Арт-ГолдауПреди всичко трябва да се направи едно уточнение. Няма община, наречена Арт-Голдау. Това е име единствено на гара. Тя е една от онези с двойни имена. Общините, които тя обслужва са Арт и Голдау. Има много други такива гари, но никоя от тях не е придобила такова своеобразно значение сама по себе си, като тази. Самата тя е разположена в общината Голдау.
След като вече заговорихме за Голдау, навярно познавате тази община по други поводи. Животът в тази провинциална община не винаги е бил лесен, жителите са обработвали бедната земя и са водели набожен начин на живот, както повечето хора в началото на XIX-ти век. Никой дори не споменавал общината и малко били външните хора, които минавали през нея.
Така е и на 2ри септември 1806г. Хората се отправили рано сутринта по своите дела, угрижени от дъждовете, продължили, доста повече от обичайното. Последните реколти все още били неприбрани, а дъждът възпрепятствал това. По онова време всички били селскостопански работници - обикновени селяни с повърхностно образование.
Хората си нямали представа, че спокойствието им щяло да продължи само няколко часа. Дъждът се отразил и на планината Росберг, намираща се на север от селцето. Там се появяват първите признаци на приближаващата опасност. Природата бавно и неумолимо подготвяла катастрофата.
По местността имало малки пропуквания и свлачища, но тогава те не били вземани особено сериозно. Планините все още не били добре проучени. Науката не била достигнала нужното ниво.
Катастрифата била в ход дълги години преди този момент. Гледчерите освобождавали скални късове, които се устремявали надолу. Дълго това остава без сериозни последствия. Просто водата от топенето на гледчерите запълвала останалите празнини и да се просмуква под тях.
Но дъждовете, продължили седмици наред окончателно променили тази обстановка. Така към 17:00 следобяд по южния склон на планината повече от 40 милиона кубични метра скална маса се устремили с трясъци надолу към долината.
Това вече било голям шок за обитателите й. Страховитите тътени сигурно са били ужасяващи за хората. Но още по-лошо било, че масата се спуснала точно по посока на община Голдау. Почти цялото село било затрупано. Сега там имало просто огромна купчина камъни, дървета и кал. Случило се едно от най-големите планински свлачища в историята на Швейцария, а неизвестното дотогава село се превърнало в геоложки термин. А вечерта тма имало само една сива и мрачна картина.
Хората от съседните общини Арт и Лауенц бързо се отправили на помощ, но там открили само хаос и безнадеждност. Те намерили едно унищожено село, а в книгите било записано, че на този ден живота си загубили 457 души. Това били почти всички жители на Голдау.
Дори днес може да се разпознаят назъбените скали от Росберг. Днес там витае спомен, сякаш случилото се е станало току-що и дори има музей, посветен на събитието. Малкото снимки отпреди катастрофата са наистина силно въздействащи и напомнят за станалото.
Зоологическата градина, организирана в района на свлачището днес приютява множество местни животински видове и е едно голямо забавление за децата. Тя е много близо до гарата и музея. Можете да ги достигнете пеша в рамките на минути.
Но нека се върнем към гарата. Гарата Арт-Голдау предлага връзки към множество други направления. Влаковете за Раперсвил спират на нея и приканват на пътуване с тази стръмна планинска железница. Влаковете от Цюрих също спират тук. Гарата определено е доста натоварена.
Тъй като мястото не достига за една нормална гара се е получила такава във формата на латинско "V". Тя е единствената от този вид по време на нашето пътуване. Определено тя сама по себе си струва да се посети специално от хората, които се интересуват от железопътна инфраструктура и биха желали да видят гара от този тип.
Повечето хора, които слизат тук и не продължават по Готтардското трасе парвят това, за да се прекачат на зъбчатата железница Арт-Риги. Издигнатият й перон е над тези на коловозите с нормално междурелсие. Приемното здание на тази железница е исторически паметник и е санирано наскоро през 2010г., след което поема коренно друго предназначение, но надстроеният перон остава над релсите на SBB.
Тази зъбчата железница на някогашната Арт-Риги води туристите по трасето Ригенбах до високата 1 750 метра планина Риги. Тя е първата, достигнала крайната гара Кулм. конкурентната железница от Фитцнау била възпрепятствана от по-стръмния си маршрут. Днес трасето е само едно и се ползва и от двете компании.
Тук възниква друг въпрос. Как се казва планината? Дали Риги е в мъжки или женски род? Местните хора поддържат и двете възможности. Аз лично предпочитам женската версия, защото превръща върхът в по-особен. Влакчетата са добре натоварени с туристи и гледката от върха си струва абсолютно, защото тя открива голяма част от Централна Швейцария.
През лятото предалпийските планини подканят към походи или към спокойни разходки, без човек да се притеснява, че не бива да тръгва без обезопасителни въжета. Регионът може да се посети дор с малки деца. Изкачването спокойно може да бъде оставено на зъбчатата железница и от нея пътниците да слязат на равния терен горе.
През зимата там могат да се практикуват зимни спортове. Пистите са пригодни за спортуване на цялото семейство и тези, които не искат да се качват горе в алпийските региони тук могат да се насладят на зимата. Пътуването с влак до Арт-Голдау е много лесно и след като оттам се вземе зъбчатата железница горе човек може направо да слезе и да сложи ските.
Така пред нас се открива прекрасна възможност далеч от големите градове да си направим една хубава ваканция. Влаковете от всички посоки спират тук и ви докарват до тази чудесна местност, дори когато и до днес над нея се извисява назъбената планина Росберг, напомняща какво е преживяла община Голдау и какво може да поднесе природата. Днес планината е позната много по-добре и хората могат да бъдат предпазени.
Елате на почивка в Голдау. Който има желание може да отскочи и до Арт ам Зее и там да се качи на някой кораб по езерото Цуг. Тихата местност напълно отговаря на желанията на тези смейства, които търсят тишината и спокойствието.
Приключваме престоя си в Арт-Голдау. Време е, след като сме се подкрепили, да продължим със следващия етап. Оттук продължаваме за кантона Тичино право към Готтардската линия. Нея просто не можем да я пропуснем. Качваме се и започва следващата част от пътуването.
(Следва главата Арт-Голдау - Брунен)
