Хай да ви е честито!
Гьошенен
Струва си да спрем тук в Гьошенен. Така правят и повечето товарни влакове, защото тук се разкачат допълнителните локомотиви, подпомогнали изкачването и влаковете продължават с титулярните си локомотиви. Извършили сме изкачването и можем да си починем. Последният голям мост по пътя ни по северната рампа на Готтардската железница се намира малко след влизането в района на гара Гьошенен.
Намираме се на 1 106 метра надморска височина, тоест откакто напуснахме Ерстфелд сме изкачили 634 метра във височина. За целта за 25 минути изминахме 29 километра. По времето на парните железници локомотивите е трябвало да попълнят запасите си от въглища, преди да се отправят по тази отсечка. Времето за тази операция било използвано от служителите на железниците, за да се погрижат за комфорта на пътниците. Така се родила легендарната "спирка за супа" в Гьошенен.
На гарата бил изграден голям бюфет. Тези времена отдавна са отминали, защото електровозите спират съвсем за кратко. Но и до днес стените на бюфета са осеяни с архивни снимки от епохата на парните влакове.
Почитателите на високопланинските разходки са на правилното място тук, защото от Гьошенен пътешественикът може да се отправи към високопланинския релеф във всяка една посока от селцето. Много хора, които тук слизат от влака обаче просто се прекачват, защото от тук автобусите на федералните пощи и теснопътната железница се отправят към шикозния курорт Андерматт, като железницата си проправя път през дивите планински местности с помощта на зъбчат механизъм.
Андерматт от началото на XX век
Ждрелото Шьоленен се оказало непреодолимо препятствие за Готтардската железница и по тази причина Гьошенен бил определен за крайна спирка на изкачването. Тук място имат само истинските планински железници. Тук започва една особена пътека - хората могат да се върнат пеша по пътя, който изминахме с влак. Това е туристическа пътека, която следва железния път надолу към долината и свършва в Ерстфелд. Ландшафтът прави пътеката незабравима, но тя е истинско бижу най-вече за любителите на железниците, предоставяйки по-различен поглед отстрани на линията и особено на нейните мостове.
http://de.wikipedia.org/wiki/Sch%C3%B6llenenhttp://www.wanderland.ch/en/routen_detail.cfm?id=338393Накрая е един път, който може да бъде скъсен, защото на много места има спирки за автобусите, с които може да бъде преодолян остатъкът от пътуването. Именно автобусите, които са поели от железницата отговорността за регионалния транспорт и маршрутите им също тръгват от Гьошенен.
Но ние нямаме намерение да се застояваме тук. Казано с прости думи Гьошенен е мястото където започва ТУНЕЛЪТ - този, който е дал името си на цялото трасе. Освен това тук е и последното място по пътя ни, където немският е майчин език за местното население. А в обобщение Гьошенен е и последната гара на север от билото на Алпите.
Този, който е очаквал суперлативи от това място ще остане силно разочарован. След мостът Инчиройс(Intschireussbrücke), най-големият на швейцарските федерални железници пред нас не се откриха кой-знае колко забележителности. Това просто се оказа една железопътна отсечка в планината, станала известна предимно с влаковия си трафик, а не с това къде е разположена.
Северният портал на тунела Готтард
(Следва главата за Тунела в подножието на Готтард - Gotthard Basistunnel)
