„Удри, Нено!“ като закон
Автор Иво БеровПубликувано на 03 юли 2017
Ницше е казал: Човек трябва да бъде бит, докато не каже „Стига!“. А това може да се тълкува и по следния начин: „Понякога е добре човек да бъде бит. Белким се научи да казва „Стига!“.
Отнася се за хората, отнася се и за народите, особено за българския такъв. За него пък съвсем се отнася.
Парите, загубени при рухването на КТБ, трябва по някакъв начин да бъдат възстановени. Не от разследване на далаверата, не от олигарсите, които се облажиха от рухването й. Познайте от кого трябва да бъдат възстановени. И как.
Да, от същия. От същите. От битите. От тия, дето не казват „Стига“. Как обаче да им се вземат парите? Като се намерят благовидни предлози например. Битият да бъде убеден, че не го бият току-така, а за негово добро го бият.
Билетчето става един и шейсет, ама това е защото автобусите ще станат по-удобни. Не станаха по-удобни. В горещите дни хората вътре в тях врат. Шофьорите ги лашкат като чували с картофи: „Ми квото се качи, тва карам“ според известния виц. Хората нямало било да карат колите си, а ще предпочитали били да се возят с градския транспорт, задръстванията щели били да бъдат по-малко и въздухът щял бил да се прочисти може би едва ли не. Нищо подобно. Хората пак карат колите си, въздухът си е все така мръсен, задръстванията са си същите. Барем общината да беше понасъбрала повече пари, ама и това не стана. Няма значение. Удряйте, общинари. Битият си трае.
Винетките поскъпват. Човек иска да излезе извън Софийска община само за ден, ама не става, трябва да плати за седмица. Иска да излезе четири дни в месеца, плаща за целия месец. За негово добро е. Пътищата щели били да се оправят с насъбраните от винетките пари. Не се оправиха. Няма значение. Удри, Лили! Битият си трае.
Сега пък министърът на околните среди (не на околната действителност) Нено Димов ще забранява колите без прочистватели, или както там им беше чужбинското име. Тоест всички стари коли ще забранява. Колите на 80 и повече процента от притежателите на автомобили. Да си купят прочистватели. Които ще им излязат по-скъпи от старите коли. Така че няма да си купят. И коли вече ще карат само богаташите. Ония скъпарските, които не замърсяват въздуха. Богаташите, които ще могат да си купят прочистватели за шестстотин лева. Колко му плащаш – по-евтино от краденото мазило на видната патрицианка Елена Поптодорова.
Олигархията вече не се задоволява само с олигархичното си надмощие. Тя иска нещо повече. Иска да се превърне в каста. В съсловие. Като в Древния Рим, където само коннишкото съсловие може да яха коне, включително и заради това, че само то може да си ги купи. Плебсът няма нужда от коли. Да си гледа там хляба и Слави Трифонов. Колите са за патрициите. И за партийците.
Дали Народното събрание ще гласува закона „Удри, Нено“? То е като случката от оня весел филм за римската империя, дето сенаторите обсъждат дали да дадат част от военната плячка на народа, пък накрая единодушно гласуват „народът да го духа“.
Ми ще го духа я, къде ще ходи! Ще почне да си купува прочистватели – една смъкната кожа. После правителството ще обяви обществена поръчка за предприятие производител или вносител на прочистватели и ще му плаща от хорските данъци – две смъкнати кожи. И ще даде обществената поръчка не на най-изгодния за обществото доставчик, а на най-изгодния за коннишкото съсловие тарикат. На този, който си купи скъпо поръчката. Три смъкнати кожи.
Удри, Нено !
А не са само това приликите с Древния Рим. Римската империя, като олигархично обществено устройства (управление на малцината) си запазва всички републикански учреждения и длъжности. Само дето принцепсът (императорът) назначава важните магистратури. Това нещо да ви припомня? Само дето единствено представителите на висшите съсловия – конниците и патрициите (партийците) имат право да заемат държавнически длъжности. Ако си от долно потекло – само до центурион. Петнайсет години крачиш по 50 километра на ден с 36 килограма товар на гърба и мааш с гладиуса. Аве Цецо!
Народът е доволен. Той има право на избор. Изборът му е между три-четири висши патрициански родове – Юлии, Флавии, Квинтили, Лукреции, Марции, Вителии и други такива. Каква е разликата между тях? Ами същата каквато между БСП, ГЕРБ, ДПС, ОП, Воля и други такива. Никаква.
Ама има състезателност, има стръв, има хъс кой за кого ще гласува и кои патриции, тоест партийци ще спечелят. Народът се вълнува, участва в общия живот, в общото дело, в рес публиката. Опаковката лъщи, вътре – кухо, но пък има равновесие, тоест стабилност.
Фукуяма е прав. Историята се блъска в стена и спира. Но нещо друго не е предвидил японецът. Има държави и общества, които така се блъскат в стената, че отскачат далеч назад. Назад към Средновековието и татарската орда. Като Русия например. Или назад към републиканско-патрицианския Рим и няколкото му съсловия. Като България например. И това във века на високите технологии. Производителните сили определяли производствените отношения. Маркс, Енгелс и Ленин си скубят брадите и брадичките в отвъдното.
А иначе предлогът е благовиден. Въздухът на София да се прочистил бил. Похвално! А защо тия пари за прочистване да не ги даде съсловието на патрициите (партийците)? Защо партицианското съсловие не увеличи минималната работна заплата например? Или не направи поносима цената на прочиствателите чрез някоя европейска или родна екологична програма?
Защото сенатът гласува „Народът да го духа“. Остава и нашенското Народно събрание да гласува закона „Удри, Нено“. На чужд гръб и сто тояги са малко. Човек трябва да бъде бит докато не каже „Стига!”
Тъй рече Заратустра.
