За мен това приключение започна малко по-рано от другите ми двама спътници и приятели тъи като родната ни железница обича да превзема къси разстояния за дълги времена,но това е друга тема.Пътувах с влака към София и джонтовете скъсяваха разстоянието към нещо мечтано.Мечтано и осъществимо,но не и така.В живота наѝ-хубаво е,когато намериш хора мислещи,като теб.
Пристигам в София и се събираме.Не може да се мине без закачките за столичани и маѝните,но от това само ни става по-весело.Товарим се в колата и газ.Шофьора е много умел спокоен,а навигатора му знае всички емблематични места на пътуването.Гумите се въртят и троината мечта приближава.Претракването на фугите на някои мост ни кара да се огледаме къде са двете нишки.Граници,бариери ,магистрали, венетки,но те са нищо за нас.Часовете прекарани в автомобила минават в обяснения за кои с какъв модел се е сдобил,какво ново е видял.Току няма, няма магистралата се сближи с местната железница и търсим да видим някои влак.
Тръпката е голяма,влизаме в швеѝцарско!Страна като един макет!Красотите не спират!Ето я и първата ми снимка през прозореца на колата.Нещо до сега виждано само по снимки и в 1:87
Ето я и първата забележителност,ако може да се нарече за нас така,понеже нас всичко тук ни очарова и има защо.
Това са и спътниците ми с които оставихме траен спомен от едни прекрасни дни.
Благодаря ви приятели!Какъв по-добър подарък за рожденият ми ден от това!
Все емблеми на нещо което ни трогва отвътре!
