Музеят на Техническия университет в Берлин пази забележителен документ. Той е свързан с Пловдив и е от далечната 1942 г., когато немският архитект Херман Янсен предлага смело и авангардно решение за града - трамваен градски транспорт.
Екологично и чисто решение, казват специалистите ни по транспорт. И перспективно! С него още в 40-те Пловдив щеше да има модерно решение за транспорта си. Днес - транспортът на града е сред главните виновници за мръсния въздух в Пловдив. Заедно с печките на твърдо гориво. Преди 75 години обаче перспективата е била друга. Шест трамвайни линии прекосяват Пловдив - открай докрай - в плана, който залага модерния за времето си трамвай. Това се вижда на архивна скица от проекта на проф. Херман Янсен.
Пловдив с електрически транспорт! При това трамвай, и то в 40-те години на миналия век!
Решението изглеждало обещаващо. От екологична гледна точка, но не и от икономическа, коментират анализатори днес. „В тези години Пловдив е малък град, трамвай в него е уместен, но едва ли е бил толкова нужен на гражданите му”, коментира инж. Димитър Попов от „Сити план”. Старата схема показва добро разположение на линиите.
Те заобикалят хълмовете и стигат дори до... летище. То е заложено от архитекта на изток, там където днес се намира жп гара Тракия. Разбира се, само като идея. Прави впечатление, че проф. Янсен вижда развитието на Пловдив предимно на юг и е задал силно разширение на града в тази посока. Дори го опасва с трамвайна линия.
Тази отсечка я няма и до днес, но авторите на Общия устройствeн план на Пловдив от 2007 г. също я „програмират”. В Плана им тя е наречена „трети южен ринг”. Специалисти отчитат, че много от трасетата на арх. Янсен в днешно време вече са неосъществими.
Те са потънали в новата транспортна мрежа на града. Но въпреки това, замисълът на проф. Янсен е уникален! Размах, правилна визия за бъдещето на града, добро съчетание на практичност и естетика - това са част от позитивите на проекта, твърдят експерти. Ако беше реализиран, Пловдив щеше да има нормален градски транспорт още през 40-те години на ХХ в. При това по немски модел.
В Германия - в разгара на Втората световна война - проф.Янсен става популярен, като автор на първия цялостен план за Берлин. В него той развива града около два пръстена - малък вътрешен и по-голям - външен.
Интересното е, че вторият пръстен включва предимно зелени площи с паркове, градини, гори и поляни. Които в последствие трябвало да бъдат свързани чрез зелени коридори, излизащи навън от компактния град. Така с дизайна на проектите си проф. Янсен обръща Берлин към зелените площи и към новите за времето си открити градски пространства.
За Пловдив експертът има друго решение. През 1942-1943 г. той начертава нов Генерален план за града на тепетата. Ако той се беше случил, днес нямаше да го има Тунела на един от централните градски булеварди „Цар Борис III Обединител” - една градска приумица от времето на соц-а. Някога немският градостроител мислил и по въпроса - как да свърже Главната улица с върха на Сахат тепе. Идеята се реализира по-късно от арх. Желязко Стойков. Той проектирал прекрасната стълба на “Каменица”, с идеята тя да наподобява тази на площад "Испания" в Рим.
Смяната на политическата система през 40-те стопира реализацията на Плана на проф. Янсен. Обществената система у нас се променя, с нея и приоритетите. Немската инженерна мисъл излиза от „мода” и остава в шкафовете на градостроителите. А резултатът от този “провал” рефлектира върху пловдивчани.
От години Пловдив търси своите екологични транспортни алтернативи. И днес реално няма екологичен транспорт! Според транспортните науки, всеки град с над 250-300 000 души задължително трябва да има релсов транспорт - трамваи, а над 750 000 - метро. “Ние отдавна трябваше да имаме трамваи в града. Или поне да се работи за изграждането на градска надземна железница”, предлагат и някои граждани.
Не е ясно кой, в крайна сметка, допусна общественият електрически транспорт в Пловдив да спре - с премахването на тролеите. А градът има поне две линии от градския обществен транспорт, за които тролеите категорично трябва да се върнат, твърди транспортният инж. Димитър Попов от „Сити план”. Според експерта, неволите които ни причиняваха напоследък тролеите - с амортизирания си парк - в същност лесно могат да се отстранят. Въпросът опира до доброто поддържане на контактната мрежа, казва инженерът.
Първият опит е от 1904-а
Въпреки доказаните предимства на трамвая, вече над 100 години трамвайна мрежа в България има единствено София, пише wikipedia.
В началото на 1904 г. общината на гр. Пловдив обявява търг за изграждането на трамвайна мрежа в града. За да бъде рентабилно предприятието в малкия по това време град, се предлага една от линиите да продължава до близкия гр. Станимака (сега Асеновград). Френското дружество Compagnie generalle de Construction ef de Wagons Lits печели концесията, но поради различни причини трамвайна мрежа не е построена. Втори такъв опит не е правен.
