SBB и всички други железници в Швейцария

[Loco-motion]

Новина отпреди два месеца - 8 август 2011г. Явно след като професионализираха армията си швейцарците са решили да прехвърлят модела на почасовите резервисти върху железниците си. 

SBB планира да започне почасово обучение за локомотивни машинисти от 1 октомври в опит да осигури достатъчно локомотивен персонал в бъдеще и да увеличи броя на жените в редиците си. Към момента 76те жени машинисти съставляват 2,5% от локомотивния персонал на пътническия превоз на SBB.

Neue Zuerche Zeitung заявява на страниците си, че обучаемите ще е явяват само три дни в седмицата за 18 месеца, вместо всеки работен ден за 12 месеца. Завършилите курса ще са заети средно 60-80% от времето на редовен машинист.

Говорителят на SBB Кристиан Гинзиг заявява пред информационната агенция SDA, че стартовата заплата за тези машинисти ще е  CHF 26,700 (USD 35,015/EUR 24,719) годишно. Пълночасовите машинисти взимат средно около CHF 44,000.

Програмата се радва на голям интерес. Още първата седмица след обявата за 12те места са кандидатствали 120 души. Обучението е започнало на 1 октомври в депо Цюрих - Алтщетен. Предвижда се новите машинисти да управляват влакове предимно в района на Цюрих по мрежата на S-Bahn и по регионалните линии.

Освен редовните технически и физически тестове, които са преминали преди започване на обучението курсистите трябва да положат и езиков тест п френски или италиански максимум една година след назначението, изискване на Федералното министерство на транспорта.

[pavel75]

Още един линк за сваляне:
ftp:\\82.103.112.145

[pach]

Още един линк за сваляне:
ftp:\\82.103.112.145

"Крокодилът3" е качен в този линк най-отдолу.
Благодаря Павка!
 
(крокодилът3 е защото преди това бяха работни версии и тъй си остана, а не че има още две части)

[Loco-motion]

Здравейте. Имах намерение да разпитам на срещата , но тъй като ми беше първото посещение на такова мероприятие и, ами бях погълнат. Прекарах си чудесно. Специални поздрави на всички. Затова предимно на вниманието на SBBтата ще проведа кратка импровизирана анкета. Имам няколко идеи за това с какви статии да продължа. Затова моля всеки, който проявява интерес да ми изпрати лично съобщение, като степенува от 1 (най-интересно) до 4 (най-малко интересно) следните възможности:

1. Кратък каталог на действащите швейцарски железопътни компании;
2. Кратък каталог на действащите немски железопътни компании;
3. Статии от същия сайт както за крокодила за други швейцарски електровози (моля посочете конкретен модел);
4. Маршрутът на Готардската железница, описан отново в същия сайт.        

Ще приемам предложения до следващата неделя и в понеделник ще ви обявя резултата.

[Loco-motion]

SBB Cargo демонстрира своя нов дизел-електрически маневрен локомотив на 14 октомври


SBB Cargo показа новия си Eem923, произведен от Stadler Rail. Това стана във фабриката на Щадлер във Винтертур. Машината е първата от серия от 30 бройки. Общата цена на серията дву-осни маневрени локомотиви е 88 млн. швейцарски франка и сделката е сключена през юли 2010г. Предназначението им е да заменят Type Bm4/4 и няколко три-осни модела.

Eem923 е по-нататъшно развитие на електрическия Ee922, използван от основния клон за пътнически превози на SBB. Развива скорост до 100 km/h на контактни мрежи 15 kV и 25 kV. Спомагателният дизелов двигател е с мощност 360 kW и ще се използва за кратки преходи през неелектрифицирани участъци.

Освен като маневрен локомотив типът се предвижда да бъде използван за  "wagonload freight" операции. Това ще рече транспортиране на сравнително малки товари, дори композиции с по един локомотив и един товарен вагон в опит да се повиши гъвкавостта н ж.п. транспорта спрямо автомобилния транспорт. Резултат от тази ангажираност е Xrail alliance, формиран от CD Cargo, CFL Cargo, DB Schenker Rail, Green Cargo, Rail Cargo Austria, SBB Cargo and SNCB Logistics (http://www.railwaygazette.com/nc/news/single-view/view/wagonload-alliance-launched.html) специално за по тясно сътрудничество в превоза на такива товари.

Мишен Анзи, главен проектен мениджър на SBB Cargo, предвижда през 2013г., когато всички 30 машини са доставени и в редовна експлоатация оперативните разходи на компанията да се понижат значително благодарение на електрическата тяга, използвана главно от тези машини, а годишните емиции на СО2 на компанията ще се понижат с 4 000 тона.

http://www.railwaygazette.com/nc/news/single-view/view/sbb-cargo-electro-diesel-shunter-unveiled/archiv/2011/10.html

[Loco-motion]

Ето интересна информация от немскоезичната уикипедия за плановете за развитие на швейцарските железници:

На Железници 2000 (Bahn 2000) няма да се спирам, защото е почти напълно осъществена. Последният проект по нея е изграждането на едно-километровия извит виадукт Ветинген - Шпрайтенбах на цена от 72 млн. франка и планирано изпълнение 2011-2013г. това ще позволи отклоняването на товарния трафик и повишаване на честотата на влаковете, путъващи по дълги маршрути, които минават през Ленцбург, кантон Ааргау, централна Швейцария. Честотата ще се повиши на 30 минути. Тъй като Ленцбург е само на 25 км от Цюрих гарата е силно натоварена. Виадуктът ще позволи минаването на бърз влак на всеки 30 минути по всяко едно от направленията: Берн, Цюрих, Бруг, Люцерн, Цофинген и Цуг.



Нов железопътен алпийски преход (Neue Eisenbahn-Alpentransversale (NEAT)

Мащабен проект, целящ подобряване на транзитния трафик в посока север-юг и обратно. Основната цел е огромният трафик от тежкотоварни камиони да се прехвърли на релси. Подобрението на пътническите връзки е второстепенен приоритет. Общата цена възлиза на около 18,7 млрд. франка. Проектът е разделен на две части:

- Северна Швейцария ще се свърже с Италия чрез Готардския базов тунел (или тунела в основата на Готард), най-дългият железопътен тунел в света , дълъг 57 км в завършен вид, който се очаква да бъде постигнат през 2016г), новата отсечка Готард юг между Биаска и Осоня (дълга 7км, планирано завършване 2016г.) и Базовия тунел Ченери (дълъг 15км, пусков срок 2019г.). Полученото трасе ще позволява преминаването на тежкотоварни композиции без бутащ локомотив и ще съкрати пътуването между Цюрих и Милано да трае 2 часа и 40 минути - с час по-малко от сега. Също важен факт е, че трасето ще позволи включването на Лугано във "възловата система" на SBB, което ще рече влакове на всеки половин час между основни железопътни "възлови" гари: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/38/Knotensystem_Schweiz_mit_Bahn2000_2.Etappe_2030.png

- Западна Швейцария, включително Берн ще се свърже с Италия чрез Льочбергския базов тунел, завършен в еднорелсов вариант през 2007г. В завършен вид ще е дву-релсов, ще повиши пътуването между Берн и Милано да трае три часа, ще се използва интензивно от товарни влакове. Със завършването на единия коловоз стана възможно включването на Висп във "възловата система".

- недостиг на финансови средства налага отлагането на строежа на ж.п. тунела Хиртел между кантоните Цюрих и Цуг. Той е икономически излишен, но е политически акт да се спечели подкрепата на Източна Швейцария за мащабното развитие на цялостната инфраструктура на страната. Тунелът няма да се използва интензивно и ще е еднорелсов. Заделени са 200 млн. франка и се очаква стартиране на строителството през 2012г. Финансови трудности забавят и строежа на втората тръба на Льочбергския тунел, както и втория етап (между Талвил и Цуг) на Базовия тунел Цимерберг.

Основни проекти по NEAT:
- отсечката Ландкварт - Зедрун (изграждането в района на Сурселва) - Отсечката е 30км. По-голямата част от нея е съществувала преди проекта. Той включва - тунела Дисентис, нов ж.п. възел, рехабилитация на железния път, контактната мрежа и гара Дисентис. Проектът е изпълнен в периода 1998-2002г. и позволява връзката с теснолинейните (1000мм) компании Rhätische Bahn и Matterhorn Gotthard Bahn. Проектът е завършен за 112 млн. франка.
- Базов тунел Льочберг - Дължината е 35км. Позволява скорост от 250 км/ч. До 2007г. е завършен единият коловоз. Дотук цената е 4,3 млрд. франка.
- Базов тунел Готард - Дължината ще е 57км. Позволява скорост от 250 км/ч. Ще се завърши до 2016г.
- Базов тунел Ченери - Дължина 15км. Позволява скорост до 250 км/ч. Ще се завърши до 2019г. Дотук предвидената цена е 2 млрд. франка.
- изграждане на втори коловоз на отсечката Санкт Гален - Арт-Голдау. Ще се завърши до 2014г. Дотук предвидената цена е 83 млн. франка.



Високо-скоростни връзки

Проектът предвижда тясното интегриране на Швейцария към мрежата от европейски високоскоростни железници, основно с френските и немските. Като част от тези мерки е подобрена и "възловата система" в самата Швейцария. До сега общата стойност на проекта се изчислява на 1,3 млрд. франка и се очаква да завърши през 2015г.

По посока на Франция се изграждат или рехабилитират три линии, които да се присъединят към мрежата на TGV: Женева - Масон, Лозана - Дижон и Биел/Биен - Белфор. Освен това финансирането на линията Рин - Рон частично се поема от Швейцария, тъй като тя ще преминава до границата й.

По посока на Германия се работи предимно в източната част на Швейцария. Целта е изграждането на бързи връзки към Щутгарт и Мюнхен. Наред с това към "възловата система" се включват Санкт Гален, Сарганс, Романсхорн, Кройцлинген и Шафхаузен. На Дойче баан се отпуска кредит за рехабилитацията и електрифицирането на линията Линдау - Гелтендорф, част от трасето Санкт Гален - Мюнхен, което ще позволи преминаването на мотриси с накланящи се кошове.

- Лозана/ Берн - Париж (Дижон) - 25км на швейцарска територия, цена на швейцарската отсечка 31 млн. франка, завършена през 2009г. Времетраене на пътуването Лозана - Париж: 3ч35м.
- Женева - Париж (Белгард) - 17км на швейцарска територия, цена на швейцарската отсечка 110 млн. франка (включва и електрифициране), завършена през 2010г. Времетраене на пътуването Женева - Париж: 3ч08м.
- Базел - Париж (Мульоз - Дижон) - 148км на швейцарска територия, цена на швейцарската отсечка 100 млн. франка, завършена през 2011г. Позволява максимална скорост от 350км/ч.
- Санкт Гален - Сарганс - 20км. Предвидената цена е 144 млн. франка. Проектът включва втори коловоз и преработката на трасето и адаптирането му за накланящи се мотриси. максималната скорост ще е 160км/ч а пусковият срок - 2013г.
- Цюрих - Шафхаузен (Еглизау - Нойхаузен) - 7км. Предвидената цена е 149 млн. франка, пусковият срок е 2013г. когато Шафхаузен ще се включи във "възловата система" на SBB.  
- Цюрих - Санкт Гален (Цюрих - Винтертур) - 1км. Предвидената цена е 100 млн. франка, пусковият срок е 2013г. а основната работа ще е по надлез Хюрлищайн по линията Цюрих - Мюнхен.  
- Санкт Гален - Констанц - 41км на швейцарска територия, цената на швейцарската отсечка е предвидена за 60 млн. франка, ще е завършена през 2015г. Времетраене на пътуването Санкт Гален - Щутгарт: 2ч35м.
- Берн - Нюшател (тунел Росхойзерн) - 2км , цена 154 млн. франка, ще е завършена през 2016г. Тунелът ще е дву-коловозен. Максималната предвидена скорост ще е 160км/ч.

Освен тези завършени или в строеж проекти има и такива на планов етап:
- Биен/Биел - Белфор (Дел - Белфор) - 50км на швейцарска територия, цената на швейцарската отсечка е предвидена за 40 млн. франка, ще се строи през 2014г.-2015г. Ще осигури връзката към TGV Rhin-Rhône
- Цюрих - Мюнхен (Линдау - Гелтендорф) - 110км на швейцарска територия, цената на швейцарската отсечка е предвидена за 75 млн. франка, ще се строи през 2013г.-2017г. От Цюрих до Мюнхен ще се стига за 3ч15м. Ще се работи пшо електрифицирането и адаптирането на трасето за накланящи се мотриси.

Това ще е ефектът след завършването на програмата през 2015г.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Knotensystem_Schweiz_mit_HGV_2015.png/800px-Knotensystem_Schweiz_mit_HGV_2015.png
...

[Adrian]

ееех,Миро,Мирооо...защо си губиш времето тук ?

[liro4605]

С реализирането на много от проектите ще се загуби красотата на железницата.Легендарното Готард трасе ще остане в историята вероятно като атракцион.Е новото време пък ще даде на новите любители скорости и нов кеф.Немога да си изкривя душата и да кажа че не бях впечетлено от фърчащите ICE по модулите в Търново.Като фен на истинското може би и затова по-старото ICE ми хареса повече.Спасе чакам да видя TeGъVото някой ден в действие.От ученик съм фен на акулата(514.3).

[Loco-motion]

Бъдещо развитие на железопътната инфраструктура (Zukünftige Entwicklung der Bahninfrastruktur - ZEB)

През декември 2008г. двете камари на швейцарския парламент приемат проекта. БРЖИ включва множество мерки, отпаднали от проекта Железници 2000 по финансови причини. Общите разходи са сравнително ниски и възлизат на около 5,2 млрд. франка. защото скъпите и донякъде пораждащи полемика мерки ще последват в един евентуален проект Железници 2030. БРЖИ трябва да стартира през 2014г. и няма установен краен срок, но вече е налице ориентировъчен план график.

Основни пунктове на новия проект са
1. Повишаване на капацитета и стабилизиране на разписанието, например чрез изграждането на четвърти коловоз от Цюрих до Олтен, както и множество мостове и тунели.
2. Повишаване на капацитета на трансалпийския товарен железопътен превоз, основно чрез съкращаването на интервала между влаковите композиции по Готардското трасе.
3. Намаляване на времетраенето на пътуванията, което ще позволи влак на всеки час по всяко основно направление от гарите Биел/ Биен, Лозана, Делемонт.

На 30 ноември 2010г. е публикуван планът на отделните проекти по прoграмата. На практика всички предложения, целящи повишаване на капацитета са приети, защото рязко нараства броят на пътниците всяка година. Основните мерки са четвърти коловоз от Лозана до Рененс, пробив при Вилерфелд, пробив при Лийщал, тунелът Епенберг, позволяващ влак от Цюрих за Берн на всеки 15 минути и обратно, повишаване честотата на преминаващите композиции през Готардския базов тунел. Към този момент от програмата са отпаднали проектите, целящи повишаване на скоростта на движение на влаковете.

Всички изброени задачи са планирани, но строежът още не е започнал:
Базел - Италия (Готардската линия)   2012-2019   560 Mio Повишаване на товарния капацитет: скъсяване на интервалите между влаковете, кръстовища, втори коловоз
Олтен - Аарау (тунел Епенберг) 3км   2012-2019   400 Mio    Повишаване на пътническия капацитет (влакове от Цюрих за Берн на всеки 15 минути и обратно), скъсяване на времетраенето на пътуването
Белиндзона - Луино   2014–2016   210 Mio   Повишаване на товарния капацитет: скъсяване на интервала между влаковете, втори коловоз при Локарно
Базел - Олтен   2015–2025   150 Mio   Повишаване на капацитета: ж.п. възел Лийщал
Цюрих - Олтен   2016–2017   300 Mio   Повишаване на капацитета: ж.п. възел Олтен, четвърти коловоз от Дуликен до Деникен
Цюрих - Кройцлинген/ Романсхорн   2016–2018   90 Mio   времетраенето да падне под 75 минути,    повишаване на капацитета чрез модернизация на кръстовищата
Лозана - Женева (Лозана - Рененс)   3км   2016–2020   270 Mio   четвърти коловоз
Берн - Интерлакен   2016–2021   190 Mio   Повишаване на капацитета: ж.п. подлез Вилерфелд
Берн - Интерлакен   2019–2021   100 Mio   времетраенето да падне под 49 минути   Повишаване на капацитета: втори коловоз на езерото Тун
Цюрих - Санкт Гален (от Винтертур)   2023–2025   140 Mio   времетраенето да падне до 57 минути

Проектите по подробно
    Изграждане на трасето Олтен – Цюрих, 1.7 Mrd. CHF
        Гара Олтен: пробиви Север и Изток (линия Хауенщайн, линия Олтен – Аарау)
        Дуликен – Деникен: четвърти коловоз
        Тунел Епенберг (Деникен – Аарау)
        Тунел Кестенберг (Руперсвил – Грюме)
        Гара Алтщетен: втори тунел за влакове пред гарата
    Повишаване на капацитета по линията  Цюрих – Винтертур, 665 Mio. CHF
        Гара Йорликон: коловози 7 и 8
        Клотен – Дорнфест: два коловоза и пробив Дорнфест
        Хюрлищайн – Ефретикон: четвърти коловоз и пробив Хюрлищайн
        Гара Ефретикон: нов маневрен коловоз
        Кемпттал – Тьосмюуле – Винтертур: трети коловоз, респективно на места четвърти коловоз
    Скъсяване на времетраенето на пътуването от Винтертур до Санкт Гален/ Констанц, 260 Mio. CHF
    Строежи в района на Берн, 350 Mio. CHF
        Гара Берн: подобрения по пероните и пробив Вилерфелд
        Гюмлинген – Тун: скъсяване на интервала между две влакови композиции
        Шпийц - Интерлакен: остров с два коловоза и дължина 3км на езерото Тун
    Пробив в Лийщал, 140 Mio. CHF
        Лийщал – Прателн: пробив (преработка на основното трасе и, тунела Адлер)
    Повишаване на капацитета в Лозана , 320 Mio. CHF
        Гара Лозана: Оптимизация на коловозното развитие, удължаване на пероните
        Лозана – Рененс: четвърти коловоз и пробив
    Скъсяване на времетраенето на пътуването от Фрибург до Лозана, 225 Mio. CHF
    Повишаване на скоростта от 160 km/h на 200 km/h в кантон Вале (вкл. ETCS), 110 Mio. CHF
    Повишаване на скоростта до 200 km/h Между Солотурн и Биел/ Биен
    Различни строежи в Централна Швейцария, 325 Mio. CHF
    Различни строежи в кантон Тичино, 365 Mio. CHF

[Loco-motion]

Дотук бяха приетите проекти. Те са завършени, в строеж или в процес на планиране са частиано осигурено финансиране. Следват идейните проекти:

Предложение 2025 "Финансиране и изграждане на железопътната инфраструктура" (Angebotsschritt 2025 (FABI)

Предвиждало се е след Бъдещо развитие на железопътната инфраструктура (Zukünftige Entwicklung der Bahninfrastruktur - ZEB) да се проведе Железница 2030. Последната програма е имала два варианта - такъв на стойност 12 млрд. и такъв на стойност 21 млрд. франка. И двете са отхвърлени за сметка на малки инфраструктурни подобрения. Всички възможни проекти са включени в програмата STEP - съкратено от Програма за стратегическо развитие на инфраструктурата. От нея на всеки пет години ще се изпълняват най-наложителните. Правителството изготвя "Финансиране и изграждане на железопътната инфраструктура" акто контрапредложение на обществена инициатива за бъдещето на железниците. Общите разходи по нея възлизат на 3,5 млрд. франка и включват мерки като 15-минутна честота на влаковете между Женева и Лозана, 30-минутна честота на влаковете между Лозана и Биел, Берн и Люцерн, Цюрих - Кур, Цюрих - Лугано и Ландкварт - Санкт Мориц.

Още веднъж напомням, че посочените проекти са на етап идея:

Цюрих - Кур   130 млн. франка   Повишаване на честотата на 30 минути чрез изграждане на коловоз за изпреварване на товарни композиции
Лугано - Локарно (Контоне - Тенеро)   150 млн. франка    Повишаване на честотата на 30 минути чрез изграждане на втори коловоз
Цюрих - Лугано   100 млн. франка   Повишаване на честотата на 30 минути чрез изграждане на маневрен коловоз при Лугано
Берн - Люцерн   60 млн. франка   Повишаване на честотата на 30 минути
Берн - Цюрих   620 млн. франка   Повишаване на честотата на 15 минути, повече S-Bahn влакове, надлез Холинген
Базел - Лийщал   490 млн. франка   Капацитет за S-Bahn връзка до Лийщал на всеки 3 часа чрез разширение на гара Базел Изток
Лозана - Биел (тунел Лигерц)   390 млн. франка   Повишаване на честотата на 30 минути и възможност за товарен трафик чрез изграждане на втори коловоз
Женева - Лозана   330 млн. франка   Повишаване на честотата на 15 минути чрез изграждане на коловоз за бързите влакове за изпреварване на товарни композиции
Цермат - Фийш   20 млн. франка   Повишаване на честотата на 30 минути, както и на 15 минути между Цермат и Теш
Гисвил / Щанс - Люцерн   90 млн. франка   Повишаване на честотата на 15 минути чрез двойни коловози и кръстовища
Раперсвил - Санкт Гален   55 млн. франка   Повишаване на капацитета чрез по-дълги влакове
Кур - Давос / Санкт Мориц   150 млн. франка   Повишаване на честотата на 30 минути

[Loco-motion]

Програма за стратегическо развитие на инфраструктурата (STEP (Strategisches Entwicklungsprogramm Bahninfrastruktur)

Преди тази програма беше известна като Железници 2030. Ако бъде приложена в пълен мащаб резултатът трябва да бъде този: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/38/Knotensystem_Schweiz_mit_Bahn2000_2.Etappe_2030.png


Общата стойност на проекта е 40 млрд. франка, затова е малко вероятно изпълнението на 100%. Отново правя уговорката, че това са изцяло идеи.

За регион Цюрих
Цюрих - Берн (Руперсвил - Грюме)   1,97 млрд. франка   Целта е от Цюрих до Биел да се стига за по-малко от 60 минути чрез втори коловоз в тунел Кестенберг
Цюрих - Берн (Грюме - Алтщетен)   3,12 млрд. франка   Целта е от Цюрих до Биел да се стига за по-малко от 60 минути чрез трети коловоз в тунел Онере
Ефретикон - Ветцикон   120 млн. франка   Да се позволи спирането на S-Bahn чрез удължаване на пероните
Цюрих - Баденю Кобленц   140 млн. франка   Изграждане на маневрен коловоз и двурелсов път между Дьотинген и Зигентал
Цюрих - Устер (Аатал - Устер)   180 млн. франка   Капацитет за три допълнителни линии на S-Bahn чрез двурелсов път или алтернативния вариант
Цюрих - Устер (Щаделхофен)   870 млн. франка   Капацитет за три допълнителни линии на S-Bahn чрез четвърти коловоз до и на гара Щаделхофен



За регион Базел
Базел - Фриктал (Прателн)   510 млн. франка   15-минутна честота на S-Bahn на влаковете през Фриктал и Ерголцтал чрез изграждане на ж.п. надлез
Текнау   80 млн. франка   Капацитет за товарна композиция на всеки час чрез коловоз за изпреварване.
Базел - Райнфелден (Прателн - Райнфелден)   790 млн. франка   Капацитет за 15-минутна честота на влаковете на S-Bahn чрез четири коловоза
Базел - Бьоцберг   580 млн. франка   Капацитет за товарни влакове
Базел - Олтен (дълъг тунел Визенберг)   5,61 млрд. франка   Изграждане на двурелсов път между Базел и Цюрих през тунела
Базел - Делемонт   390 млн. франка   Капацитет за 30-минутна честота чрез удвояване на железния път на места



За регион Берн
Лис/ Биел   30 млн. франка   Удължаване на пероните
Берн - Мюнзинген   630 млн. франка   Капацитет за 15-минутна честота на влаковете чрез трети коловоз между Гюмлинген и Мюнзинген
Берн - Лангнау   150 млн. франка   Капацитет за 30-минутна честота
Берн - Бургдорф   700 млн. франка   Капацитет за 15-минутна честота
Берн - Кьониц/ Нойенбург   480 млн. франка   Капацитет за 15-минутна честота на влаковете през Кьониц и 30-минутна на влаковете през Нойенбург чрез ж.п. надлез Холинген
Берн - Висп   770 млн. франка   Капацитет на 30-минутна честота на товарния трафик чрез технически подобрения
Берн - Льочберг (Цоликофен - Льохлигут)   380 млн. франка    Капацитет за ново товарно трасе
Берн - Льочберг (Ванкдорф - Гюмлинген)   690 млн. франка    Капацитет за ново товарно трасе
Бриг (тунел Енгстлинген и гара Бриг) 580 млн. франка   Капацитет за ново товарно трасе
Берн   410 млн. франка   Повишаване на капацитета на гара Берн



За регион Централна Швейцария
Цюрих - Цуг (Цимерберг II)   11км   1,19млрд. франка   Капацитет за 15-минутна честота на влаковете Цюрих - Цуг
Цюрих - Цуг (Баар - Цуг)      240 млн. франка   Капацитет за 15-минутна честота на влаковете Цюрих - Цуг чрез трети коловоз
Цюрих - Люцерн (Цуг - Холермюуле)   170 млн. франка   Капацитет за 15-минутна честота на влаковете Цюрих - Люцерн чрез трети коловоз
Цюрих - Люцерн (Ротзее и Флуумюуле)   600 млн. франка   Капацитет за 15-минутна честота на влаковете Цюрих - Люцерн чрез двоен железен път
Люцерн (подземна гара)   1,57 млрд. франка   Капацитет за 15-минутна честота на влаковете за Цюрих вместо предишния проект
Люцерн - Хохдорф   90 млн. франка   Възможност за обслужване на S-Bahn чрез удължаване на пероните



За регион Източна Швейцария
Цюрих - Винтертур (тунел Брютен)   2,13 млрд. франка   Времетраене на пътуването от Цюрих до Санкт Гален да падне под 60 минути чрез двурелсов път
Раперсвил - Санкт Гален (Раперсвил - Уцнах)   240 млн. франка   Капацитет за още два влака на час чрез двурелсов път
Санкт Гален - Санкт Маргретен   30 млн. франка   Удължаване на пероните
Санкт Гален - Сарганс (Бухс - Нойгрют)   180 млн. франка   Капацитет за товарни превози чрез двурелсов път



За регион Западна Швейцария
Женева   790 млн. франка   Два допълнителни перона
Лозана   1,05 млрд. франка    Разширяване на гарата и ж.п. надлез Рененс
Женева - Биел   350 млн. франка   Капацитет за директен влак
Женева - Лозана (Рененс - Аламан)   1,9млрд. франка   трети коловоз
Женева - Лозана (Гран - Роле)   600 млн. франка   четвърти коловоз
Лозана - Берн (Водрен - Орон)   1,09 млрд. франка   времетраенето да падне под 60 минути
Женева - Ла Плен   110 млн. франка   удължаване на пероните до 220м
Лозана - Бриг (отсечката Симплон)   290 млн. франка   Капацитет за 4 пътнически влака на час чрез коловози за изпреварване
Лозана - Бриг (отсечката Симплон)   70 млн. франка   Преработка на осветлението, за да може да се освободи място за преминаване на двуетажни вагони.



За регион Тичино
околовръстен железен път Белиндзона   1,16 млрд. франка   еднорелсова връзка към тунела Ривиера - Ченери
Брунен - Флюелен (тунел Аксен)   2,5 млрд. франка   преработка на трасето




Отпаднали проекти
Базел - Чиасо   600 млн. франка   Повишаване на височината на тунела Готард
Лозана - Висп   110 млн. франка   Повишаване на скоростта на 200 км/ч. Разстоянието ще се взема за 83 минути
Олтен - Биел/ Биен (Солотурн - Биел/ Биен)   80 млн. франка   Повишаване на скоростта на 200 км/ч. Разстоянието Цюрих - Биен/ Биел ще се взема за 59 минути
Биен/ Биел - Делемонт - Базел   30 млн. франка   Биен/ Биел - Базел ще се взема за 61 минути
Биен/ Биел- Базел/ Цюрих   460 млн. франка   Ще позволи 30-минутна честота на влаковете между Биен/ Биел и Базел, връзки с други влакове, повишаване на товарния трафик

[Loco-motion]

Нов железопътен алпийски преход 2 (Neue Eisenbahn-Alpentransversale 2 (NEAT)

Това са мерките по проекта, които са отпаднали. Към 2030 те ще бъдат ревизирани и при необходимост ще се проведат във втора фаза на програмата. Освен това част от мерките са възникнали впоследствие, за да се разшири железопътната мрежа в района на Лугано и да се увеличи капацитетът й в посока на юг към Италия. Отново всички проекти са на ниво идея, но част от проектите са вече детайлно разработени:

Арт - Брунен (тунел Урмиберг),   7км,   понижаване на шума, повишаване на капацитета,   цената не е уточнена
Флюелен - Ерстфелд (вариант "дълъг планински маршрут"),   12км,   понижаване на шума, повишаване на товарния капацитет чрез нарочен тунел за товарни композиции,   цената не е уточнена
Осоня - Кларо (тунел Ривиера),   ?км,   понижаване на времетраенето на пътуванията, повишаване на капацитета чрез удължаване на трасето Готтард Юг,   цената не е уточнена
Лугано - Чиассо (удължаване на тунел Ченери),   25км,   понижаване на времетраенето на пътуванията, повишаване на капацитета чрез южно удължаване на тунела,   цена - 5,5 млрд франка
Лугано - Луино (Гронда Овест),   34км,   повишаване на товарния капацитет чрез нарочен едно-коловозен тунел за товарни композиции,   цената не е уточнена
Пълно изграждане на базовия тунел Льочберг,   35км,   повишаване на капацитета чрез частично или пълно изграждане на втората тръба на тунела ,   цената не е уточнена

неясни планове има и за следните обекти:
тунел Аксел между Брунен и Флюелен
околовръстен коловоз, заобикалящ гара Белиндзона
допълнителен южен портал на базовия тунел Льочберг при гара Щег и изграждане на терминали за товарене на автомобили на гарите Хойщрих и Щег
тунел между Шпийц и Фрутиген
изграждането на тунела Мундбах като южно удължение до Бриг на Льочбергския тунел

При пълното изграждане на NEAT 2 по Готардското трасе времетраенето на пътуването между Цюрих и Милано ще падне от 3ч30м на 2ч15м до 2ч30м. В този си вариант 80% от 200-километровата отсечка Цюрих - Чиассо ще минава през тунели.

[Loco-motion]

Проекти по региони

Регион Цюрих
В момента най-големият проект за Цюрих е изграждането на втора гара (Цюрих - Льовенщрасе) ПОД Централна гара Цюрих като част от цялостния проект за "диаметрална" (минаваща през целия град) линия Алтщетен - Централна гара Цюрих - Йорликон. Линията е дълга 9,6км и цялостното й завършване, включително и подземната гара възлиза на 1,5 млрд франка. През 2013 гарата трябва да приема композиции на S-Bahn, а след изграждането на мост при Алтщетен, дълъг 1,2км през 2015 година трябва да приема и бързи и регионални влакове.

В експлоатация
S-Bahn Zürich (3та фаза на проекта),   2003–2007,   200млн. франка,   15-минутна честота на спирки Афолтерн и Рюти, на другите спирки 30-минутна
Аерогара Цюрих (трамвайно трасе Глатал),   13км,   2004–2010,   650млн. франка   Трамваи свързват летището с Глатал
Аарау - Зуур (отделно трасе),   4км,   2008–2010,   103млн. франка,   скъсено времетраене на пътуването чрез отделно трасе на частната теснолинейна компания (1000мм) Wynental- und Suhrentalbahn, чрез преработване на изоставено трасе на SBB със стандартно междурелсие

В строеж
Цюрих (Ешер-Вис) - Алтщетен (трамвайно трасе Цюрих-Запад),   3км,   2008–2011,   149млн. франка,   трамваи от площад Ешер Вис до гара Алтщетен
Шафхаузен - Ерцинген,   ускоряване до 160км/ч,   14км,   2011-2012,   105млн. франка,   добавяне на втори коловоз и електрифициране
Цюрих - Винтертур ("диаметрална" линия),   5км,   2007–2014,   1,8 млрд. франка,   изграждане на четири-коловозна подземна гара в Цюрих и изграждане на дву-коловозна линия до Йорликон
Цюрих - Олтен (мост Летциграбен),   ускоряване до 120км/ч,   2км,   2008–2015,   283млн. франка,   директен подход, избягващ ж.п. кръстовище от Берн/ Биел към подземната гара

В планиране
S-Bahn Schaffhausen,   2011–2013,   74млн. франка,   капацитет за 15-минутна честота на влаковете, връзки, повишен комфорт
Цюрих (Хард) - Ешер-Вис (трамваи през мост Хард),   0.7км,   2015–2017,   89млн. франка,   трамвайна линия 8 да се удължи и мотрисите да минават през моста Хард
S-Bahn Zürich (4та фаза на проекта),   2013–2018,   450млн. франка,   повишаване на капацитета, честотата, връзките и популярността сред населението

Идея
Цюрих Алтщетен - Шпрайтенбах (трамваи в Лиматтал),   13км,   2016-2019,   700млн. франка,   трамваи, свързани със системата S-Bahn-Zürich
Idee    ZH Stadelhofen (4. Gleis)             470 Mio    Kapazität durch 4. Gleis, Doppelspurigkeit Richtung Meilen[31]
Цюрих Щаделхофен (четвърти коловоз),   470млн. франка,   добавяне на четвърти коловоз на гарата, двоен железен път до Майлен
Цюрих - Валдсхут, Германия (двоен железен път до гара Кобленц Юг),   71млн. франка,   капацитет за 15-минутна честота на влаковете
Хинвил - Феералтдорф (S-bahn планински окръг на Цюрих),   краен срок 2040г.,   свързване на различните транспортни системи на Цюрих чрез ж.п. линии през планинската част на кантона.

[Loco-motion]

Миро, тази снимка ако не си я виждал има да я сънуваш... 

[Adrian]

Пътят покрай основите насълзи очите ми от умиление ! Аааах