Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby

България!

<< < (2/350) > >>

pach:

--- Цитат ---...
Легализация чрез убийство

Това, което днес действително стъписва ума в тази кървава афера, е основното искане на изверга-майор ­ незабавната легализация на БКП. Как така той е виждал легализацията да стане с терористичен акт, и то толкова пъклен? Как става така, че възможно най-нелегалното лице в България по онова време, най-коравият измежду най-закоравелите конспиратори се оказва заразен от неудържим стремеж към легализация? На пръв поглед това официално декларирано искане на майора, и то във връзка с един максимално убийствен акт, изглежда политически абсурдно и патологично скверно.

Племенникът на Райна Княгиня, храбрецът от войните, майорът от запаса Коста Янков съвсем не изглежда да е бил някакъв политически побеснял абсурдист. Той изненадва със своето изключително здраво и праволинейно поведение, заредено с разума, себеотрицанието и дисциплината на воин и командир от най-високо качество. Абсурдът с легализацията на партията чрез максимално кървав атентат се явява по причина не на някакъв нему присъщ политически кретенизъм, а на нещо друго, на някакво систематически пренебрегвано досега обективно обстоятелство. Абсурдът е привиден, защото произхожда от погрешно съставен образ на контекста, което обрича разбирането на събитието на перманентен провал.
Тази безпрецедентна за времето си терористична атака идва да разреши една обективна политическа аномалия, създадена в България вследствие на острия завой на Москва.
Боевата свръхготовност на БКП за насилствено взимане на властта се оказва аномална спрямо нейната нова свръхзадача за мирно взимане на властта. В своя замисъл атентатът е най-радикалният и така възможно най-отчаяният опит за разрешаване на тази аномалия чрез рязко снемане на стария курс и преминаване към насилствена легализация на партията. Тази атака ­ не в терористичното си изпълнение, а в политическото си намерение, влиза в пряко съгласие с новите коминтерновски постановки.

Атентатът на Велики Четвъртък е бил замислен като внезапна ликвидация на това, което е държало партията в ситуация на невъзможност да смени курса на въоръжена борба ­ институциите на белия терор и пропагандните фокуси на Кръволока. Защото единствено подобна безостатъчна ликвидация на врага е могла да създаде условия за легализация.
...


--- Край на цитат ---

pach:
А всъщност ето и истината за случилото се в тези дни


--- Цитат ---Кой курс и на кой Коминтерн?

В ранния април на 1925 година съдбата скроява знаменателен номер на революционното движение в България, като завърта събитията в шемета на един ненадминат по своята мерзост политически водевил. Спектакълът започва на 4 април с една публикация на в. "Зора". В този брой намираме един смайващ по своето послание документ, една яка улика за действията на дългата въоръжена ръка на Москва в България. Става дума за секретна инструкция на Коминтерна от 12 март 1925, заведена под номер 2960. В нея датата 15 април се посочва като ден първи на въоръженото въстание в България. Твърди се, че въпросният секретен документ е бил иззет на 26 март от полицията при разбиване на конспиративната квартира на Военната организация на улица "Русалка" 3. Новината за него моментално изтича от българските в световните медии и, както личи по реакциите в Европа и Америка, терористичната дейност на Москва потриса световната общественост. Без съмнение, документът представлява ясна и категорична заповед за немедлена кървава разправа с режима на Цанков.

Какво тогава правим с очевидния факт, че тази скандална инструкция влиза в пряк конфликт с решенията на горепосочения най-отговорен форум ­ петия пленум на ИККИ? За какво именно става дума ­ организационна несъгласуваност, партийно недоразумение, подмолен ход, сигнал за поява на втори център на властта в Москва или нещо съвсем друго?

Днес няма никакво съмнение, че тази именно инструкция представлява една от знаменитите фалшификации на серия коминтерновски документи наред с най-мистериозния сред тях, така нареченото "червено писмо" от 15 септември 1924 година, изпратено от Зиновиев до британските комунисти. В него той ги призовава да се заемат с подривна дейност. Това писмо, изфабрикувано по определена "сенчеста" поръчка, изтича в пресата и вследствие на обществения скандал, който то провокира, тази поръчка е задоволена ­ английската левица е дискредитирана и губи изборите през октомври същата година. В интервю, взето след скандала, Зиновиев отрича автентичността на това "свое" писмо, но ни най-малко не се отрича от духа му. Трикът на фалшификаторите се състои в това, че е било немислимо главата на Коминтерна да се отрече от програмните постановки, цитирани в тази фалшивка. Подобно двусмислено поведение само засилва общественото подозрение към Коминтерна като към действителен автор на писмото. Очевидно Кръволокът си е поръчал на свой ред изработка на подобен документ, и то директно от производителя.

Централата се намира в Берлин, нейни разклонения откриваме във Виена, Лондон, Париж, Рига. В тях екипи от белогвардейци-фалшификатори изработват документи всякакви, но най-вече такива, които пряко уличават Москва в перманентно подстрекателство към политическо насилие. Писмата са разнообразни по жанр и национално предназначение ­ великобритански, американски, полски, румънски, български. Мозъкът на това най-секретно мероприятие е Владимир Г. Орлов, бивш шеф на военното разузнаване в армията на генерал Врангел. Двойка международно проявени фалшификатори, Сергей М. Дружеловски и Александър Гумански, са изработили в Берлин Цанковата инструкция. Днес експертите определят тяхната работа като твърде нескопосана. Въпреки това, поради общото невежество по отношение на работата, органите, публикациите и не на последно място ­ страха от идеите и дейността на Коминтерна, пред очите на света фалшивките минават за автентични.

Тези серийни фабрикации създават и налагат една преднамерено невярна представа за генералния курс на Коминтерна в момент, когато той рязко започва да завива към легални форми на борба. Обратно на този завой, режимът на Цанков фабрикува стратегическа видимост за непосредствена коминтерновска въоръжена заплаха на територията на България. Подобно ефективно мероприятие от страна на Кръволока има проста цел ­ да усили правото на и средствата за репресивната политика спрямо БКП, като аргументира пред Европа спешната необходимост от увеличаване на въоръжените си сили, за да въдвори ред в страната.

Световната конфузия, в която изпада Коминтернът в този момент, идва не просто от публикуването на инструкцията, а от напълно несъгласувано стечение на мащабни събития. По ирония на грозната съдба атентатът, състоял се на 16 април в "Света Неделя", слага кървав печат за вярност на един фалшив документ и така го превръща в основна улика срещу Коминтерна ­ както пред световното обществено мнение, така и за прокурорското обвинение в България. Не без друго този документ е цитиран дословно и упоменаван многократно в хода на съдебния процес, както и в самия текст на присъдата над атентаторите. Инструкцията става основното свидетелство за истинската природа на Коминтерна не просто пред българската Темида, но пред ума на цялото човечество. В духа си този процес представлява страшен съд над Москва като въплътено зло.

Това, което все още тъне в една отколешна мъгла, е фактът, че не старият курс на Москва, разигран в инструкция номер 2960, а новия курс към незабавна легализация на партията е следвал Коста Янков, когато е дал ход на атентата и после е диктувал декларацията по повод него.

Ранните свидетелства говорят, че в нея Кръволокът се призовава незабавно да легализира БКП, в отговор на което тя, вече легалната компартия, ще снеме курса на въоръжена борба. Според същите тези свидетелства, включително и това на бъдещия академик Тодор Павлов, за майор Янков смисълът на тероризма и по-конкретно на атентата не е бил подпалване на някакво въоръжено въстание, а дестабилизиране на режима до падането му, което да доведе до легализация на партията, за да участва тя в едно ново ляво управление и в крайна сметка да го превземе официално.


--- Край на цитат ---

pach:

--- Цитат ---Голямата българска аномалия

Тероризмът обикновено е следствие на пределни политически аномалии. Тук следва българският пример за това. От пролетта на 1924 година, поради официалното си разтуряне, както и поради все още дейната перманентна революционност на Коминтерна, БКП започва трансформацията си в нещо, което днес наричаме терористична мрежа с национален обсег и широка балканска периферия, съчетаваща терористично-наказателни, партизанско-четнически и минно-подривни действия. Вследствие на тази си трансформация, в течение на 1924 година и въпреки физическия си разгром след септемврийския бунт, БКП нараства три пъти по численост ­ от около 2000 члена през пролетта до 6000 в края на годината. Тук не става дума за членска маса от съблюдаващи закона граждани, а за 6000 винта в адската машина на революцията. Нелегалният работнически вестник се е радвал на завидното разпространение от 6000 екземпляра ­ 6000 детонатора, завинтени в главите на конспираторите.

Военната организация се структурира по административно-териториален принцип с тройката като специална терористично-наказателна единица и шесторката като най-малката военна единица на партията. За разлика от това, политическата организация на БКП се изгражда по производствен и квартален принцип с петорката като най-малката политическа единица на партията. В течение на годината обаче, поради високата секретност и остра нужда от верен и опитен кадър, боевите тройки и шесторки поглъщат в себе си и петорките. Поглъщането е повсеместно и безостатъчно. Военната организация става партията.

Така през есента на 1924 година БКП е вече успешно трансформирана в една подземна, добре напасната военно-терористична машина, чийто извънреден смисъл е завземане на властта по насилствен начин и установяване на пролетарска диктатура. Превръщането на тази машина в легална партия в условията на бял терор и ЗЗД е било практически абсурд. В този смисъл всякакви задгранични директиви за остър завой в курса на БКП са били крайно безразсъдни.

Въпреки това изискването за подобен завой от страна на политическите органи и партийните авторитети, намиращи се в чужбина, е ставало все по-настъпателно и в крайна сметка през март и април на 1925 ­ императивно. За тези именно авторитети въпросът за това, че подобен завой е могъл да се случи автоматично или в условията на чудо, или в условията на внезапна политическа катастрофа, не е стоял. И за да си измият ръцете, те ще изфабрикуват виновника в годината след атентата.

Майор Коста Янков не е бил чудотворец. Следователно той по необходимост е трябвало да изпадне в това, което клакьорите на Сталин, онова концертиращо в чужбина дуо Димитров-Коларов, ще нарекат ляв уклон. Тази вторична теория за уклона идва да прикрие факта, че единствено внезапната и кървава разправа с цялата управляваща класа в България е могла да отвори място за "надлежното" превръщане на партията в легален политически субект.



--- Край на цитат ---

pach:
И края на статията:


--- Цитат ---Цветове на терора

Коста Янков сглобява адска машина, за да взриви с нея друга адска машина, тази на Цанков. Дилемата, пред която е бил изправен извергът-майор, е несъмнено чудовищна по своето естество. И той решава, че единствено с разрушаването на бялата машина на терора червената ще може да бъде ефективно разглобена. За времето си устройствата и на двата апарата на терора ­ легалния и нелегалния ­ свидетелстват за съществуването в България на доста напреднала политическа изобретателност, на социално-инженерен гений ­ и от червената, и от бялата страна на насилието. Изглежда собствено политическото изучаване на тези две устройства на терора тепърва предстои.

България излиза от войната като катастрофирала, институционално разградена страна. По силата на мирните договори нейната армия е разформирована. Цифрите варират, но приблизително от 900 000 (при 300 000 ранени и 100 000 убити) армията е сведена до 30 000 души. Това способства за създаването на огромна мрежа от безконтролни паравоенни формирования. Македонски, земеделски и комунистически чети и дружини кръстосват Балканите и секат глави на поразия. Границите на България стават проследими само на картата. Управлението на страната при тези условия става сравнимо с управлението на днешен Афганистан или Ирак.

Цанков, за разлика от Стамболийски, заграбва властта, за да реши свръхкритичното състояние на националната сигурност, но не като допуска съседни страни да нахлуват и гонят харамии, четници и терористи на територията на България, а чрез изграждане на усилен вътрешен ред, който да обезвреди тлеещия барутен погреб, в който е превърната страната. Природата на този вътрешен ред е подчертано репресивна, защото идва да компенсира липсата на адекватни, собствено български сили за сигурност. Белият терор идва да компенсира стратегически отслабената държавност. Той се усилва с лавинообразно нарастващата вътрешна опасност от тероризъм и масови бунтове. Неговите основни институции са ЗЗД, Обществената безопасност и Трета секция на военното министерство. Не без друго при всеки вътрешен инцидент, бил той действителен или инсцениран, Цанков настоява пред Великите сили за спешно увеличаване състава на армията и снаряжението.

ЗЗД е симптом, но не на фашизъм. Подобни закони не са били и няма да бъдат новост нито за цивилизована Европа, нито за модерна Америка, а най-малкото за царска Русия, която от убийството на Александър Втори през 1881 година до окончателното си разтуряне през 1917 е функционирала според извънредните режими на безпрецедентно брутална полицейщина, предизвикана от бесен революционен тероризъм.

Наличието на подобен закон в една държава е симптом за това как управлението на тази държава артикулира основната заплаха за своето съществуване, как властта идентифицира своя главен враг и дефинира неговия модус операнди. Подобни закони са реакция на съществуващ дестабилизиращ фактор, те не идват по причина на някакъв безоснователен законодателен садизъм. Трябва да се разбере, че една от основните цели на тероризма е именно тази ­ да се предизвика въвеждането на реакционни закони и мракобесни институции, които да увеличават репресивността на режима, а с това и споделеното обществено недоволство от него; и така ефективно да разширят социалната база на революцията. Тероризмът е това, което за първи път в историята на репресивните институции налага създаването на полицейщина от специално естество, която има за цел не защитата на едни граждани от други, а охраната на държавата от собствените й граждани, които и да са те, където и да са те.

Както Военната организация, нейните тройки, шесторки и четници-главорези, така и ЗЗД, институциите на Обществената безопасност и инферналната Трета секция представляват един стъписващо неосмислен, за да не кажа направо изопачен исторически опит. Този конкретно български опит не вдъхновява. Той е пределно скандален и в голяма степен гнусен. Интелектуално и морално пределно предизвикателен, той обрича на опасно невежество тези, дето още го преглъщат. Ако атентатът е бил успял, ако ковчегът не е бил преместен, на Разпети Петък България е щяла да осъмне като чисто гола страна, терен без суверенна власт, земя на всеки, който я пожелае. Много скъпо може да струва, много живот може да коства волята да се започва всичко от самото начало, съвсем на чисто, някак си без хора и без власт ­ от високите сини планини, от реките, виещи се в равни долини, под едно небе, опнало се като от коприна, от това, дето е чистата майка родина ­ стихотворно гола и неопетнена, непотъпкана и неосквернена. От един насилствено обезлюден роден край.


--- Край на цитат ---

pach:
Колкото и време да е минало България никога не ще узнае истинската цена на този атентат.

Взривът на 16 април 1925 г. в катедралата „Света Неделя", отне живота на над 160 мъже и жени и осакати 500. Както пише доц. Валери Колев: „Само за един миг България загубва повече генерали и полковници, отколкото в четири войни".

Извършители на атентата са български комунисти, управлявани от Коминтерна в Москва. Знаем от по-новата ни история, че понятия като човечност, състрадание и разкаяние са думи, непознати за този тип сънародници. Недостъпни се оказват за тях и вълнувалите с десетилетия цвета на народа ни национални идеали. Неслучайно сред жертвите са и толкова славни и заслужили пред народа смели бойци.

Не винаги е лесно зад безличните цифри да си представим лицата и съдбите на загиналите, затова предлагам да прочетем внимателно краткото жизнеописание на някои от жертвите. Може би така ще възприемем по-осезателно трагедията, стоварила се този ден върху личната съдба на хиляди хора и сполетяла всъщност цяла България.

Григор Георгиев Кюркчиев - генерал-майор, родом от Прилеп. През 1885 г. завършва Военното училище в София. Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата война. През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. Връща се в частта си и я командва до края на войната.

Петър Георгиев Лолов - генерал-майор (1917 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в 1-ви пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военно-инженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). През Първата световна война е заместник-инспектор на инженерните войски.

Калин Георгиев Найденов - генерал-лейтенант (1917 г.). През 1885 г. завършва Военното училище в София, а през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война е помощник-началник на артилерията в щаба на действащата армия. От 1915 г. до 1918 г. е министър на войната. След войната е професор във Военното училище.

Стефан Михайлов Нерезов - генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), завършва Военната академия в Торино. През Междусъюзническата война е началник-щаб на действащата армия. В края на Първата световна война командва армия на Вардаро-Дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран.

Стефан Нойков - полковник (1917 г.). Завършва Военното училище в София през 1897 г. и Генералщабната академия в Торино, Италия, през 1909 г. Командир на 8-и Приморски полк и началник на Военното училище. В Първата световна война е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. През 1923 г. е началник на щаба на войската.

Стоян Петков Пушкаров - генерал-майор (1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война е командир на 4-ти артилерийски полк. През Първата световна война е началник на артилерията във Втора армия, която воюва на Македонския фронт.

Иван Великов Стойков - генерал-майор (1918 г.), родом от Неврокопско. През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война е началник-щаб на 9-а пехотна дивизия. През Първата световна война е командир на конна бригада. От ноември 1915 г. е командир на конната дивизия, която освобождава Охрид.

Иван Рачев Шкойнов - генерал-майор (1919). Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1904 г.). През Балканска война участва в боевете за Одрин. През Междусъюзническата и през Първата световна война е началник-щаб на дивизия. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери.

Ще отделя от другарите му едно име, чиято биография и съдба ми се струва знакова:

Иван Тодоров Попов - генерал-майор. Участва в четата на Филип Тотю (1876 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина във 2-ри пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот. През Балканската война е командир на бригада, воюва при Люлебургаз. В Междусъюзническата война командва дивизия. След войната излиза в запаса. Народен представител в 17-ото ОНС.

Какъв живот! И какъв край, предизвикан от българска ръка! Колко много са липсвали през следващите години тези хора. Както и техните неродени или затрити наследници. Каква отрицателна селекция е била извършена над българския народ...

Впрочем, сред убитите е и моят прадядо - Иван Манчев, потомък на един от карловските родове помолени от княз Батемберг, да помогнат във възраждането на новата българска държава след освобождението и от турско робство.Така всъщност прадядо ми се заселва още в края на ХІХ в. в София.През 1892 г. се ражда и моята баба по майчина линия, тоест поне в това отношение атентата в Софийска църква "Света Неделя" не успява да прекъсне нишката на родата ми...

Но ударите върху България и нейната съвременна история са неизличими и за съжаление постоянни в следващите години та до ден днешен.
Да се надяваме, че те ще ни забавят, но и ще ни направят по-силни. Както и няма да ни накарат да забравим своето потекло и предназначение на тази планета.


Но това ще е тема за някой от следващите постове...

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия