Селото отново посреща нощта,
Невинно дете пак намери смъртта.
И колко надежди, и колко мечти,
прегазени бяха от изверги зли.
"Пожарът на бунта" пожарна гаси,
но в нас този огън по-силен гори.
След толкова псевдо политика
идва време за нож и мотика.
Идва време да се решава,
дали искаме да сме държава.
И жалко че Вазов сега не е тук,
да заклейми този царски боклук.
Да пише също за тези в парламента,
всички виновни за ставащото в момента.
Но само от писането полза няма,
В мисленето и действията трябва промяна.
Две хиляди души не могат да грешат,
и могат да правят каквото решат.
А който иска нека ги спира,
така или иначе ще се умира.
По-добре в борба и заслужил признание,
отколкото блъснат "по невнимание".