Арт-Голдау - БруненПрепоръчвам да сменим мястото си във влака. Гарата е разположена по средата на долината точно на мястото, където в нея се врязват остатъците от срутването на склона на планината. Затова при строежа й канарите трябвало да бъдат отстранени, което определено не улеснило строежа на ж.п.-отсечката. Въпреки това при строежа се оформя сравнително просторно равно място за гарата.
Коловозното развитие днес се простира далече на юг. Наред с наложителните през годините удължавания на коловозите се изграждат товарна рампа и депо. За целта все повече се разчиства зоната на срутището и почти цялата възможна за целта площ се заема от гаровия комплекс.
От ляво се намира зоологическият парк. Оттук виждаме само задната му страна. Не виждаме посетителите и животинските видове вътре, но можем да забележим колко добре е оползотворено пространството, след като проектантите съумяват дори да вмъкнат няколко глухи коловоза. На тях престояват през нощта регионалните влакове. Това показва, че Арт-Голдау винаги е била основна гара.
Ако погледнете в другата посока може би ще видите установените и чакащи да поемат на път локомотиви на SBB-Cargo. Ще видите и голямата сграда с високата кула. В нея е разположен Центърът за дистанционно управление на трафика по коловозите. Това значи, че за следващите няколко километра влакът ни ще бъде комадван от там. Време е да тръгваме.
Влакът напуска гарата, извит наляво като дъга и отново влиза в снижение. Това показва, че композициите се изкачват само за да прехвърлят скалната маса. Камъните могат много добре да се видят оттук, защото и от двете страни на линията те покриват горите и се виждат между стеблата на дърветата.
Ж.п. линията отново следва склоновете и бавно се спуска към дъното на долината, която все още е дълбоко под нас. Вляво се виждат ливади и извисяващи се над тях склонове. Още по-нависоко може да се види контактната мрежа на линията на Югоизточната железница SOB до Раперсвил. С повече късмет може дори да видите дори минаваща композиция. Но колкото по-ниско слиза нашата линия, толкова повече намаляват гледките към други линии.
От другата страна се разпознават ливадите, появили се с оттеглянето на Лауерцерското езеро.
То все още може да се види. Къмпингите на дъното на долината, така обичани от туристите, също се виждат. Вижда се и магистралата долу. Но ние предпочитаме да гледаме ландшафта, защото е много по-красив.
След като през последните пет километра постепенно се снижавахме влакът окончателно напуска склона на долината. С този завой излизаме по средата й и достигаме спирка Щайнен на надморска височина 467 метра, само малко по-високо от Имензее.
Преди време Щайнен била малка гара и сградите все още са на мястото си. Но вече не изпълняват първоначалната си функция. В бившата магазия е разположена малка изложба на тема ж.п. сигнализация.
От другата страна на влака ясно разпознаваме електроцентрала. Но това не е класическа централа, а Подземна електроцентрала Щайнен. Тя ни снабдява с електричество още от напускането ни на гара Имензее. Влакът ускорява. За пръв път от началото на пътуването ни развиваме скорости до 120км/ч. Тези скорости и сравнително правите участъци създават измамното впечатление, че сме ниско в равнината, а не на планинска железница. Но Предните Алпи, извисяващи се от двете ни страни ни връщат към реалността. След краткото бързо пътуване отново се задействат спирачките, преодолявайки скално формирование, известно като Кемилох или Чемилох.
От дясната страна на влака отново се появява езеро. То отново е Лауерцерското езеро, което за малко беше скрито от скалното образувание. След като сме се изравнили с нивото на езерото непрекъснатото снижение свършва. След малко отново ще се изкачим леко, но преди това става една важна промяна. Локомотивът се снема от напрежение и за кратка отсечка преминаваме по инерция. Всеки влак с електрическа тяга прави това тук. Това са първите предзнаменувания към Готтардското трасе. След като отново локомотивът се включва към мрежата захранването му вече идва директно от електроцентралите, разположени в Готтардския масив.
Изкачваме се малко, преди трасето отново да се наклони и спусне след гара Швиц. Може да се каже, че от този момент преминаваме от Предните Алпи в зоната на Същинските Алпи. Гара Швиц се намира на 455 метра надморска височина и е по-ниско от Имензее. Дотук сме изминали едва 17 километра от там. Макар че гарата се казва Швиц, общината носи друго име. Преди името на гарата е било Зеевен-Швиц, включвайки и общината. (Кратка бележка от моя страна - Швиц е малък кантон в централната част на страната. Името Швейцария произлиза от неговото име.)
Приближаваме сърцето на Швейцария. Гаровият комплекс е във формата на дъга, така че тези от пътниците, седнали в края на влака от дясно могат да го видят целия без да се помръднат. Локомотивният машинист вероятно също оглежда внимателно композицията през това време, защото той добре познава трасето. Двата стоманени моста са малко след гарата и влакът се изкачва леко, за да ги достигне. Те са първите големи мостове на Готтардското трасе. Прекосяват река Муота, но са дълги само 58 метра. Все още сме в долината и ето, че вече изникват масивни инженерни съоръжения.
Влакът забавя. Достигнахме гара Брунен и там ще направим кратко спиране. Нямаме време за дълга почивка, но нямаме и нужда от нея, защото последните няколко километра бяха почти непрекъснато спускане, лесно и приятно. В Брунен достигаме надморска височина 438,5 метра. От Имензее сме изминали 50,5 километра.
Брунен е много любим за пътешествениците. Те слизат тук и пеша се отправят нататък или по планинските пътеки отиват до езерото. Там могат да тръгнат по брега и да се любуват на пейзаж, който е скрит за нас. Недалеч от Брунен се намира манастирът Ингенбоол, извисяващ се високо над долината.
(Следва главата от Брунен до Флюелен)
