари от чужденци за закупуване от Кореком на джинси и други недостъпни
елементарни стоки за младежите, които не са се радвали на привилегиите на децата и внуците на номенклатурата.
По традиция анализите на ДС за случващото се винаги водят до една основна причина – зловредното влияние сред
младите на гнилия западен капитализъм чрез неговите спецслужби и радиостанции.
Но как се отнасят управниците към труда на фаворизираната от тях работническа класа?
Открит от изследователя Антон Тодоров доклад на казионните профсъюзи до ЦК на БКП от средата на 1988 г.
разкрива отчайващото състояние на безопасността на труда в 225 допотопни промишлени предприятия с 85 000 работници.
Резултатът от недопустимата експлоатация на амортизирани, и в някои случаи необновявани цели 40 години,
мощности са множеството трудови злополуки с фатален край и нарастването на осакатяванията и на
тежките и нелечими професионални заболявания. Оказва се, че много от големите производствени аварии са
били крити от населението. Като скорошни аварии в доклада се отчитат пожарът в Нефтохимическия комбинат
в Бургас и експлозията във фабриката за свилоза в Свищов. Повсеместно над 60 % от работниците се трудят
в катастрофални за здравето им условия – сред праха от цимент и канцерогенен азбест
(до 20 пъти по-високи равнища на запрашеност), сред крайно амортизирани тръби и други съоръжения,
изпускащи отровни газове и изгарящи течности, край необезопасени срещу токови удари опасни машини и
поточни линии. Надхвърлящите в пъти допустими равнища на шума и вибрациите повсеместно водят до
инвалидизация на хората от победилата капитализма работническа класа.
По материали на DW.
:(
Към това мога само да добавя още ...и още.... и още...но всичко е на 100% вярно!!!
bg&flag
Krasi Tankista:
Както се казва, всичко е въпрос на....гледна точка:
https://www.youtube.com/watch?v=caTqHb9HJr0
;D
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия