Жоро, идеята за тоя тип "полигон", както знаеш я "откраднах" от тебе едно време през 90-те. Причината е че с времето, живота си минава, и като гледам как покрай мене приятели си отиват от тоя свят, си давам сметка, че всяка минута е важна, и то не само за хобито, а въобще!
В края на краищата нашето хоби е най-добрия заместител на психиатъра в абсурдния ни живот и изобщо не ми се чака момента да си построя къща, пък да си отделя стая, пък да си направя макет, пък години наред да слагам това или онова, и докато се огледам камбаната забила. Живота е сега и на момента, а утре може да няма! Затова е грехота, да имаме толкова прекрасни модели и поне да не ги врътваме от време на време. И като подкрепа на това твърдени ще кажа, че моделите не обича да седят в кутии и витрини. Освен зацапването на колекторите от седене, наскоро открих, че една от реликвите ми(ОВВ 1044 на Лилипут), подарена на един от диркторите на локомотивно стопанство на БДЖ от SGP, нейде през 60-те може би, я открих преди няколко месеца в невероятно състояние. Цялат рама на талигата, направена от ЦАМ, беше все едно се е свила, всичко се е напукало и разкривило(метално не пластмасово), и като резултат модела не може а се движи въобще. Честно не съм очаквал такъв проблем от метални детайли на модели. Все едно метала е остарял от седене и се есвил. Куриозното е че пластмасовите детайли са си в перфектно състояние. Това е голям пирон в ковчега на подкрепящите вечността на металните модели на Мерклин. На мен обаче този сюрприз ми подейства, катализиращо за да направя въпросния полигон!
Така, че правете си макетите ли, полигоните ли и си карайте треновете, щото всичко тече и се променя и нищо не може да се върне!
И не очаквайте медал, или благодарност за това, че сте се лишавали от удоволствието на едно от най-хубавите хобита!!!