То това е доста старо, но пък тук си имаме доста млади хобисти...
Статия за макета на сем.Деянови от
в.Новинар - 4 октомври 2003 г.Хоби - Домашeн влак трака в "Младост"
Потомствен железничар монтира 65 метра релси в софийския си апартамент
Коя е най-голямата атракция на столичния комплекс "Младост"?
Детският кът "Патиланци", биха казали мнозина.
Верният отговор обаче е: домашната железница на Димитър и Стефан Деянови.
По неофициални данни тя е най-голямата у нас - както по параметри, така и по прецизност на изработката.
И неслучайно я къта точно това семейство.
Нощта на 15 декември 1933 година, жп гара Костенец.
Сотир Деянов, ръководител-движение, зъзне на перона в очакване на поредния влак.
В момента, когато свирката на профучаващия локомотив го "поздравява",
на втория етаж в приемното здание проплаква за първи път синът му Митко
"Родих се и израснах между коловозите и влаковете, съкровената ми мечта бе да работя в железниците",
смее се 70-годишният Димитър Деянов, на когото никой не би дал повече от 60 лазарника.
Мечтата му се превръща в действителност - в деня на шегата 1 април през 1958 г. съвсем не на шега Димитър,
вече завършил Държавната политехника, започва работа в софийското локомотивно депо.
Съдбата е благосклонна към новоизлюпения инженер: той уверено се изкачва по служебната стълбица
стигайки до ръководител на конструкторско бюро в проектантска организация.
През 1964 г. шефовете командироват инж. Деянов в Австрия, за да приеме първите дизелови локомотиви на БДЖ.
Специалистът не само изпълнява задачата,
но и се поддава на голямото изкушение да си купи влакчета - модели на известни марки.
С течение на времето огънят на колекционерската страст се развихря с пълна сила, "подпалва" и душичката
на по-големия му син Стефан. "Беше лятото на 1975-а, Стефчо беше ученик и имаше мерак да направим макет на минижелезница - редяхме вагончетата и локомотивчетата на пода, те събираха прах и мръсотия и се повреждаха",
връща се в миналото г-н Деянов.
Таткото купува два дървени плота с обща площ 6 кв. м, занася ги на гатер в Бусманци и ги връща вкъщи
идеално нарязани и рендосани.
Пет години той и по-голямото му чедо (по-малкото е бизнесменът Пламен) използват всяка свободна минута
за да работят по макета. Част от минилокомотивите са дело на сръчните Стефанови ръце.
Упоритият труд е възнаграден: през 1980 г. влакчетата безпроблемно се "юрват" по релсите, чиято дължина е 65 метра. Скоростта им се регулира с трансформатор. Гарите и спирките, където "качват пътници", са 4, тунелите, в които се "гмурват" - 18, мостовете и виадуктите - 17, семафорите - 9.
Железницата минава през силно пресечена местност и много съоръжения. Двамата майстори моделират кокетни къщурки
църквичка и други постройки със собствено осветление. "Златни ръце имат, много неща няма да кажат от скромност, ще ги чуете от мен", заявява Недка, съпруга на възрастния и майка на младия сръчко.
Димитър Деянов не умее да готви и не може да зашие едно копче на ризата си, но у дома всичко ремонтира, боядисва и инсталира сам. Има публикувани над 420 статии, посветени на жп транспорта, и 10 книги, сред които "Когато парата движеше влаковете" (железничарски спомени). "В нея разказва и за тежко пътуване от Мездра за София когато се наложи именно той да "кара" влака", подсказва паметливата съпруга. Когато железницата стига гара Ребърково, на машиниста му призлява. Помощникът предлага: "Другарю инженер, ти гледай влака, ние с огняря ще се оправим."
Бай Димитър обаче не харесва ролята на пасивен наблюдател и,
макар че следват опасни тунели и висок мост над планинска бездна,
незабавно се включва в управлението на композицията, която пристига благополучно в столицата.
Пиарката на семейството е категорична: "По-големият ми син е подобрено издание на Митко, той също е инженер в БДЖ, умее всичко - ремонтира у дома, помага на жена си, рисува, готви и шие...
Преди години мама Недка се връща от почивка и заварва вкъщи студента Стефчо как пробва собственоръчно ушитото от платнище яке с качулка. "Знаех, че борави добре с шевната машина, но не предполагах, че се е усъвършенствал до такава степен", хвали чедото си събеседничката.
Преди няколко години в интервю за един всекидневник ексшефът на "Мобиком" Джон Мънъри спомена,
че колекционира модели на локомотиви и има над 150, а най-хубавият е изработен от талантливия майстор Стефан Деянов.
Хоби на Деянови - младши и старши - са и състезанията от "Формула-1".
Любимият им пилот е Михаел Шумахер. 70-годишният Стрелец обича класическата музика.
41-годишната Везна отмаря с молив или четка в ръка. "Ако знаете какъв портрет на "Бийтълс" е нарисувал
доверява майка му и се усмихва щастливо.
Железницата, сътворена от Деяновите златни ръце, тежи към 40 килограма, може да се сгъне и прибере в ниша на стената, но не може да излезе вън от жилището, където е монтирана. Дали пък таткото и синът няма да измислят чалъм да изнесат и покажат чудото на софиянци и гостите им? То заслужава да се види.
Има и три снимки:
(Image removed from quote.)
(Image removed from quote.)
(Image removed from quote.)
Интересна статия.
ПП.Забравих линка към мястото на статията в мрежата:
http://www.novinar.net/news/hobi---domashen-vlak-traka-v-mladost_MTA1ODszOA==.html
