ЧАСТ 2 ВЪРХЪТ
Пристигнахме на Юнгфрауйох. За да се излезе на бял свят, трябваше да се премине през цял лабиринт от пешеходни тунели, които можете да видите в схематичен вид на снимката.
На гарата можеха да се видят и подобни импресии...
След като излязохме на бял свят, се озовахме в най-горната част на Алечкия ледник, който е най-големия в Швейцария. Тъй като това е най-високата му част (3454 м.), ледникът беше в много добро състояние, без видими дълбоки цепнатини, което не наложи обвързването ни с въже. На тази част от ледника дори може да се карат ски. След кратка почивка поехме към хижата под връх Мьонх, който планирахме да изкачим на следващия ден. Хижата се намира на около час път по ледника. На снимките - Алечкият ледник.
Публикуваните от gregary по-горе линкове към уеб камери дават перфектна представа за района. Както правилно отбеляза Old Boris думата "Йох" означава седловина - т.е. гарата Юнгфрауйох се намира на седловината между върховете Юнгфрау (4158 м.) и Мьонх (4107 м.). Само че гледана от ледника, тя се намира много по-близо до връх Юнгфрау (затова понякога наричам така и гарата). На първата снимка - поглед от ледника към връх Юнгфрау (най-високата точка). Входът към гарата се намира някъде там, където е скалната ивица под формата на триъгълник, вдясно на снимката. Отгоре се виждат няколко предвършия разположени на хребета. На втората снимка - поглед към връх Мьонх от ледника
След близо час път по ледника, стигнахме до хижата под връх Мьонх (3650 м.). Посредством метална конструкция хижата е рзположена върху скална ивица в подножието на върха. Ето снимки правени от района на хижата. Прави впечатление, че местността е същата с тази, която gregary показа на една от снимките си по-горе. Най-вероятно жп спирката, от която е правил снимките се намира под склоновете на върха, много близо до хижата. Аз не правих опит да сляза и да снимам от тази спирка. Третата снимка е правена от прозореца на стаята ни.
На следващата сутрин времето не беше особено добро - беше мрачно, в далечината се чуваха и тътени на грамотевици. След като изчакахме около час - два, за наш късмет времето се оправи. Принципно, важно е при подобни изкачвания да се тръгне възможно най-рано, докато слънцето не е разтопило леда. Така се избягва опасността от каменопади и следобедни бури, които са доста чести в планината. Въпреки по-късния час (около 09:30 ч.) все пак се решихме да тръгнем. Бяхме свръзка от 6 човека, обвързани на едно въже. Изкачването на връх като Мьонх налага задължително осигуряване с въже, както и използването на сечива - котки и пикел. На снимката се вижда началото на ръба, по който тръгнахме да изкачваме върха. За жалост нямам много снимки от самото изкачване, тъй като внимавах къде стъпвам с котките и нямах много възможност да снимам . Тъй като теренът е микстов (скала и лед) ние избрахме тактиката да слагаме и сваляме котките в зависимост от терена, което допълнително ни забави.
След няколоко часа бяхме на върха. Малко преди това за кратко ни валя сняг. В заключителната си част преди върха ръбът става буквално въздушен. На самия връх трудно могат да се поберат повече от 6 човека. За сметка на това гледките бяха невероятни. Това е един различен свят...
На първата снимка - ръбът, по който се изкачихме. На втората - връх Айгер, гледан от към връх Мьонх (от юг)
Най-накрая ще препоръчам един много интересен филм за едно невероятно изкачване на северната стена на Айгер. Има много интересни шеметни гледки от района. Има разбира се и влакове. Сигурен съм, че много ще се понрави на всички любители на Алпите и швейцарските железници
https://youtu.be/5n86aZpm7isОчаквайте в трета част - интересни кадри на подвижен състав по линията, правени на слизане към Лаутербрунен, снимки от гарата в Гринденвалд, както и бонус трак
- снимки от прохода Фурка и трасето на теснолинейката, която минава от там...
