Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
България!
Adrian:
ти сериозно ли знаеш снимките от 2 години и 60 страници наизуст ??
pach:
Разбира се...щото те не са чак толкова много (за съжаление съхранената история не е много в мрежата).
Подобно бих могал да кажа и за 85 % от форума - кога, и горе долу къде...като почти и до човек мога да ти кажа,
какво е писано и публикувано тук. То търсачката (не само на този форум) не върши почти никаква работа...
особено ако не знаеш точните думи които търсиш.
Аме не е въпроса дали аз знам какво има, а да не се дублира излишно информация,
щото утре някои новопоявил се във форума, ще реши направо да препише цяла тема,
щото не я е видял, че има такава и смята, че допринася с нещо за увеличаване на инфото.
:hi: :hi: :hi:
pach:
Старата централна гара я няма вече, но ЖП завода все още беше там....
от албума на semafor4o
:hi:
pach:
През 1912 г. Чешко-българското акционерно дружество за захарна индустрия осъществява
най-големия си проект – създаване на мащабна компания за производство на захар и захарни продукти.
Най-голямата за времето си фабрика на Балканския полуостров е изградена в Горна Оряховица през 1913 г.
И въпреки пораженията от разрушителното земетресение, сполетяло града ни още същата година,
дава работа на над 1500 горнооряховчани, които произвеждат първите тонове захар.
Освен че полагат основите на бъдещ стопански просперитет на региона,
чехите привнасят голяма част от европейските постижения и култура сред местните граждани.
Захарните заводи в Горна Оряховица през 1912г:
На 29 март 1925 г. в Горна Оряховица е открит Първият международен мострен панаир в България.
Всъщност това не е вярно, защото има плакат на първия международен мострен панаир в Пловдив от 1892г!!!!!,
но явно горнооряховци искат първенството за себе си евентуално!!!
През годините, в които се провежда панаира, участват фирми от цяла Европа и САЩ,
най-известните сред които Круп, Сименс, Филипс, Форд, Фиат и др. Уреждат постоянни представителни павилиони,
където излагат новостите на своето производство. Инициативата допринася за увеличаване обема и разновидността
на производството в града и вноса на нови модерни машини и технически съоръжения.
Настъпилата световна икономическа криза през 1929 г. предизвиква спиране на финансовата помощ от държавата.
Последното издание на Международния панаир е през 1932 г.
Плакат за мострения панаир в Горна Оряховица през 1926г:
След Освобождението градът бързо се разраства. През 1899 г. точно в 10 часа преди обяд княз Фердинанд I
тържествено прерязва лентата на жп гара Г. Оряховица-Калтинец.
По този начин се открива най-дългото железопътно трасе в България – 541-километровата линия София-Варна.
Този съвременен транспортен възел отваря града към нови търговски фирми, капитали и идеи,
както и предопределя до голяма степен неговото развитие през двадесетото столетие.
Откриване на железопътна гара Горна Оряховица:
pach:
И това е България...макар съвременния и вид да не е най-добрия, все пак красотите и са ненадминати.
Вижте сами с каква природа ни е надарил...който и да е – разбирал си е от работата.
През уикенда (още една хубава българска дума) се „поразходихме“ пеша до Черни връх. Качихме го от „Златните мостове“ през п риродния резерват „Торфено бранище“ и слезнахме през хижа „Алеко“ до кв.Драгалевци.
Боровата гора в горната част на „Морените“ е на доста години.
Порой са отмили всякакъв спомен от алеи – добре, че мостчетата поне са останали.
Информационна карта за „Ветровала“ , на път към х.Кумата.
Още един мост – държи се все още здрав... също като силата която държи шапката...
Тук под самата хижа, морените вече не са толкова голями.
Предстои преминаване по ръба на природния резерват „Торфено бранище) който впрочем е създаден с указ на цар Борис ІІІ.
Край на гората – от този мост започва изкачването до върха.
Последний напън настал е – малко под финала.
Стандартна снимка с околните изгледи, за достоверност от типа – „бяхме там“.
Това е на самият връх – какви сили (или богове) са си играли да струпат така огромните камъни,
Един върху друг? Пояснение – от тук всичко сочи надолу и от тук всичко се отича – значи не е вода и лед.
Тогава кой си игра така на „кубчета“ върху самият връх!?!?!
Като стана въпрос за него – Черни връх, с надмоpска височина 2290 метра.
Едвам опазен от военни, синоптици и въздушните диспечери (инсталациите им де)
Жалко, но вече и от горе се вижда какво дишаме в София...
Има дори сняг (и той не е въобще чист) – при това през лятото.
От към тази страна на Витоша, боровата гора е още по-стара, та чак глъхнат ушите...
Но пък ехото е страхотноооо!!!!
Бързо взе да се стъмва, а нас път до Драгалевци ни чака...
А сега ще ви представя още малко от околностите на София. Има една приятна изненада за която бях(ме) чували до скоро. Решихме като продължение на похода (след съответната хубава почивка) да посетим определено място и сами да се уверим...че е вярно.
Нормална тиха пътека в гората (не е в парка обаче...)
Нито пък е в ниското...
Дали вече някои не се досети къде е това красиво езеро !?
За миг Слънцето се притъмни, за да ни предостави тази картина
Хайде де...имали някой да не се е сетил!?!
А този жокер!?!
Или пък този!?!
Добре...има дори платноходка!
...и гребци в канута...
Но това не е пристана им...
Дааа, познахте...Панчарево е!!!
Но качихме източния склон, не заради панорамите към езерото...
Какво ли е това в тревата?!!!!
Ето ги търсените...но не „недадените“ !!!
Никак не са малко, по стръмното...
Даже май са цъфтяли до скоро!?!
Сега вече и ние видяхме – има кактуси съвсем близо до София.
При това от няколко вида.
И малко прецъфтяли вече...
Но има и още в разцвета си!!!
Я пак...
По-близо....
Красотааааа...!!!!
Жалко че сме изпуснали и червените съцветия!
Още!
Водачката ни по стръмния сипей!
Но щом и тези + дете успяха, значи не е толкова зле...на краката!
Хайде обратноооо ...по нанагорнището!
Пътьом, последни снимки за тази година.
Казват, че от пет години са в района и оцеляват дори през зимата!
Тази година са в този район (догодина пак ще ги потърсим наоколо).
Един оранжев козел на склона!
Но пък гледките си заслужават!
По обратния път към новата цел за деня.
Малко почивка на сянка и хубав фон.
И там на високото сме били вече (виж началото ако искаш)
Ура, вече сме на мостчето над канала от ВЕЦ Кокаляне!
Постоянното присъствие на рибари.
Но ние минаваме през някаква „тайна“ пътека...
И вече знаем децата защо търчаха нап ред за въдиците си.
Има и други обитатели освен „оценените“!
Обещава да е тихо и приятно
Добре угоени са...дали ги поднасят в тава!?!
Я да се пробвам и аз...(жена с въдица в ръка е „местната“ атракция!!!)
Но това са малките специалисти!
Кактусите предполагат ...текила в чашите...ми ние си носим!
Ха наздраве!!!
Всички беше много весело и ...жалко че трябва да се прибираме по светло.
Но докато ни дойде транспорта, ще „захлупим“ с цаца и бира!!!
Надяваме се да ви разходихме по две от красивите места около София
И да сте доволни почти колкото нас!?!!!!!!!!!!
Довиждане с обещаниета – „Пак ще го напривим!!!“
(този път с още текила – става идеално за финал)
И така това е за днес (все пак е работен ден) от красотите на България в околностите на София.
(впрочем беше обширно фотографирана и водноелектрическата централа на Кокаляне, която е перфектна за моделиране...)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия