SBB и всички други железници в Швейцария

[pach]

Грег, тази снимка ако я намерим в подходяща резолюция,
се е утепАла за фототапет над макет с теснолинейка...

Ники, благодаря, че зададе въпроса - и аз онзи ден го забелязах,
но не можах нищо да предположа....

Митко, струва ми се най-логичното (ако не е официалната версия)
и си мисля, че си абсолютно точен - това ДА Е!!! Удължена стрелка изнесена на "майната си", ама и това са си още 67 метра габарит в коловози
за разминаване(в правия горен участък)!!! Тоест около два/три вагона  в повече към всяка композиция!!!
Китайците трябва да почерпят!!!
 

[bazitov]

Този път видеото е по-кратко:
https://youtu.be/Boo36LcecPc

[pach]

Камиона май ни е известен, от един друг клип, където имаше цял влак с такива (не мога да го намеря за съжаление,та не съм сигурен)!
Но го публикувам тук, щото е по трасето на "Бернина", включително и онази прекрасна спирала:
 https://www.youtube.com/watch?v=abIQPkaB-5A
 

[Old Boris]

https://www.vbox7.com/play:656ec0b3b6
Нещо хубаво с пожелание всеки да стигне до там и да се възхити на природата, както и на швейцарците, направили тази линия!

[gregary]

А аз бих добавил - даже цели гари и спирки в тунел. Най-високата жп гара в Европа е изцяло в тунел (Юнгфрау - 3454 м., под едноименния връх). В тунела под връх Айгер също има гара, от панорамните прозорци на която може да се види част от стената на върха, както и цялата долина. Заедно с вентилационните отвори на тунела се използва в аварийни случаи от алпинисти. Много красиви, интересни и оригинални особености на швейцарските железници.

Павлин, не знаех за тая гара и че въобще има такава в съседство с Юнгфрауйох. Дай малко повече инфо... 

[pavlinbg]

Добре де, изпуснал съм едно "йох" в края за благозвучие. Надявам се, че не е фатално и светът няма да свърши с това...

[gregary]

Аааа, ама въобще не е фатално - светът гаранция ще продължи. Но, аз наистина те разбрах, че говориш за два гари (веднъж казваш за най-високата гара под едноименния връх - Юнгфрау, а после и в тунел под връх Айгер също имало гара) и затова те цитирах, като ми стана любопитно. 

П.П. Това "йох" идея си нямам какво означава, само ми "връзва" езика и въобще не му обръщам внимание...

[pavlinbg]

Аз си помислих, че става въпрос за някаква игра на думи...
Ако се интересуваш за гарата/спирката под Айгер,
честно да си кажа и аз не можех да си представя за каква гара става въпрос, докато не ми се отркри възможност да покатеря някои от върховете наоколо. За тази гара бях чел преди това в книгата на известния български алпинист Методи Савов "Айгер една мечта".
А сега малко лични впечатления. След гара Клайне Шайдег, която е възлова за влаковете, които идват от двете долини (на Лаутербрунен и Гринденвалд) влакът (теснолинейка със зъбчата предавка) тръгва да се изкачва към връх Айгер и не след дълго навлиза в тунел под върха. Този тунел е дълъг няколко километра и представлява уникално комуникационно съоръжение. Свършва под връх Юнгфрау (гара Юнгфрауйох 3454 м.), която е и крайна гара. Докато е в тунела, влакът спира на гарата/спирката под Айгер, за да могат пътниците да се полюбуват на гледката, която се разкрива от панорамния прозорец към долината. След пристигане на Юнгфрауйох, посредством система от пешеходни тунели се излиза на Алечкия ледник, в най-горната му част. Това е изходната точка за изкачване на върховете Юнгфрау и Мьонх.
Опитах се да кача някоя друга снимка от тези красиви места на сайта snimka.bg, с идеята да ги споделя тук, за да онагледя написаното, но нещо не се получава. Ако успея ще ги споделя.

[gregary]

Така съм напълно съгласен и картината се изясни, като те разбрах напъно какво си имал предвид!
Действително, влакът изкачвайки се към подножието на връх Юнгфрау (по точно подножието на върховете Юнгфрау и Мьонх) има междинна спирка в тунела, където през прозорец може да се види панорамата към Алечки ледник. Тази спирка я бях забравил и си помислих, че имаш предвид едва ли не друга ж.п. линия, специално към Айгер, откъдето дейде объркването и любопитството ми.

Опитах се да кача някоя друга снимка от тези красиви места на сайта snimka.bg, с идеята да ги споделя тук, за да онагледя написаното, но нещо не се получава. Ако успея ще ги споделя.

Междудругото, това е добра идея да споделиш впечатления от това невероятно преживяване. 
И имаше ли главоболие от рязката смяна на височината, въпреки раздаваните шоколадчета в влака?

[pavlinbg]

С удоволствие ще споделя, само да успея да прехвърля снимките.   
Ще направя уточнението, че от гарата под Айгер се вижда долината, а не Алечки ледник, който е от другата страна на върха. На практика целият масив под Айгер и Юнгфрау е прокопан...
Влакът беше буквално претъпкан и не раздаваха шоколади (такива раздаваха на връщане). Принципно във вагоните има специални места за алпинисти, тъй като се носят въжета и сечива, които могат да наранят другите пътници, но и това трудно се спазваше. Просто имаше прекалено много пътници, главно китайци, индийци, които се качваха от намиращите се в близост курорти Венген и Гринденвалд. Тук интересното е, че до Венген няма автомобилен път, а само жп линия. На гара Клайне Шайдег (в превод Малкия Вододел ) сменихме влака. Към върха тръгнаха два влака, движейки се един след друг на спирачно разстояние (линията е двойна, електрифицирана, с автоблокировка). След пристигане на Юнгфрауйох и слизане от влака, на някои от пътниците започна да им се гади от надморската височина. Ние се предвижихме по ледника до хижата под връх Мьонх (която е на 40-60 мин. от гарата), където нощувахме за аклиматизация. Там имах гадене и виене на свят, които до сутринта отшумяха. На сутринта поехме към върх Мьонх и след няколко часа бяхме на върха. На височина над 4000 м. валя сняг, въпреки че беше началото на месец Август.
П.С. Ако не се лъжа, първата снимка, към която е дал линк gregary (на "прозорец") е правена от хижата под Мьонх.

[Old Boris]

Иох (joch) означава седловина (на немски) между два върха Jungfrau и Moench.. Подробности за жп линията до там има в нета. Ако някой се интересува, мога да я систематизирам тук. Иначе, pavlinbg има повече преживявания на околните върхове и сигурно има интересни снимки. Аз само съм обикалял около joch-а и заведенията там.

[gregary]

Много ми хареса това с преспиването в хижата под Мьонх и последвалото го изкачване на другия ден. Аз, за жалост не можах да го осъществя, просто програмата ни беше друга. Но, здраве да е - следващият път  .
Относно уточнението ти:

Ще направя уточнението, че от гарата под Айгер се вижда долината, а не Алечки ледник, който е от другата страна на върха.

Предполагам имаш предвид спирка Eigerwand, която за жалост от 2016 е затворена, като не работи дори и като спирка (И аз нямам спомен, влакът да е спирал там, като нямам дори снимка) Гледката там е почти изцяло към Гринденвалд, но не и към долината на Лаутербрунен.
Не знам, защо наблягаш на "гара", като там няма никакво коловозно развитие, съответно аз се обърках по назад представяйки си някакво по-голямо съоръжение. Линията на спирка Eigerwand (по спомен) е само една, както е по принцип и от начална до крайна спирка (Kleine Scheidegg - Jungfraujoch).

...Към върха тръгнаха два влака, движейки се един след друг на спирачно разстояние (линията е двойна, електрифицирана, с автоблокировка)...

Двойни линии са само на спирките Eigergletscher, която е преди влизането в тунела и на предпоследната Eismeer, от която пуснах две мои снимки по-горе с гледка точно от другата страна на хребета (корегирам се - не към Алечки ледник) към ледника Ischmeer (Lower Grindelwald Glacier). Алечки ледник е след това - по нагоре...

Между другото, с последните постове си върнах спомените няколко години назад и с уточненията стана приятна дискусия. Линията (Kleine Scheidegg - Jungfraujoch) е една от емблемите на железниците в Швейцария и както казва многоуважаваният от мен  Old Boris е хубаво да се систематизира и опише с преки впечатления и снимки. Аз бих го направил, но моите снимки са... прекалено лични , а пък и липса на свободно време (преди време правих един разказ...).
Или pavlinbg с разказ за изкачването на Мьонх... 
Би било интерсно!

[pavlinbg]

Много ми хареса това с преспиването в хижата под Мьонх и последвалото го изкачване на другия ден. Аз, за жалост не можах да го осъществя, просто програмата ни беше друга. Но, здраве да е - следващият път  .
Относно уточнението ти:Предполагам имаш предвид спирка Eigerwand, която за жалост от 2016 е затворена, като не работи дори и като спирка (И аз нямам спомен, влакът да е спирал там, като нямам дори снимка) Гледката там е почти изцяло към Гринденвалд, но не и към долината на Лаутербрунен.
Не знам, защо наблягаш на "гара", като там няма никакво коловозно развитие, съответно аз се обърках по назад представяйки си някакво по-голямо съоръжение. Линията на спирка Eigerwand (по спомен) е само една, както е по принцип и от начална до крайна спирка (Kleine Scheidegg - Jungfraujoch). Двойни линии са само на спирките Eigergletscher, която е преди влизането в тунела и на предпоследната Eismeer, от която пуснах две мои снимки по-горе с гледка точно от другата страна на хребета (корегирам се - не към Алечки ледник) към ледника Ischmeer (Lower Grindelwald Glacier). Алечки ледник е след това - по нагоре...

Между другото, с последните постове си върнах спомените няколко години назад и с уточненията стана приятна дискусия. Линията (Kleine Scheidegg - Jungfraujoch) е една от емблемите на железниците в Швейцария и както казва многоуважаваният от мен  Old Boris е хубаво да се систематизира и опише с преки впечатления и снимки. Аз бих го направил, но моите снимки са... прекалено лични , а пък и липса на свободно време (преди време правих един разказ...).
Или pavlinbg с разказ за изкачването на Мьонх... 
Би било интерсно!

Сигурен съм, че линията в тунела е двойна, тъй като имам снимка на разминаване с друг влак. Може би това е само на места, но тъй като беше невероятна блъсканица, нямах добра видимост. Жалко, че са затворили въпросната спирка. Аз бях там през 2015 г. и я видях. Наричам я гара, тъй като така ми е останала в съзнанието от книгата на Методи Савов. Междудругото в тази книга е описано как при първото българско изкачване на стената на Айгер, алпинистите Савов и Вълчев, за да се спасят от бурята, която ги застига на стената, чупят едно от стъклата на гарата...
Тази вечер ще се пробвам най-накрая да кача нещо. С тези снимки е някакъв ужас...

[bdz43r]

Линията категорично не е двойна.
Има само места за разминаване, вече не помня колко, не че съм знаел, но може да се провери. Едно от разминаванията е именно на Eigergletscher.
Когато аз пътувах, имаше престой на две места с прозорци с гледка... явно е било преди да отпадне едното спиране.

Интересно за тази железница е, че е една от само четири останали в света на трифазен ток с двупроводна контактна мрежа. Една от другите три е тази до Gornergrat - най-високата гара на открито в Европа.

[pavlinbg]

След като имах известни затруднения, все пак успях да кача снимките на сайта Flickr.com.
Следващият фоторепортаж е за всички любители на швейцарските железници и планини... 

ЧАСТ 1 Най-високата гара в Европа


На гарата във Венген. Ако не ме лъже паметта, това беше първата гара след като потеглихме от Лаутербрунен.



Гледка към върховете извисяващи се над долината на Лаутербрунен.



Гара Клайне Шайдег. Тук се съединяват линиите от Лаутербрунен и Гринденвалд. Трябваше да сменим влака с този към Юнгфрауйох.



Пак там, на фона на северната стена на връх Юнгфрау, която успях да снимам през прозореца на влака, преди да потегли. На снимката се вижда и част от депо и два открити товарни вагона.



След Клайне Шайдег, преди навлизане в тунела под Айгер - поглед към долината на Лаутербрунен и ски пистите на курорта Венген, които са затревени. На снимката се вижда и влакът, който се движи след нас.



Ето я и въпросната спирка (гара) в тунела под Айгер, от която се вижда северната стена на върха (крайъгълен камък в алпинизма, мечта на много алпинисти). Тук времето се променя буквално за минути. Както писах в предните ми публикации по темата, имало е случаи, в които панорамните стъкла на спирката (от които направих снимките) са били чупени от алпинисти, за да се спасят от връхлитащата ги буря.
На снимките се вижда и долината на Клайне Шайдег (вододелът между долините на Лаутербрунен и Гринденвалд), част от върховете над Лаутербрунен (първата и втората снимка вляво). Долината на Гринденвалд остава на дясно (втората снимка).




Разминаване в тунела под Айгер. Може би заради това съм останал с впечатлението, че линията в тунела е двойна. За жалост не мога да си спомня къде точно в тунела (на коя спирка) е правена снимката.



Така достигнахме до крайната гара - Юнгфрауйох, която се намира на 3454 м. надморска височина. Това е най високата гара в Европа.



Понахалствах малко на машинистите - пулт за управление на влака.



Очаквайте в следващата част - снимки от прехода по Алечкия ледник и изкачване на връх Мьонх...