19.05.10Деян расте от икебана до криминална дендрология (видео)
автор(и): Стефан Миланов, прочитания: 788, коментари: 2Виж галерия 1 2 » Незаслужените “само” около 80 000 посещения имаше довчера новият хит на Властелина на икебаната Деян Неделчев във VBOX7. Познавачи го отдават на фактите, че новото му парче “В гората” е само от дни в интернет и че хората още не са вникнали в дълбочината на многото сюжетни пластове.
Първото радостно е, че пеещият на Канарските острови българин не изневерява на дендрологичната тема - след като обясни болката на дървесата, сега отново е с пръст на пулса на гората и нейната проблематика. За разлика от леко отдалеченото японско цветно изкуство, днес той директно щурмува със социална тематика - “Съчки събирам (х4), пръчки намирам (х4)... В гората гъста се намирам, сухи съчки да събирам”. Докато се пошляпва по дупето в оранжеви бермуди, сниман с 1 камера в парк, явно мисли за предстоящия тежък кризисен отоплителен сезон.
Но ножът не е съвсем опрял до кокала, защото в новата песен той се уморява, ляга на сянка и го поваля “чудна сладка дрямка”.И така лирическият герой полита с пъстри пеперуди и пчелички над лехички... Точно тогава идва една разтоварваща интерлюдия от 48 пъти повтаряне на думата “съчки”, след което има няколко “а-а”-та на фалцет и “уаби-дуби-дуби-да”, гарнирано с повторения на “пръчки намирам”.
Тогава нещата рязко придобиват социално ангажиран намек за фамилна обремененост с фразата, че в гората всъщност го е изпратил неговият “строг папа”. И с взлом нахлува родната груба крими действителност с фразата “Тъй както сладко съм си аз позаспал, се бе промъкнал някой и ме обрал”. Накрая не се разбира изходът, но е ясно, че героя от срам го боли глава. Което, съпоставено към съчките, събирането, строгия “папа” и криминалния акт на обира, вече вкарва слушателя в чисто нова повествователна матрица - за здравеопазването.
Чисто формално погледнато, на наболелите въпроси не се дава отговор в песента - текстът завършва с “Ах, ох, ух - ще се побъркам. Ах, ох, ух - залитам. В мистерия съм. И ритъм. В истерия съм. Ще се развикам”. И той наистина се развиква...
Следват безброй повторения на “съчки събирам”,които напълно в стила, познат ни отпреди, ни оставят в недоумение за главното послание, събрано в това творчество.
