Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
Разкажете за онова време
TheJackal:
Здравейте!
Четейки тази тема се сетих и аз за нещо преди 10 - 12 години. Отивам на гости на мой чичо, жалко че не е вече между живите, старите хобисти ще се сетят за него Любомир Пенков, работеше в БНТ. Та той ми вика правил съм леща да хапнем и ще те водя на едно място. Каде, що непожела да каже! Само рече: ще си доволен много. Той знаеше , че и на мен ми е болест ТТ. Ама кой да се сети. Заведе ме в едно малко магазинче да една уличка зад "Исул". Останах като гръмнат виждайки вътре за какво става дума. Адри, предполагаш за какво става дума, на ли? На другия ден бях там и ме посрещна един с огромна кичара - а познайте кой!? ??? ;) Въртях се, суках се може би час вътре и накрая излязох с колекция от 24 броя двуосни цистерни за ТТ. И до сега си ги разхождам по релсите закачени една за друга теглени от един или два BR 92 - красива гледка за окото! След време някой беше оставил и каталога на "Tillig" за 1994 - 1995 година, та й него пазя до сега ксерокопиран. И за капак на всичкото това казано и написано от мен, това лято на "Бургас Фест" си чесахме езиците с един колега и толква сме се разхубавили. че не можахме да се познаем след години, а тука във форума се засякохме. Кой е бил той оставям на вашето въображение да гадаете....................... ;)
toniemi:
--- Цитат на: TheJackal link=topic=220.msg1888#msg1888 date=1202756389 ---Здравейте!
Четейки тази тема се сетих и аз за нещо преди 10 - 12 години. Отивам на гости на мой чичо, жалко че не е вече между живите, старите хобисти ще се сетят за него Любомир Пенков, работеше в БНТ. Та той ми вика правил съм леща да хапнем и ще те водя на едно място. Каде, що непожела да каже! Само рече: ще си доволен много. Той знаеше , че и на мен ми е болест ТТ. Ама кой да се сети. Заведе ме в едно малко магазинче да една уличка зад "Исул". Останах като гръмнат виждайки вътре за какво става дума. Адри, предполагаш за какво става дума, на ли? На другия ден бях там и ме посрещна един с огромна кичара - а познайте кой!? ??? ;) Въртях се, суках се може би час вътре и накрая излязох с колекция от 24 броя двуосни цистерни за ТТ. И до сега си ги разхождам по релсите закачени една за друга теглени от един или два BR 92 - красива гледка за окото! След време някой беше оставил и каталога на "Tillig" за 1994 - 1995 година, та й него пазя до сега ксерокопиран. И за капак на всичкото това казано и написано от мен, това лято на "Бургас Фест" си чесахме езиците с един колега и толква сме се разхубавили. че не можахме да се познаем след години, а тука във форума се засякохме. Кой е бил той оставам на вашето въображение да гадаете....................... ;)
--- Край на цитат ---
Това магазинче откога до кога е съществувало,какво е предлагало и кой го е държал(хобист ли)?
pach:
Сега зададох въпрос в "сигнали" , та се сетих за една случка:
Трябва да беше някъде 1978 или 1979 година.С трима приятели (от който само аз останах заклет фен на моделната железница) се занимавахме освен с моделиране и с фотография.Една неделя сутрин , се въоръжихме с фотоапарати (лентови разбира се ;D) около десетина черно - бели с различна чувствителност фотоленти и две цветни , които по това време си бяха дефицит (като много други стоки >:() и се насочихме към Централна гара , да направим снимки на подвижния състав там който видим.
Речено - сторено. Тичахме по пероните да снимаме всичко което ни хареса от различни ракурси , ама най-голямото бягане направихме за една маневра отсерия №52 , щото много ни хареса със "старите" щанги , дизел с очарованието на парна машина . Е почти - пушека бе слаб и пара няма , ама пък тромбите бяха друго нещо ...Да ама хората си вършеха работата и въобще не се спряха на място да станат фотомодели покрай локомотива.
Е накрая ,успяхме да заснемем всичко , но изплезихме езиците до земята - гарата се оказа доста дълга . При това железничарите почнаха да ни гледат подозрително (тогава циганите не крадяха както сега , но пък се пазехме от "врагове" на соц.строителството >:() и за да "потулим" зараждащите се шамари и други дебати на тема "има ли ж.п.моделисти в България и какво по-дяволите правят те с това тук!?", се оттеглихме , скрито на "прибежки и припълзявания" до оградата на ж.п.завода зад последните коловози.Седнахме на една купчина (като в макета на Владо :)) траверси , потънали в бурени , които ни скриха и почивайки си обсъждахме кой какво е снимал и какво не е успял.В този момент наблизо минаваше влак и ние , забравили за прикритието си , го демаскирахме - изкочихме на върха на купчината , за да направим по-хубави снимки на горните чести на минаващия локомотив.Машиниста ни изгледа учудено , показа се на прозореца и извика да се махаме и да не се катерим по-стълбовете.Това не бе лошо (човека реши че може тия глупави хлапета да се изпържат на "високото"...) , но лошото бе , като ни отмина може да е алармирал диспечерите (тогова май вече имаха радиовръзка вече - не знам :-[) а ние глупаците обръщайки се съзряхме зад стените на ж.п.завода две прекрасни парни машини (за едната съм сигурен че бе серия №15 , ама другата нещо по-малко, но не помня какво точно) .
Така и не знам кой предложи да прескочим оградата и да направим след презареждане на фотоапаратите нова "фотосесия".Е ясно ,не се забавихме и миг.Прехвърлихме се , и внимателно отърчахме до близките ъгли да огледаме обстановката и възможните направления за появата на "врага" - тоест охраната.Всичко бе спокойно и чисто , и се започна едно щракане , щракане , катерене отгоре по локомотивите , вътре и вън - с едно изречение ---Трепет в сърцата , радост за душата , сърбеж в ръцете за майсторлък и стахотна гимнастика не ума , кое как може да се повтори в мащаб----
Да-а-а , обаче занижихме "безопастността" и забравихме да се оглеждаме за охраната , като дори се отдалечихме от "стратегическите" пътища за отстъпление - натрупахме някакви изхвърлени сандъци до оградата във вид на стълба , за скоростно и лесно преодоляване на оградата при бягство "по-тревога".
Логично и един от друг се разделихме и си подвиквахме кой какво е снимал , та охраната не само ни "засекла" но се и организирала и внезапно проведе атака от трите възможни страни(без оградата).
При това имаха явно "войник с маршалски жезъл в раницата" защото при нахлуването им в откритото пространство , където ние ги и видяхме , вече спирайки се да тичат ни отрязаха пътя за бягство .
Приканиха ни с викове и "кръвясали" очи да слезнем от 15-цата и да се предадем доброволно с думите:
"Вашта м**а, слизайте веднага , да видите какъв бой ще ви дръпнем" и още куп такива доброжелателни закани.При нас тримата също имаше "Наполеон" който набързо шепнейки ни команди , нареди да слезнем от три различни страни , и така само един да бъде заловен за пердах , но пък ще спаси приятелите си... Да забравих да спомена равната ни численост с охраната - три мустакати чичковци със сини пристилки и червени ленти на левите ръкави.Та нашия Наполеон си предаде апарата на мен , и отиде в другия край на локомотива за да се предаде.Да ама ония не се помръднаха и приятела попадна в ръцете само на един чифти шамари , получени веднага щом стъпи на земята.Това го вбеси - плана му се проваляше пред очите и той предприе спешна спасителна операция, задърпа се като дива коза на връв в ръцете на отшамарилия го и започна да крещи и да го рита по-глезените.Мустакатия първоначално стъписан , се вгледа в него и почна да го влачи към "дежурната" за го "арестува" . Може и да бе по-голям , но не би ял бой от баща си , като моя приятел , та позагуби малко от бдителноста си - достатъчно , в ръцете да му остане тенис фанелката , но не и моя боен фотограф.Тук вече другите не издържаха на гледката и се втурнаха за повторно залавяне на това "диване". Те тичаха в след него , а той започна обход около другия локомотив , с цел да ни даде шанс за оттегляне което ние и направихвме .Вече на върха на оградата се развикахме че нямат права да го бият , и куп такива обвинения , той успя да набере преднина и за наша радост вече катереше купчината сандъци .Ние решехме , че вече сме оттървали пердаха и скочихме спокойно в тревата, Но нашия Наполеон реши да си върне за шамарите и бутна последния съндък , на долу - хем да разруши стълбата , хем удари някой от мустакатите.След това се обърна победоносно към нас и тук , вместо да скочи като нас , изрева изненадано , хвана се за главата отзад и падна по лице при нас долу , но не в тревата , а на баластрата и едно счупено шише.
Оказа се че пазачите , ядосани до Ен-та степен от падащия съндък , намерили някаква гайка в джоба , метнали и уцелили врата на другарчето ми.
В резултат - голяма цицина на тила , аркада на лявата веждата , от съприкосновението с чакъла и три шева направени по - късно в "Пирогов" на лявата длан вследствие нанизването на счупеното шише.
Само още две неща - пердаха Наполеон изяде от родния си баща (който така е не разбра че раните не са от нашия двор) и гайката която едва не му проби главата , вися окачена на кожена връв , докато тоя същия "Наполеон" не хукна по момичета , та някое от ученическите му гаджета не го накара да я изхвърли - така и не разбрала ранния "хеви-метъл" в душата му.
А да снимките си заслужаваха това приключение... ;D ;D
Adrian:
Вчера ме хвана задръстване на Раковска , при градинката на Кристал .
Погледът ми спира на 'Театъра на Армията'...до него лъскавите витрини на нов магазин...и нахлуха спомени ...
как едно време тук се помещаваше Чешкият център и си имаше магазин...
а в магазина някой подшушна ,че са пуснали модели на "Igra" 1:87
лелеее , колко тирове , тир цистерни , прицепи , Ифи и Шкоди се накупиха оттам ...сигурно имам 1 кашон !
И пак за Раковска си спомних - имаше представителен магазин на "DARU car" - продаваха истински BMW-ta - ама на касата имаше и сетове на "Herpa" с по 5 "BMW"-та 1:87 - даваха ги за покупка като талисманче ли , като подарък ; след няколко дни висене успях да забърша 4 сета за нищо пари ;)
ми некви спомени са тва за онова време :)
pach:
През пролетта на 1980 година , не без съдействието на Димитър Деянов се събирахме група ентусиасти на нещо като сбирки на новоучредяващият се клуб "Железопътен моделизъм - България" .Аз тогава още ученик , се врях в залите на НТС (научно-технически съюзи) на Раковска 108 , барабар петко с големите.Тогава Деянов организираше група на доброволни начала (но освен Данчо - Финта, другите не помня кой бяха) която да обикаля България и с блажна боя и четки да надписва бракуваните и изтеглени по глухи коловози стари парни локомотиви от БДЖ.Надписите бяха кратки - "Не режи-музеен експонат".Идеята бе да се организира запазването на възможно повече екземпляра или поне по един от серия - и след преместването на Музея на транспорта от Русе в София , на вече несъществуващата гара Сердика . Да се въстановят и станат ядрото на новия музей.Мечтаеше се да има и помещения за закрити експозиций , и дори преустроени два големи пътнически вагона (от бракуваните разбира се) да станат мястото за клубните сбирки и бъдещ общ макет в "НО".
Имахме идей , един път месечно да се организират тематични екскурзий с парна тяга и ретро вагони , с начална гара именно от там.Ама тогава си съществуваше и цялата околовръстна линия на София , та посоката въобще не бе проблем.
Димитър Деянов ни бе направил членове на НТС , със съответните карти и заплащане на минимален членски внос .Спомням си че се пишеха постоянно някакви писма до Бай Тошо , до министерствата и т.н.
Даже имаха няколко различни заповеди от които най-важната бе от министъра на транспорта , гласяща нещо от рода "да се оказва съдействие на хората грижещи се за музейните локомотиви " и т.н.
Дори от НТС ни включиха в техните си програми за екскурзий , в една от който се включих и аз (вече имах свой паспорт) до Виена с чисто новия кораб "Украйна" от СССР по Дунав. Да но екскурзията се отложи по неясни причини от август за първите дни на октомври , но се състоя ...без мен .По точно отиде майка ми , защото аз бях получил повиквателна заповед за казармата още в началото на септември.
Та когато аз марширувах из поделението в сурови тренировки за клетвата към Родината, майка ми се разхождаше из булевардите на Виена в късната златна есен.
По понятни причини , прекъснах всякакви контакти с хората от клуба и въобще с хората от цивилния живот , тъй като се наложи в продължение на всеки божи ден в продължение на две седмици , да ходя по един час на разпити ,при политическите офицери на батальона и да давам обяснения кои са хората пишещи ми не само от България , но и от Съветския съюз (???) а пък за клетвата дори съм бил получил "честито" с открита картичка
от Виена (която така и никога не видях!!!).
Абе тъп и гаден строй го бяха направили ония тъпанари (също като днешните ни политици).
Та така и не разбрах през двете години на моето отсъствие какво стана с идейте и начинанията на този клуб , нито с хората от него , а на мен малкия както ми викаха големите , ми остана само спомен - двете новоизлязли части на книгата на инж.Димитър Деянов - "Подвижен състав на Българската тракция - І и ІІ том"- бря може и да обърках малко заглавието , но все се вторачвам в снимките и чертежите вътре та заглавието не съм го запомнил.
Та така тогава в ония времена...
Сега съм се амбицирал към края на месеца да се плясна един два дена в отдел краезнание на Софийската градска библиотека и да изровя схемата и снимки на тази гара Сердика.Искам да я пресъздам от тогавашното време като товарна гара със затихващи функций в мащаб "ТТ".
;D
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия