Отдавна не бях писал по темата, поради липса на време и желание, но сега ще продължа с историята. Ще се самоцитирам:
Маркарид до 3 г. ще бъде свързан с индиректно чрез Погатог влака с Копенхаген (през Малмьо) и евентуално с Халмщад. За целта гарата ще бъде преустроена - дефакто ще има нова сграда, нови перони, както ще се строят и други нови междинни гари.
Политиците си удържаха на думата и декември 2013 г. беше офиално открита новата отсечка Маркариюд-Хеслехолм (Markaryd-Häsleholm).
Ще започна малко по-отрано - октомври месец в местния вестник излезе анонс, че на 14-и декември тържествено ще бъде пуснат в експлоатация новия влак, заради който бяха модернизирани и също пуснати отново в експлоатация 3 нови спирки Маркариюд, Бярнум (Bjärnum) и Витхьо (Vittsjö). Също така, общината в Маркариюд щеше раздаде 30 безплатни двупосочни билета за официалното откриване на лотариен принцип, като беше нужно само да се прати имейл до един от общинските шефове с име и адрес на кандидата. Още същия ден се пробвах, а после навих и жена ми и тя да прати. След няколко седмици получих писмо от общината - бях спечелил билет, но за съжаление само аз. Когато дойде заветния ден, си взех фотоапарата и поех към депото в нашето село Стрьомснесбрук. Защо там ли? Оказа се, че официално първият влак, за който бях спечелил билета, тръгва не от Маркариюд, а обратно - от Хеслехолм. Поради тази причина местния ЖП клуб, за който бях писал по-рано, организираха пътуване ранно безплатно пътуване с два от музейните шинобуси от Стрьомснесбрук до Хеслехолм. В кабината до машиниста имаше представители на две шведски държавни пътни агенции, които трябваше да обезпечат сигурността на пътуването:
По пътя за Хеслехолм спряхме само в Тимфьорш и Маркариюд, където се качиха още официални гости, т.е. местния елит (политици и бизнесмени). Вече сме в Хеслехолм:
Тъй като имаше около час до обратния влак и поради факта, че никога не бях стъпвал в Хеслехолм (около 18-19 хил. жители), реших да се разходя до центъра, който беше на 1-2 минути пеша от гарата. Добре, че го направих, защото попаднах на тържество, организирано по случая:
През това време влакът, който всички чакахме се беше композирал:
Докато чакаха, пътниците получиха топла супа на гарата:
Някои пък си направиха снимки за спомен:
Събитието съвпадаше с празнуването на Санта Лусия, която също щеше да се качи на влака:
Един Х2000:
Един Оресундтог (Öresundståg):
Време е:
Отвътре влакът изглеждаше доста прилично:
Тръгнахме:
Имаше посрещачи в Бярнум (население около 2700 жители):
И тържество:
Новата спирка в Бярнум с автомат за продажба на билети:
Репортери на местните вестници:
Ново, енергоспестяващо осветление:
Влакът може да се ползва самостоятелно и от инвалиди:
Безплатни коледни картички за пътуващите:
Който иска да гледа ТВ:
Не съм сигурен, дали всички, но някои влакове в Швеция си имат лични имена, подобно на плавателните съдове. Този влак, на който бях в момента се наричаше Поста-Нила. Поста-Нила е прякора на известна в далечното минало жена (прислужница в замъкa в Ховдала преди около 2 века), която освен да прислужва е имала задължението два пъти в седмицата да носи пощата между Ховдала и Криханста (Kristianstad), като разстоянието е било 40 км в едната посока. Поста-Нила е вървяла с пощата през рамо пеша из горите, а под наметалото е държала пистолет, с който се е защищавала при опасност:
Пристигнахме във Витхьо (около 1600 ж.):
Тези хора, актьори от театъра във Витхьо, се качиха в последствие на влака, където раздаваха поздравителни картички на пътуващите:
Вече сме в Маркариюд (около 4 хил. ж.):
Асансьорът се позлва по предназначение само от тези, които имат реална нужда:
Още в понеделник следващата седмица бяха спрени всички автобуси между Хеслехолм и Маркариюд, на които им се дублираше разписанието с влаковете.
В момента тук се обсъжда новия високоскортен влак, който ще се движи със скорост над 300 км/ч. и ще свързва Стокхолм и Малмьо за около 2 часа и половина. Още не е решено 100% откъде точно ще минава, има шанс да минава през нашата община, затова в момента местните политици лобират непрекъснато за това, като изтъкват предимствата - по-ниската цена на проекта и по-краткото разстояние. Влакът естествено няма да спира тук, но голямото предимство е, че инфраструктурата ще може да се ползва и от локални мотрисни влакове, които ще свързват по-малките градове и села. Има голяма вероятност цялото трасе да бъде построено върху мостова конструкция, което има няколко плюса - по-бързо строителство, по-безопасно и вероятно по-евтино.
Целият албум със снимките -
тук.
