И за да приключим с туй нетипично за темата явление (по-скоро диагноза), последна случка:
Преди половин година срещам явлението в Мосю Бриколаж. В целия си блясък и разкош, в крокодилски кожи, пера и фльонги, в компанията на двама гъзоблизци и една префърцунена мисирка. Аз бях по работни гащи. Направо щяхме да са сблъскаме директно очи в очи.
- Здрасти, колега - викам.
- ????
- Айде бе, Генчо, кво са праиш чи ни мъ познаваш - викам по-силно и с подчертано търновско произношение. Хората взеха да са обръщат.
- Ами... ъъъъ...
- Служебния ти номер беши 3111, а моя 2294 - Имил от депо Красна поляна. Колко бира сми изпили, а? Ами помниш ли кат ти съ счупи вагона на Витошка, аз бях с 15-ка отзад и трябаши да та бутам, а ти ни щя да слезиш да са прикачаш чи дансъ уцапаш и дантъ навали дъжда? Ко са праиш сия на 3 без 15?
Тоз почервеня като домат, взе да отстъпва назад, ама аз продължавам. Хората взеха да проявяват живо любопитство и да прииждат.
- Аз завърших МЕИ-то, после станах машинист. Ти си остана ватман май. Нали щеши да ходиш в чужбина да караш трамвай? А? Ама кат та гледам ко си са докарал кат циркаджия, много трамваи си карал из чужбината.
- Ъъъ, вижте, господине... - Тез от антуража му взеха да са хилят, а народа наоколо изпопада от смях.
- Е, кат са праиш на важен, айди със здраве, и безаварийно! И да поздравиш хубавата Лили от 12-ката!
Генчо си забра свитата и като попарен се ошмули от магазина. Един продавач ми вика: "Браво, тури го на място тоз лигльо! Колко пъти тука ни е късал нервите и ми е идвало да му прасна два шамара!"