Локомотив от серия 47-ма , тип Тт 0-3-0Този модел локомотив е с доста проста и семпла конструкция като характерното за него и било лесната смяна на посоката на движение.Това всъщност е предопределило употребата му изключително като маневрена машина. Локомотивите от серия № 47 са двуцилиндрови , система “Zwilling”.Сцепното движение и шатуните са лагерни.Рамата е листова с дебелина 25 мм.Различните доставки са били и с различно ресорно окачване – долно и горно.Водеща колоос се явява втората.Първоначално са имали само ръчна спирачка , в последствие заменена от парна.Първоначално осветлението е било с газови сигнални фенери , а по-късно е монтиран генератор с мощност 550 W на 25 V.Имали са три водни резервоара – два в ляво и дясно на котела и един под него , вграден в носещата рама.Половината от левия резервоар е направен за въглищния бункер.
Всъщност при първата доставка в България на този тип локомотиви в края на 19 век те са носили номера от 1002 до 1040 , но за да бъда точен , има и едно уточнение - първите три локомотива от доставката през 1897 г. са били с номера 101 до 103 , в последсвие получават номерата 47-01 до 47-03.
Първата доставка е на локомотивната фабрика от Мюнхен – “J.A.MAFFEI”.Следва втора доставка около 1909 г. Но вече от “HENSHEL & SOHN” от град Кесел.
Третата и последна доставка става 15 години по – късно , през 1925 г.като в нея са включени основното количество такива локомотиви за страната .Имат доста усъвършенствания и подобрения и са произведени в Чешкоморавската фабрика “KOLBEN” в Прага.
Локомотивите са със следните технически данни:
-Междурелсие ..............................................................1435 мм.
-Два цилиндъра с диаметър...........................................420 мм.
-Ход на буталата .............................................................620 мм.
-Диаметър на колелата ................................................1235 мм.
-База междуосие ...........................................................3700 мм.
-скорост............................................................................40 км/час.
-максимално налягане ....................................................12 атм.
-натоварване на сцепна колоос ......................................14 т.
-запаси с вода....................................................................5 куб.м.
-запаси с въглища ..........................................................1,5 т.
-височина от главата на релсата ...................................4,18 м
-дължина с буферите....................................................9,3 м.
След въвеждането на серийното означение на локомотивите в БДЖ през 1936 г. Вече получават серия № 47 и последователни номера от 01 до 38. От доставените общо 39 локомотива един е унищожен през Първата световна война . По някой сведения това е бил стар номер 1019.
Това е един от най-непретенциозните локомотиви в БДЖ което го определя като и ветеран с изключително дълъг стаж – над 50 години в активна експлоатация.Най – стария от първата доставка № 47-01 е обслужвал пристанище Варна до 1968г. Номер 47-03 е работил в Локомотивно-Вагонния Завод в Русе до 1973 г. По- късно всички локомотиви са бракувани , тъй като вече мощноста им от 450 конски сили не е достатъчна за обема от маневрена дейност по гарите ни.
На централна гара в София на вечна стоянка е въстановен локомотив № 47-05 , доставен в България през далечната 1900 година.Тази серия снимки е в подробности , за тези които искат да си направят модел в своя мащаб на този красив малък работяга , като чертежи на различните модификаций ( включително и на този 47-05 ) има в книгата на инж.Димитър Деянов – том І.откъдето съм взел ТТ данните.
Специално този № 47-05 е бил на дългогодишна служба в депо Стара Загора до 1968 г. Така че не знам защо сега е с табелка на депо София.(!?)
Снимките са правени през септември 2000 г. И като ги сканирах сега открих , че нямам снимки на изгледи от горе. Може тия дни да повторя фотосесията от преди 7 години с повече подробности , тъкмо да проверя в какво състояние е паметника , щото от тогава не съм го и виждал.
