След като имах известни затруднения, все пак успях да кача снимките на сайта Flickr.com.
Следващият фоторепортаж е за всички любители на швейцарските железници и планини...

ЧАСТ 1 Най-високата гара в Европа
На гарата във Венген. Ако не ме лъже паметта, това беше първата гара след като потеглихме от Лаутербрунен.

Гледка към върховете извисяващи се над долината на Лаутербрунен.

Гара Клайне Шайдег. Тук се съединяват линиите от Лаутербрунен и Гринденвалд. Трябваше да сменим влака с този към Юнгфрауйох.

Пак там, на фона на северната стена на връх Юнгфрау, която успях да снимам през прозореца на влака, преди да потегли. На снимката се вижда и част от депо и два открити товарни вагона.

След Клайне Шайдег, преди навлизане в тунела под Айгер - поглед към долината на Лаутербрунен и ски пистите на курорта Венген, които са затревени. На снимката се вижда и влакът, който се движи след нас.

Ето я и въпросната спирка (гара) в тунела под Айгер, от която се вижда северната стена на върха (крайъгълен камък в алпинизма, мечта на много алпинисти). Тук времето се променя буквално за минути. Както писах в предните ми публикации по темата, имало е случаи, в които панорамните стъкла на спирката (от които направих снимките) са били чупени от алпинисти, за да се спасят от връхлитащата ги буря.
На снимките се вижда и долината на Клайне Шайдег (вододелът между долините на Лаутербрунен и Гринденвалд), част от върховете над Лаутербрунен (първата и втората снимка вляво). Долината на Гринденвалд остава на дясно (втората снимка).


Разминаване в тунела под Айгер. Може би заради това съм останал с впечатлението, че линията в тунела е двойна. За жалост не мога да си спомня къде точно в тунела (на коя спирка) е правена снимката.

Така достигнахме до крайната гара - Юнгфрауйох, която се намира на 3454 м. надморска височина. Това е най високата гара в Европа.

Понахалствах малко на машинистите - пулт за управление на влака.

Очаквайте в следващата част - снимки от прехода по Алечкия ледник и изкачване на връх Мьонх...