... преди около 20 г. в желанието си да покаже, как на тези размери може да се постигне максимално дълъг път на едно ниво в N. До колкото си спомням, пътят е разделен на блок-участъци., но за повече подробности да дадем думата на АВТОРА.
Горе долу е така, но не съвсем, на първо място целта беше да се направи тестов полигон с блок участъци за тестове на управляваща електроника тип аналогова лично производство и чак на второ място - да е нещо заемащо минимално място, или както е в случая - табла от спалня, но с достатъчно дълъг път за да се съберат няколко последователни участъка (4) и n-1 влака на него. Поради тая причина беше избран и най-малкият и достъпен мащаб тогава - N.
Онова за което говори Жоро е друго нещо и някой ден ще покажа план за макет с максимална плътност на жп трасе на минимална площ. Числата не ги помня точно, но беше някъде в порядъка - 24 m трасе на около 3 m
2 площ, но да не говоря наизуст преди да съм видял точно.
- Дъската горе е еднопътно затворено трасе с обща дължина на пътя 9 m
- 4 последователни участъка, всеки участък разделен електрически на 2 парчета - малкото пред светофара на всеки участък, където влаковете спират при червено, като всички тия 8 полуучастъка електрически изкарани всеки на отделно перо на реглета отстрани на дъската, като другаде никъде не са свързани
- 4 контактни вилки стандарт PIKO N
- Силова част: 4 устройства за плавно потегляне и спиране аналогово изпълнение, за всеки участък по едно (за краткост ще ги наричам усилватели), на които с тримери се регулират 3 параметъра познати ви от днешните цифрови управления:
скорост на потегляне
скорост на спиране
максимална скорост в участъка
- Управление: съвсем като за нивото тогава - 10-ина 15 TTL интегрални схемки върху универсална платка, с минимизирана логика съвсем по правилата за синтезиране цифрови схеми, управляващо силовата част и светофарите по скоростната БДЖ сигнализация, според заетостта на участъците. Светодиодните светофари обаче не са изкарани на самия макет, а са на самата платка за управление. На същата платка има и по един светодиод за всеки участък, указващ заетостта в участъка.
Какво се случва на макета?
Схемата позволява карането на 1 до 3 влака едновременно, без намеса на оператор(и без друго гара няма в момента, нали се правят само проби и тестове главно на силовата част и управлението й), като независимо от скоростите на различните модели локомотиви, влаковете не се настигат никога - ако се налага спират пред затворен светофар на зает участък и най-важното - спирането и тръгването стават бавно и плавно.
Ако на такава система се добавят 1-2 гари, вече се отваря и работно място за оператор, като операторът се занимава само с гарата/те, а междугарието се управлява автоматично в зависимост от това колко влака си напускал един след друг.
Целта е ясна, да се доближи всичко максимално до действителността във всяко отношение - като управление от оператора, като движение по макета и като сигнализации, като сме се отървали от ужасяващото щракане на релетата с ток на намотката до 2-3А и от рязкото потегляне и внезапното спиране на обичайната стандартна автоматика.
В тоя си вид дъската няма пулт за управление и работно място за оператор и е много подходяща за витрина на магазин например, където 2 влакчета се движат непрекъснато едно след друго без да спират и никога не се настигат. Никое от двете не спира и не тръгва, независимо от модела локомотив, може да се забележи единствено периодично плавно намаляване скоростта на едното - по-бързото естествено.
В клубен вариант може да бъде използвана като затворен кръг без екстри, като за целта съм направил заглушка, която свързва електрически всички 8 полуучастъка заедно и макетчето се превръща в един обикновен цял кръг с линии.
При желание, управлението може да бъде демонстрирано, но както се разбра, става само за гледане.
