31.(Image removed from quote.)А това е най-новата серия на БДЖ-100.01-Х(някой ще се сетили за контролното число?)!!!
Както се вижда от снимката магарето го няма. Поразпитах тук-там и се оказа, че заради кризата било съкратено. С мотива, че било малко. Така на служба в железниците оставаме само най-големите магарета.
Е браво значи... от вас и едни суджуци не става!!!
http://railwaymodeling.com/gallery/displayimage-search-0-3.htmlЕдна лично моя снимка
No image to display
Прекият път от София към долината на Струма, Македония и Гърция води през Владайския проход. Но теренът е доста стръмен. Днес, пътувайки с кола за Перник ние не се замисляме над това, че електрическите локомотиви влачат уверено по наклона тежките влакове. Но погледнете само преди 40 годони каква гледка е представлявал обикновения пътнически влак Петрич - София No 503, начело с локомотив 15.115 и 15.147, в междугарието Драгичево-Владая на 26 септември 1965г.
В годините на Втората световна война Бела паланка е гранична гара между България и Югославия, но с много особен статут. Има двама началника на гарата, един сърбин и един българин, и над тях немски военен комендант. Двамата началници осигуряват взаимодействието между двете железопътни администрации, а немския комендант се намесва в осигуряване защитата от партизаните.През една студена ноемврийска вечерна 1943 г., на тази гранична гара пристига военен ешелон от Варна за Линц, който тогава се намира в границите на германския Райх. Ешелонът се тегли от два локомотива, с машинисти двама австрийци. Преходът до Бела паланка тогава е отнемал над две денонощия и на границата е организиран пункт за почивка и отмора на военните железничари от конвоите. С последни сили австрийският екипаж докарва влака до мечтаната почивка и се готви да предаде дежурството си на обслужващия персонал от българската страна на гарата.В този момент немският комендант излиза на перона и заповядва ешелонът да продължи за Белград, като показва в ръката си телеграма от висшето началство. За машинистите това означава трета безсънна нощ. Те се опитват да обяснят пред погледа на българския началник, че нямат вече сили за още един преход. Но комендантът е непреклонен:- Fuehrers interesse – казва той. Интересите на фюрера.Единият австриец не издържа:- Wo sind meine interesse? Къде са моите интереси?Комендантът не отговаря, само изтегля пистолета си и застрелва машиниста пред смаяните погледи и на българите, и на сърбите. Дори не разрешава да го погребат, тялото остава да лежи на перона цяло денонощие.Но ешелонът трябва да тръгне на всяка цена. Немецът звъни по телефона до началството си и иска замяна на застреляния машинист. Когато го питат за идентификация на локомотива, той казва само едно “blp” – нищо не значеща за българите абревиатура. В нашите регистри всеки локомотив е с уникална серия, указваща вида му, и пореден номер. След два часа с моторна дрезина от Ниш пристига друг машинист, качва се в локомотива и потегля, сякаш сега е слязъл за малко от него. Ясно е, че трите букви са били достатъчни, за да бъде пратен точния човек.Минават години, но споменът за това “blp” не оставя на мира мисълта на участниците в събитието. Докато странната абревиатура отново не се явява съвършено случайно. През 1956 г. България внася от Австрия първите си дизелови локомотиви – Simmering Graz Paucker. На първото демонстрационно пътуване е поканен бившият началник на българската гара Бела Паланка, действащ железничар в тогавашната администрация. Оглеждайки кабината, той се натъква на малка бронзова пластика с фирменото лого, но и с трите букви “blp” отдолу. Любопитството му отново се разгаря, но никой от австрийските инженери не е в състояние да му отговори какво означава това. Едва по-късно стават достъпни така наречените в англоезичната литература German WWII Alphabetic Ordnance Codes. Ако се разровите и намерите “blp’, ще видите че това е тайния код на Kreiensen Grazer Maschinen- und Waggonbaufabrik AG, чийто наследник е Simmering Graz Paucker.
Последни дни в които БЖК карат този влак(Image removed from quote.)
