Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
България!
pach:
и продължението !(от тук става още по-интересно)
--- Цитат ---Обръщам внимание, че „юридическият прецедент” (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш. Да, точно така. Отнася се за Ирак, когато „технически” е американско владение, окупиран от пехотинците и с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро (от които 40 милиарда са към Италия, благодарение на маневрите на Тарик Азиз, вице на Саддам и човек на Опус дей, верен на Ватикана), който САЩ изтриват, използвайки концепцията за „омразен дълг” и създавайки по този начин исторически пресен прецедент.
Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор: или приемат и си замълчават, или ако се анулира решението на Еквадор, тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички 250-те милиарда евро, включително с лихвите за 4 години. Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.
Тогава се ражда модерната Южна Америка.
И легендата за Рафаел Кореа, избраният президент в Еквадор, расте и се разпространява. Не е местен селянин като Моралес, синдикалист като Лула, военен като Чавес. Съвсем различен е. Произлиза от семейство на висшата карибска аристокрация и е католик- интелектуалец. Завършил икономика и планиране в Харвард, вярващ католик, той се самоопределя като „християнин-социалист като Христос, винаги на страната на нуждаещите и страдащите”. Първото му официално действие се състои в замразяването на всички сметки на IOR в католическите банки в Кито, като сумата се насочва към една социална програма в помощ на най-бедните слоеве. Арестува цялата политическа класа от предходното правителство, която е изправена пред съда с редовен процес. Всички влизат в затвора със средни присъди от по 10 години при строг режим.
Конфискувано е богатството им, национализира се собствеността им и се преразпределя към екологичните земеделски кооперативи. Кореа изпраща писмо на папа Рацингер, и обявявайки се за „ винаги покорен слуга на Негово Светейшество” официално иска от Ватикана да изпраща в Еквадор само „религиозни деятели с дълбока духовност и които желаят да помагат на нуждаещите се, да избягва търсещите да правят бизнес, които ще попаднат под ударите на Човешкия закон”.
Всичко това днес можем да го разкажем, благодарение на полудялото Външно министерство на Англия. Днес по цялата планета Земя се говори за Рафаел Кореа, за Еквадор, за „омразния дълг”, за новата Южна Америка, опълчила се срещу колониализма и робството на европейските и американските мултинационални корпорации.
В Италия го правя аз, надявайки се да бъда един от многото.
Дотук обяснихме „защо Еквадор”.
Един ясен сигнал, изпратен от групата на Асанж към тези, които искат да видят и да осъзнаят, че НяНА (Няма Никаква Алтернатива) е просто лъжа. Не е вярно, че няма никаква алтернатива. От 400 години, откакто европейците откриват богатите на калий банани, еквадорците живеят в бедност, експлоатация, мизерия, докато стотици години наред една група брутални олигарси богатее на техен гръб. Вече не е така. И никога вече няма да е така. Освен, ако не победят Мит Ромни, Марио Драги, Марио Монти, Дейвид Камерън и финансовата олигархия. Примерът на Еквадор е жив и може да бъде повторен във всяка африканска или азиатска нация в света.
Дори и в Европа.
Затова Джулиан Асанж избра Еквадор.
Но историята не свършва тук.
Решаващият удар срещу системата идва от една новина, разпространена (не случайно) на 4 август 2012 г. „Джулиан Асанж упълномощава испанския съдия Балдасар Гарсон, за да го представлява пред закона във всяка страна на планетата”.
Но кой е Гарсон?
Той е обществен враг номер едно на организираната престъпност.
Той е обществен враг номер едно на Опус дей.
Той е най-жестокият противник на Берлускони.
Той е безспорно най-опасният враг на световната банкова система.
Испанският съдия с 35-годишна практика и опит зад гърба си, е водил най-важните испански процеси през последните 25 години. Експерт по „медии и финанси” и най-вече експерт по проследяване на акции и финансови сделки, през 1993 г. излиза на международната сцена, представяйки жалба срещу Силвио Берлускони и Феделе Конфалониери (с искане да бъдат арестувани), заради аферите им с Телесинко, Пентафилм, Фининвест, Рете Италия и Ле синя, от които става ясно, че Пентафилм (съсобственост на Берлускони и Чеки Гори, тоест на десницата и левицата заедно) например купува за 100 долара правата върху един филм от Колумбия Пикчърс, продава ги за 500 долара на Телесинко. Тя от своя страна ги препродава за 1000 на Рете Италия и накрая - ги продава на RAI в 142 случая по три пъти: на RAI1, RAI2 и RAI3. Един и същи филм. Тоест RAI (ще рече - ние!) плаща правата на един филм 20 пъти над тяхната пазарна стойност и го купува 3 пъти, и в това са замесени всички партии. Когато в крайна сметка се стига до ядрото на тази история, Берлускони е министър-председател, затова Гарсон е спрян от Европейския съюз. Постига само половин победа. Затваря Телесинко и изпраща в затвора испанските й мениджъри. Но Берлускони през 2003 г. пак се появява чрез Медиасет. Битката се подновява, Гарсон чака в засада. През 2006-та смята, че най-накрая е успял, но тогавашното италианско правителство (на Проди) помага на Берлускони да се измъкне.
През 2004 г. Гарсон започва разследване срещу папа Войтила и срещу управителите на ватиканската банка IOR в Испания и Аржентина, свързано с финансирането и подкрепата от страна на Ватикана на военните хунти на Пиночет и Видела в Южна Америка. През 2010 г. Гарсон отваря студио по международно право, занимаващо се специално с дела, свързани с „медии и финанси” със седалище в Хага, Холандия. Той е съдията, завирал носа си в най-парещите случаи от медийната сфера на Европа през последните 20 години. Като официален адвокат на Асанж, съдия Гарсон има достъп до 145 000 файла от ръцете на Асанж, които все още не са публикувани. Вече обяви, че неговото студио е готово да подведе под отговорност различни държавни глави на западни държави пред Международния съд в Хага. Обвиненията ще бъдат „престъпления срещу човечеството, престъпления срещу личността”.
Битката продължава.
И това е от основно значение преди всичко за бъдещето на свободата в интернет.
САЩ не крият, че искат смъртта му. Англичаните също.
Но ще имат доста проблеми, защото в същото време, въпреки че е твърде параноичен (и има пълното право да е такъв), Асанж успя да създаде група, разпръсната из цялата планета, която се занимава с контра-информация (истинска, не като италианската). Нейните членове са анонимни. Никой не знае кои са. Нямат сайт, който да ги идентифицира. Просто публикуват в мрежата данни, новини, информация, събития. После, който иска да види, знае къде да ги търси и който иска да разбере, разбира.
Когато температурата се покачва, всичко излиза на повърхността.
И тогава всички подскачат.
В Южна Америка го наричат „Английски танц”.
Да се надяваме само, че няма да има болезнени и кървави последствия.
Ето защо Асанж е в посолството на Еквадор.
Ето защо Гарсон го защитава.
Ето защо тази история за Южна Америка трябва да бъде разказана.
Ето защо Британската империя е полудяла и го иска мъртъв.
Защото Асанж има достъп до материали от директен източник.
И само фактът, че ги казва и разпространява, изкарва наяве картите на управляващите и напомня на хората, че живеем в Невидима Медийна Война.
Не знаят какво да направят, за да спрат това разпространение на информация за случващото се в света.
Досега нямаха никакви проблеми, затъпявайки и успивайки човечеството.
Но в случай, че то се събуди, властта ще изпадне в неудобно положение.
Уикилийкс не бива да се чете като жълто вестниче.
Не е такова.
Има хора, които, за да публикуват една информация от интернет клуб в Канбера, Богота или Сен Тропе, рискуват кожата си.
Тези анонимни заслужават нашето уважение.
И освен това ни напомнят, че утре не можем да кажем „Ама ние не знаехме”.
Днес, който иска да знае, всичко му е поднесено. Стига да потърси.
Ако после, с цялото това Знание, един сърфиращ из нета, не направи нищо, си е негов личен избор.
Което ще рече: докато не изгоним вонящата политическа класа, която не представлява нашите интереси, просто плямпаме напразно. Защото вече всички знаем как стоят нещата.
Не можем да се оплакваме и учудваме, че в Италия никой никога не е говорил за Еквадор, за Рафаел Кореа, за случващото се в Южна Америка, за страшната битка, която се води между аржентинската и бразилската президентки от една страна, и Кристин Лагард и Меркел, от друга.
Защо се учудваме тогава, че англичаните искат да нападнат посолството на Еквадор в Лондон?
Не се е случвало дори и в най-горещите периоди на Студената война.
Какво казват в Южна Америка, когато някой попита, „ама какво става в Европа, какво се случва там?”
Вече навсякъде отговорът е един и същ: „В Европа спят. Не знаят, че животът съществува”.
(1) Евроцентризмът е геополитическа доктрина, според която Европа е „центърът“ на света. Бел.прев.
(2) Кейнсианство – икономическа доктрина от смесен тип. По името на създателя й Джон Мейнард Кейнс, английски икономист. Предвижда капиталистически начин на производство, придружен от силно държавно участие в икономиката с цел смекчаване на крайностите на капитализма. Предвижда социалистически тип образование, здравеопазване и социална политика, както и контрол върху основните отрасли на икономиката. Кейнсианството е икономическата доктрина, приложена в света след срива на чистата капиталистическа икономика през 30-те години и води до превръщането на западните държави в социални. След кризата на кейнсианската икономика през 70-те години започва завръщане към доктрината на чистия капитализъм под името "неолиберизъм", който днес е основната икономическа доктрина в западните държави, както и в страните от бившия социалистически блок. За допълнителна информация, виж книгата „Шоковата доктрина” на Нейоми Клайн, изд. Изток-Запад, 2011 г. бел.прев.
(3) Омразен дълг - Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като „омразен“:
1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите.
2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали.
3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало.
Допълнително по темата, виж документалния филм „Дългокрация” на адрес http://www.dokumentalni.com/?p=1018 бел.прев.
Документални филми по темата:
Революцията няма да бъде излъчена
На юг от границата
Дневникът на плячкосването
Шоковата доктрина
Венецуелската революция сега
Война срещу демокрацията
Говорейки свободно: Джон Пъркинс
Дългокрация
Краят на бедността
Обсада: неолиберизмът заробва демокрацията
ФАСИНПАТ: Фабрика без собственик
Живот и дълг
http://dokumentalni.blog.bg/politika/2012/08/25/atakata-sreshtu-republika-ekvador-kakvo-stava-v-london-i-zas.991977
http://blogzaserioznihora.blogspot.com/2013/03/blog-post_6.html
--- Край на цитат ---
Ами това е ...както казват и в цитараното по-горе - "Който иска, намира информацията. Който иска я и разбира..."
;) :hi:
pach:
Време е за последния ъпдейт тук, с новооткрити снимки в мрежата от ...миналото на България.
Оживлението на площад "Света Неделя" през 30-те години на ХХ-ти век,
май е днес не може да се каже, че е такова...Особено по трамвай на кв.метър! ;)
Очаквайте продължението за този площад ...от 70-те години, с непоказване до сега снимки.
:hi: :spiteful:
А дотогава ето малко с вода...
Русенското пристанище през 1920г.
Жалко че цистерната не се вижда добре...
И несебърското пристанище когато имахме черноморски риболовен флот
ПП. Още една...
pach:
С особен чувство искам да споделя, че от вчера моят фотоархив се увеличи,
с осем снимки плод на случайността. Да си призная, колебаех се дали да ги купя,
но това, че са част от нашата история и все пак е релсов транспорт предреши всичко. &bgflag
Знам че доста хора биха се заинтересували от тях, така че ето ги. :blush2:
1. Площад "Възраждане", трамваи "Космонавт"- и срещу
профсъюзния дом на културата и кинотеатър "Г.Димитров",
сега чалготека "SIN CITI".
2. Малко след площад "Възраждане" в посока "женския пазар",
днешното кръстовище на бул. Хр.Ботев и новия бул.Тодор Александров.
Трамваи "Космонавт" и "София-70"(поздрави колега)
и по средата товарен микробус "Жук" (Juk), полско производство.
3. Непосредствена близост до паметника на Васил Левски
в дните когато около него се "въртяха" тролейбуси "Шкода" и трамвай с №№ 3, 4 и 10.
Зад паметника - автобус "ПАЗ", съветско производство.
4. ПРед паметника на Васил Левски отново тролейбус "Шкода" и трамвай
"София-70" (или този с двата "геленка" май беше "София-72"...!? :scratch_ones_head:). На заден план автомобил "Шкода"-1000МВ.
5. Петата снимка е на "петицата" - трамвай "Република", по линия №5,
преминава през площад "Македония" на път за кв.Княжево. От страни автомобили
"Волга-M21", "Москвич-408" и автобус "ПАЗ".
6. Същият трамвай заобикаля Руски паметник по маршрута си към кв.Княжево.
От страни избегнали ;) катастрофа са автомобили "Волга-М24" и "Варшава".
7. Мястото е ясно, но модела на трамвай на мен - не.
Тогава трамвайното трасе минаваше и от двете страни на църква "Света Неделя",
на снимката трамвай се спуска покрай хотел "Балкан" (бъдещ "Шератон").
8. Друг трамвай (отново непознат модел за мен), "хванат" от фотографа малко по-надолу, мястото е точно срещу
настоящия "МакДонардс" между "Халите" и с гръб към джамията.
Определено трамвайното присъствие около църквата през 70-те години,
въобще не може да се сравни с това през 20-те години на века!!!
(виж снимката на същото място в по-горния пост)
Така изглеждаха някои ключови кръстовища в София, през горещините на месец юли, 1974 година.
Впрочем издирването продължава и за чисто наши локомотиви в отминали времена.
Очаквайте продължение ... :spiteful:
BoRoco:
Пламене браво за снимките,
специално за тези от площад Възраждане, аз там съм израстнал, а и тези от Македония и Руски паметник където и двамата сме играли често
pach:
Нямам търпение да се похваля със следващите няколко снимки...на които съм горд събственик.
Доколкото разбрах са от някакъв транспортен музей в Германия - един от многото.
Има известни ни от преди време, но поне едната не я откривам в никоя от нашите
дебели книги - тази на локомотива серия 500 (стара).
И така:
1. БДЖ серия 500 и пореден №19. Всички знаем преномерирането му в друга серия,
но фотография на точно тази бройка в серията с този номер май до сега не е известна.
Не бих се учудил щото това да е заводска снимка - няма още яката на комина му.
2. Локомотив пореден №12. Познайте коя е бъдещата му серия в БДЖ.
3. Едиствения БДЖ локомотив тип "MALLET".
4. БДЖ серия 4.501 който в последствие става БДЖ-46 и пореден №01.
Това е втората ми снимка на локомотив (друг) от тази серия - първата е на гара Саранбей,
непосредствено след въвеждането им в експлоатация.
Снимките са в голям формат, в много добро състояние, но още не съм ги сканирал,
та публикувам тук нещо като техни копия по които съм ги придобил.
:dance1: :dance1: :dance1:
ПП. Ще има още малко продъжение тези дни.... :spiteful:
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия